Препрочитане на Колелото на времето

[Demandred]

Избирането на Егвийн за Амирлин продължава да е силно изсмукано от пръстите и на това четене, но като цяло главите ми харесаха повече, отколкото очаквах с оглед това, че 95% от текста е от гледната точка на Егвийн. И не само защото тя отнесе здрав пердах.

Ранд все пак взима някакви предпазни мерки - използва Мъдрите, за да проверяват за капани, направени със сайдар.

Аз поне не останах с впечатлението, че това става по идея на Ранд. Но може и така да е и аз да съм твърде суров към него, ще видим по-нататък дали това се изяснява. Беше споменато малко след това, че Мъдрите са имали сериозна разправия с Ранд и аз го интерпретирах, че са поискали да го охраняват по време на срещите с седайките, и той им е отказал, но това си е моя теория.

Това, че Севана е приета за Мъдра, продължава да ми е нелогично.

Няколкото страници с Мат бяха страхотни.

Mat left him alone, though after getting a good look at Rand’s face, he wondered whether this was any place for grown men, let alone a boy. That face could have been used to hammer down a wall

от гледните точки на другите герои Ранд разглежда доста по-страховит, отколкото от своята.

At least Aielwomen did not walk around with their noses in the air, or think you should jump just because they said so. Of course, some of their games were on the rough side, and they did have the habit of trying to kill you now and again.

Имат някои леки негативни страни айилките, но за Мат такива дреболии като опити за убийство са къде по-приемливи от това да се опитват да го командват.

Сега Мат разбра, че и сестра му ще става седайка, въобще все нови и нови проблеми има с жените в живота си.

Планът на Ранд за Елейн, дори отчитайки липсата му на надеждна информация за ситуацията в Салидар, е неособено добър. Като толкова спешно му трябва в Кемлин, най-логичното е всеки ден да отваря портал някъде наблизо до Салидар, докато Мат я уговори да дойде или Мат се върне да му каже за отказа ѝ. Тия идеи как Алтара и Муранци щели да се минат на страната на Ранд защото през тях минават Бандата и Елейн, са изключително оптимистични. Особено в Муранди, където не се обичат с андорските благородници.

Егвийн много хитро започна управлението си като Амирлин. Но определено ѝ помага и некомпетентността на опитващите се да я манипулират. Да ѝ дадат Сюан да я учи на етикет е безумна идея, при полложение, че знаят колко компетентна е Сюан и че тя не е в особено добри отнощение със Съвета след като те ѝ отказаха да я върнат на поста Амирлин.

Това, че Елейн и Нинив буквално месеци не се бяха сетили да питат Могедиен как се Пътува, а след това Егвийн успя да открие как да прави това без Могедиен да ѝ го показва, е ужасно изсмукано от пръстите.

Well, whatever their reasons, they chose me Amyrlin, and since they did, I mean to be Amyrlin, but I have to be careful, at first anyway. Maybe Siuan made the Hall jump every time she frowned”—she wondered whether that had ever been true—“but if I try that, I might just be the first Amyrlin ever deposed the day after she was raised.”

Elayne looked dumbfounded, but Nynaeve nodded slowly. Perhaps being Wisdom and dealing with the Women’s Circle back home had given her more insight into how the Amyrlin Seat and the Hall of the Tower actually worked together than all of Elayne’s training to be Queen.

Егвийн да обяснява на Елейн такива елементарни неща за отношенията между Съвета и Амирлин не е особено логично. Бъдещата кралица на Андор би трябвали да е много добре наясно с тези неща.

Елейн прегърна Егвийн в самото начало на техния reunion. Контрастът межуд техните топли отношения и това, което се случи между Ранд и Мат няколко глави по-рано, е доста отчетлив.

As for the Lion Throne, Rand al’Thor has no right—none!—to give me what is mine already.”

Доказателство в подкрепа на моята pet theory, че разкритието в 10-ти том, че Андор всъщност е elective monarchy, е retcon. Тук Елейн определено счита трона за свое законно право.

“How did she do it? Oh, curse this cursed block! Elayne, kick my ankle. Please?”

Блокът на Нинив води до някои от най-забавните моменти в поредицата.

Сюан е вероятно най-интелигентната от седайките до момента. Наистина е много жалко, че Джордан фаворизира Егвийн вместо нея.

Това е един от проблемите на поредицата за мен - твърде голямо маргинализиране на лидерите от предишните поколения, за да може нашите 18-20 годишни главни герои да са на власт и да правят почти всичко важно.

[Matrim]

Толкова глави поред от гледна точка на Егвийн е престъпление срещу човечеството. И преди съм казвал, че Егвийн като Амирлин е пълен абсурд. Толкова не можеше някакво пророчество поне да прасне Джордан или някаква причина различна от "Ама, то момичето познава Ранд, що да не я сложим начело?" и "Ще гласувам за Посветената, защото Лелейн/Романда не ме кефи". Най-елементарни политически манипулации, които в община Черноочене сигурно няма да минат са представени като "OMG, Макиавели и Бисмарк ряпа да ядат".

Самата Егвийн ме изнерви по-малко от обикновено, но дето се вика the only way is up. Морският народ, както обикновено след четвърти том, си го просеше, но човек с претенциите на Егвийн би следвало да има малце повече самоконтрол.

It was not nearly so low-cut as what Berelain wore, but still considerably lower than Egwene expected to see on Nynaeve.

Продължавам да се удивлявам до каква гротескна степен Берелайн е трън в очите на Wonder Girls.

They did not seem to think it would, despite Elaida’s demand that they return to the Tower; they seemed to believe that once word of Egwene al’Vere’s elevation to the Amyrlin Seat was spread, Aes Sedai would come to her, even some of those in the Tower now, enough that Elaida would have no choice but to step down on demand.

Избират за лидер човек, който на пръв поглед е пълна подигравка с длъжността - в организация, която тачи традициите до степен на идиотизъм. Каква точно е причината да мислят, че Елайда, която понастоящем има около 37 пъти повече легитимност и всички ресурси на Тар Валон и околността ще се предаде като чуе името Егвийн? Съвсем на wish-fulfilment fanfic бие цялата сюжетна линия.

“It has seldom happened,” Beonin said, “but a woman refused the Amyrlin Seat is usually exiled.

Поредното доказателство колко обичат малоумните традиции седайките, но само ако това не пречи особено много на нашето трио да им разказва играта отново и отново. Мисля, че щеше да е далеч по-интересно и логично, Сюан да е лидер на бунтовничките, а Егвийн да блести в някаква неофициална роля,

My dream is for every woman who can channel to be connected to the Tower somehow. Every last one

Първи ден на трона и вече иска да командва всяка преливаща жена на континента. Типично.

he could not cover until later in the ceremony. Long ago, Kwamesa’s question would have required more proof; in those days, formal ceremonies were held “clad in the Light,” which was to say in nothing but your own skin.

Of course they were. Предлагам в сериала да сложат правило всички заседания на всяка Кула да са само с хора, облечени в Светлина. Изкуството иска жертви!

Сериозно, ясно е че Джордан се е вдъхновявал яко от историята и разни легенди за католическата църква, но при положение, че жените усещат Силата една в друга, събличането е повече от излишно.

Nynaeve’s most remarkable discovery? That implied more than one. It seemed she had fallen behind with the Wise Ones; she was going to have to run hard to catch up.

Егвийн не дава короната на топ-зубрачка току-така и ще се бори със зъби и нокти за нея!

Ранд се появи за малко, но за сметка на това планът му е толкова идиотски, че даже и седайките, които си избраха 18-годишен лидер могат само да завиждат. Ще прати армия - която нищо не може да направи срещу преливане - да сплашва бунтовничките и обединява благородниците не срещу, а незнайно как на страната на Ранд. Но пък Мат забеляза, че Ранд не се поти - и неговият мозък е прегрял! Мисля, че не случайно Джордан споменава пот и липсата на пот толкова често, намеква ни до какво води прословутият трик.

“There is a large clearing here. You can see the nearest village is nearly twenty miles north. I’ll put a gateway through to the clearing for you and the Band.”

Ако картата на Ранд отговаря на действителността, запустяването на плодородни земи в Рандланд е вече съвсем трагикомично.

Включването на Мат беше много готино. Съвсем в негов стил е да се грижи за дете и да настръхва при мисълта, че някой може да научи, че играе детски игрички с Олвер.

We are going to tickle some Aes Sedai under the chin, rescue a mule, and put a snip-nosed girl on the Lion Throne. Oh, yes. That’s Aviendha. Don’t look at her crosswise, or she’ll try to cut your throat and probably slit her own by mistake.”

Безапелационно най-добрата реплика в тия глави. Сандерсън три книги какви ли не "смешки" сложи в устата на Мат, така и не успя да напише и една на това ниво.

Айилците все още смятат шайдо за достойни за доверие, нищо че се подиграват с джи-е-тох. Но нали са айилци, позволено им е повечко от примерно "дървоубийците". И никой ли не знае, че Севана е и и.д. вожд и като такава не трябва да се размотава в Кайриен?

Забравих да спомена, че Ранд така и не осведоми Мат, че Перин е жив и здрав (но, уви, женен). Може би пропускам нещо, но последният път като Мат видя Перин, той отиваше на самоубийствена мисия да спасява родното им село. Ако Мат не беше споменал сестрите си, можеше и за Боудвин (?) да не научи. Ранд май и на Егвийн нищо не каза за Перин и Две реки, въобще комуникацията е на плачевно. Ясно е, че куп неща са му на главата, но все пак. Мат, от своя страна, не прояви каквото и да е любопитство какво е станало с Перин или с неговото собствено семейство.

[Ghibli]

@Demandred, за Ранд и мъдрите не се бях замислила, просто така го възприех. Като нищо си прав. Те и без това не биха допуснали толкова лесно някой да ги командва.

Елективна монархия, какво? Дотук във всички книги се говори единствено за пряко наследяване и буквално преди няколко глави лейди Еления обясняваше на Ранд историята на основаването на кралството, като изреждаше коя кралица на коя е била дъщеря и наблягаше колко са важни кръвните връзки, за да се определи кой има по-голямо право на престола!

И на мен ми остави странно впечатление моментът как Елейн се шокира от самата идея за нестабилното положение на Егвийн, а Нинив кима разбиращо. Не че принизявам нивото на политически интриги в селските съвети, но Елейн трябваше да е дори по-подготвена по темата от Нинив, а не да недоумява.

Като си говорим за Елейн, тя всъщност защо изобщо не се е разбързала да отиде да изпълни дълга си и да поеме властта в Андор? Хем се накокошини от идеята на Ранд да я постави на престола, защото той си е неин, хем до момента не е показала особен стремеж да го заеме сама. Смята, че в страната всичко си е наред и хората ще се оправят без нея, докато Ранд поуправлява временно, а тя е в неизвестност, или какво?

За плана на Ранд исках да намеря някакво оправдание и да кажа, че не е чак толкова тъп, но установих, че не успявам

Това, че Ранд изглежда много различно от своята гледна точка и от чуждите, си го бях отбелязала и аз.

@Matrim , не знам за "по-малко от обикновено", звучиш сякаш си бил много изнервен

Вярно отбелязваш за Берелайн. Аз се замислих и за друго - че самите Егвийн и Нинив непрекъснато наред с всяка друга жена съдят и себе си. Ако случайно посмеят да си сложат по-деколтирана рокля, това задължително е придружено с вътрешен укор и преодоляване на срама. Елейн като че ли не е с чак толкова промито съзнание по този въпрос.

Наистина Мат има едни от по-яките моменти в тази книга дотук, макар че точно в тези глави аз не му харесах отстранеността от Ранд и разсъждението "така и така ще полудява, за какво ми е да се опитвам да го разбера".

Севанна не ми се коментира чак, толкова е дразнещо как всички й се връзват.

@Shamajotsi, добре го каза за тоха на Авиенда Поначало звучи добре цялото нещо с джи-е-тох и придава много хубав колорит, но колкото повече се влиза в детайли по-нататък, ситуациите стават все по-абсурдни.

Ти беше писал за тавиренски съвпадения, в тези глави като такова беше представено това, че Ранд се озова свидетел на срещата между седайките и мъдрите и получи информацията, която му трябваше. Аз пък си отбелязах, че е цяло чудо как друг път не се е случило това. Никой от нашите изобщо не се пази от нищо в тел-айеран-риод, а там се разхождат не само те, а и Демандред (най малкото), и не се знае още кой друг.

[Demandred]

Елективна монархия, какво? Дотук във всички книги се говори единствено за пряко наследяване и буквално преди няколко глави лейди Еления обясняваше на Ранд историята на основаването на кралството, като изреждаше коя кралица на коя е била дъщеря и наблягаше колко са важни кръвните връзки, за да се определи кой има по-голямо право на престола!

В 10-ти том е обяснено. De jure кралицата се избира с мнозинство от гласовете на лидерите на 19-те най-влиятелни noble houses в Андор. Традицията и обичаят обаче е щерката-наследница да наследява с 100% от гласовете или с голямо мнозинство "unless she was plainly incompetent".

Като си говорим за Елейн, тя всъщност защо изобщо не се е разбързала да отиде да изпълни дълга си и да поеме властта в Андор? Хем се накокошини от идеята на Ранд да я постави на престола, защото той си е неин, хем до момента не е показала особен стремеж да го заеме сама. Смята, че в страната всичко си е наред и хората ще се оправят без нея, докато Ранд поуправлява временно, а тя е в неизвестност, или какво?

В пролога на този том тя искаше да се върне в Андор и да си поеме задълженията на наследник на трона, обаче седайките не я пуснаха. След като откри Купата на ветровете обаче реши, че тя е по-важна, което е логично. Още няколко месеца жега и суша и населението на Андор ще намалее драстично, ако държавата въобще оцелее.

[Ghibli]

Да, вярно, засегнат е този момент в пролога, сори.

[Shamajotsi]

Ох, що тъй се бавя с тези постове и аз не знам!

На първо време - сори, ама пак ще рантвам за джи'е'тох. Всъщност тази сцена с боя, който изяжда Егвийн, по някаква причина ми е един от най-противните моменти в поредицата. Може би заради second-hand embarrassment, може би защото никога не съм смятал този начин за "посрещане на тох" като адекватен, нито пък ми се струва адекватно да съсипеш някого от бой и после да се държите един с друг като първи приятели. Да, разбирам че съм странен влагоземец и не чаткам тъй логичната система за чест на Айилците, също така хубаво Джордан е изпитвал някаква нужда да поставя героините си в кинки ситуации, ама това за мен беше мааалко отвъд. Не знам, не ме кефи. И съм искрено изненадан колко кратко всъщност е описанието на тази сцена? Как да е...

Ся, тук някои от вас се изказаха, че поне в тези глави имаше екшън. Да, ама на мен пак ми бяха тегави. Една от шестте глави започна с дълъг абзац, описващ какви предмети си приготвила Егвийн за изпът. Каква драма, до последно не знах дали ще си вземе палатката и килима! Ми не, за много хора Голямото Забавяне започва от седма или осма книга, но за мен си започва от "Господаря на Хаоса" (макар и да набира скорост - или да губи? - по-натам). В тези глави се случи много, да, ама пак ми бяха тегави, и това не мисля, че е единствения пример, просто този, който съм си го извел с бележки.

За избирането на Егвийн за Амирлин сте напълно прави, че е супер-изсмукано от пръстите, но нещо, което ми направи впечатление докато слушах ранните книги: абе направило ли ви е впечатление, че особено в "Окото" и "Лова", на няколко пъти Айез-Седайки говореха за Егвийн като сигурна Амирлин в бъдещето? Ето това на мен ми се стори доста странно. В един от най-първите диалози, на които сме свидетели между Моарейн и Егвийн, първата заявява нещо от рода на "ако си залягаш над уроците, някой ден като нищо ще станеш и Амирлин". Което за мен е малко като да намериш някакъв пубер в средния запад в Щатите, да му пуснеш идеята, че наместо да работи в супермаркет може да си намери занимание в администрацията, защото явно е много надарен за това, и така-така ще стане президент един ден.

Сега, вярно че аз по време на първия прочит дълго време си мислех, че Тар Валон бъка от Айез Седай, пък то се оказа, че по това време те били доста малко. Това грешно впечатление постоянно ми бърка представите и при второ, и при третото четене, но пак - всички да обсъждат новопостъпилата Новачка като бъдеща шефка на (практически) целия познат свят - както в нейно присъствие, така и извън нейно присъствие...

От друга страна, това донякъде показва, че системата, при която йерархията сред Айез Седай почива на тяхното умение в Силата явно е била заложена още в първите книги, тъй че за мен Джордан е последователен в това.

Ся, за самата церемония няма какво да кажа, освен да направя очевидното наблюдение как церемония + жени = (поне) цици в този свят. Един ден, като открият професионалните спортове в този свят, женския футбол ще е по-популярен от мъжкия, особено когато връчват медалите накрая. В този случай, както беше споменато от Демандред, този елемент в церемонията е безполезен.

Иначе самата церемония имам чувството че трябва да вдъхва респект у читателя със своята завъртяност и действията, които уж имат силно символно значение, макар и никакво практическо такова. Но едно че Айез Седай явно не ги е еня толкова за церемониите и се чудят как да ги извъртят ("Никъде не пише, че Амирлинския трон трябва да е била първо Айез Седай") и второ, че всички тези церемониялни глупости само показват колко е закостеняла тази организация. И колко са глупави самите Айез Седай, че да не виждат откровените глупости в цялата тази история. Думите за призоваване за бъдещата Амирлин били същите като за призоваване на Сестра да бъде съдена. Аре мола ви са, без излишна драма.

Или пък миенето на краката. С какво, аджеба, това трябва да убеди колебаещите се сестри? Разбирам какъв е непрекия смисъл - че кандидатката е "готова да служи" - ама то не това е в главите на другите две претендентки. Ако имаше някакво преговаряне, хубаво. Ако нямаше, но бяхме видели двете други потенциални Амирлин как хич не им е до това да им мокрят стъпалата, ами си мислят за своите политически планове - пак окей. В случая обаче Егвийн ги убеди (от моята гледна точка) само и единствено със силата на the spa treatment.

И да, невероятните политически маньоври на вече настоящата Амирлин наистина почиват единствено на това, че Айез Седай са си всъщност много тъпички тука. И това го коментирах с един мой приятел, който ми посочи, че това е съдбата както на мърдраалите, така и на Айез Седай. В началото са некви супер-мощни (едните убиват много сигурно почти всеки съперник, пред другите крале и кралици внимават как стъпват). По-натам, когато Джордан трябва да покаже колко як е някой герой, му пуска един мърдраал, с когото да се справи набързо, или за да покаже колко е мозъчен, пуска една-две Айез Седай, които да засрами (както се случва по-рано с Мъдрите и Ранд, а сега и с Егвийн като Амирлин).

Та такива ми ти работи. Аз както си мислех, че вие сте казали всичко, което ми е било на ума и на мен и ще пиша малко...

[Matrim]

Миенето на краката е взето едно към едно от християнството. Проблемът е, че седайките изобщо не тачат ценности като смиреност и помощ за бедните, даже и на теория, така че стои доста не на място. Въобще, процедурите по избора на Амирлин много напомнят избора на папа. Обаче при копи-пейста смисълът на доста от тях се губи. Това как папата или патриархът може и да не е бил ръкоположен преди да го изберат също е ставало чат-пат в нашия свят, обаче никой не би си вкарал такъв автогол като има да убеждава останалия свят, че неговата групировка е истинската Църква (или Кула в случая). Особено след като най-накрая научим колко ужасно тежък е прословутият последен изпит за шала, абсурд е да изберат Посветена за Амирлин. После има някакви оправдания, че това било, за да може Елайда да накажела Егвийн, а не останалите лидери на бунтовничките в случай на неуспех. Все едно Елайда of all people ще повярва, че това невръстно девойче е нещо различно от марионетка.

И да, прословутият Slog (tm), (за който на r/WoT буквално всяка седмица пускат тема, че уж го нямало ) започва в този том, но народът помни Думайски кладенци и някои други яки моменти и забравя как Ранд почна да действа с устрема на български бюрократ и акцентът все повече пада на ужасно скучни политически интриги. Неговите айилци знаят къде са шайдо, знаят, че шайдо петнят репутацията на всички айилци с действията си, обожават битките, ама никой не напира да ходи да ги трепе, защото...?

Надхитряването на Лелейн, Романда, Елайда и т.н. наистина не е хич постижение, ама толкова си може Джордан при политическите интриги.

При положение, че Последната битка се очаква да е съвсем скоро, не виждам Елейн какво се тръшка дали Ранд й е дал Андор или тя си го е взела. Отсега е ясно, че ще е главно битка на преливащи, дали Андор ще прати примерно 30000 войници или 10000 и 0, няма особено значение. Но не, трябва цяла огромна сюжетна линия за това да има.

Аз се замислих и за друго - че самите Егвийн и Нинив непрекъснато наред с всяка друга жена съдят и себе си. Ако случайно посмеят да си сложат по-деколтирана рокля, това задължително е придружено с вътрешен укор и преодоляване на срама.

Да, аз продължавам да се чудя откъде идва това пуританизъм и internalized misogyny в свят с достъпни контрацептиви, липса на религиозни предразсъдъци и (в повечето държави) третиране на жените като втора категория хора. Май липсата на въображение в това отношение на Джордан е единственото обяснение - традиционен сетинг, традиционни порядки, нищо че причините за тях липсват.

[Ghibli]

Книга 6: Господарят на хаоса
Глави 38-42

Резюме: Всички се държат разочароващо.

* * * *

И така, разочароваха ме тези глави (най-вече частта в Салидар, при Ранд бяха малко по-добре нещата). Първоначално ми беше забавно как Мат смята, че Авиенда е тръгнала да убива Елейн. После ми беше забавно как всяка от Елейн и Авиенда беше готова да посегне към ножа по еднакви причини. Но общо взето с това се изчерпаха добрите моменти от тези глави. Срещата на Мат с Трите Гъски беше трагедия за всички замесени, в смисъл, че ми опротивяха всичките, не само трите гъски, но и самият Мат. Дори Том, когото по принцип харесвам като персонаж, успя да дръпне една поучителна реч на тема домашно насилие, която предвид сегашните ми знания не можах да храносмеля добре.

Но поне тук се дава пряко обяснение за нещо, което многократно сме споменавали - променените отношения между Мат и Ранд и защо Мат понякога се държи странно. Мат всъщност не е съвсем себе си, какъвто е бил преди, и липсващите му спомени не са просто козметичен проблем. Осъзнах го едва когато взе да разсъждава как простият веселчун Том си придавал важност. Мат прекара много време с Том и споделяха преживявания, но явно всичко това е изгубено.

И все пак Мат ме подразни най-малко от всички. Най-вече му се ядосах, че толкова лесно се остави да бъде разсеян и не отвъртя на Нинив шамара, който заслужаваше. Никога не съм вярвала, че ще стигна дотам, но ето - мечтаех си Нинив да пострада физически.

Високомерните коментари на триото бяха нетърпими.

Egwene was mule stubborn, and Nynaeve made her look biddable. Worse, either would climb a tree to see the lightning better.

Добре казано!

"Who's the letter from, Thom? Another woman you rescued? Or did you leave her where she could get her head cut off?"
"I left her," Thom said softly. Rising, he walked away without another word.

Този момент беше силен. Щеше ми се да разбера какво пише в писмото, но всъщност така е по-добре.

This could have been worse, much worse. It could have been Berelain.

For the love of God!

Aviendha would consider sharing him with her. Min was ready to share him with her. Was she the only one of the three who was normal?

Със сигурност не!

Min can help you, if you will only listen to her. I love her like a sister, and hope you love her as I do.
Elayne
Her ink must have been running out, because the last lines were a hurried scrawl, quite unlike the elegance of the rest.

Ранд/Мин хем бяха сладки, хем Ранд е за пореден път крайно недосетлив, а на Мин се издразних за страхливостта. Може би неоправдано, но другояче си представях разговора й с Ранд, не с недоизказаност. Този овчар има нужда да му се казват нещата направо, сам няма да се усети.

Официалното основаване на Черната кула и въвеждането на званието аша'ман бяха яки моменти. Мазрим Таим ми хареса (май че той единствен не ме подразни с нищо тази седмица). Хареса ми взаимодействието му с Ранд: как му каза да се държи, когато Ранд взе да говори на Луз Терин. И беше много забавно как предложи да уреди един-два инцидента на седайките, и после се възмути "ако нещо им се случи, аз ли ще съм виновен?"

[Demandred]

В тези глави има основно misunderstandeings между героите за моя вкус. Срещата на Мат със Supergirls е low point за всички замесени.

Ранд е прекалено недосетлив в отношенията си с Мин тук, което е забавно на моменти, но и дразнещо в други.

Аз не съм съгласен, че Мат се държа най-малко дразнещо от всички главни герои по време срещата в Салидар. Още във влизането си в стаята където бе Егвийн, без едно "здрасти" да каже, грубиянски ѝ свали амирлинския шарф, като за да направи това, я издърпа грубичко от стола и след това и я поизблъска. И вместо да ѝ даде шанс да обясни каквото и да е било, веднага почна да ѝ обяснява колко е тъпа и как великият Мат Каутон ще спаси нея, Нинив и Елейн отново, защото смята, че те са напълно безпомощни без него. И е страшно обиден, че някой се опита с преливане да го спре, докато дърпаше Егвийн от стола и грубичко сваляше шарфа от раменете ѝ.

Дори и след като получи недвусмислено потвърждение, че това не е някаква глупава шега от страна на Егвийн, той, току-що пристигналия в Салидар, който бяга от седайките като дявол от тамян и познанията му за тях за законите, обичаиите и практиките им са практически нулеви, продължава да поучава Егвийн и другите две в каква ситуация се намират и как всичко ще е наред, стига само да слушат разбирача на всичко Мат Каутон.

И за капак на всичко:

He grinned at her insolently, and the way he eyed her up and down, he was lucky Elayne did not slap him hard enough to loosen all his teeth. “You, my fine Lady, I am taking back to Caemlyn if I have to tie you up in a package to hand to Rand, burn me if I don’t. And I will bloody well leave when I choose.”

С тази изцепка си гарантира, че да пътува с него до Кемлин е последното нещо, което Елейн ще иска да направи в близко бъдеще. И си просеше шамара и Елейн показа завидно търпение.

Разбира се, Егвийн и най-вече Нинив също се държат ужасно по време на срещата. Егвийн веднага реши да използва и манипулира Мат, без дори да си помисли да го попита дали е съгласен или да му даде повече информация. Тя също така продължава да има тотална амнезия за постиженията на Мат като генерал. Нинив го изрита и след това предложи да отнемат медальона на Мат насилствено с помощта на няколко стражници. Елейн се изложи най-малко от всички там, но и тя твърде лесно се съгласи с предложението на Егвийн за манипулиране на Мат и също не показа желание да го информира за реалната ситуация.

Елейн твърде лесно се съгласи да споделя Ранд с Авиенда, за мен поредицата само щеше да спечели, ако я нямаше тази foursome.

Интересен детайл беше, че седайките от групата на Мерана знаят, че Мин вече се е срещала с Ранд и го познава добре. Как са научили за това не е много ясно.

Таим продължава да е изключително подозрителен, обаче покрай проблемите с Луз Терин Ранд няма особено много обции да го контролира. Ранговете, които предложи, от една страна изглеждат добра идея за стимулиране на Аша'маните, но от друга са толкова мъгляво формулирани, че дават възможност на Таим да промотира фаворитите си както си иска.

Mat certainly gave a lot of time to chasing after women, which Egwene could hardly approve, but Nynaeve surely knew as well as she that for all of looking when and how he should not, he seemed to have an uncanny knack for picking women who wanted to be chased, even the most unlikely.

Интересно ми е откъде Егвийн и особено Нинив знаят това. Докато бяха в Две Реки, Мат определено не оставяше впечатлението за мъж, който има такъв "uncanny knack" и въобще се държеше така, че би било чудо да има каквито и да е успехи с нежния пол. Трансформацията на Мат в супер успешен сваляч от 3-ти том нататък винаги ми се е струвала като реткон.

Nynaeve grumbled darkly, tossing her head so her braid swung over her shoulder. Egwene thought she might be afraid she would pull it out by the roots if she did not put it out of reach.

Плитката на Нинив продължава да е изтичник на забавни моменти.

[The Dragon]

Докато бяха в Две Реки, Мат определено не оставяше впечатлението за мъж, който има такъв "uncanny knack" и въобще се държеше така, че би било чудо да има каквито и да е успехи с нежния пол. Трансформацията на Мат в супер успешен сваляч от 3-ти том нататък винаги ми се е струвала като реткон.

В любовта и войната всичко е позволено.

Когато имаш 1000 живота подсъзнателни спомени от забележителни мъже ... не е изключено и да развиеш интуиция за жените.

[Matrim]

Аз още се мотам и съм прочел само две от главите, но искам да отбележа, че в добавка към всички насилени неразбирателства, които вече сте отбелязали, на Егвийн и Елейн дори не им минава през акъла да осведомят Ранд, че плановете му за Бандата и "петдесетте" седайки са безумни, както и, че Елейн малко ще се забави преди да ходи да си печели трона. Това как всички в Салидар не понасяли Dragonsworn и поради това гледат Мат на кръв е доста нелепо също, при положение, че същите тия хора пращат посланици при Ранд, не се държат така с неговите айилци и знаят повече от добре, че той въобще не контролира Масема и компания.

Мат, при всичките му задръжки на тема посягане на жени, веднага скочи да маха stole-а на Егвийн беше доста трудно за преглъщане. И въобще цялата тая среща насаме с Supergirls е много нескопосано нагласена - никой не каза на Мат, че Амирлин му е добре позната, той толкова се зазяпа в деколтето на Нинив, че не се усети, че тя вече не е Посветена, никакви пратеници не си размениха - идва Мат и почти веднага аудиенция и то без официалности. Как точно му хрумна, че Егвийн of all people ще си прави майтап с него, също остава загадка.

Приключенията на Мат, Елейн, Нинив и компания всъщност са с огромна преднина най-хубавото нещо в следващия том, но начинът, по който се стига до тях е поредното доказателство, че хората, които твърдят колко character-driven е Колелото говорят глупости. Щом нещо трябва да стане, то става, без значение колко out of character трябва да са героите, за да се случи то.

Осъзнах го едва когато взе да разсъждава как простият веселчун Том си придавал важност. Мат прекара много време с Том и споделяха преживявания, но явно всичко това е изгубено.

Е, той Мат и в трети том мислеше така, ако си спомням правилно. Все не успява да забележи, че Том има много умения нетипични за рандъм веселчун.

[Ghibli]

Аз не съм съгласен, че Мат се държа най-малко дразнещо от всички

Може и да си прав, но мен ме подразни най-малко. Неговите постъпки са мотивирани от загриженост и желание да ги спаси, ако ще и да гледа на тях като на тъпи гъски, които не знаят в какво са се забъркали и това по принцип да е дразнещо. (Обръщение към Вселената с театрално вдигнати ръце: Нима не е прав?! Край на обръщението към Вселената.) После като го питаха, дори и след всичко, той каза - Егвийн си е Егвийн, разбирай, тя ми е близка и толкова. Сравни това с прилагането на сила (опит за овързване със сайдар и като не им се получи - ритник откъм гърба, достатъчно силен, че да той чак да накуцва, и то много след случката), мотивирано от презрение към този нехранимайко и глупак Мат и извършено просто защото искат и могат да приложат сила, и разсъжденията после как може да е нехранимайко, но поне могат да го манипулират и използват (като се позоват на чувството му за чест и това, че ги смята за близки и желае да ги защити).

Нито една от тях не му каза къде бърка - ще възразиш, че не са имали възможност, аз пък ще възразя, че при желание трима могат да надговорят един и някак да вмъкнат в монолога му нужната информация, но трябва желание за това. Нашите бяха прекалено шокирани, че не са могли да го овържат със силата и ги интересуваше повече как така не са успели, не да говорят наистина с него. В речта му след това имаше доста моменти, когато можеха да се намесят, но само мълчаха и го слушаха, за да видят докъде ще стигне и какви тайни ще "издаде".

Специално се върнах и прочетох - "snatching the stole from Egwene's neck, he hauled her hurriedly out of the chair" и "giving Egwene a small shove away from the table" - действията му се описват като бързи, а не груби. Той бърза да я махне от стола, защото очаква всяка секунда да влезе истинската Амирлин, която ще съдере кожата на Егвийн, ако я види така.

[Yan]

Този път съм със смесени чувства. Комедията с Мат и wonders girls щеше да е умерено забавна, ако последните не се бяха държали доста гадно и детински с него. Въобще, желанието на Джордан да ги покаже като някакви велики манипулаторки има обратния ефект, поне върху мен. Главните герои в поредицата, дето уж трябва да са на една страна, постоянно си мислят как да се наложат над другите и да се надцакат. Тва, че последната битка иде... ху да фак кеърс, важното е нон-стоп да натякваме колко да тъпи мъжете и как нищо не разбират. На моменти направо ми се иска Ранд да превърти за малко и да пусне 2-3 белфира и да се свършва. Луз Терин така и така има опит с анихилацията на роднини, ще му подудне там малко за Илиена и ще се наредят нещата.
Таим беше единственият дето се държа логично и предложи разумно, ако и леко злодейско решение на проблема със струпването на Седайките. Бонус точки за него. Дет се вика, какво по-лесно от това да го направим да изглежда като злополука.
Мин/Ранд интеракцията беше дразнеща с недосетливоста на Ранд. Ся вярно, че довчера беше просто момче от село, ама това птичките и пчеличките... Едно време мислех Перин за най-големият задръстеняк, а той пръв се уреди със жена. Макар то и неговото да не е за завиждане...

[coldie]

Този път съм със смесени чувства. Комедията с Мат и wonders girls щеше да е умерено забавна, ако последните не се бяха държали доста гадно и детински с него. Въобще, желанието на Джордан да ги покаже като някакви велики манипулаторки има обратния ефект, поне върху мен. Главните герои в поредицата, дето уж трябва да са на една страна, постоянно си мислят как да се наложат над другите и да се надцакат. Тва, че последната битка иде... ху да фак кеърс, важното е нон-стоп да натякваме колко да тъпи мъжете и как нищо не разбират. На моменти направо ми се иска Ранд да превърти за малко и да пусне 2-3 белфира и да се свършва. Луз Терин така и така има опит с анихилацията на роднини, ще му подудне там малко за Илиена и ще се наредят нещата.
Таим беше единственият дето се държа логично и предложи разумно, ако и леко злодейско решение на проблема със струпването на Седайките. Бонус точки за него. Дет се вика, какво по-лесно от това да го направим да изглежда като злополука.
Мин/Ранд интеракцията беше дразнеща с недосетливоста на Ранд. Ся вярно, че довчера беше просто момче от село, ама това птичките и пчеличките... Едно време мислех Перин за най-големият задръстеняк, а той пръв се уреди със жена. Макар то и неговото да не е за завиждане...

Спомняш ли си каква беше ролята на Егвийн? И в какво се превърна? И изобщо някога запитвал ли си се защо е трябвало Амирлинския трон - Егвийн да си остане така?
След 20 години още не можете да разберете смисъла на тази книга.

[Ghibli]

Добре дошъл си да се включиш и да ни обясниш, но без да пускаш намеци за това колко сме тъпи, че не можем да разберем смисъла след 20 години. И със спойлерите от късните книги скрити