Кой какво чете V: Brave New World

Литературни критики и възхвали. Всичко, което винаги сте искали да знаете за Даниел Стийл и Нора Робъртс, а ви е било срам да попитате :р
User avatar
Claymore
Ascendent
Posts: 4955
Joined: Sat Sep 12, 2009 9:55 pm

Re: Кой какво чете V: Brave New World

Post by Claymore » Tue Feb 07, 2023 1:03 pm

Преводът му на Монахът всъщност е сносен, макар и с волности тук там. За Великият Бог Пан го понахраних заслужено и той се включи да мрънка в коментарите в Какво четеш, явно и в списанието - https://www.shadowdance.info/magazine/b ... t-god-pan/

Иначе за "превода" му на Братя Грим имаше цяла сага с рецензии от реални фолклористи, литературоведи и филолози, включително вече покойния Владимир Трендафилов, където му вадят грешки и глупости и той мрънка че са го нарочили
Last edited by Claymore on Sat Feb 25, 2023 10:44 pm, edited 2 times in total.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata

User avatar
tigermaster
Elder God
Posts: 6439
Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am

Re: Кой какво чете V: Brave New World

Post by tigermaster » Tue Feb 07, 2023 2:22 pm

:shock:
Пак ще го кажа - според мен Слави Ганев е свършил добра работа по превода на "Дракула", обаче така просто не се прави, особено като са те хванали във фактологична грешка.

Иначе аз скандалите около "Детски и домашни приказки" си ги спомням, обаче бях забравил, че преводът е негов.

Явно обаче човекът си обича бележките под линия, щом и в "Монахът", и във "Великият бог Пан", и в "Детски и домашни приказки" ги е сипвал с кофата.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”

Shamajotsi
Sorcerer
Posts: 427
Joined: Sat Dec 30, 2006 9:01 pm

Re: Кой какво чете V: Brave New World

Post by Shamajotsi » Sat Feb 11, 2023 2:34 pm

Наскоро изслушах Children of Memory на Adrian Tchaikovski. След предната книга ("Children of Ruin") се чудех колко по-извънземни ще са новите извънземни и колко по-трансхуманни ще са трансхуманните хора в края на тази книга. Еми ето че има как.

Сега, ще видите, че има много недоволни от книгата и наистина от художествена гледна точка, на мен ми се види най-слабата от трите излезли досега. Дори когато става пределно ясно, че сюжетът не е предаван линейно, пак ми беше много трудно да проследя кога какво се случва - и в края на книгата става ясно защо и тогава всичко се навръзва, ама някак пак ми е едно такова криво, че в началото просто имаше едно голямо объркване и чудене, бе аз ли нещо не съм достатъчно внимателен или какво.

И като цяло се усеща как идеите на човека са се сблъскали със стената на възможностите на писателя. "Children of Memory" се усеща като история за поне две книги наблъскани в една. Накрая всично се разяснява, наистина, но това става чрез дълги екзпозиции от страна на герои, които "извън кадър" разгадават какво се е случвало през цялото време. Откъм пейсинг книгата на няколко пъти стига до нещо, което се усеща като завършек, само за да продължи още дълго след това. Самите кулминации са предхождани от сюжетни обрати, които би трябвало много сериозно да бръкнат в емоциите на героите, но те приемат всичко чисто философски и карат напред, все едно не са направили най-голямото откритие в историята на Човечеството (буквално), а са открили десет лева в якето си.

Въпреки това, книгата е добър наследник на предните две (макар и по мое мнение не толкова добър като тях). Много съм доволен и от качеството на аудиокнигата. Mel Hudson се справя много добре с цялата поредица и - като във всяка друга добра аудиокнига - скоро след започването спира да ми прави впечатление, че всички герои се четат от един и същи човек. И ми стана яко как тя успява да прочете Human и human по различен начин, като само на два пъти ѝ се налага да уточни "Human с главна буква" и "human с малка буква" (което ми е интересно дали не е било в самия текст).

Та ако "Children of Time" и "Children of Ruin" са ви харесали, има голям шанс и тази ще ви допадне.

User avatar
трубадур
Elder God
Posts: 5701
Joined: Sat Apr 07, 2007 4:33 am

Re: Кой какво чете V: Brave New World

Post by трубадур » Sat Feb 11, 2023 3:12 pm

Аз па поднових колелото, вече под опеката на Сандърсън и съм доста приятно изненадан. Толкова Джордан звучи за момента, че освен едно голямо евала друго не мога да кажа засега.

Shamajotsi
Sorcerer
Posts: 427
Joined: Sat Dec 30, 2006 9:01 pm

Re: Кой какво чете V: Brave New World

Post by Shamajotsi » Sun Mar 26, 2023 9:10 pm

Имах се за фен на Гай Гавриел Кай, но чак днес дочетох Тигана. Май вече е широко известно, но и аз да потвърдя - книгата е великолепна. Дали му е най-доброто произведение? Не знам - трудно ми е да я премеря с "Пътуване към Сарантион", "Бог на императори", "Лъвовете на Ал-Расан" или "Под небето" (всяка една от тях ми е много любима и от всяка една имам съкровени спомени от това как съм ги чел), но определено не отстъпва на другите му най-добри. Всеки път когато отварях книгата, моментално успявах да се потопя в историята. Още помня как прочетох момента, в който Девин разбра за първи път името на своята родина и как трябваше да оставя книгата щото се чувствах откровено казано overwhelmed. А последната глава е показно за това какво е то кулминация. Не знам дали има много хора, които да не са прочели "Тигана", ама ако има, много силно препоръчвам тази книга.

kiril_ps
Smallfolk
Posts: 8
Joined: Sun Mar 29, 2015 4:37 pm

Re: Кой какво чете V: Brave New World

Post by kiril_ps » Mon Mar 27, 2023 12:32 pm

1632 - Eric Flint
Цял малък град от Западна Вирджиния (САЩ) се озовава в 1632г. в Германия (Свещена римска империя) по време 30 годишната война
Вече съм на 1/3 и въпреки явният американизъм, книгата ми допада с доброто си темпо, историческата акуратност, епичната наивност и непестенето на жестоките нрави по онова време. В началните сцени имах усещането, че чета брутален Стивън Кинг в съчетание с романтичния Уолтър Скот.

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 5260
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Кой какво чете V: Brave New World

Post by Matrim » Mon Mar 27, 2023 3:07 pm

Аз съм върл фен на Кай и наскоро препрочетох Tigana. Установих, че съм много раздвоен - по-голямата част от книгата е прекрасна, vintage Kay, но останалата част издиша. Следват зли спойлъри:
Spoiler: show
Очевидно идеята е, че Брандин е сив герой, а не тотален злодей като Алберико, само че според мен няма особена разлика между тях. Даже и Алберико никога не би бил толкова дребнав и гаден като Брандин ако не получава нещо повече от чувство за задоволено отмъщение. И цялата любовна история между Брандин и Дианора е ужасно неубедителна в резултат от това. Ако Дианора беше като Девин - първоначално да не помни Тигана, да се влюби в Брандин и чак тогава да научи как родината е заличена от картата заради наранените чувства на последния, мисля че сюжетната й линия щеше да ми допадне много повече. За десерт накрая виждаме и чудовищния начин, по който Брандин е постъпил с принца на Тигана и неговия статус като сив герой съвсем изчезва.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

Shamajotsi
Sorcerer
Posts: 427
Joined: Sat Dec 30, 2006 9:01 pm

Re: Кой какво чете V: Brave New World

Post by Shamajotsi » Mon Mar 27, 2023 4:38 pm

В това отношение аз намирам паралели между Брандин и един от героите на "A Brightness Long Ago", която сега дочитам.

(Следват ама много зли спойлъри и за двете книги)
Spoiler: show
От една страна на нас Брандин ни се представя първо като зъл тиранин, а после ни е представена и неговата човечност, щото такава той определено има. Бащата на Адрия от "Отдавна отминала светлина" тези негови качества са ни представени в обратен ред - първо го виждаме колко много обича дъщеря си и как танцува с нея и въобще сцената с тях двамата е супер вълнуваща. На следващия ден същата тази любов го кара да изколи всички жени и момичета в трите рода, възстанали срещу него. Не оправдавам нито него, нито Брандин за това, че са егати и зверовете, но Кай ми дава повод поне да ги разбера. Между другото, вчера прочетох послеслова към Тигана, писан от автора и сега ми е много любопитен следният цитат: "my model for Brandin of Ygrath became that of a Borgia or Medici prince, arrogant, cultured, far too proud. Alberico, opposing him, was a crude, efficient Politburo survivor".

Иначе и на мен любовната история между Дианора и Брандин ми се стори неубедителна и объркваща. До степен, че не ѝ разбирам действията с гмуркането и всичко след това - от или въпреки любовта си към него го направи, някакъв план с мисъл за Тигана ли беше?...

User avatar
Martix
Jaghut Tyrant
Posts: 1935
Joined: Mon Aug 21, 2006 12:44 pm
Location: selfmade plain

Re: Кой какво чете V: Brave New World

Post by Martix » Sat Apr 29, 2023 8:26 pm

Малко разни.

Фани Мае - с доста години закъснение чета книгата, на която Експериментът Досейди се явява продължение. Не е кой знае какво. Хърбърт е имал готината идея да си оформи плота около проблеми в комуникацията между различни видове поради различно мислене и език. На света има недостатъчно фантастика която се занимава с подобни нърдщини от практическа, а не философска гледна точка. Но изпълнението е доста сухо и героите са по-скоро картонени изрезки. Решението да се вкара живец в диалога чрез буквално пиене на дрога ядосвин, която прави всички раздразнителни също не ми се понрави. Иначе има доста интересни извънземни видове, абе Хърбърт си е класа дори когато не е в топ форма.
6/10

Обсебването на Елейзабел Крей - викам да барна и аз малко Уудинг, че още не съм пробвал нищо на автора, а е доста пролифик. Никак не е лоша книжката - стегната завършена ърбан YA история за ловец на вештици (сиреч призраци, върколаци, дама пика и др. подобни). Нашичкия спасява девойка, подгонва ги зъл култ и такива работи. Намираме се в ранноиндустриален Лондон, така че, разбира се, се появява и Джак Изкормвача и почва да корми. Най-якото в книгата са разнообразните видове чудовища.
6/10

Майнкрафт Краят - интересът ми към майнкрафт е доста мижав, но си я взех защото от много време се точа на Катрин Валенте, а това й е единствената книга, издадена в България. Като за детска книжка, базирана на най-неподходящата за новелизации игра на вселената, е доста добра. Чете се бързо, има история и не е просто реклама на играта. Абе, все блестящи хвалби. Сърбежът за Валенте обаче не е почесан, доста се беше сдържала откъм проза.
7/10

Абарат - Дни на Магия, Нощи на Война - първата книга ме отказа от поредицата за близо 10 години, но продължението се оказа подобрение. Все още са валидни двете ми основни критики - едно, Баркър не може да пише екшън сцени и описанията му на физическото движение на героите из сцената са скучни и недомислени (лошия се втурва към Кенди Куакънбуш (бива ли толкова тъпо има на протагонист, и това е щяло да се състезава с Хари Потър, плс...), тя си преглежда чантичката, вади грим, гримира се, изчита война и мир, лошия още е втурнат, тя му се подиграва, спъва го, озовава се зад него и бяга, след секунда е на 20 метра от него, той я гони на 2 стъпки след нея, губи я от поглед, оп, сега е пред нея и я чака в другия край на площада, тя се обръща да бяга но той я хваща за косата, през цялото това време двамата си говорят все едно са сами нищо че се намират сред буйна като река тълпа, и тн и тн). И втората ми критика, Баркър много иска да пише хорър, но явно издателят го е натиснал да пише детска книжка и в резултат имаме от гнусни по гнусни описания на персонажи с личинки щъкащи по лицето, по няколко усти, грозни криви глави с усти и носове които се разхождат по лицето им и тн каквото още се сетите, и цялото това нещо представено все едно е най-нормалното на света и героинята си се разхожда из този свят и му се диви като някаква Алиса в Страната на Чудесата, вместо да бяга ужасена. Иначе поне историята е подобрена спрямо първата книга, започват да се появяват наченки на консистентно светостроене и история на света, която не се измисля в движение на rule of каквото рандом нещо е хрумнало на автора. Има и малко повече последствия за героите, причинени от грешките им, нещо което не е съвсем стандартно за детска литература. А и най-важното, появяват се стилистично добре оформени изречения, засега само на места, но изглежда че Баркър си напипва ритъма и ако продължи с подобрението, следващата книга даже може и да е добра. Жалко че едва ли ще я видим на БГ, предвид че самата поредица е позарязана от автора.
6/10
There are no rules! I'm gonna get you!

User avatar
aiva
Misting
Posts: 275
Joined: Tue Mar 21, 2017 9:10 pm

Re: Кой какво чете V: Brave New World

Post by aiva » Sun May 21, 2023 1:06 pm

Току що приключих последната книга от трилогията The Green Bone Saga на Фонда Ли и мога да кажа само уау. Невероятно разказана история с плътни герои, към които наистина успях да се привържа. Определено се нарежда сред любимите ми книги въобще. Без много спойлери, блъбра ни описва a gripping Godfather-esque saga of intergenerational blood feuds, vicious politics, magic, and kungfu. Горещо препоръчвам. Имаме нужда от повече февтъзи в алтернативен свят от средата на миналия век, вместо далеч по-често срещаното алтернативно средновековие.

User avatar
Martix
Jaghut Tyrant
Posts: 1935
Joined: Mon Aug 21, 2006 12:44 pm
Location: selfmade plain

Re: Кой какво чете V: Brave New World

Post by Martix » Wed May 31, 2023 1:32 pm

Малко хумористични книги, но от типа, който не е за смях.

М.С.Стоун - Чумната Епидемия, Кой е на Кръста, Св. Георги и Змеят - специален адски агент Меф'ис'тофел бива пращан отново и отново на тайни мисии в различни времеви периоди за да запази целостта на времевата линия. Слабичък опит за пратчетуване (или по-скоро случайна имитация на трилогията Донеси ми Главата на Принца). Някои смешки са смешни (особено във втората книга, която е най-добрата от трите), но са удавени в море от посредствен хумор и повторения до степен и трите книги да започват почти с едни и същи 20-тина първи страници. Не искам да съм твърде критичен, поредицата не си поставя високи цели и напълно става за бързо четиво в самолета или нещо такова, а и явно е и писана набързо.
Някаква добра душа е написала в goodreads-а на книгите доста по-добри ревюта от моя нескопосан опит, ако се интересувате от тази малко позната българска поредица, отидете и вижте тях.
4/10

Zotoв - Еликсир в Ада, Епидемия в Рая - още една поредица за специален агент на силите на Ада, този път руска, и доста по-качествена. Книгите са написани като пародии на класическите whodunit детективски мистерии, с тази разлика, че действието се развива в Градът - безкраен мегаполис в който отиват всички грешни души да си изкарат наказанието, като за всяка душа се избира специфична гадост. Хитлер примерно е принудан да работи в старчески дом на евреи и да им сменя памперсите. Сталин е пратен да работи 100000 години в каменоломна, а душите на нормалните хора просто са принудени да работят същото, което са работели и през живота си, но по-адско - 7-дневна работна седмица, няма обедни почивки и шефа всеки ден е в гадно настроение. Като се върнат от работа са принудени да гледат телевизия, по която дават само тъпи реалити предавания прекъсвани постоянно от задължителни за гледане реклами. И тн и тн, въображението на Зотов безотказно рисува един ад, който колкото е метафора за модерна Русия, толкова е и общочовешки relatable. Във втората книга действието се мести в Рая, който както се оказва, също не е цвете за мирисане по съвсем други причини (примерно, там не дават да си поркаш водка).
Героите са култови, славянския хумор е на ниво, нямам оплаквания. Много здрави книжки.
8/10

Владимир Войнович - Москва 2042 - още една страхотна руска сатира, този път на тема комунизъм. Избягал на запад съветски писател дисидент открива, че немските въздушни линии предлагат полети до бъдещето, и решава да си направи екскурзия 60 години в бъдещето и да провери как се е развил Съветския съюз вече в периодът на отдавна построен късен комунизъм - оказва се, че се е развил в посоки, от които дори 1984 и Параграф 22 биха се изчервили. Книгата е голяма работа, и е много качествен роман, интересен за четене дори да не се интересувате от конкретния политически контекст. А това че е писана преди разпада на ссср е само черешката на тортата.
10/10
There are no rules! I'm gonna get you!

User avatar
трубадур
Elder God
Posts: 5701
Joined: Sat Apr 07, 2007 4:33 am

Re: Кой какво чете V: Brave New World

Post by трубадур » Wed May 31, 2023 6:27 pm

Последните 2 си ги записвам, даже не знам как са ми минали под радара, много мой тип звучат.

User avatar
Martix
Jaghut Tyrant
Posts: 1935
Joined: Mon Aug 21, 2006 12:44 pm
Location: selfmade plain

Re: Кой какво чете V: Brave New World

Post by Martix » Wed May 31, 2023 8:06 pm

Някой май не си е чел старите броеве на SD, всичките книги от поста ми (или поне първите части на поредиците) са ревюирани в списанието някога си, май. :D
There are no rules! I'm gonna get you!

User avatar
Martix
Jaghut Tyrant
Posts: 1935
Joined: Mon Aug 21, 2006 12:44 pm
Location: selfmade plain

Re: Кой какво чете V: Brave New World

Post by Martix » Sun Jul 02, 2023 1:44 pm

Облакът Кукуландия - ами, много е хубава, ама няколко седмици по-късно съвсем е почнала да ми изфирясва от главата като книга тип дъвка - високо качествено упражнение по писане, но липсва искра, която да скрепя романа и да носи смисъл. Облакът, подобно на другия известен облак, се състои от сложен наратив, развиващ се едновременно в няколко човешки ери - историческото минало на обсадата на Константинопол, бруталното настояще, изпълнено с нашите си еко проблеми, и почти лишеното от надежда далечно бъдеще, в което последните хора пътуват на поколенчески кораб към далечна звезда. Всичко това навъртяно около централната тема за смисъла от литературата и писането, this time реализирана чрез измислен древногръцки роман за глупак, правещ се на Пинокио или Гъливер. Книгата е доста четивна и ми разви интерес да пробвам и Светлината която не виждаме, но няма да ми остане кой знае какъв спомен от нея.
7.5/10

Ланарк - един живот в 4 книги - най-великият шотландски роман на 20 век се оказа неочаквано велик. Жанрово е всички жанрове, смислово е цялата философия на света, а главния герой е може би най-добре развития персонаж, който съм чел от много време насам. Едновременно болезнено познат и разбираем, но и омразен и противен, вдъхновен от мрачните черти на несигурност, криещи се във всеки от нас. Повече от всеки друг роман който съм чел, мога да кажа, че тази книга има душа - душата на самия автор, разголена до почти физическа болка и разпльокана по страниците за всеки да я види и да и се присмее. Опсростените ревюта които се намират онлайн и според които това е роман за невъзможността на хората и държавите да обичат въобще не му do-ват justice, тъй като основната поука или край на книгата не са смисъла, смисъла е тухлата, побрала в себе си един цял човешки живот, and then some, сиреч, тр. се чете не да се резюмира. Не бих дори се опитал да правя анализ на книгата тъй като това е от този тип романи, които ме правят да се чувствам супер тъп и неадекватен читател, в сравнение със колосалната обща култура и начетеност на автора, писал това чудовище в продължение на близо 30 години.
Бонус точки за използването на наративната рамка романът да започва като фантастика (или каквото там се води този - пост модернизъм или ненам си кво), и по средата да прави стотици страници флашбак разказващи за бохемската младост на протагониста си, обожавам този трик, факт станал ми известен след като вампирската трилогия на Кронин ми хареса много повече отколкото е здравословно.
Като единствен минус ще сложа, че двете истории, тази на Ланарк, и тази на Тоу спокойно можеха да са два напълно отделни романа. Връзките между двете са изцяло мета, но пък както каза и самия автор, една голяма тухла вдига повече шум от две тънки книжлета.
9/10
There are no rules! I'm gonna get you!

User avatar
Martix
Jaghut Tyrant
Posts: 1935
Joined: Mon Aug 21, 2006 12:44 pm
Location: selfmade plain

Re: Кой какво чете V: Brave New World

Post by Martix » Wed Jul 19, 2023 4:35 pm

Продължавам да хогвам темата, щото чета книги и имам важни мнения за тях :lol: ...

Ан Маккафри - Полетът на дракона и Походът на дракона - като се оказа, че някаква добра душа е направила фенски превод и на третата книга за драконовите ездачи на Перн, Белия Дракон, та ще преслушам и нея. Реших да се пробвам със драконската класика, докато събирам willpower да подхвана Темерер на английски.

Малко са старомодни и конфликтите се разрешават много наивно - чрез масирани количества deus ex, но са доста интересни като светостроене и ми хареса фокуса върху проблема със запазването на информация (как да предадеш на идните поколения критична информация, която ще ти е нужна веднъж на 200 години, като дори нямаш флашки памет (базинга, компютърната памет е notoriously bad at being memory и човечеството IRL е много пре***но откъм запазване на информацията, но това е друга тема)).

Също така не мога да не спомена многобройните паралели със ASoIaF. Не бих го нарекъл чак плагиатство, но ми се струва невъзможно Дж.Мартин да не се е вдъхновявал от книгите за Перн като приликите не се изчерпват само със сухи факти от плота (че драконовите ездачи приличат много на нощния страж, че целия плот се върти около политиките на човешките лордове, всеки управляваш своя си крепост и др.), но включват и импринти на герои (Килара=Церсей, Леса~Денерис, Робинтън=Варис) и най-важното, самата атмосфера на книгите е подобна.

+Дракони на корем, кой от кой по-готини, да не говорим какви са лигочи, които искат да ги чешеш по коремчето :D
+Пази добър баланс между старомодно приключение тип Конън / Джон Картър и тн. с главни герои, които са все най-смелите и умните и ще спасят деня, и политическо фентъзи с фокус върху поддръжка на армията, дипломация, логистика и тн.
+Интересен избор глобалната опасност, заплашваща колонията Перн, да не е извънземна армия или нещо друго подобно, а своего рода природно бедствие - на практика драконовата армия може да се разглежда като флота наемни хеликоптери, пратени да гасят горски пожари :lol: .
+Логично развитие на историята фокусирано върху човешките отношения и развитието на малката цивилизация на Перн.
-Може би най-one sided конфликтът който съм чел във фентъзи ever. Лошите нямат никакъв шанс, защото тежки спойлери от първите две книги...
Spoiler: show
от едната страна на барикадата имаме неинтелигентна космическа плевел, която си хвърчи насам натам, а от другата страна имаме интелигентни телепатични огнедишащи телепортиращи се и пътуващи във времето дракони, яздени от най-яките пичове и пички във вселената :mrgreen: Дори няма да споменавам разкритията от края на втора книга, които още повече влошават положението на плевелите, направо ми стана жално за тях.
-въпреки фокусът върху родовата памет и пренасянето на информация, авторката малко свободно е решавала кои умения хората си ги знаят, и кои са забравени и трябва да ги преоткриваме под формата на шокиращи разкрития на главните герои. Всичко правим в името на плота явно. Особено някои вродени умения на драконите, за които дори самите те нямат представа или например факта че из замъците има скрити разни тайни стаи с древно знание, които някак си не са били открити в продължение на поколения ми беше доста sus.
-разни лордове и лордкини стават антагонисти от немай къде, колкото да има човешки конфликти. Споменах за паралела с ASoIaF, но за разлика от внимателно изградените реалистични конфликти на Мартин, света на Перн се случва доста по-джаста-праста. Еди кой си изведнъж решава че няма да плаща данък дракони или пък започва да се отваря грубо на драконовите ездачи, без да взима предвид че те са драконови ездачи, а той е папурко с армия от 10 човека с вили, не е чак зле и няма големи трошенета на вътрешната логика, но малко правят лошо впечатление такивата моменти.
-авторката обръща огромно внимание на детайлите по изхранването и управленито на населението, придвижването на армиите и тн., но по някаква причина си е оставила огромно сляпо петно и е забравила изхранването на драконите. Те ядат огромни количества добитък, който се появява магически. Въпреки че колонията е съвсем малка и едвам се изхранва, всеки път когато някой от стотиците дракони огладнее, той просто се протяга, полита, грабва там 5-10 дебели крави от полето, и ги похапва без грижи на света.
7/10

Звездни Рейнджъри - за човек, който тръби наляво и надясно как Хайнлайн му е един от любимите класици, всъщност съм чел твърде малко негови книги. Е от днес вече грешките ми са с една по-малко. Мнението ми е противоречиво - от една страна философията в книгата е questionable at best, а тя се състои от 60% философстване на тема колко е яко да си войник и защо военната диктатура е най-добрата форма на управление. От друга страна, Хайнлайн си е Хайнлайн и книгата е абсолютно страхотна.

Историята я знаете от филма. В бъдещето човечеството си живее щастливо, обединено в утопична военна федерация, малкия хлапак Джони Рико се записва в армията воден от момчешка глупост без да осъзнава в какво се забърква, и точно в този момент огнената нация напада - започва война с гадните буболечки и само мобилната пехота може да се справи с проблема.

За разлика от сатирата на филма обаче, книгата е сериозна като инфаркт, и всичката любов и уважение към армията и нейната сила да изгражда характери е изиграна 100% straight. Което само по себе си не е проблем, проблемът идва от липсата на мярка. Авторът продължава да развива идеята за милитаристично общество до нереалистични висоти. В бъдещето, животът е утопичен, защото военната хунта завзела властта някога си е създала съвършената система - напълно свободна и демократична, водена от най-умните и човечни лидери, абе изобщо свята да ти се завие от гениално светостроене :< . Проблемът ми с този сетъп идва от факта, че Хайнлайн губи ужасно много страници да аргументира идеята си за обществото на бъдещето, достигнало утопия чрез този One small trick (
Spoiler: show
че право на глас имат само хора завършили казарма
), но го прави с помощта на доста опростена и игнорираща голяма част от реалността логика, която на всичкото отгоре е кръгова (войниците са най-подходящите защото са обучени от най-подходящите, които са войниците). Абе и още мога да рантвам но не виждам смисъл. Така или иначе основната идея, че носенето на отговорност увеличава качеството в политиката е напълно вярна. Просто интелектуалстването в тази книга е манджа с грозде и за всяко вярно нещо има по две грешни, а и Хайнлайн има гадния навик да доказва тезите си със (и учените доказали математически, че...) или със, абе напълно е смислено това което ти казвам, ти малки тъпи Рико, но си още малък да разбереш, засега ми се довери. :wink:

Да излезем от философията и да влезем в буут кампа - битки в книгата почти няма, поне половината обем е използван за да премине нашия герой Джони Рико през тренировъчния лагер, в който го превръщат от момче, в мъж, и от мъж, във войник. Детайлните описания на вътрешната организация на войската са без паралел до степен да съм убеден, че книгата може да се използва като указание как да си създадете функционираща армия, ако някога ви се наложи, а нямате наличен истински учебник по темата. Обръща се внимание на всеки важен аспект от функционирането на една войска. Не само тренировките и бойните умения, но и логистиката около изхранването, управлението, спазването на морала и дисциплината, смисъла и функцията на командната верига (не, не е веригата с която да те пребият ако не спазваш заповеди :bigtongue: ). Изобщо, разликата между тази книга и други "военни" фантастики които съм чел, е от земята до небето.

Нивото на sci-fi във рейнджърите също е добро. Говорим за книга, писана по време на корейската война, и въпреки това описанията на космическите кораби и техните маневри, бойните брони на пехотинците и тн. можеха да се сложат и в книга писана тази година, и да са също толкова убедителни, е ако се изключи твърде либералното използване на ядрени оръжия (пехотинците са въоръжени освен другото, и с ръчни няколко килотонови ракети, които си изтрелват from the hip като пичове). А и авторът не е налучкал дивото развитие на компютрите, и неговите войници и пилоти се налага да са майстори и на висшата математика, но това е често срещан проблеми в старите фантастики.

Има там и някаква война с буболечките, но на нея не е обърнато кой знае какво голямо внимание, тъй като какво ще види от една война някакъв си прост пехотинец, него го спускат с кораба, казват му правиш това и това, и накрая на мисията го изтеглят, той няма никакъв достъп до птичия поглед и до стратегиите на генералите, и това е kind of the point. Няма лошо, терзанията на Рико така или иначе са доста по интересни.
8/10
There are no rules! I'm gonna get you!

Who is online

Users browsing this forum: Ahrefs [Bot], Amazon [Bot] and 18 guests