Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
- Dr. Horrible
- Forsaken
- Posts: 2932
- Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
Хмммм, да, всякакви варианти за най-добра подребда има и човек може да ги дискутира свободно, след като изчете книгите. Но все отнякъде трябва да се започне Аз за момента съм доволен от реда в този списък, така че ще продължа с него.
Реално по ред на издаване най-първо е Shards of Honor, после The Warrior's Apprentice. И аз така почнах, с тази разлика, че прочетох Бараяр между двете. Много съм доволен от това решение! Защото там успях да се привържа към някои герои като стария граф Воркосиган, Ботари и Грегор и сега, като ги виждам в по-късни книги, вече си спомням за тях. Елена Ботари от самото начало ми беше много ценна именно защото знаех историята ѝ като бебе, подобно беше и с Иван. И като цяло този ред ми даде наистина възможност да се насладя на развитието на историята. Аз не знаех предварително, че Майлс е бил дете с увреждания - ако след Shards of Honor бях прочел директно The Warrior's Apprentice, щях много да се разочаровам от тези огромни промени, станали между книгите. Но така имах шанса да изживея и изчувствам промените - искрено се изненадах, когато Кордилия беше обгазена и бебето беше в опасност, после истински стисках палци да се оправи. И когато видях резултата от всички тези събития в The Warrior's Apprentic това вече беше герой, за когото руутвах. Така че определено бих препоръчал на новите читатели този ред, в който съм ги чел аз
Реално по ред на издаване най-първо е Shards of Honor, после The Warrior's Apprentice. И аз така почнах, с тази разлика, че прочетох Бараяр между двете. Много съм доволен от това решение! Защото там успях да се привържа към някои герои като стария граф Воркосиган, Ботари и Грегор и сега, като ги виждам в по-късни книги, вече си спомням за тях. Елена Ботари от самото начало ми беше много ценна именно защото знаех историята ѝ като бебе, подобно беше и с Иван. И като цяло този ред ми даде наистина възможност да се насладя на развитието на историята. Аз не знаех предварително, че Майлс е бил дете с увреждания - ако след Shards of Honor бях прочел директно The Warrior's Apprentice, щях много да се разочаровам от тези огромни промени, станали между книгите. Но така имах шанса да изживея и изчувствам промените - искрено се изненадах, когато Кордилия беше обгазена и бебето беше в опасност, после истински стисках палци да се оправи. И когато видях резултата от всички тези събития в The Warrior's Apprentic това вече беше герой, за когото руутвах. Така че определено бих препоръчал на новите читатели този ред, в който съм ги чел аз
But goddamn,
you got me in love again
you got me in love again
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
@Dr. Horrible това е и редът, който повечето тук препоръчваме. Единствената разлика е, че твоят списък има две ранни (и не особено силни) книги сложени твърде късно за разтуха след може би най-добрата книга в поредицата. Което според мен е disservice.
And you can't dance with a devil on your back...
- Ambartanen
- Arcanist
- Posts: 992
- Joined: Mon Mar 15, 2004 6:45 pm
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
Еми аз не съм особено съгласен. Ти така си преживял какво ще се случи с детето на Корделия, но същевременно си изпуснал най-трагичния момент в Warrior's Apprentice, в който Елена и Майлс научават за миналото на сержант Ботари.Dr. Horrible wrote: ↑Thu Mar 11, 2021 6:34 pmТака че определено бих препоръчал на новите читатели този ред, в който съм ги чел аз
- Dr. Horrible
- Forsaken
- Posts: 2932
- Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
Обаче дори да се четат в ред на излизане, тогава пак човек първо ще е прочел Честта и ще знае за Ботари. А и по този начин му пука за Ботари! Но идеята ми беше, че е вероятно всеки да предпочете реда, в който си ги е чел самият той.
But goddamn,
you got me in love again
you got me in love again
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
Аз съм ги чел в различен ред няколко пъти. Първият беше по-близо до реда на издаване. Но пак мисля, че вътрешната хронология е много по-добра.Dr. Horrible wrote: ↑Fri Mar 12, 2021 12:53 amОбаче дори да се четат в ред на излизане, тогава пак човек първо ще е прочел Честта и ще знае за Ботари. А и по този начин му пука за Ботари! Но идеята ми беше, че е вероятно всеки да предпочете реда, в който си ги е чел самият той.
And you can't dance with a devil on your back...
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
Препрочитам си Captain Vorpatril’s Alliance ся, май за 4 път, и все така се смея на глас на разни моменти. Особено накрая идиотщините около сградата на ImpSec са достойни за Майлсов хаос. Не че нещо може да бие вечерята в Цивилна кампания в тая и други вселени.
Ivan you idiot!
Ivan you idiot!
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
@coldie на следващия напълно офтопик пост, ти заключвам акаунта за 10 дни. Чети правилата на форума.
This is it. Ground zero.
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
За първи път прочетох Наемниците на Дендарии - българското издание на Warrior's apprentice, която поради независещи от мен причини навремето съм пропуснал (и не питайте как съм си обяснявал магическата поява на цял космически флот).
От години не бях чел Бюджолд и явно съм забравил колко интелигентен автор е тя, но сега ми беше припомнено безцеремонно - дори в този deus ex driven drivel. Въпреки, че е доста стара и инфантилно наивна книга, в която Майлс се бута в плота като мистър Магуу, пак има някаква бюджолдска магия, която те кара да не можеш да спреш да отгръщаш страниците, че даже има и няколко много силни емоционални момента.
А диалозите и разсъжденията на героите са си класа. Удоволствие е да четеш подобни автори, които наистина са realistic about these things, вместо само да имитират стил и клишета.
Хуморът също не е за изхвърляне.
8.5/10
Вече мога да си прочета последните 2 останали романа, червената кралица и сделката на ворпатрил, и да започвам с фентъзи поредиците. Препрочитането на цялата поредица на английски се отлага с още една година, че пак препълних рафтовете и трябва малко да се напъна, за да не им счупя някоя дъска (оказва се, че ако се подредят книгите една върху друга хоризонтално на кула, може да се съберат много повече на един рафт, отколкото ако стоят вертикално, ти да видиш).
От години не бях чел Бюджолд и явно съм забравил колко интелигентен автор е тя, но сега ми беше припомнено безцеремонно - дори в този deus ex driven drivel. Въпреки, че е доста стара и инфантилно наивна книга, в която Майлс се бута в плота като мистър Магуу, пак има някаква бюджолдска магия, която те кара да не можеш да спреш да отгръщаш страниците, че даже има и няколко много силни емоционални момента.
А диалозите и разсъжденията на героите са си класа. Удоволствие е да четеш подобни автори, които наистина са realistic about these things, вместо само да имитират стил и клишета.
Хуморът също не е за изхвърляне.
- Spoiler: show
8.5/10
Вече мога да си прочета последните 2 останали романа, червената кралица и сделката на ворпатрил, и да започвам с фентъзи поредиците. Препрочитането на цялата поредица на английски се отлага с още една година, че пак препълних рафтовете и трябва малко да се напъна, за да не им счупя някоя дъска (оказва се, че ако се подредят книгите една върху друга хоризонтално на кула, може да се съберат много повече на един рафт, отколкото ако стоят вертикално, ти да видиш).
There are no rules! I'm gonna get you!
Re: Голямата тема за голямата Лоис Макмастър Бюджолд
Айде, приключи се, изчетох и последните две книжки от Воркосиган сагата - Джентълмен Джол хич не ми хареса, много ми беше безидейна, но като за край на поредицата е ок, и авторката, и героите имат право на почивка.
Ворпатрилската от друга страна е най-добрата й книга от години. Още като я прочетох ми се прииска да я почна пак.
финална оцинка на поредицата - 10/10
Правя няколко месеца до година почивка и се мятам на фентъзитата, life's good.
Ворпатрилската от друга страна е най-добрата й книга от години. Още като я прочетох ми се прииска да я почна пак.
финална оцинка на поредицата - 10/10
Правя няколко месеца до година почивка и се мятам на фентъзитата, life's good.
There are no rules! I'm gonna get you!
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest