Струва ми се, че в този форум я нямата живата връзка. Вече пуснах 9 мнения, а почти няма комуникация. Дори над последното което е отзив за Наоми Новик никой не е коментирал. Дори и никой да не е чел авторката, ми се ще да коментирате стила ми, какво ви е допаднало и какво - не- няма да се обидя. Всеки има право на свое мнение. Не разчитайте само на списанието, коментирайте неща които вас са впечатлили или които сте прочели
Именно с тази цел пускам тази тема. Лично аз чета фентъзита и фантастика години наред, ако започна да пускам по една тема всеки ден няма да ми стигне форума. Затова пускам тази тема и предлагам всеки да добавя в нея кратки мнения за книга или дори по-пълни ревюта.
Започвам с Дейвид Брин - Килн Хора
- Spoiler: show
Първо - за заглавието - Килн Хора значи глинени хора.
Както ви подсеща то, действието се развива в нещо като киберпънк където всеки разполага с глинени големи - и те могат да са максимуми три на брой. Според състоянието на човека те могат да са сиви, зелени или с нормален цвят. Сивите се разпадат след минути, зелените траят няколко часа, а другите двойници изкарват до 24 часа. В редки случаи някои могат да си позволят и по повече големи, но това е удоволствие за много богати хора, освен това контролът над тях става труден. Светът в който се развива действието е доста философски - Дейвид Брин поставя въпроси какво би се случило, ако някой прати голема си да извърши изневяра, и после спомена се изтрие - това изневяра ли е или не? И къде отива усещането? И доколко може да се извършва интелектуално пиратство? Неусетно той задава филосовски въпроси, които обаче по приятен начин са вплетени в сюжета.
сега -малко за героя Нашият приятел Дейвид (главният герой) е частен детектив (как иначе) с три голема - единият от тях е зелен. Той се занимава най-вече с интелектуален и корпоративен шпионаж...и ето го делото на живота му. Обаче има проблем - две корпорации в конфликт на интереси искат да наемат двата му голема. Затова Дейвид изключва контрола на съзнанието си върху тях. Впоследствие разбира, че нещата май не са каквито трябва и пуска зеленият голем в "автономен" режим за няколко часа. И точно в този момент къщата в която е оригинала е нацелена с гранатомет....
Няма да разказвам историята до края, но тя е пълна с обрати до самия финал. Всеки път, когато си помислите - "зная финала", се оказва, че не го знаете. Това е история, която приковава вниманието, но която не може да се чете, като се прескача по диагонала. В нея от Дейвид едно се прехвърляме към Дейвид 2, посел към Дейвид 3, и после пак към Дейвид 2 затова трябва внимателно да следите действието.
В тази фантастика има много от всички поджанрове, въпреки че основата е киберпънка.
Надявам се да ви заинтригувам, но още повече се надявам да прочета и други мнения след моя пост - ако не за книгата или автора, то за други автори.