Играно напоследък

[penzata]

@Claymore Нищо не мога да ти кажа, защото от Гаскойн не съм мърдал напред , но постът ти кърти.

Тази игра има такава атмосфера, че не можеш да изпитваш нищо друго към нея, освен страхопочитание - заради това не се нервиш, когато умираш и свикваш с понякога безумната камера. Впрочем, не съм сигурен, защото не съм търсил потвърждение, но мисля, че камерата нарочно е направена да се "бориш" с нея, подобно японските сървайвъл хоръри.


п.п. Фадър Гаскойн си е огненото кръщение на тази игра.

п.п.п. спомням си свингята в каналите как ми бе изкарала акъла навремето; че и бая я бих след това.

[Claymore]

Абе не мисля че е така за камерата, понеже щото пък в други боеве и босове е нормална. В смисъл ако беше селективно само при Клерик Бийста ок, ама не е, уви.

Иначе Гаскойн и цялата стартова зона докато стигнеш до него много очевидно са направени със завишена трудност, да те свикнат на crowd control, dodge, контраатака и на агресия вместо poke-and-dodge стила на Dark Souls, да. Та след това може би затуй се усеща като сравнително по-лесно.

А свинята в каналите ме уби като се пробвах да доджвам около нея в тесния акведукт като й влязох отзад, на втория опит просто се каширах в оная арка и spin2win с брадвата и се дърпам назад ако се опита да бълва отрова. На оня етап в играта носи добро количество ехота, както оня Executioner с големата алебарда дето обикаля до първата порта, която отваряш след кръвната клиника, ако го издебнеш в гръб да го събориш на земята

[penzata]

Така е!
Със сигурност обаче са имали нещо наум да плеснат този звяр на такова тясно и ограничено място - няма как да го изиграеш по друг начин с камерата; заради това мисля, че по някакъв начин са искали да се бориш и с нея.

Иначе, не съм против чийзването на босове и чиляци, но избягвам да го правя - уан в. уан с Екзекутора е доста фън , но признавам, че свинята я избозих отзад, че това туловище като набере скорост и става джъгърнаут.

Дейвиш, зариби ме да я почна.

[Claymore]

Cheese for lfe. Щом е в играта, не ме ебат ничии стандарти дали я играя "наистина". То не знам даже дали е чий, ако е както като викнах Алфред със камбанката да помага за Blood-Starved Beast, при което той тръгна много нахъсано да му се вре в лицето и да го бие и дърпаше агро... точно за няколко секунди преди да пукне, даже не вкарах много удари А особено за торбаланите, всеки начин да чийзвам използвам, дейба гадините силни. Добре, че се бавни поне, та като се засилват за атака винаги мога да ги сваля със spin2win и после да млатя докато се изправят.

Пък почвай, сигурно за 2 дни ще стигнеш където съм аз след две седмици

[penzata]

Пък почвай, сигурно за 2 дни ще стигнеш където съм аз след две седмици

Ще я почна; най-накрая ще има с кого да си лафя за игрицата.

Дюд, аз геймя както чета - адски бавно (Секирото я врътнах цялата {почти изорах всичко} за месец и половина нон-стоп геймене, с еднократна почивка от 5 дни). По спомен, навъртях куджа часове преди да стигна до Падрето.

[Claymore]

Мож да ме добавиш аз съм (май) aFlameAfar (не съм го сменил още след като го взех от Stun Damage, щото ми изкара предупреждение че смени на ID-то може да прецакат някакви сейвове или нещо).

[penzata]

(не съм го сменил още след като го взех от Stun Damage, щото ми изкара предупреждение че смени на ID-то може да прецакат някакви сейвове или нещо).

Ако те е шубе за сейвове - пусни си ps+ (май все още има 14-дневен безплатен период), качи ги на облака и сменяй на воля.

[Xellos]

йей, от EMPRESS се погрижиха за Асасините Валхалата тия дни, голямо чекане падна за тия длц-та.

[Xellos]

Хаха, много празни територии ама тука там страничните куести са култ. Наблегнали са на сторителинг куест вериги, ама честно казано Origins и одисеята са далеч по-яки и разнообразни.


Така и не са оправили един бъг дет ти прецаква целият Асгард (зеленият щит), и ако си играл некви часове из острова с взет тоя куест после няма връщане назад там. Тряя отначале почти някой сейв, мега простотия.

[Shamajotsi]

Аз от няколко месеца се опитвам да мина Одисеята, щото съм някакъв къмплишънист с проблеми, и ако тя е с по-разнообразни куестове от Валхалата, май няма и да инсталирам последния АС. А бях голям фен навремето...

Иначе този ийстър ег е як, трябваше да го гледам повторно че да хвана още от рефърънсите.

[Matrim]

Зависи какво имаш предвид като разнообразни - във Валхала има разни триминутни "куестове", които уж са смешни (но повечето не са) и с това се изчерпват страничните куестове. По-дългите - искаш, не искаш трябва да ги минаваш и са на практика същите като в Одисей или Ориджинс освен атаките на крепости или манастири, които в началото изглеждат супер яки, после се усещаш, че като си направил две такива, все едно си пробвал всички.

[penzata]

Ако някой може да си намери другарче за ко-оп (локален, ще е още по-добре), It Takes Two е ултимативната игра.




Огромен, забележително разнообразен, магнетичен платформър, изграден изцяло с мисълта за абсолютно съвместно изживяване.
Сравняван от мнозина с Томи Уайзо, Джоузеф Фарес (за незапознатите: https://www.youtube.com/watch?v=XS-ojEEKrBA) е силно ексцентрична личност, която обаче, заедно с Hazelight Studios, доставят може би най-еклектичното гейм преживяване, което съм имал.

Въпреки, че съм отявлен фен на Housemarque и очаквам Returnal като второто пришествие, и все още тая надежда, че Kena: Bridge of Spirits ще се окаже невероятна игра, каквото и да излезе до края на годината, за мен It Takes Two e играта на годината.


п.п. ако другарчето е по-добрата половинка, тогава изживяването ще е превъзходно.

[termit]

Изиграх Apotheon, 2D екшън-ваниа с мотиви от древногръцките митове.

Нищо революционно - като цяло добър геймплей с достатъчно интересни нива, без да е нещо отвяващо. Оръжията се държат малко странно - има различни закъснения след натискане на атака за всяко оръжие докато анимацията на атаката се изпълни, което води до доста проблеми с преценката кога да атакуваш, особено отначало, докато свикнеш. Иначе добро разнообразие от древногръцки оръжия, и е от малкото игри, в които копиеобразните са обективно по-добри от мечовете. Това, което отличава играта, и дава причина да ѝ се обърне внимание, е визуалният дизайн - целият стил на играта е базиран на рисунките върху амфори:



Авторите очевидно са се постарали добре да си направят домашното, тъй като арогантността и характерите на отделните боговете и тяхното отношение към хората е доста близо до древногръцките митове. Уникалните нива (и начини за прецакване) за всеки бог също отговарят на оригиналите, което си е голям плюс.

Обща оценка: 5 от 6 термитски крака

[penzata]

(изобщо не съм обърнал внимание, че предните два поста съм ги плеснал в грешната тема) @трубадур

относно Biomutant:

Разработчиците са черпили вдъхновение от всякъде и за мен миш-машът е по-скоро сполучлив.
Относно битките: има го невротичното сменяне на оръжия тип Девил Мей Край, парирането от Секиро и ки пулса от Ниох, но не са направени с изяществото на споменатите игри, а някак "недодялано" (личи си желанието, както и прага на възможност), но съвкупността им е такъв оусъм чийзинес, че няма как да не радва, отколкото да дразни.

За историята на играта също е черпено вдъхновение с черпаците, но до момента (30 часа игрово) е удивително добра.


п.п. мда, от МДК 2 чакам да пуцам търд пърсън с антропоморфно дживотно, с дуъл уийлд вепънс + магия.

[penzata]

Демото на Scarlet Nexus: поради някаква причина се бях заблудил, че играта ще е xbox exclusive и се зарадвах като видях, че демото го има в плейстейшън стора.
Избираш между двама героя и историите им (поне от показаното в демото) са различни. Всяка една отнема към 40 мин., за да я завършиш, което превръща демото на Scarlet Nexus в едно от най-яките, които съм играл. Допълнително, тези, които са превъртяли демото, получават някакви спешъл айтеми в цялата игра, когато излезе, което си е фън.

Трябваше да изиграя демото и с двата героя, за да започна да се зарибявам с играта, която от трейлърите и демото изглеждаше като смесица между God Eater и Code Vein (и Devil May Cry, може би), но се оказва, че голяма част от екипа, който я разработва, стои и зад няколко Tales заглавия, което винаги е плюс, ако търсиш страхотни истории. Играта има learning curve, а това винаги е повече от позитивно.

В крайна сметка, Scarlet Nexus се превърна в игра, която имам желание да захвана day one. Якото е, че излиза съвсем скоро - на 25-ти.