Roland wrote: ↑Fri Mar 05, 2021 5:28 pm
И да, прав си, че описанието на @Shamajotsi е доста опростено. Но въпросът, който аз лично винаги си задавам в този тип случаи, не е кое е най-точното описание и каква е най-нюансираната дефиниция на проблема, а коя формулировка ще доведе до най-добър резултат.
Аз също, бтв. Само дето не мисля, че точно расовият проблем е най-важният, особено пък ако става дума за предмета с най-обективното оценяване в училище. Няма да се опитвам да отричам наличието на (расови или каквито и да било други) предубеждения, обаче, честно казано, подозирам, че именно в математиката, където оценяването не зависи от личното мнение на учителя на практика изобщо, предубежденията е най-лесно да бъдат преодолени. В този смисъл - дали няма да е по-добре в цялост тестовете да се изградят по начин, който изключва личните мнения - и от страна на ученика, и от страна на учителя? Виждал съм подобен подход по литература в гимназията. Работи поне донейде. Математиката е ясна - там, поне в училище, възможността за лична интерпретация на дадена задача е сведена до минимум - или можеш да смяташ и си знаеш нужните формули, или не можеш, или не ги знаеш, или не можеш и не ги знаеш.
А на класовите проблеми, които бяха споменати тук, съм ставал свидетел от доста първа ръка. До шести клас бях в адската дупка, известна като 90-то СОУ "Хосе де Сан Мартин". (Мисля, че вече не е СОУ, но не съм сигурен.) За времето, което бях там, мои съученици пишеха за ВИС и СИК по стените (един ходеше на уроци по карате специално с целта като порасне, да бъде мутра - бая тормоз съм изял от него, до момента, когато намесих родителите си), други разбиваха магазини и имаха проблеми с полицията, един се обеси на баскетболния кош в двора, педофил задяваше деца пред училището, включително съученички на брат ми в първи клас, Съвестин Деянов го отвлякоха оттам, доколкото помня в учебен ден, пребиха директора, като слуховете, които стигнаха до мен, бяха, че се е опитал да спре групово изнасилване, моя съученичка във втори клас имаше трима братя от различни бащи, ученици с очевидни умствени проблеми се разхождаха напълно необезпокоявани по коридорите (един пиеше вода от тоалетните чинии, бтв), и прочие красоти, които няма да описвам. Това досега беше само връхчето на върха на айсберга. За шестте години там съм видял и изтърпял достатъчно гадост, която отдавна ми се ще да забравя вече. А бяхме все хлапета от доминантната в България раса, нали... Та, с оглед на този айсберг - огромна част от проблема започва извън училище. Моят най-добре запознат с полицията съученик беше израснал без баща и с майка тотален психопат, която всекидневно го пребиваше до кръв с колан за няма нищо. Младежът още във втори клас идваше с белези по гърба от побоищата. На такъв колкото и да му смъкваш стандартите, за да изкарва оценки по математика, няма да му помогнеш, друго трябва. От училището се опитаха да му помогнат. Класната ръководителка пред очите ми се опита да говори с майка му, но в един момент просто не издържа, разплака се и й изкрещя, че едвам се удържа да не я смели от бой. (Смятайте, за да го помня близо трийсет години вече това, какво впечатление ми е направило...) И да, знам, че това е екстремен пример, но нали точно да се помогне на непривилегировани деца е целта? Този мой съученик беше такъв.
Имам някакво наблюдение и над присъствието на значителен брой деца от етническо малцинство в клас и смъкването на някои стандарти заради тях - турчетата в училището в Айтос, където карах седми клас. Истината е, че се разбирах добре с тях. И да е имало някакви търкания на етническа или верска основа, били са между възрастните и аз поне не съм ги усещал изобщо. Разбирахме се, бяхме горе-долу приятели, доколкото беше възможно за пришълец от София като мен да е приятел с някого там. Обаче както говореха добре български, четенето и осмислянето на писмен текст при много от тях беше на потресаващо ниво. Имах съученичка, която не можеше да схване разликата между "Македонски" и "македонци". (Македонски беше главният герой от "Немили - недраги" в случая...) В седми клас това. И си минаваха в горните класове, и изобщо... Това на кого помага?
И за екипната работа имам какво да кажа - понеже в груповите проекти в гимназията екипната работа обикновено я вършех почти или съвсем изцяло аз, понеже мен най-много ме биваше в сметките. Не че се оплаквам, не беше толкова трудно това, а и съучениците са ми помагали много за други неща, обаче все още предпочитам на индивидуални постижения да се слага по-голямо ударение.
Та, просто да изсипя известно количество приказки. Толкова от мен засега, че и без това стана много.