Stormlight Archives [SPOILERS UP TO OATHBRINGER]

[Roland]

БАХАХАХАХА това последното кърти!

Да, Сандерсън брутално се изложи с Moash (това не е спойлер, а лично мнение за персонажа като цяло).

Иначе мерси за поясненията. Това ми напомня да прочета тъпия Бял Пясък най-сетне, комикса И прото-книгата.

Мисли за Рабониел и за главите в миналото?

[Moridin]

Не знам за Моаш и не ви чета спойлерите, но на точно 9%, където се появява за първи път в книгата, кефи яко
About time някой да покаже на Каладин, че понякога (=често) е идиот

[Lyanna Stark]

Не знам за Моаш и не ви чета спойлерите, но на точно 9%, където се появява за първи път в книгата, кефи яко
About time някой да покаже на Каладин, че понякога (=често) е идиот

Дори не знам дали тролиш. Но специално за теб ще повторя:





@Roland

Това ми напомня да прочета тъпия Бял Пясък най-сетне, комикса И прото-книгата.

Аз почнах да чета версията в проза, не е зле. Като понапредна малко ще пиша в другата тема реакции. Ама в същото време почнах да чета и Aether of Night и Way of Kings Prime и съм до никъде и с трите. Има някои интересни неща в книгата, които не са обяснени в комикса, например за Династията на Тъмната страна.

И още се мъча да си довърша ревютата на втори и трети том от комикса... Както съм написала и там, силно препоръчвам трите тома да се четат наведнъж, като една история. Основната им слабост е, че книгата очевидно не е писана с идеята да се разделя на три и затова финалите на първи и втори том остават да висят в нищото. Иначе като цяло комикса много ми харесва, след като го прочетох до края.

Мисли за Рабониел и за главите в миналото?

(спойлъри за цялата книга)

Spoiler: show

Рабониел ми хареса, отношенията ѝ с Навани бяха интересни, както и експериментите им, макар че научните обяснения на места ми бяха леко неразбираеми. Много съжалявах, че не оцеля накрая, но и така имаше як character arc. Мотивацията ѝ, дъщеря ѝ, откриването на Ритъма на Войната, смъртта ѝ... имаше страшно въздействащи сцени с нея.

Главите в миналото ми бяха доста мех. Основно повтарят неща, които вече знаем, особено за Ешонай. Имаше малко нова информация при Венли, ама... мех.

[Moridin]

Не троля, ама избързах, бързо деградира още в същата сцена Впрочем някакъв тотален втф беше тая глава, ама сигурно после ще се разбере, де.

Мнението ми за ръкописа на Бял пясък, тотално worth the read е и доста по-добро от бая тъпия комикс
viewtopic.php?f=6&t=4253&start=405#p344982

[Lyanna Stark]

Не троля, ама избързах, бързо деградира още в същата сцена

Това обяснява нещата.

Мнението ми за ръкописа на Бял пясък, тотално worth the read е и доста по-добро от бая тъпия комикс
viewtopic.php?f=6&t=4253&start=405#p344982

Ти все пак прочете ли целия комикс? Дотук книгата ми е интересна, но съм само на 22% и засега не бих казала, че ми харесва повече от комикса.

Освен това имам да кажа някои неща по въпроса за Автономия, но не мога, ако не си чел комикса до края - един от основните ми аргументи е буквално от последната страница на последния том.

[Moridin]

Не съм, не. Мъглява сцена с Автономия има и в книгата, а в комикса съм гледал релевантната част май. Ама айде като прочетеш, в другата тема, че тук да не рушим рахата

[Roland]

Точно това ми е проблемът с главите в миналото.

Spoiler: show

В предните книги това бяха мега епични разкрития, тотално нова и уникална история, която обогатява вече съществуващ персонаж. Тук са некви странични неща за две героини, от които едната е мъртва, а другата - кошмарно безлична и безинтересна. Макар че главата със смъртта на Ешонай беше яка де.

[Shamajotsi]

Уах, току-що дочетох книгата !

Spoiler: show

Highlight - Навани и Рабониел!

Като цяло книгата много ме накефи, но не мога да не споделя, че 1300 страници ми дойдоха малко множко за душевните терзания на главните герои. В смисъл, интересно беше, но в същото време нямаше почти никакво развитие от началото до края - Каладин бидейки донякъде изключение от това - и от тази монотонност в един момент се появяваха exhaustionspren-ове в някои кратки моменти като четях. Заради payoff-a накрая все пак си мисля, че си струваше .

Енивей, може би защото съм чел всяка от книжките на Сандърсън само по веднъж досега, повечето от препратките (освен най-очевидните) тотално ги бях пропуснал...

По отношение на Cultivation - мисля че "планът ѝ" с Таравангиян е поредния пример за същество, което е притежавало огромна сила твърде дълго и което се е "изгубило" в тази сила. В смисъл, не мисля че е 12д шах а откровен опит да се спре Одиум, но в същото време плод на ограничено "мислене".

За Хойд/Уит вече не знам. Всички тези приказки за "илюзионизъм" в Епилога ме навеждат на мисълта, че спокойно срещата му с новия Odium може да е била 24д шах от негова страна. А може да е и dramatic irony и да виждаме как неговите номера му се прилагат на него. Мисля, че това е по-интересния вариянт - няма той да е единствения неуязвим герой, я!

Бтв, Каладин в тази книга ми се стори много осъм, ама това беше предимно заради главите с Хесина, Адин и Дабид. И във връзка с последния, да напомня: Stupidity is a choice. Fuck Moash!

[Nikireads]

Реакция от 60та глава:

Spoiler: show

Чувствам се неразумно горда, че познах Мрейз, когато хвана Лифт Не знам каква му е играта, ама мамицата му! Чувствам се още по-неразумно горда от това, че познах и че има "Cultivationlight", a.k.a. Lifelight. Супер яко е, че Лифт действа с нея. Сега съм убедена, че двамата с Каладин ще се намерят и ще събудят цялата кула като я инфюзнат, и ще спасят положението, и ще са още по-велики и двамата след това

Знам, че повечето вече сте поприключили с книгата, ама трябваше да споделя вълнението си

[Moridin]

Бая съм назад аз, но да си кажа, че главата с Деветте Фюзд или както там са на бг в Кхолинар + Рабониел и Лезиан, беше доста епик, не го разбирам @Dr. Horrible как му е скучно това Шалан си е boring as fuck за сметка на това, но поне има Поредната тайна...

Не заспойлвам, щото май няма спойлер тук, иначе сме още 1 седмица със спойлер тагове

[Ambartanen]

С много мъки и значителен инат я изчетох тази книга. Поредицата много солидно върви надолу с всяка следващата книга (да кажем, че втора ми беше наравно с първа) и вече сериозно започва да ми лъха на early-mid WoT- все още се случват някви теоретично важни неща и мога да следя какво става, но започва да не ми пука и ако скоро не започне да се фокусира много по-ясно, ще я зарязвам много рязко.

В предишната книга основният проблем ми беше настояването на Сандерсън да няма резолюшън за нито един плотлайн преди последните 10% от книгата. В тази нямах този проблем, щото се оказа, че шест от осемте основни нишки или нямаха никаква резолюция в тази книга, или бяха толкова брутално претупани, че по-добре да нямаха.

За Навани:

Spoiler: show

Навани и Рабониел бяха централната история в книгата и всичко при тях работеше много добре. За нещастие тяхната част беше по-малко от четвърт от общото съдържание. Ако Сандерсън беше дропнал няколко от безцелните нишки поглъщащи стотици страници, можеше да се развият още повече отношенията между Навани и Сиблинг и дори нещо да се сложи за отношенията между Рабониел и Сиблинг. Това, в крайна сметак, беше единствения емоционална интересен конфликт и единствените реално заслужени major revelations в цялата история.

За Каладин, Моаш, Венли:

Spoiler: show

Каладин абсолютно не биваше да бъде PoV герой в книгата. Можеше да видим как замръзва в битка и бива освободен през гледната точка на Далинар, как организира съпорт групата през гледната точка на Навани и след това как е някаква митологична фигура биеща се срещу окупацията през очите на Навани и обикновените хора. Щеше да е безкрайно по-ефективно. Сцената с Четвъртия Идеал за мен беше много ефективна и не искам да я загубя, но тя хем не доведе до нищо след това, хем разчиташе най-вече на билдъп от предишните книги. Може би просто трябваше да нямаме гледната точка на Каладин до почти самия край- да си мислим, че отново се е превърнал в герой след малко почивка и изведнъж да видим всъщност колко едвам функционира на ръба.

Също така The Pursuer беше най-скучния злодей в поредицата. Не мога да повярвам, че някак си трябваше да заеме мястото на Амарам или Садеас.

Моаш не разбрах защо беше PoV герой въобще. Ако ще е важен нататък в историята (което явно ще е) да бъде ретроспекция в следваща книга. В тази теоретично пращаше кошмари на Каладин, които Каладин си имаше и от преди това, бяха тотално безформени и в никой момент не си говореха.

Историята на Венли беше почти копие на историята на Каладин от първата книга с едната безумна разлика, че тя нямаше реална кулминация. Всичко градеше към това как ще се разкрие пред всички като Радиант и... това стана в два реда в сцена, където никой не й обърна кой знае какво внимание и тя не направи нищо. Комбинацията от това и абсолютно безполезните ретроспективни глави ме карат да се чудя защо изобщо е в книгата. Тук очевидното за мен решение беше да се ползва освободеното от Каладин място, за да се развият повече отношенията й с Лешви и Венли реално да поведе нейните хора да защитават човеците на края може би преди да се появи Каладин.

Есхонай (Ешонай ли се чете в аудиокнигите?) въобще пък не разбрах какво правеше в тази книга. В последната й глава осъзнах, че ще се окаже, че се е превърнала в спрен и живее в сърцето на Казмфийнда пазещ нейния народ... но се оказа, че не.

За Адолин, Шалан, Джасна и Далинар:

Spoiler: show

За какво изобщо бяха в тази книга? Сериозно, всички бяха тотално ирелевантни за конфликта в Кулата и техните истории до никъде не стигнаха.

Всичко с Джасна беше някакъв уърлдбилдинг и загатки за бъдещи врагове, само че тази жена е във всяка книга и все още не съм прочел една глава от нейната гледна точка, която да ми е интересна. Ама и тя като Уит страда от тоталната неспособност на Сандерсън да пише умни или саркастични герои. Сцената, в която Уит се "подиграваше" на какъв беше онзи принц, беше такава трагедия, че едвам се накарах да я прочета.

Далинар... дочетох книгата вчера и вече не мога да си спомня какво и защо прави той цяла книга. Знам, че прочетох поне десет глави с него, но имам чувството, че нищо не свърши. Сделката му с Одиум беше толкова брутално претупана и се случи привидно безпричинно, че просто нямам думи. Да не говорим колко абсурдно беше да чета Одиум и Далинар как се пазарят все едно са на битпазара.

Адолин е прекрасен и исках да видя много повече за отношенията му с Мая. Дори мога да преглътна доста дървената съдебна драма- не беше наистина добре изпълнена и планирана в стил A Few Good Men, но имаше няколко интересни гледни точки и ефективно разкритие от страна на Мая. За нещастие тази цялата история нямаше място в тази книга, поради което Адолин изчезна за 400 страници по едно време, а края на книгата го остави на еквивалента на края на Акт 2- още не са му изяснени отношенията с Мая, не разбрахме как и защо дойдоха всичките други "мъртви" спрени, онърспреновете не са взели никакво решение, дори май няма съдебно решение.

Шалан е... де да знам, очевидно Сандерсън се опитва да използва реални проблеми като депресия, substance abuse, suicidal ideation, шизофрения и тъй нататък за разнообразните Радианти. Не винаги му се получава, но е похвално, че се опитва. На техния фон обаче Шалан стои толкова не на място с нейните спорещи личности и тъй нататък... Ако трябва да приемем, че състоянието й е реално, това момиче си е за лудницата просто. Тя е реална и доказана опасност за себе си и хората около нея. Във втората книга толкова ми харесваше, но в тази просто не мога да я трая.

Другото е, че всичките препратки към Козмира ми дойдоха много прекалено. В по-ранните книги се слагаха като Easter eggs за фенове и дори да ги забележа, това че не винаги ги разбирах не ми пречеше да разбирам каква им е ролята в историята. В тази книга за нещастие много често спираше всичко, за да има сцени от типа "Ей. Ей! ЕЙ!!! Виж това нещо. Знаеш ли от къде е това нещо? Ще ти говоря за това нещо две-три страници, за да ти стане любопитно откъде е. То след това ще изчезне и няма да има повече отношение към историята в тази книга." Не, мерси, това по-скоро ме отказва да ходя да търся някакви случайни комикси, блог постове, споменавания в игри, хвърчащи новели или каквото там.

Одиум:

Spoiler: show

Само на мен ли смяната на Рейз с Таравангиан ми се стори прибързана и малко безмислена? Таравангиан веднага започна да работи по превземането на всички светове, т.е. привидно не му се променя целта. Одиум и преди това беше сила, на която нашите нямат шанс да устоят. Може би щях да разбера ако нашите бяха започнали да печелят a war of attrition срещу певците с новите спред-убиващи оръжия, ама това още не се е случило.

[Roland]

Космера винаги е бил планиран да стане наистина взаимосвързан. Това, че вече не са само великденски яйца връзките не е дефект, а feature.

[Moridin]

За който още не е прочел, който май остана само Докторът, глава 20:

Spoiler: show

колвам, че Т. не е предателят, за който Рабониел говори. Ясна внезапно да реши, че ше се маха от Кулата звучи подозрително като каквото сингърите искаха да се случи, и Т. очевидно няма пръст в това решение. Има друг предател, "близък до Далинар". Втф камеото на Ренарин при сцената с Моаш (и Одиум?) по-рано ме води в негова посока, подозирам че Ясна го ползва за прозрения. Но не ми се връзва сюжетно. Остава неясното алтерего на Шалан, Адолин или Минк, всички са ми спорни
Хм.


п.п. няма да чета какво пишете

[Ambartanen]

Това, че вече не са само великденски яйца връзките не е дефект, а feature.

Това хубаво, но за мен е много неуспешно реализирано засега и по всичко личи, че ще става по-зле.

[Moridin]

Интерлюдията на Сил

Spoiler: show

е много яка с това ADD както Каладин и Шалан, и тук е бав симплифицирано и over the top, но се радвам, че БС си поставя за цел да вяди на преден план тия състояния