Post
by Shamajotsi » Thu Sep 17, 2020 8:04 pm
TLDR: Ако сте прочели поста на Vash от по-горе, не мисля, че ще спечелите много от четенето на моя пост. Все пак го оставям като показно как горе-долу една и съща идея може да се предаде по кадърен (Vash) и не толкова кадърен (аз) начин.
За мен "трансфобия" е по-широко понятие и включва като цяло да отричаш социалния пол, който някой транс-сексуален човек е избрал за себе си. Намирам го за "лошо" и като цяло - до този момент - гледах да имам изразена позиция по тизи въпрос. От няколко дни не бях отварял форума и с почуда разбрах, че има хора, за които понятието "трансфобия" е по-широко и включва всякакво съмнение в догмата и поставянето ѝ под въпрос. Съответно, преди няколко минути разбрах, че всъщност съм трансфоб.
Това лято беше много интересно - в щатите имаше кървави протести (нашите ексцесии от втори септември ряпа да ядат!), в моя град искаха да катурват статуята на Сесил Роудс (и все още съм на мнение, че хората имат право за това), а аз водех напечени разговори с моите родители, че не, циганите не са виновни за своето положение и българите имаме голям социален дълг към това малцинство. Сега, дали вие сте съгласни с мен или не - честно казано не ме интересува, ще настане егати и офф-топика на този офф-топик, просто исках да покажа, че тъй като се гледам, май не без основание се имам за ляво-мислещ, сравнително либерален човек. Гледам с отношението си, действията си и думите си да правя положителна промяна, колкото и незначителна да изглежда тя на фона на усилията и емоциите, които полагам. Между впрочем, предполагам вие сами знаете какво е да разправяте на роднини "абе, замислете се, че я има и тази гледна точка..." и да се мъчите да пазите спокойствие.
Та, преди няколко седмици гледах много интересно видео на Vox - за една южноафриканска атлетка, на която искат да забранят да се състезава като жена, защото... абе защото "не е достатъчно жена". И си викам, кофти, разбирам им тегобите на интерсексуалните хора - сега те какво да направят като нещата на този свят не са винаги "или А, или Я", а често са, ами "В,... М,... Ъ". И тогава се замислих обаче за транссексуалните жени. Какво за тях? Ако някоя жена е изцяло биологически мъж (родила се е с ХУ хромозоми, хормоните - като на мъж и т.н., и т.н.), била е третирана така и е била поощрявана да развива атлетическите си качества, но с времето все повече и повече е осъзнавала, че се чувства жена - тогава ясно, без никаква ирония за мен няма почти никакъв проблем институциите да я възприемат за жена. Питанията у мен възникват само когато разделението мъж/жена се прави с оглед биологията - например както се прави при спортовете, защото се предполага, че единия (билологичен) пол има естествено предимство пред другия.
Та седят си тези въпроси at the back of my mind за известно време и... преди 40 минути (толкова време ми отне да напиша този ферман!) разбирам, че тъй като не съм възприел безрезервно догмата, явно май се оказвам трансфоб. Еми, поуката е, да не бях целял да си градя мнение. Защо трябваше и да си накърнявам self-image-a, като дори и атлет да бях, това пак щеше да е чисто теоретично мисловно упражнение...