Препрочитане на Колелото на времето

Литературни критики и възхвали. Всичко, което винаги сте искали да знаете за Даниел Стийл и Нора Робъртс, а ви е било срам да попитате :р
User avatar
Yan
Site Admin
Posts: 6912
Joined: Sat Dec 20, 2003 12:01 am
Location: Who cares...
Contact:

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by Yan » Sun Jun 14, 2020 1:06 pm

Аз бая се замотах с наваксването и честно казано нямам много какво да добавя към написаното от вас по-горе.

- Мин се завърна с което броят на адекватните женски персонажи се увеличи на един.
- Егвийн започва все по-уверено да се превръща в неприятния образ от късните книги.
- Нинив + Егвийн комбото ми докарва гърчове направо.
- Мат се ориентира към далеч по-правилния образ, който помнех. При все, че поведението му спрямо Ранд е... абе не е хубаво.
- Том е пич.
- Ех, Перине, Перине, на кого ни остави...
- Машинациите на Сюан ги знаем до какво ще доведат, но все пак там частта беше донякъде интересна.

За щастие нататък книгата става доста по-яка.
Правилата на бордгейминга:
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 5260
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by Matrim » Mon Jun 15, 2020 10:56 pm

Глави 9-16

Резюме: Ранд (за разлика от читателите) е шокиран, че Селийн се оказва Ланфеар. Следва здрава битка срещу тълпи мърдраали и тролоци, пратени неясно от кого. Егвийн си търси белята в ТАР, но вместо това си намира учител. Перин научава, че Белите плащове са в Две реки и решава да отиде да се предаде. Файлето обаче не ще да го пусне да ходи сам. Мат получава отговори на въпросите си от "змийчовците", но не е много щастлив от това.

Битката беше хубава, макар за пореден път power level-ите бяха малко по метода на Нагласьов и вмъкването на хиляди тролоци в най-яката крепост, сред чиито пазачи имаше и айилци беше доста трудно за преглъщане. Май и на Джордан му се е видяло така, защото обяснението на Лан дойде след най-светкавичното "разследване" - буквално минути след края на битката вече се знаеше как са се вмъкнали гадините. Малко в стил "абе и аз знам, че е тъпо това обяснение, ама да има там нещо". :P

Почнаха и идиотските терзания на Ранд на темата убиване на жени:
If he tied them off and left her, she might tear half the Stone down trying to get free—if a passing Trolloc did not kill her, thinking she was one of the Stone’s folk. That should not have troubled him—not the death of a Forsaken—but the thought of leaving a woman, or anyone, helpless for Trollocs repelled him.
Бях забравил, че даже и идеята някой друг да заколи Ланфеар му се видя неприятна.

Сценката, в която се опита да съживи момичето беше хубава.

Междувременно Егвийн пак е възмутена, че Ранд е толкова по-силен от нея:
Light, what was that Rand did? Burn him, he frightened me almost as badly as the Fades did. Maybe worse. It isn’t fair he can do something like that and I can’t even see the flows.

Алооу, човекът и без това има невъзможна задача, ти се цупиш, че бил силен?!?

Един от изразите, за които най-често се бъзикат на тема писателските умения на Джордан:
She crossed her arms under her breasts, ready for an argument.
Важно пояснение, дето се вика. :)

Голямото откритие на Егвийн е, че имало "зло" в Танчико. Как точно усетиха това зло и как е по-голямо от тълпата Черни, които си останаха в Тар Валон не е много ясно, но като няма кой да им даде куест както трябва...

Мат и Перин даже и си поговориха по човешки, жалко че това е последната им среща за много време напред.

Добре, че змийчовците дадоха няколко отговора гювеч на Мат накрая, че иначе визитата му щеше да е само, за да му кажат да ходи в Руйдийн.

И, разбира се, нито той, нито Моарейн, нито Ранд пожелаха да споделят отговорите, които получиха. Ако имаше фейсбук в Рандланд щеше да фалира, всеки си крие тайните като че ли светът ще свърши ако сподели каквото и да е. :P
he Waste was bad enough, but they said he was fated to marry somebody called the Daughter of the Nine Moons. Marry! And to a noblewoman, by the sound of it. He would sooner marry a pig than a noblewoman.
Famous last words, Mat.

Започна the love triangle of doom с Перин, Файле и Берелайн, пита се в задачката кой е най-големият идиот от тримата в тия глави. Май Перин, но и двете жени не са далеч зад него. И, разбира се Руарк трябваше да ги заплаши с напляскване, за да не се заколят. Да ги беше оставил да се бият до смърт, мен ако питате.
“No, he did not.” Elayne was proud of how calm and collected she sounded. He seemed almost relieved! Relieved!
Елейн пък е съкрушена, че Ранд смята, че далеч от него тя ще е в по-голяма безопасност и освен това щеше на тръгне на приключения и да беше поискал тя да остане. Бедно, бедни Джордан, защото трябваше да пишеш романтични връзки, като толкова не ти се удават, а?
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
Ghibli
Elder God
Posts: 5761
Joined: Sat Dec 20, 2003 11:36 am
Location: not really here

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by Ghibli » Tue Jun 16, 2020 11:30 am

За момент се бях притеснила, че ще трябва да пиша първа и няма да има рекап от Мат 8-)

Общи впечатления - най-после малко по-смислено развитие. Някакви неща се случват! Намеква се за ходовете и намеренията на другите отстъпници, които не сме срещнали досега, но без нищо конкретно.

Забавно ми стана като прочетох това:
Servants worked nearly in their sleep; the majhere tore her coiled braids in frustration
Очевидно се е заразила от Нинив.

Нинив си употребява свободното време да готви собственоръчно любимите ястия на Лан, въпреки че не разбира много от готвене. Този човек наистина е издръжлив като кремък.

Ранд, докато си прекарва свободното време с Елейн, я подпитва това-онова за governing of nations, което показва, че хич не е тъп.

От друга страна, по време на битката с тролокско-мърдраалския десант бях съгласна с Ланфеар, че Ранд се държи глупаво. Примерно, вече знае как да оплете с потоци от силата противника си, което демонстрира в предишните глави, но по някаква причина не го прави. Така и така ползва сайдин, защо всичко, което прави, е да материализира някаква сабя, с която просто да сече като обикновен човек? Е, накрая му хрумна, че така не става, и сътвори и той самият не разбра какво, но преди това колко хора покрай него си взеха излишно?

Хареса ми как Ланфеар поднесе на Ранд малък урок, хареса ми Моарейн (тя изобщо е доста яка в тези глави), и ми хареса, че накрая стана ясно, че Ранд все пак има някакъв план който следва от самото начало, изобщо завършекът на тази глава беше добър. Моментът с опита за съживяване на момичето беше силен, да. Моментът с измисленото обяснение за атаката някак не ми направи негативно впечатление, когато го четох, но наистина е доста измислено.

После имаме Егвийн, чиято екскурзия в Тел-айеран-риод и срещата с аийлката беше интересна, но за пореден път ме остави да си задавам същия въпрос, който си задавах през цялата трета книга: нашите три агентки как мислят да ловят черната аджа? В предишната книга не направиха нищо, освен да бъдат пленени и измъчвани, а спасението им дойде отвън по някакво чудо. Тук отново не знаят закъде са тръгнали и какво ги очаква там, обаче у никоя от тях не се забелязват някакви следи от тактическа мисъл, и отново са с твърдото намерение да направят... и те самите не знаят какво точно.

Странен ми беше моментът, когато Егвийн зърна Биргит и си каза, че не е възможно, защото Биргит е мъртва и няма как тя и другите герои да се появят отново преди рогът да прозвучи - нещо, което стана преди две книги и Егвийн прекрасно го знае, защото беше там и лично докара Мат и рога обратно в кулата.

Срещата с аийлката дойде точно навреме, за да се уреди Егвийн за още вдигане на нива :) Авиенда подозрително не ще да я придружи, защо ли :mrgreen:

Перин е трогателен и продължава все още да е як, много ми харесва стилът му на разговор - не се хаби в излишни украшения. Файлето вече стана неприятна и заплаши сериозно поминъка в Тийр, защото изтрепа всичката риба в околностите като се сби с Берелайн за собствеността си. Забавна беше сценката, мисля, че Берелайн щеше да я поступа , ако Руарк не ги беше прекъснал :mrgreen:

На Мат частите бяха много интересни и приятни за четене. Още от момента след битката, когато седеше в кръчмата и премисляше нещата, през разговора му с Перин, до влизането му в портала. Интересното е, че и той, и Ранд в някакъв момент от битката бяха спасени от лошите, не е ясно какво се случва, но е загадъчно. В змийския свят или каквото беше това беше много интересно.

Иначе Мат потроши няколко безценни артефакта, но какво толкова, има още много. Много ми беше забавно когато от портала излязоха той, Ранд и Моарейн едва ли не едновременно и поведението на Моарейн след това, как ги разпитваше откъде знаят :mrgreen: (Тук все пак стана ясно, че Мат не е искал да върне пълномощното на Егвийн и Нинив, ех, Мат, защо ме разочароваш така.)

* * *
Що се отнася до скръстването на ръцете под гърдите, на мен повече впечатление ми направи как по-рано при всяко споменаване на жена, които носи пръстен на врата си, се уточняваше, че го носи между гърдите си. Което само един мъж може да напише, защото една притежателка на гърди знае, че не е приятно разни неща да ти убиват и че принципно висулки се носят една идея по-нагоре.

За романтичните връзки, мен ме утрепа сценката с Лан, който до такава степен беше разтърсен, че награби Нинив пред публика. Но аз още не мога да се трогна както преди от чувствата помежду им след простотията в края на първа - началото на втора книга.
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.

User avatar
Demandred
Moderator
Posts: 6263
Joined: Sun Jan 11, 2004 8:42 am
Contact:

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by Demandred » Tue Jun 16, 2020 3:43 pm

Като се появи Selene и най-накрая показа на Ранд, че е Ланфеар, през цялото време си мислех за класическия лаф от култовите summaries на ISAM на книгите от поредицата от резюмето на втори том - "I am just your average flawlessly beautiful woman trapped in in alternate world. This is my disguise, which is not quite as flawlessly beautiful as I actually am" .

Ако беше приложила малко Compulsion, Ланфеар можеше лесно да накара Ранд да мине на нейна страна, но пуста гордост...
От друга страна, по време на битката с тролокско-мърдраалския десант бях съгласна с Ланфеар, че Ранд се държи глупаво. Примерно, вече знае как да оплете с потоци от силата противника си, което демонстрира в предишните глави, но по някаква причина не го прави. Така и така ползва сайдин, защо всичко, което прави, е да материализира някаква сабя, с която просто да сече като обикновен човек? Е, накрая му хрумна, че така не става, и сътвори и той самият не разбра какво, но преди това колко хора покрай него си взеха излишно?
Да, и аз това си мислех докато четях битката, доста глупаво се държа. Ясно, че не е обучен и голяма част от преливането му е ненадеждно по принцип, обаче все можеше да направи нещо далеч по-ефективно от огнения меч по-рано. За малко да го убият някакви тролоци, което щеше да е епична излагация.
Това, което направи накрая, не е ясно защо повече никога не се използва в поредицата, ако не ме лъже паметта. Супер полезен weave.
Иначе си беше много добра главата с битката с тролоците, особено края, когато Ранд се опита да съживи момичето. Една от най-емоционалните сцени досега за мен.

Интересно как слухът за Белите плащове в Две Реки е стигнал до Тийр, Дейл Борнхалд в първа глава беше взел сериозни мерки да не допусне информация за това, че има цял легион от тях там да не стигне до Кемлин, а сега някакви рандъмляци в Тийр го знаят. Не помня дали по нататък се казваше дали Фейн го е направил, за да примами Ранд, или някой от Отстъпниците, който пращаше тролоци там, или просто Белите Плащове са си некадърни.

Колко мъка щеше да бъде спестена на читателите, ако Файле беше успяла да си сдържи нервите с Берелайн...
Но и Перин има донякъде вина със несръчния си опит да я отблъсне, това беше толкова ясно, че ще има противоположния ефект.
Файле доста хитро изманипулира Лоиал, обаче това доведе до няколко глави peak childishness и от нея, и от Перин, която е една от low points на цялата поредица.

Като стана дума за Перин, планът му за действие към този момент е доста никакъв. Ако се предаде на Белите плащове и те го обесят, светът отива на кино, защото Ранд има нужда от него. Ако реши да организира съпротива е идиотско да отблъсква Файле, която очевидно може да му помогне за това. Ама нали и той е тотално зомбиран с идиотското "Не мога да позволя никоя жена да умре заради мен" мислене...
Ранд му даде цял един айилец за помощ, да беше пратил поне стотина от Защитниците на Камъка...

Мат пак избягва всякакъв контакт с Ранд и дори беше леко шокиран като се засякоха в хранилището, че Ранд не изглежда полудял засега.
Естествено нито един от тримата, минали през портала за отговори, не сподели с другите какво им е казано. That would have made too much sense.
“And you?” She shifted that drilling gaze to Mat. “Did you read it in a book, too? You?”
I do read sometimes,” he said dryly.
Classic Mat.
После имаме Егвийн, чиято екскурзия в Тел-айеран-риод и срещата с аийлката беше интересна, но за пореден път ме остави да си задавам същия въпрос, който си задавах през цялата трета книга: нашите три агентки как мислят да ловят черната аджа? В предишната книга не направиха нищо, освен да бъдат пленени и измъчвани, а спасението им дойде отвън по някакво чудо. Тук отново не знаят закъде са тръгнали и какво ги очаква там, обаче у никоя от тях не се забелязват някакви следи от тактическа мисъл, и отново са с твърдото намерение да направят... и те самите не знаят какво точно.
Планирането определено не е силната страна на героите в тази поредица. За щастие късметът е твърдо на тяхна страна, а и повечето им врагове са доста тъпички. Не само, че не планираха нищо в случая, но и въобще не се притесниха, че без Егвийн положението става съвсем неравностойно. А и обучението на Егвийн от Амис можеше да се провежда в света на сънищата, без да трябва тя да отива в Пустошта.
A silvery thing in another cabinet, like a three-pointed star inside a circle, was made of no substance she knew; it was softer than metal, scratched and gouged, yet even older than any of the ancient bones. From ten paces she could sense pride and vanity.
Take that, Mercedes!

Тотално го бях пропуснал това при първото четене.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!

User avatar
Ghibli
Elder God
Posts: 5761
Joined: Sat Dec 20, 2003 11:36 am
Location: not really here

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by Ghibli » Tue Jun 16, 2020 4:34 pm

Хаха, това за мерцедеса... Но не са ли метални все пак емблемите им?

Краткият преразказ е толкова добър :D
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 5260
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by Matrim » Tue Jun 16, 2020 5:52 pm

После имаме Егвийн, чиято екскурзия в Тел-айеран-риод и срещата с аийлката беше интересна, но за пореден път ме остави да си задавам същия въпрос, който си задавах през цялата трета книга: нашите три агентки как мислят да ловят черната аджа?
Аз се чудя и защо са им толкова важни точно тия Черни, като е ясно, че и в Кулата им куп други, които могат да направят големи поразии. И да, 2 срещу 11, като 11-те имат и куп тер-ангреали хич не е хубаво съотношение на силите.

Като стана дума за Амис, сега се сетих, че с голяма лекота реши да вземе Егвийн за ученичка. 3000 години айилците така упорито крият тайните си, че седайките нищо не знаят за Мъдрите общо-взето, сега веднага "Ела да се обучаваш". Хубаво е, че не крият тайните си ей така за спорта като повечето други герои, но малко от нищото дойде това развитие. Също като Авиенда, която слушаше разпитите на Черните в предишните глави.
Тук все пак стана ясно, че Мат не е искал да върне пълномощното на Егвийн и Нинив, ех, Мат, защо ме разочароваш така.
He would not have been averse to a little hide-peeling for Egwene and Nynaeve after what they had done to make him tell where he had hidden the Amyrlin’s letter—tying him up with the Power was bad enough, but the rest!—yet it was more fun to tweak Moiraine’s nose.
Да, явно съм го надценил. За какво му е това пълномощно като няма да ходи в Тар Валон и бяга от седайките като дявол от тамян? И какво има предвид под "the rest", да не би и него да са го напляскали както е обичаят в Кулата?
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
Ghibli
Elder God
Posts: 5761
Joined: Sat Dec 20, 2003 11:36 am
Location: not really here

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by Ghibli » Tue Jun 16, 2020 6:46 pm

Аз това го разбрах точно като някакъв тип телесно наказание, или бой с пръчки по задника, или нещо друго от набора възпитателни мерки, прилагани в уважаваните английски учебни заведения.

Донякъде разбирам защо са се хванали точно за тези 11 черни седайки - те са единствените, които знаят със сигурност. Опитите да научат имената на други черни от двете пленени се оказаха безуспешни.
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.

User avatar
Demandred
Moderator
Posts: 6263
Joined: Sun Jan 11, 2004 8:42 am
Contact:

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by Demandred » Tue Jun 16, 2020 8:49 pm

Аз се чудя и защо са им толкова важни точно тия Черни, като е ясно, че и в Кулата им куп други, които могат да направят големи поразии.
Едната от пленените Черни им каза, че в Танчико има нещо, което може да е голям проблем за Ранд, което даже се оказа и истина. Плюс това в Кулата нямат идея коя е Черна и дори дали има други, теорията на Елейн, че са твърде равномерно разпределени, за да е случайност, засега е само теория.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 5260
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by Matrim » Mon Jun 22, 2020 8:52 pm

Глави 17-24

Резюме: Моарейн праща Том да помага на Нинив и Елейн, Лан и Ранд, за да не останат по-назад им пращат Джюйлин. Перин и Файле си хващат пътя, така де, Пътищата и продължават да се карат по най-детинския начин. Нинив и Елейн хващат кораб на Морския народ и имат късмета да срещат единствените две представителки на въпросния народ, които не са дразнещи гъски. Plus, boobs, lots of boobs. Ранд праща тайренците да оправят батака в Кайриен и потегля към Руйдийн по прекия път. Когато стига там Джордан изведнъж явно се е усетил, че нещата вървят много бавно и четирима герои се юрват към Руйдин да изпълняват личните си куести. Мат има нова среща с 'фините, този път тя не даже по-зле и от предишната за него.

Като цяло интересни глави, макар пак да са повече сетъп, отколкото важни развития.

Мат извади късмет, че нещата, които си пожела неумишлено се оказаха доста полезни. Описанията на сградите на 'фините винаги ме объркват тотално, трудно ми е да ги визуализирам, може би това е идеята. Беше забавно как негодуваше, че нямало да спасява Ранд ако се наложи (кого смята, че лъже? :)), а после ще трябва Ранд да го спасява.
От друга страна, Мат е толкова решен да получи повече яснота за бъдещето си, че не само остава с Ранд въпреки безкрайите въпроси "Полудява ли?" ами и се съгласява да пътува с него през Порталния камък. Миналият път изживяването никак не беше приятно, тоя път се разминаха с паралелните светове по някаква причина.

Мин и Сюан си просят да ги хванат в крачка и точно това им се случи. Не знам и как точно Сюан смята да залъже колежките си, че не е помагала на Ранд много преди да превземе той Камъка. Въобще тия седайски интриги, в които никой не може да лъже (даже и Черните трябва да внимават да не ги хванат в очевидна лъжа) винаги са ми били твърде трудни за вярване.

Ветроловките могат да преливат, Мъдрите могат да преливат, седайките три хиляди години някак са успели да проспят това обаче. Това с Авиенда (или Амис едно време) и нежеланието да стане мъдра ме озадачи леко - всички тия приказки за дълг, би трябвало да е ясно, че всички преливащи жени стават Мъдри (или поне по-силните от тях), а изведнъж "Не ща"? Защо изобщо дават на момичета с вроден талант да преливат да стават Деви, а после ги принуждават да си подават оставката?

Може би най-нелепият момент беше поредния ритуал, в който жените трябва по някаква неясна причина да са голи, но мъжете не - посещението на Руйдийн.

Гледната точка на Моарейн беше малко неприятна, Джордан доста е попрекалил с желанието й да разкара всеки, който би могъл да има влияние над Ранд. Не е като Ранд да се вслушва особено в думите на Нинив и Егвийн, примерно, досега.
What if he isn’t a false Dragon?” she asked cautiously.
“You mean because the stories in the streets say he’s taken the Stone of Tear? Rumor has a way of magnifying events. I will believe that when I see it, and in any case, it will take more to convince me.
Ех, Гавин, защо не остана така приятно скептичен към слуховете, а взе да вярваш на всяка глупост, стига да отговаря на предразсъдъците ти.
The Aiel were not even breathing hard when they slowed to a halt beside the horses.
Тия айилски супермени! Ако имаше Олимпиади, щяха да оберат всички медали.
That familiarity tickled at Elayne’s mind again. Before she realized what she was doing, she reached up and tugged at one of his long white mustaches. He gave a start, and she clapped both hands to her mouth, flushing crimson. “Forgive me. I … I seemed to remember doing that before. I mean … . I am sorry.” Light, why did I do that? He must think me an imbecile.
Прав е да те мисли за идиотка в случая. :)
She was a slender, lovely woman, made more so by her small sad smile, with large brown eyes and long black hair hanging halfway to her waist. A tall woman, though Moiraine admitted she did tend to judge such things by her own height, and rather too full-bosomed.
Важно си е да отбелязваш кой е full-bosomed и кой не. Моарейн явно предпочита по-малки бюстове, някой веднага да провери Сюан така ли е описана, защото нали с Моарейн се намеква доста явно, че са били pillow friends навремето.
Just because a people’s ways are different doesn’t mean they are wrong, Rand. You should know that.”
He laughed softly. This was almost like old times, he ready to explain why and how she was wrong, and she snatching his position and tossing his own unvoiced explanation at him.
Пример номер 354 за лицемерието на Егвийн.
Once Rand paused, staring down at two figurines that hardly seemed to deserve a place with the other things. Two statuettes maybe a foot tall, a man and a woman, each holding a crystal sphere aloft in one hand.
Как мимоходом се споменават два ключови тер'ангреала... Sneaky, RJ, sneaky.

Яко беше като Ранд заби Каландор в пода и отсече "Нека да дойда Отстъпниците да го извадят... ако им стиска".

Next time: Едни от най-любимите глави на феновете - флашбаците за миналото на айилците.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
Ghibli
Elder God
Posts: 5761
Joined: Sat Dec 20, 2003 11:36 am
Location: not really here

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by Ghibli » Tue Jun 23, 2020 1:59 pm

Много яки глави! И чутовен клифхенгър за пореден път!

Аз наистина нищо не помня от четвърта книга, поради което всичко ми е на практика ново и чета с голям интерес. Разнообразните детайлчета бяха прекрасни.

В частта с Том леко ме подразни подробното описание на слугините през неговите очи - коя колко точно е пухкава и привлекателна, което би могло да се оправдае с някаква характеристика на мисловния процес на героя, който уж ги преценяваше в този момент, но според мен просто Джордан си е шовинистична мъжка свиня, защото и друг път го прави това при описанията на жени, а при описанията на мъже не присъства този елемент на оценка. И в този ред на мисли, съм съгласна, че е странно жените да са голи при влизане в Руидийн, а мъжете не!

Разговорът между Том и Моарейн беше много интересен. Най-после директен сблъсък на двамата майстори :) Може да се спори кой е по-добър в Играта - аз бих казла, че е Моарейн, но не съм сигурна.
Fortunate for Morgase, Taringail's death. I do not suppose she ever learned he meant her to die and himself to be Andor's first king.
:shock: :shock: :shock: Това напълно съм го забравила, а Моарейн намеква, че Том го е убил, за да предпази Мургейз. Впечатляващо!
The Lady Moiraine of House Damodred, in Cairhien. Taringail's youngest half-sister. King Laman's niece.
Тук разбираме за пръв път подробности за потеклото на Моарейн. Още по-впечатляващо!
"A quiet life would kill you, I think." Sounding distinctly amused, she busied herself rearranging the folds of her skirt with small, slender hands. He had the impression she was hiding a smile. "Tanchico will not, however. I guarantee that, and by the First Oath, you know it for truth."
He frowned at her despite his best efforts to keep his face straight. She had said it, and she could not lie, yet how could she know? He was sure she could not Foretell; he was certain he had heard her disavow the Talent. But she had said it.
За мен беше интригуваща репликата й как знае, че Том няма да умре и ще се видят отново, за да му даде онова, което иска. Накара ме да се чудя откъде е толкова сигурна и оттам - какво точно е попитала при преминването през тер-ангреала (за хората, които знаят какво става нататък, вероятно не е загадка, но моля да не ме спойлите, ако е възможно).

В епизода на Мин виждаме първия предвестник на чутовната глупост на Галад да се присъедини към белите плащове (каква е ползата да е толкова красив, като е такъв тъпак?). Много ми хареса забавният начин, по който тя успешно играе ролята на празноглва красавица. Смешни цитати:
Oh, I could never forget meeting you, my Lord Galad
и любимото ми
"So many words. I fear I know little of books, my Lord Gawyn. I always mean to read one — I do." She sighed. "But there is so little time. Why, just fixing my hair properly takes hours. Do you think it is pretty?"

Епизодът с момичето във фермата беше класически зловещ и ефектен.


Перин продължава да кефи. На фона на разправията му с Файле цялата драма, че е тръгнал на доброволна смърт малко остава на заден план, но очаквам нататък в неговата линия епиката по този повод да е епична. Хареса ми моментът, когато преодоля таверенското силово поле, нещо, което Мат така и не успя да направи въпреки цялото си желание, но Перин просто има точно толкова силна воля. Хареса ми и номерът, който извъртя на Файлето при влизането в Пътищата, защото тя е патка и си го заслужава. Гневът на Лоиал за унищожените огиерски гори го изпитвам всеки път като си ида в родния град, така че го разбирам много добре.

Нинив продължава да е самото обаяние :twisted: Тъжно е, защото преди не беше чак толкова проста. Елейн е била ухапана от Егвийн, което не й отива никак:
she felt the urge to teach these folk dignity. But that was Rand's job, not hers. And if he doesn't do it properly, I will give him a piece of my mind. A bigger piece.
Но това, което си отбелязах като интересно за нея тук е компулсивната й нужда да обслужва емоционално всички около себе си. Досега си мислех, че е осъзнато поведение или навик, култивиран от възпитателите на бъдещата кралица, защото наистина е полезно да предразполагаш хората по начина, по който тя го прави, но от нейната гледна точка се вижда, че всъщност тя се чувства длъжна да кара хората да се чувстват добре, което е една доста нездрава мотивация и нивелира всички потенциални ползи. Разбрам, че звуча доста цинично и се предполага тези моменти да ни показват колко е добра Елейн, но аз го възприемам през призмата на някакви неща, които съм чела на тема психология. Интересно ми е Доктор Хорибъл какво би казал по въпроса като професионалист.

Изпълнението й с мустаците на Том наистина беше смешно :)

Подробностите за културата на морския народ бяха много интересни. Хареса ми как корабът беше в мъжки род. Непривично при текст на английски, но логично, при положение, че жени заемат главните позиции. При тях може би има истински матриархат. Имат си и свое пророчество за Дракона (естествено, кой няма).

Нинив също е била ухапана от Егвийн, защото ето как обяснява труса, очевидно причинен от Ранд:
"No doubt that second letter of yours touched a nerve. Men always overreact when they let their emotions go; it's the price for holding them in the way they do."
WTF бе! А после ме уби този диалог:
Do you think they know why we are going to Tanchico?"
Nynaeve sniffed. "No, or they'd not be so sanguine, I think. And I would rather not tell them until we must." She gave Elayne a meaningful look; there was no need for her to say she would not have told the Sailmistress, either, had it been left to her. "Here is a saying for you. 'Borrow trouble, and you repay tenfold.' "
Значи, Нинив смята, че е излишно да ориентират в обстановката хората, които ги придружават с идеята да ги защитават и да им помагат. Умно, Нинив, умно!

Във връзка с това, хареса ми как Ранд се погрижи за всички свои близки хора - въпреки че нямаше как лично да е до тях, беше се постарал да направи каквото може и за Перин, и за Нинив и Елейн.

Шокът на двете от гологърдите жени на кораба беше прекален, наистина.

Харесаха ми разсъжденията на Том за това как краят на епохата е близо и не се знае какво ще оцелее след него. Атмосферни бяха, плюс че имаше разни детайлчета за четящите с разбиране (Моск и Мерк и прочие).

Между другото, лек идиотизъм от страна на Елейн:
Practical and to the point, just like your mother. Both feet on the earth and few flights of fancy.
Том едва ли не в прав текст заяви, че лично познава майка й, но тя изобщо не го отрази и продължи да се чуди откъде ли може да й е толкова познат.
И тежък идиотизъм от страна на Елейн (казвам ви, Егвийн я е ухапала):
Well, she meant to find it again before they reached Tanchico, if she had to sit on him.

За главата с Моарейн пък съм на обратното мнение от Мат, на мен ми хареса може би най-много от всичко в тази част. Мисловният й процес е точно какъвто трябва да бъде (тоест какъвто си го представям), а и беше приятно да видя Егвийн през нейните очи като не особено ориентираната девойка, която тя всъщност е. Контрастът със самомнението на Егвийн е добър :twisted: А, също така получаваме пряко потвърждение, че Моарейн е предвидила да прехвърли стражническата връзка на Лан към Нинив! Отношението на Моарейн към Нинив и цялата ситуация с това, че стражникът й вече не й е напълно предан, е изцяло лишено от злоба. При сравнение с начина, по който Нинив мисли и говори за Моарейн, определено симпатиите ми са на страната на Моарейн.

Това ме разсмя:
What was Siuan thinking of? She will probably give me one of those sayings about boats and fish, when I can ask her.
А това ми хареса особено много:
Thom had missed, with Alteima.
И това:
"Where is he? He has learned the first art of kings, it seems. Making people wait."
И това:
Perhaps an accident could be arranged in Cairhien.
Иначе, защо не съм изненадана, че Егвийн харесва Файле?
"I like her," Egwene said. "She is good for him, just what he needs."
И става все по-приятен и възпитан събеседник:
"They love each other, Moiraine. Can't you see that? Can't you even recognize a human emotion when you see one?"
Цялата сцена с Ранд на събранието ми достави огромно удоволствие, въпреки че беше неправдоподобна, защото си говорим за същия човек, който не знаеше къде да се дене с Берелайн и не намери по-добър аргумент да й откаже от "аз съм сгоден". Обаче като оставим това настрана, беше толкова прекрасен с всяка своя реплика, съставена от концентриран сарказъм, така майсторски положи всички заговорници, че сцената ми стана едва ли не любимото нещо от тази поредица до момента :)

Авиенда и нея я е ухапала Егвийн, или може би Елейн:
Instead of answering, the Aiel woman squatted easily with her short spears across her knees. "You have treated Elayne badly. I would not care, but Elayne is near-sister to Egwene, who is my friend. Yet Egwene likes you still, so for her sake I will try."
Аман от тия истерични жени, честно. С нищо не е прегрешил Ранд пред Елейн, проблемът е изцяло в нейния (патешки) мозък.

При преминаването през портала и аз не разбрах какво имаше предвид Ранд:
Rand laid his palm on one of the symbols without looking. "This one," he said. "You chose this one."
Mat peeked at the coin and blinked. "You're right. How did you know?"
"It has to work for me sooner or later." None of them understood — he could see that — but it did not matter.
Нещо в смисъл, че и той трябва да има късмет като Мат? Но на Мат късмета нали е свързан с друго... Изобщо, ако някой има идея, пишете моля.

Великата Айилска пустиня беше много яко описана. Направи ми впечатление как Моарейн също я засегна жегата, а имам някакъв спомен от по-късните книги за някакво обяснение как Аез Седай не ги лови ни жега, ни студ заради някаква тяхна тайна техника, но може би просто не помня добре, или пък палещият зной да е бил прекален дори за техните умения.

Егвийн през цялото време дразни максимално:
"It worked, Moiraine. That is what's important. I've outrun them all. It worked."
"That is what matters," Lan said, nodding.
Egwene made a vexed tsk. Men. One almost killed himself, then tried to make a joke of it, and another told him he had done the right thing. Did they never grow up?
Докато Ранд кефи:
"Ask, Moiraine," Rand said coldly, stuffing the angreal into his belt pouch. "Ask, first. I'm not your pet dog that you can do whatever you want to whenever you want." He scrubbed his hands together to rub away the tiny trickle of blood.
Egwene made that vexed sound again. Childish, and ungrateful to boot.
Но Егвийн не спира с изцепките:
"There is one who came with you, Rhuarc," she said. Egwene expected the woman to speak to her, but Amys's eyes swept straight to Rand.
Очевидно в очите на Егвийн няма по-важни личности в околността от самата нея.
"Do you have to treat her this way?" Egwene demanded angrily.
Оф бе!
what would an Aiel know of horses?
Без коментар :mrgreen:
Egwene called herself an Aes Sedai of the Green Ajah
А защо съзнателно излъга мъдрите не е ясно, освен да си придаде важност. Указанията на Сюан трите с Елейн и Нинив да се представят за пълноправни седайки важаха за момента, в който бяха сами, а тук Егвийн е в компанията най-малкото на Моарейн, плюс цялата останала свита.
What was Moiraine doing? Egwene did not intend to allow the Aes Sedai to ruin her chances of learning whatever the Wise Ones could teach her. "Amys, could we talk of Dreaming now?"
"Tonight will be time enough," Amys said.
"But —"
Оф до плюс безкрайност.

Забавно е, че айилските мъдри си имат еквивалент на любимата поговорка на Моарейн:
The Pattern plants us where it will.


Понеже на този етап още не знаем кои са родителите на Ранд, споменаванията за това, че са ги познавали (при това в лице), са много яки. Загадката ще се разкрие все някога, но за момента само се заплита :) Имаме първото споменаване на джи-е-тох, от което предстои да ми писне по-късно :mrgreen: Интересни бяха споменаванията за това какво са видели мъдрите в света на сънищата, това, че всички Аийлци са щели да умрат, ако Ранд не отиде в Руидийн, както и останалото.

Моарейн като научи, че трябва и тя да влезе там, просто тръгна да си сваля роклята, страшно ми хареса. Без излишни коментари просто прави каквото е необходимо. Почвам отново да я харесвам като човек 8-)

Лекцията за света на сънищата беше интересна.

От Руидийн видяхме само някаква малка част, но пак беше интересно, завладяващо във всеки един момент. Споменаването на Ghoetam и дървото беше поредното детайлче за напреднали :) За Мат знам, че няма да умре, и пак ми беше страшно напрегнато да чета какво става с него, а какво ще стане с Ранд предстои да видим в следващата порция глави.

Този пост стана страшно дълъг, аз се уморих да го пиша :ninja:

Да добавя само, че на @Matrim забележките са много точни. Това за boobs ме разсмя :lol:
Last edited by Ghibli on Tue Jun 23, 2020 6:49 pm, edited 1 time in total.
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 5260
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by Matrim » Tue Jun 23, 2020 4:49 pm

Досега си мислех, че е осъзнато поведение или навик, култивиран от възпитателите на бъдещата кралица, защото наистина е полезно да предразполагаш хората по начина, по който тя го прави, но от нейната гледна точка се вижда, че всъщност тя се чувства длъжна да кара хората да се чувстват добре, което е една доста нездрава мотивация и нивелира всички потенциални ползи. Разбрам, че звуча доста цинично и се предполага тези моменти да ни показват колко е добра Елейн, но аз го възприемам през призмата на някакви неща, които съм чела на тема психология.
От друга страна, може да се каже, че доволните и продуктивни поданици плащат повече данъци. :P
Том едва ли не в прав текст заяви, че лично познава майка й, но тя изобщо не го отрази и продължи да се чуди откъде ли може да й е толкова познат.
То и аз се чудя как го помни като е била на три години когато той е напуснал Кемлин, ако си спомням правилно.
А защо съзнателно излъга мъдрите не е ясно, освен да си придаде важност. Указанията на Сюан трите с Елейн и Нинив да се представят за пълноправни седайки важаха за момента, в който бяха сами, а тук Егвийн е в компанията най-малкото на Моарейн, плюс цялата останала свита.
Тя още в ТАР се представи за седайка при разговора с Амис, така че нямаше как сега да реши друго.
Очевидно в очите на Егвийн няма по-важни личности в околността от самата нея.
Какво се чудиш тогава, че се представя за пълноправна седайка? :)
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
Demandred
Moderator
Posts: 6263
Joined: Sun Jan 11, 2004 8:42 am
Contact:

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by Demandred » Tue Jun 23, 2020 5:48 pm

Доста добри глави като цяло, изключвайки детинщините на Перин и Файле, които ме изнервят. И двамата се държат като петгодишни.

Том показа таланта си на манипулатор, обаче Моарейн извади коз от ръкава и както обикновено. Хубава сцена, обаче желанието на Моарейн да отпрати възможно най-голям брой от съветниците на Ранд, че да слуша само нея, е твърде егоистично. Том има качествата да помогне сериозно на Ранд, а Елейн можеше да го научи много как се управлява държава, защото тя към момента е единствения човек, който Ранд е склонен да слуша и също така има сериозни познания в тази област.

Ранд бе впечатляващ в Сърцето на Камъка, обаче след това идеята за порталния камък беше твърде голям риск. Описанията на Руидийн са впечатляващи.

Гавин и Мин имаха само няколко страници, но те определено бяха най-забавните.
“I am sure you would remember,” Gawyn said dryly. “I did not mean to interrupt you at your embroidery—swallows, are they? Yellow swallows?”
“Such grace of movement, Elmindreda,” he laughed. “Such a dulcet voice, as a nightingale, or a cooing dove of the evening. What man would not grow starry-eyed at the sight of Elmindreda?
Мин дори получи показа за танци от Галад, пак добре, че нямаше някоя седайка или Accepted наблизо да чуе това, че можеше да я убият от завист.

В 19-та глава пък виждаме началото на Good Cop, Bad Cop routine, която Нинив и Елейн използват несъзнателно, но доста успешно при приключенията си. Нинив навиква някого, след това Елейн успокоява човека, показва симпатия, дава бакшиш ако е уместно, и всички я заобичват доста бързо и са склонни да ѝ помогнат. Това, че Елейн изглежда като супермодел, също помага, разбира се. 8-)

Ако Sea Folk се опитват да запазят в тайна факта, че ветроловките могат да преливат, защо Джорин присъства при разговора на капитана с Нинив и Елейн и е достатъчно близко, че да усетят способността ѝ да прелива? Не се връзва особено. Anyway, в тези глави виждаме единствените Sea Folk в цялата поредица, които не са ужасно досадни и нагли същества.

Интересно, че Нинив се представи като член на Зелената Аджа. Жълтата е къде по-подходяща за нея.
“Very well, Elayne. I will watch them. Perhaps you might study how I keep calm. You know how you are when you become overwrought.”
Нинив, self-aware as usual. :lol:
“Thom Merrilin, the mysterious hero, toppling mountains and raising up kings.” The grin became a rich belly laugh. “Rand al’Thor may be lucky if the next Age remembers his name correctly.”
Много е прав Том тук, в поне една ера двамата с Ранд ще са известни като Мерлин и Артур. 8-)
“I knew he would not start a war,” Egwene said fiercely. “I knew it.”
Да пратиш армия в друга държава, в която има гражданска война, за да "възстанови мира", ми се струва, че не е много по-различно, ако въобще има някаква разлика. Но Егвийн ги рабира повече нещата с огромния си опит и образование...
“You have treated Elayne badly. I would not care, but Elayne is near sister to Egwene, who is my friend.
Интересно, че към този момент Авиенда не счита Елейн за приятелка.
“You came close,” Moiraine said coolly. Very coolly. “The angreal was not sufficient to the task. You must not do this again. If you take chances, they must be reasoned and for a strong purpose. They must be.”
Ранд, естествено, въобще няма да последва този съвет, добре, че късметът е на негова страна почти винаги. Използването на Порталния камък беше огромен риск, а и миналия път, като го направи, изгуби време по този начин, вместо да спечели.

Срещата с Мъдрите в Руидийн е много добре описана. Обаче се зачудих защо при положение, че Мъдрите знаеха това:
It was no more than an even chance that the young man who calls himself Rand al’Thor would come. If he did not, it was certain that he would die, and the Aiel too.
не са инструктирали Руарк да каже това на Ранд. Все пак съдбата на айилците, а и на света зависи от това, пък и не е като да се свенят да използват self-fulfilling prophecies в други случаи.

Интересно защо Егвийн реши да продължи да се представя за седайка пред Мъдрите и защо Моарейн я остави да го прави. В Камъка имаше смислено оправдание за това, обаче в Руидийн няма освен егото на Егвийн...
Но това, което си отбелязах като интересно за нея тук е компулсивната й нужда да обслужва емоционално всички около себе си. Досега си мислех, че е осъзнато поведение или навик, култивиран от възпитателите на бъдещата кралица, защото наистина е полезно да предразполагаш хората по начина, по който тя го прави, но от нейната гледна точка се вижда, че всъщност тя се чувства длъжна да кара хората да се чувстват добре, което е една доста нездрава мотивация и нивелира всички потенциални ползи. Разбрам, че звуча доста цинично и се предполага тези моменти да ни показват колко е добра Елейн, но аз го възприемам през призмата на някакви неща, които съм чела на тема психология.
Много интересен коментар. Аз не мисля, че нейната нужда за това е толкова силно изразена, че да се счита за нездрава. По-скоро ми се вижда нормално поведение на добър човек със сериозна емпатия и отлично тренирани soft skills за изглаждане на конфликти и постигане на целите си с морков, а не с тояга. Може в някаква степен да е и реакция на избухливостта на майка ѝ, дори и Том признава, че макар да е добра кралица иначе, когато се ядоса, е по-добре да не и се мяркаш пред очите, за да не си изпатиш здраво. А и толкова време в компанията на Нинив и Егвийн налага развиването на подобни умения, ако не искаш цял ден да се разправяш за глупости и едната ти приятелка да заколи другата.
Понеже на този етап още не знаем кои са родителите на Ранд, споменаванията за това, че са ги познавали (при това в лице), са много яки. Загадката ще се разкрие все някога, но за момента само се заплита
Има няколко намека в от текста досега, позволяващи на читателя да се сети коя е майката му.
Хареса ми моментът, когато преодоля таверенското силово поле, нещо, което Мат така и не успя да направи въпреки цялото си желание, но Перин просто има точно толкова силна воля.
Тук мисля, че не е до воля, поне не само, а по-скоро, че Шарката буташе Перин към Две Реки, а Мат към Руидийн.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!

User avatar
Ghibli
Elder God
Posts: 5761
Joined: Sat Dec 20, 2003 11:36 am
Location: not really here

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by Ghibli » Tue Jun 23, 2020 6:03 pm

Matrim wrote:
Tue Jun 23, 2020 4:49 pm
Какво се чудиш тогава, че се представя за пълноправна седайка? :)
Де да знам, като става въпрос за Егвийн, вече не се иска много, за да ме подразни :evil:


Demandred wrote:
Tue Jun 23, 2020 5:48 pm
Има няколко намека в от текста досега, позволяващи на читателя да се сети коя е майката му.
Според мен ако човек вече знае, се виждат тези моменти, но иначе не. Поне за себе си мисля, че не бих се сетила от казаното досега. Иначе, ако мога да цитирам краткия преразказ, едно родословно дърво на обложката би свършило добра работа :mrgreen: Накрая може и да си нарисувам някаква схема, защото все не успявам да запомня кой какъв точно роднина се явява на останалите.

Жалко, че Sea Folk са такива по-нататък, тези две героини бяха много свестни.

Хм, това за Шарката кого накъде бута е интересно. Но Перин все пак усещаше съпротивление, когато се отдалечаваше от Камъка.

А това за тактиката на Елейн като реакция на характера на майка й ми се струва много точно.

Това с пререканията между Нинив и Егвийн беше най-безсмисленото развитие и не мога да го простя на Джордан. Те двете са работили заедно години наред в Емондово поле, Егвийн е била под крилото на Нинив едва ли не през целия си живот, в продължение на две книги и малко от третата имаха прекрасни отношения, бяха си много близки и се подкрепяха. И изведнъж, буквално от нищото в трета книга започнаха някакви детински и дребнави разпри между тях. Абсурдна история.

Demandred wrote:
Tue Jun 23, 2020 5:48 pm
Нинив, self-aware as usual. :lol:
Аз този момент го изтълкувах като самоирония от страна на Нинив... Ако сериозно прави забележка на Елейн, би било някакво ново дъно. Според мен все пак се шегуваше със себе си.
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 5260
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by Matrim » Tue Jun 23, 2020 9:58 pm

Това с пререканията между Нинив и Егвийн беше най-безсмисленото развитие и не мога да го простя на Джордан. Те двете са работили заедно години наред в Емондово поле, Егвийн е била под крилото на Нинив едва ли не през целия си живот, в продължение на две книги и малко от третата имаха прекрасни отношения, бяха си много близки и се подкрепяха. И изведнъж, буквално от нищото в трета книга започнаха някакви детински и дребнави разпри между тях. Абсурдна история.
Прекалено детински са разприте им, да, но не е изненадващо, че Егвийн почна да се репчи на Нинив след като нямаше вече какво да научи от нея. Тя така си действа по принцип - закача се за някоя "ракета-носител", ако се намери по-подходяща я зарязва и продължава напред. Не казвам, че няма искрени приятелски чувства въобще, но ако трябва да избира между "кариерата си" (ако мога така да се изразя) и приятелите си, почти винаги избира първото. Което нямаше чак толкова лошо, ако не беше комбинирано и с голямо лицемерие, най-вече постоянното мрънкане на тема Ранд. А и също така, липсата на хумор. Нинив и Мат, стриктно погледнато също често изпадат в лицемерие, но повече залъгват себе си ("I am no hero", "I will not shout at you!") и като ножът опре до кокала винаги избират приятелите си.

Освен това, мисля, че и в първите две книги отношенията им не бяха чак толкова безоблачни.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 19287
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Re: Препрочитане на Колелото на времето

Post by Moridin » Wed Jun 24, 2020 8:53 am

И аз имам спомен, че потеклото на Ранд или поне майка му беше известно преди текстът експлицитно да го спомене. Бях забравил, че Моарейн е сестра на Тарингейл, мислех, че е някаква братовчедка.
This is it. Ground zero.

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 20 guests