Абсурдистан: Възраждането
Moderator: Moridin
Re: Абсурдистан: Възраждането
Правя накакъв линк от "американската" тема, щото там се пренасочи спор в посока Китай, безопасност на китайските градове, оттам - комунизма, оттам България и строя, който беше до 1989-та г. И оттам и за предишния и истински истории свързани с моят род.
Аз също съм съгласен, че големите китайски градове са относително безопасни. И колкото и който да е против предишния строй в България, които поне малко го е закачил много добре знае, че що се отнася до битовата претъпност, тя почти отсъстваше. Сега може и да го отричат и да лъжат по-младите но аз изключително добре помня, че не си заключвахме нито колата нито къщата. Единствено се крадяха прословутите чистачки (не знам защо). От една страна аз бях дете тогава, та сигурно и заради това спомените ми са повече позитивни и дори да не кажа на 100% позитивни. Разбирам тези, чиито роднини са си изпатили от комунизъма, но все пак не разбирам стаената омраза. Прадядо ми е брутално убит през ВСВ и то заради шибаняците от нацисткото българско правителство, на които няколко пъти им е предлагано да напуснат нацисткия лагер и България, като държава да получи реабилитация. Само, че тези кретени освен, че нахлуват уж като освободители в Македония под флага на Райха (заради, което Македония е безвръзватно загубена като възможност да се присъедини отново към нашата територия). Ами към края на войната в Европа нахлуват в Сърбия, при положение, че на всички е ясно че Германия вече няма шанс. Но най-бруталното в цялата история е, че полка който е бил последен там, в Сърбия, не му е разрешено да се изтегли преждевременно, след като най-накрая тъпаците от българското правителство "клекват". Лъжат войниците, че им е осигурено безопасно изтегляне, лъжат ги че ще ги чакат автобуси да ги извозят. В същото време съюзническите войски правят бомбардировка над този български полк, докато войниците както успеят се опитват да се придвижат през поля и гори към България. Прадядо ми е убит в някакво незнайно поле в Сърбия от самолети. Но сега идва потреса - войниците са се придвижвали безраборно по един по двама, по-колкото сварят. Един от войниците, който е съселянин на прадядо ми (тогава са оформяли ротите по населени места) го намира в много лошо състояние, вече е било ясно че е си "заминава" с шуртяща кръв. Прадядо ми е казал "вода", но никой няма вода, и тоя е подложил кепето си да "сипе" от течащата кръв и му е дал да пие...
Един друг от войниците в бил ранен в крака, това са разкази на оцелели и успели да се приберат живи в България. От горе вият самолети и свистят бомби, долу сръбски партизани стрелят когото успеят да докопат. Тук-таме някои от войниците са имали коне, и разбира се всеки първо гледа да спаси себе си, но този раненият в крака, един друг който е имал кон и е имал голяма възможност да се измъкне му е дал коня си (раненият в крака не е оцелял и той).
Сега ще ви разкара и друга история така хваленият в последните години период на Борис III. Една жена от селото на баба ми, синът и е бил осъден несправедливо на смърт. Тя е отишла при Борис III на колене му е паднала и го е молила да го помилва, само че оня казал, че не го интересува.
И още една история, прабаба ми и баба ми са били свидетели и на немските и на руските части, когато са били в България и казват, че лошо отношение не са видели нито от едните нито от другите. Също така мога да вметна, че руснаците наистина са пиели одеколон, това е истинска история когато са дошли вече към края на войната в къщата на баба ми, те са ги приютявали по къщи са търсели алкохол, но е нямало и наистина са пили одеколон.
Другото мога да вметна, че на няколко пъти български партизани са търсели помощ от прабаба ми. Които са били много бедни като почти всички особено по малките населени места. Има истории и истории, момчета са носели женски поли, понеже е нямалко какво друго да носят. И когато партизаните вече слизат по селата (и да ви кажа историите които са ми разказвали са много различни от това, което се твърди официално. Те са били просто окаяни, обикаляли са в покрайнините на селата да молят за късче хляб). Но според мен най-позорното е, че български милиции и военни са пращани многократно да им правят хайки). Та когато слизат в селото на прабаба ми, командира им се изправя и я посочва и казва - ей тази жена ни е помогала няколко пъти и нито веднъж не отиде да ни издаде. Хващат кмета на селото, бухат го в камиона, затрупват го с гуми и изчезват нанякъде.
Всичко това може би дойде ей така, а и поради днешния ден (Задушница), а и поради един ваш спор за революциите.
Та това е нормално, особено за военен период, след всяка революция следва отмъщение.
Но и също така и от тази лъжа за комунизъма, която е разправят вече 30 години.
Аз хванах последните години на този комунизъм и абсолютно убедено мога да кажа, че нямаше никакви репресии, никакъв страх у хората от властта. Какъвто сега ИМА. Да колбаси в петък, един път в седмицата и подобни, но имаше усещане за справедливост. И пак от лично разказани ми истории са ми казвали, че ако някой от партийните "велможи" по места е постъпвал несправедливо с някои все се е намирало друг партиен "велможа" да помогне.
Да, ест. са няма какво да се лъжем, тези които днес са облечени във власт и окрадоха държавата, голяма част от тях са свързани с бивши кадри на БКП.
Но не е честно, така да се анатемосва комунизъма. И отгоре на всичкото да се говори с някаква носталгия за периода преди това, да се говори че била избита българската интелигенция, ами то такава почти е нямало. И да се ретранслират някакви измизлици, че едва ли не България е изживявала някакъв ренесанс в първата половина на 20-ти век. Истината е, че веднага след него, нещата са били както го е описал Алеко в прословутите си романи. И сега е същото. Отгоре на всичкото един мой роднина е известен историк и има купища документирани истории за случки в и около политически среди от началото на 20-ти век, и е направо едно към едно със сегашният им манталитет.
63-ти Пехотен полк, втора ударна рота, убит в местност на име Свърличка топла, Сърбия, погребан в Цариброд. Сърбите не са позволили на никой от роднините на погребаните там български военни да отидат на гробовете им.
Аз също съм съгласен, че големите китайски градове са относително безопасни. И колкото и който да е против предишния строй в България, които поне малко го е закачил много добре знае, че що се отнася до битовата претъпност, тя почти отсъстваше. Сега може и да го отричат и да лъжат по-младите но аз изключително добре помня, че не си заключвахме нито колата нито къщата. Единствено се крадяха прословутите чистачки (не знам защо). От една страна аз бях дете тогава, та сигурно и заради това спомените ми са повече позитивни и дори да не кажа на 100% позитивни. Разбирам тези, чиито роднини са си изпатили от комунизъма, но все пак не разбирам стаената омраза. Прадядо ми е брутално убит през ВСВ и то заради шибаняците от нацисткото българско правителство, на които няколко пъти им е предлагано да напуснат нацисткия лагер и България, като държава да получи реабилитация. Само, че тези кретени освен, че нахлуват уж като освободители в Македония под флага на Райха (заради, което Македония е безвръзватно загубена като възможност да се присъедини отново към нашата територия). Ами към края на войната в Европа нахлуват в Сърбия, при положение, че на всички е ясно че Германия вече няма шанс. Но най-бруталното в цялата история е, че полка който е бил последен там, в Сърбия, не му е разрешено да се изтегли преждевременно, след като най-накрая тъпаците от българското правителство "клекват". Лъжат войниците, че им е осигурено безопасно изтегляне, лъжат ги че ще ги чакат автобуси да ги извозят. В същото време съюзническите войски правят бомбардировка над този български полк, докато войниците както успеят се опитват да се придвижат през поля и гори към България. Прадядо ми е убит в някакво незнайно поле в Сърбия от самолети. Но сега идва потреса - войниците са се придвижвали безраборно по един по двама, по-колкото сварят. Един от войниците, който е съселянин на прадядо ми (тогава са оформяли ротите по населени места) го намира в много лошо състояние, вече е било ясно че е си "заминава" с шуртяща кръв. Прадядо ми е казал "вода", но никой няма вода, и тоя е подложил кепето си да "сипе" от течащата кръв и му е дал да пие...
Един друг от войниците в бил ранен в крака, това са разкази на оцелели и успели да се приберат живи в България. От горе вият самолети и свистят бомби, долу сръбски партизани стрелят когото успеят да докопат. Тук-таме някои от войниците са имали коне, и разбира се всеки първо гледа да спаси себе си, но този раненият в крака, един друг който е имал кон и е имал голяма възможност да се измъкне му е дал коня си (раненият в крака не е оцелял и той).
Сега ще ви разкара и друга история така хваленият в последните години период на Борис III. Една жена от селото на баба ми, синът и е бил осъден несправедливо на смърт. Тя е отишла при Борис III на колене му е паднала и го е молила да го помилва, само че оня казал, че не го интересува.
И още една история, прабаба ми и баба ми са били свидетели и на немските и на руските части, когато са били в България и казват, че лошо отношение не са видели нито от едните нито от другите. Също така мога да вметна, че руснаците наистина са пиели одеколон, това е истинска история когато са дошли вече към края на войната в къщата на баба ми, те са ги приютявали по къщи са търсели алкохол, но е нямало и наистина са пили одеколон.
Другото мога да вметна, че на няколко пъти български партизани са търсели помощ от прабаба ми. Които са били много бедни като почти всички особено по малките населени места. Има истории и истории, момчета са носели женски поли, понеже е нямалко какво друго да носят. И когато партизаните вече слизат по селата (и да ви кажа историите които са ми разказвали са много различни от това, което се твърди официално. Те са били просто окаяни, обикаляли са в покрайнините на селата да молят за късче хляб). Но според мен най-позорното е, че български милиции и военни са пращани многократно да им правят хайки). Та когато слизат в селото на прабаба ми, командира им се изправя и я посочва и казва - ей тази жена ни е помогала няколко пъти и нито веднъж не отиде да ни издаде. Хващат кмета на селото, бухат го в камиона, затрупват го с гуми и изчезват нанякъде.
Всичко това може би дойде ей така, а и поради днешния ден (Задушница), а и поради един ваш спор за революциите.
Та това е нормално, особено за военен период, след всяка революция следва отмъщение.
Но и също така и от тази лъжа за комунизъма, която е разправят вече 30 години.
Аз хванах последните години на този комунизъм и абсолютно убедено мога да кажа, че нямаше никакви репресии, никакъв страх у хората от властта. Какъвто сега ИМА. Да колбаси в петък, един път в седмицата и подобни, но имаше усещане за справедливост. И пак от лично разказани ми истории са ми казвали, че ако някой от партийните "велможи" по места е постъпвал несправедливо с някои все се е намирало друг партиен "велможа" да помогне.
Да, ест. са няма какво да се лъжем, тези които днес са облечени във власт и окрадоха държавата, голяма част от тях са свързани с бивши кадри на БКП.
Но не е честно, така да се анатемосва комунизъма. И отгоре на всичкото да се говори с някаква носталгия за периода преди това, да се говори че била избита българската интелигенция, ами то такава почти е нямало. И да се ретранслират някакви измизлици, че едва ли не България е изживявала някакъв ренесанс в първата половина на 20-ти век. Истината е, че веднага след него, нещата са били както го е описал Алеко в прословутите си романи. И сега е същото. Отгоре на всичкото един мой роднина е известен историк и има купища документирани истории за случки в и около политически среди от началото на 20-ти век, и е направо едно към едно със сегашният им манталитет.
63-ти Пехотен полк, втора ударна рота, убит в местност на име Свърличка топла, Сърбия, погребан в Цариброд. Сърбите не са позволили на никой от роднините на погребаните там български военни да отидат на гробовете им.
-
- Sorcerer
- Posts: 427
- Joined: Sat Dec 30, 2006 9:01 pm
Re: Абсурдистан: Възраждането
Много интересни споделяния и според мен трябва повече такива да се разказват, за да може да се гледа с повече нюанс на нашата история.
В същото време ми се струва, че това, което е достигнало до теб за времето на комунистическия режим, не е показателно за това, което е изпитал средностатистическият българин тогава. Без да претендирам и аз за кой знае каква представителност, мога да споделя за мой пра-дядо, комуто след деветосептемврийския преврат му отнемат бизнеса just because новата "икономическа макрорамка" изисквала това. Това обаче се оказало малкия дявол, след като започнали да го разпитват от ДС (или както и да се е водила структурата по онова време). По думите на баба ми, селското ченге в началото на всеки разпит недвузначно поставял зареден пистолет на бюрото до себе си. Когато въпросния се споминал неочаквано и преждевременно, моя пра-дядо все едно се "бил родил отново" (по думите на баба ми).
От други мои роднини знам, че дали си бил обявяван за "активен борец против фашизма" не е зависело толкова от това колко си се борил реално с този фашизъм, а колко си се борил за това звание след превратаи колко са ти били добри връзките.
Абе доста истории са стигнали до мен, като обединяващата връзка е, не че е било гадно тогава, защото не е било безопасно, а защото съдбата ти се е определяла не от личните качества, а от това колко си бил близък до властта. Това разбира се е реалност до някаква степен на всякъде и по всяко време, ама при времена на тоталитарна власт е по-осезаемо.
Как да е, струва ми се че все още има твърде силни чувства у всекиго по тази тема и надали ще можем скоро да оценим последните 80 години история подобаващо.
В същото време ми се струва, че това, което е достигнало до теб за времето на комунистическия режим, не е показателно за това, което е изпитал средностатистическият българин тогава. Без да претендирам и аз за кой знае каква представителност, мога да споделя за мой пра-дядо, комуто след деветосептемврийския преврат му отнемат бизнеса just because новата "икономическа макрорамка" изисквала това. Това обаче се оказало малкия дявол, след като започнали да го разпитват от ДС (или както и да се е водила структурата по онова време). По думите на баба ми, селското ченге в началото на всеки разпит недвузначно поставял зареден пистолет на бюрото до себе си. Когато въпросния се споминал неочаквано и преждевременно, моя пра-дядо все едно се "бил родил отново" (по думите на баба ми).
От други мои роднини знам, че дали си бил обявяван за "активен борец против фашизма" не е зависело толкова от това колко си се борил реално с този фашизъм, а колко си се борил за това звание след превратаи колко са ти били добри връзките.
Абе доста истории са стигнали до мен, като обединяващата връзка е, не че е било гадно тогава, защото не е било безопасно, а защото съдбата ти се е определяла не от личните качества, а от това колко си бил близък до властта. Това разбира се е реалност до някаква степен на всякъде и по всяко време, ама при времена на тоталитарна власт е по-осезаемо.
Как да е, струва ми се че все още има твърде силни чувства у всекиго по тази тема и надали ще можем скоро да оценим последните 80 години история подобаващо.
- The Dragon
- Elder God
- Posts: 9054
- Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm
Re: Абсурдистан: Възраждането
Все пак има и факта, че хората под 45 помнят реално само осемдесетте ... когато всички просто седяха, скучаха и чакаха режима кротко да умре.
И на нас спомените от Бай Тошово време са ни все едно извадени от сериала Синьо Лято ... защото аз помня от този период безкрайните лета на село, страхотните снежни зими в София, колко беше празно, колко беше спокойно и как можеше с шейна да се спускаш от александър невски до сточна гара по дунав като няма какво да те удари на дондуков. Пропуснах чавдарчета, пионерчета, бригади, казарма и прочее тъмни страни на режима.
И на нас спомените от Бай Тошово време са ни все едно извадени от сериала Синьо Лято ... защото аз помня от този период безкрайните лета на село, страхотните снежни зими в София, колко беше празно, колко беше спокойно и как можеше с шейна да се спускаш от александър невски до сточна гара по дунав като няма какво да те удари на дондуков. Пропуснах чавдарчета, пионерчета, бригади, казарма и прочее тъмни страни на режима.
The sinking of the Titanic was a miracle to the lobsters in the ship's kitchen.
Re: Абсурдистан: Възраждането
@Shamajotsi
Това е много дълга тема, обаче ми се струва че не успях да наблегна на това, което исках. А то е омразата. Няма смисъл. Аз не мразя нацисткото българско правителство, което дефакто е "осъдило" прадядо ми на смърт. Ако трябва да ги мразя, макар че за мен това е трудно понятие, то ги мразя заради това че заради тях сме загубили не просто територии, а територии населени с българи, които поне тогава са искали да бъдат част от държава наречена България. Различни хора, различни истории. Моите лични спомени са от края на комунизъма, участвал съм в Знаме на Мира, като малко дете и според мен това е нещо, което не може да се опише.
Това не е само заради комунизъма, а заради периода (така си мисля), като цяло колкото ми позволяват познанията, хората живяли в различни политическо-социални строеве през 70-те/80-те са се чувствали доста по-щастливи.
На мен, по-скоро, повече ми е интересно какви документи съм чел за върхушката и случилото се в началото на 20-ти век в България. Ще се повторя, но и уточня, много близък мой роднина е специалист по българска история за Възраждането и Третото Българско Царство и там за мен е най-фрапиращото, защото нищо май не се е променило, ами даже сега е по-зле.
Това е много дълга тема, обаче ми се струва че не успях да наблегна на това, което исках. А то е омразата. Няма смисъл. Аз не мразя нацисткото българско правителство, което дефакто е "осъдило" прадядо ми на смърт. Ако трябва да ги мразя, макар че за мен това е трудно понятие, то ги мразя заради това че заради тях сме загубили не просто територии, а територии населени с българи, които поне тогава са искали да бъдат част от държава наречена България. Различни хора, различни истории. Моите лични спомени са от края на комунизъма, участвал съм в Знаме на Мира, като малко дете и според мен това е нещо, което не може да се опише.
Това не е само заради комунизъма, а заради периода (така си мисля), като цяло колкото ми позволяват познанията, хората живяли в различни политическо-социални строеве през 70-те/80-те са се чувствали доста по-щастливи.
На мен, по-скоро, повече ми е интересно какви документи съм чел за върхушката и случилото се в началото на 20-ти век в България. Ще се повторя, но и уточня, много близък мой роднина е специалист по българска история за Възраждането и Третото Българско Царство и там за мен е най-фрапиращото, защото нищо май не се е променило, ами даже сега е по-зле.
Re: Абсурдистан: Възраждането
За който още не е е изслушал Оня Запис: https://m.youtube.com/watch?v=pSYZxHoe8 ... 5OoLzMGK6I
Не знам дали е реален, но е факт, че нивото е такова, че може и да е. Са, да беше Меркел да ги говори тия неща, да се усъмни човек. А после има и отговор на страницата, дето рвших, че са я хакнали, ама се оказа, че не са.
https://m.facebook.com/story.php?story_ ... 6542380422
Не знам дали е реален, но е факт, че нивото е такова, че може и да е. Са, да беше Меркел да ги говори тия неща, да се усъмни човек. А после има и отговор на страницата, дето рвших, че са я хакнали, ама се оказа, че не са.
https://m.facebook.com/story.php?story_ ... 6542380422
Re: Абсурдистан: Възраждането
Бах тия нерви, дето трябва да имаш за да издържиш 6 минути от това.
- tigermaster
- Elder God
- Posts: 6461
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Re: Абсурдистан: Възраждането
Това не можах да го изслушам цялото...
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Re: Абсурдистан: Възраждането
Нямам идея истински ли е записът, но като глас и маниер на говорене са бая автентични, а тиквун е точно такъв простак, че и отгоре.
Една командировка с него ми беше достатъчна за цял живот.
По тъжното е осъзнаването точно какви плазмодии са в ГЕРБ, че го търпят това отношение...
Една командировка с него ми беше достатъчна за цял живот.
По тъжното е осъзнаването точно какви плазмодии са в ГЕРБ, че го търпят това отношение...
Правилата на бордгейминга:
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
Re: Абсурдистан: Възраждането
Очаквам тържествена заря в София по повода днес.
Мдааа, от 2012-та... https://www.facebook.com/photo.php?fbid ... =3&theater
Мдааа, от 2012-та... https://www.facebook.com/photo.php?fbid ... =3&theater
Re: Абсурдистан: Възраждането
Разбирам, тези които не живеят в България да не знаят как точно стоят нещата тук, но тези които живеят тук би трябвало да са наясно от години. За мен си знам, че част от матряла си е заблуден, но напоследък след тези "престрелки" ми стана по-ясно доколко много са заблудени част от хората. Наистина ли трябват записи и прочее ??? Специално в тази насока - осъзнаването на матряла. Не мога да си позволя да го нарека "гражданско общество", защото такова няма. Можех да напиша, че съм потресен от доизбистрянето на това, колко много народонаселение А.К.А матрял все още имат съмнения, но не съм потресен просто щото поне по темата няма какво да ме изненада.
По повече ми е тъпо, и добре ще конкретизирам макар че може да се приеме като обвинение - и в този форум не е кой знае колко по-различно от средностатистическото отношение в нашето негражданско българско? общество. Имам предположения какви са причините българинът да спори, да философства, дори да скача на бой, вербален или физически по теми които не касаят пряко България, но не желае да погледне сериозно на "собствената си къщичка".
По повече ми е тъпо, и добре ще конкретизирам макар че може да се приеме като обвинение - и в този форум не е кой знае колко по-различно от средностатистическото отношение в нашето негражданско българско? общество. Имам предположения какви са причините българинът да спори, да философства, дори да скача на бой, вербален или физически по теми които не касаят пряко България, но не желае да погледне сериозно на "собствената си къщичка".
Re: Абсурдистан: Възраждането
Бях на протест вчера пред българското посолство и честно казано толкова срам не съм брала от много отдавна. Реших да отида, защото и майка ми и сестра ми бяха, а и дори дядо ми, който е на 75 е отишъл с брат си, който е на 77, та аз ли няма да ида.
Но беше повече от скандално. Част от водещите на протеста бяха някакъв изкуфял дядка, една дебела жена и една кльощава жена, Появяваме се ние там към 4 и по това време, хората, които са се събрали там са роми и български турци (които всички бяха супер пичове бтв) и малко по-възрастни. Въпросният изкуфял дядка ни казва да отидем по-напред, защото сме млади и красиви и иска това да виждат камаерите, ние се дърпаме. Идват други млади и тях ги кара да отидат от пред.
Дядката държи единствения работещ микрофон, и въпреки че иска другите да говорят им дава неработещите, на които нищо не се чува. Борбата за микрофони е безмилостно жестока. Дядката хваща микрофона и почва да говори за педераси, педали, гейове и колко са зле те и ние кринджваме. Това отминава бързо.
Дебелата жена почва да крещи "Бойко отиди на майка си в путката" и куп нецензурни простотии. Кринджваме отново. През това време кльощавата жена, която прилича на зависима метанфетамини героиния в Тайгър Кинг, се прави че е оператор и се поклаща едвам едвам докато снима, запалила цигара.
По едно време отидохме да си купим вода, връщаме се и се чува музика. Разбира се, това е Слави Трифонов. Масово всички ги карат да спрат, те пускат Славка Калчева. Накрая и това спира, но срамът остава.
Изкуфелият дядка, вече съвсем изкуфява, и почва да говори за майка си, Мутафчийски, ВМА, хлебарки, смърт, изведнъж яка смяна на темата с black lives matter и как нямало нужда от такива протести, за заслужаната смърт на закоравял престъпник. Кринджваме. Една жена не издържа и почва да спори с него и да му обяснява какви глупости говори и колко е прост. Накрая дава микрофона на Калина Дренска. Калина Дренска говори известно време и всички ръкопляскаме. Има некви други жени, от лагера й дето се включват и те са адекватни.
Малко преди да си тръгнем, зависимата от метаамфетамини, реши че ще пее Мечтая да ви пратя, по възможно най-фалшивия начин, на микрофона. Криндж.
Не знам, може и аз да съм възприела нещата като доста по-ужасни, отколкото бяха, заради социалната си тревожност, Но тримата водещи бяха пълен потрес.
Но беше повече от скандално. Част от водещите на протеста бяха някакъв изкуфял дядка, една дебела жена и една кльощава жена, Появяваме се ние там към 4 и по това време, хората, които са се събрали там са роми и български турци (които всички бяха супер пичове бтв) и малко по-възрастни. Въпросният изкуфял дядка ни казва да отидем по-напред, защото сме млади и красиви и иска това да виждат камаерите, ние се дърпаме. Идват други млади и тях ги кара да отидат от пред.
Дядката държи единствения работещ микрофон, и въпреки че иска другите да говорят им дава неработещите, на които нищо не се чува. Борбата за микрофони е безмилостно жестока. Дядката хваща микрофона и почва да говори за педераси, педали, гейове и колко са зле те и ние кринджваме. Това отминава бързо.
Дебелата жена почва да крещи "Бойко отиди на майка си в путката" и куп нецензурни простотии. Кринджваме отново. През това време кльощавата жена, която прилича на зависима метанфетамини героиния в Тайгър Кинг, се прави че е оператор и се поклаща едвам едвам докато снима, запалила цигара.
По едно време отидохме да си купим вода, връщаме се и се чува музика. Разбира се, това е Слави Трифонов. Масово всички ги карат да спрат, те пускат Славка Калчева. Накрая и това спира, но срамът остава.
Изкуфелият дядка, вече съвсем изкуфява, и почва да говори за майка си, Мутафчийски, ВМА, хлебарки, смърт, изведнъж яка смяна на темата с black lives matter и как нямало нужда от такива протести, за заслужаната смърт на закоравял престъпник. Кринджваме. Една жена не издържа и почва да спори с него и да му обяснява какви глупости говори и колко е прост. Накрая дава микрофона на Калина Дренска. Калина Дренска говори известно време и всички ръкопляскаме. Има некви други жени, от лагера й дето се включват и те са адекватни.
Малко преди да си тръгнем, зависимата от метаамфетамини, реши че ще пее Мечтая да ви пратя, по възможно най-фалшивия начин, на микрофона. Криндж.
Не знам, може и аз да съм възприела нещата като доста по-ужасни, отколкото бяха, заради социалната си тревожност, Но тримата водещи бяха пълен потрес.
Re: Абсурдистан: Възраждането
нема кво да кажа, просто тоя пост беше мега за четенеLitz wrote: ↑Fri Jul 17, 2020 11:22 amБях на протест вчера пред българското посолство и честно казано толкова срам не съм брала от много отдавна. Реших да отида, защото и майка ми и сестра ми бяха, а и дори дядо ми, който е на 75 е отишъл с брат си, който е на 77, та аз ли няма да ида.
Но беше повече от скандално. Част от водещите на протеста бяха някакъв изкуфял дядка, една дебела жена и една кльощава жена, Появяваме се ние там към 4 и по това време, хората, които са се събрали там са роми и български турци (които всички бяха супер пичове бтв) и малко по-възрастни. Въпросният изкуфял дядка ни казва да отидем по-напред, защото сме млади и красиви и иска това да виждат камаерите, ние се дърпаме. Идват други млади и тях ги кара да отидат от пред.
Дядката държи единствения работещ микрофон, и въпреки че иска другите да говорят им дава неработещите, на които нищо не се чува. Борбата за микрофони е безмилостно жестока. Дядката хваща микрофона и почва да говори за педераси, педали, гейове и колко са зле те и ние кринджваме. Това отминава бързо.
Дебелата жена почва да крещи "Бойко отиди на майка си в путката" и куп нецензурни простотии. Кринджваме отново. През това време кльощавата жена, която прилича на зависима метанфетамини героиния в Тайгър Кинг, се прави че е оператор и се поклаща едвам едвам докато снима, запалила цигара.
По едно време отидохме да си купим вода, връщаме се и се чува музика. Разбира се, това е Слави Трифонов. Масово всички ги карат да спрат, те пускат Славка Калчева. Накрая и това спира, но срамът остава.
Изкуфелият дядка, вече съвсем изкуфява, и почва да говори за майка си, Мутафчийски, ВМА, хлебарки, смърт, изведнъж яка смяна на темата с black lives matter и как нямало нужда от такива протести, за заслужаната смърт на закоравял престъпник. Кринджваме. Една жена не издържа и почва да спори с него и да му обяснява какви глупости говори и колко е прост. Накрая дава микрофона на Калина Дренска. Калина Дренска говори известно време и всички ръкопляскаме. Има некви други жени, от лагера й дето се включват и те са адекватни.
Малко преди да си тръгнем, зависимата от метаамфетамини, реши че ще пее Мечтая да ви пратя, по възможно най-фалшивия начин, на микрофона. Криндж.
Не знам, може и аз да съм възприела нещата като доста по-ужасни, отколкото бяха, заради социалната си тревожност, Но тримата водещи бяха пълен потрес.
Re: Абсурдистан: Възраждането
Коя е Калина Дренска?
Re: Абсурдистан: Възраждането
Отразяване на протестите в България от ню йорк таймс/ройтерс. Струва ми се адекватно.
https://www.nytimes.com/reuters/2020/07 ... ption.html
https://www.nytimes.com/reuters/2020/07 ... ption.html
shadow dance nikoga ne luje
Who is online
Users browsing this forum: Bing [Bot] and 19 guests