Гледано напоследък, Част VI: 2049

[Jen]

Джентълмените на Ричи.
Бих го сравнил с "Ирландеца" на Скорсезе...

На мен на Вади ножовете ми приличаше през цялото време.

[penzata]

Джентълмените на Ричи.
Бих го сравнил с "Ирландеца" на Скорсезе...

На мен на Вади ножовете ми приличаше през цялото време.

Сега, като казваш, заради разпокъсаността, може би да, но на Ричи "генгста" филмите винеги са били нелинейни. Сравнението с "Ирландеца" бе по скоро духовно, отколкото физическо - и двамата режисьори работят години по-късно със същата тематика, с която са започнали кариерата си, но подходът им е различен (заради възрастта и опита). И двата филма ги считам за великолепни (не бих казал най-добрите в кариерата им, защото подобни сравнения са ми кухи и незначителни, но определено са им най-зрелите филми).

[Jen]

Да, заради нелинейните и подвеждащи развития, но и заради мета-та с тук таблоидна статия, там пълп фикшън, също така – уж мистъри, уж екшън, но цялото нещо е всъщност парлама на умен диалог и най-много май заради Хю Грант, който е същото като Беноа Блан, ама наобратно, и го изиграва с неотстъпващ на Крейг финес (или обратното на финес в случая).
Но да, в по-сериозен контекст не мога да го поставя, защото освен, че бяха смешни, нищо друго не помня от предишните му на Ричи.

[penzata]

... и най-много май заради Хю Грант, който е същото като Беноа Блан, ама наобратно...

Да, героите на Грант и Хънам са като огледално обърнати на тези на Крейг и де Армас.

[penzata]

Разбирам, защо толкова много ви харесва Marriage Story, и няма да повтарям суперлативите, които изказахте по негов адрес. Баумбах превъзходно използва блокинга и бидейки първоначално театрален термин, и това че персонажите на главните актьори са обвързани с театъра е превъзходно, че целият филм е стейджнат като театрална постановка (страхотна синекдоха се е получила и мета филм като цяло - бракът и разводът са си един вид театър), плюс и винетките, които наподобяват кастинг касетки на актьори и, на моменти, шестдесетарския вайб на холивудските филми.

Разбрах, че Баумбах е мислел за сцените с Адам Драйвър наум и виждам, защо точно него - имал е нужда от превъзходен актьор, но с огромна физика, за да може да изпъква не само над всички, но най-вече над персонажа на Джохансън; за нейната роля не знам дали Ноа си е представял точно нея, но се е получило адски мета с реалното ѝ развитие като актриса.

А саундтракът наистина е елегантно божествен.


п.п. а Parasite е гениален филм.

[tigermaster]

"Джоджо заека" се оказа интересен филм. Чисто емоционално просто ме помля и още не съм сигурен защо. Мисля, че това, че непрекъснато ме пращаше от един екстремум в друг, помогна. При все това обаче не бих го сложил над "Лов на диви хора", който пък беше върло пренебрегнат от всякакви Оскари, Глобуси и прочие простотии.
Оскарът за сценарий май е заслужен.
Твърде много ми напомняше на нещо режисирано от Уес Андерсън, което е странно, доколкото на Андерсън съм гледал максимум три филма.
Отдавна беше време Скарлет Йохансон да си припомни, че всъщност е кадърна актриса. Сега оставя да видя другата й номинация, обаче не знам кога ще ми се отвори време.

[Roland]

1917 е прекрасен филм. Такъв кеф ми донесе, толкова добре заснет и изигран. И ме изненада колко мощен е саундтракът. Последните години инструменталната музика за нищо я нямат в големите ленти, но тук е толкова силна, че без нея филмът не работи.

[Xellos]

Радвам се, че навремето съм пропуснал Chef (https://www.imdb.com/title/tt2883512/) на Джон Фавро, та сега си направих кефа да го изгледам покрай нетфликс сериала с готвене The Chef Show https://www.imdb.com/title/tt10359446/ на Фавро. Повече от приятно филмче, с/за правилно готвене, ебаси каста и не го обръщат силно на лигавата романтика като повечето такива филми. Good feel отсекъде, и успя да ме накара да се разшетам из кухнята за нещо повече от бъркани яйца и тост с кашкавал

[penzata]

Beach Bum - все още не съм гледал Spring Breakers, но скоро ще поправя тази грешка. Маконъхи е повече от страхотен в ролята на larger than life-гениален поет-стоунър. Отлично подбран саундтрак с много качествена режисура и чудесни камеота.

The Man Who Killed Don Quixote - да ме пита човек, защо толкова го забавих този филм. Страхотно мета-сюрреалистино приключение, каквото Гилиъм добре знае как да забърка. Превъзходен каст. Началните надписи преди да изпишат "a Terry Gilliam film" бяха сърцераздирателни. Почувствах филма като идейно продължение на "The Fisher King". Определено един от най-добрите на Тери.

De Palma - документалният на Ноа Баумбах, направен като монолог на Де Палма, обхващащ цялата му кариера. Страхотен разговор за киното и техниките му като режисьор. Пичът има феноменално чувство за хумор.

The Death of Dick Long - черна комедия, при която даже нямам спомен дали се засмях веднъж, но адски добре разказана история за потулването на една смърт в малко американско градче. Обстоятелствата, около самата смърт, колкото и сюрреалистини да изглеждат при разкриването ѝ, са и плашещо реални. Поредният хубав филм под шапката на A24.

Late Night - изключително приятна комедия с Ема Томпсън, в стил "Дяволът носи Прада" (но този път става въпрос за вечерно токшоу), която прави страхотна роля (напълно пренебрегната от оскарите, разбира се).

[Litz]

To all the boys I loved P.S. I Still Love you.

Не е толкова сладък, колкото първият, но Ноа Сентинео е бог, който трябва да участва във всяка романтична комедия. Много готино излъчване има това момче. Жалкото е, че само тая поредица с него става за гледане защото Инсела Бърджес е Социопат беше най-ужасният филм евър (той беше прекрасен там де). Много сладък беше целия каст, сцената с медузите беше адски красива. И ми хареса, че и двамата пича, бяха представени като свестни, а не изведнъж единият да го почернят.

Определено първата част беше по-добра, но главната актриса и Ноа Сентинео (който има чара на ранния Хю Грант), много си пасват. И който не е тийм Питър Кавински е зле

[трубадур]

Щото жената забрави, че е гледала третия черен рицър го изгледа пак и си остава неква безобразна каша, пълна с малоумия. Но бидейки филм на Нолан хвърчи като пустиняк и не му се усеща времето.

С тва на ум, самият черен рицър не е мръднал. Но с тия преглеждания разбрах най-после защо много хора все пак смятат Бейл за най-добрият батман. Вярно че е засенчен от какво ли не, но пичът е страшно правилен избор и си носи ролята като пиче. И май е на път да измести Кийтън и гласът на Кевин Конрой в личната ми листа. Вярно че Бейл използва похвати и от двамата, плюс че неговият батман глас е най-смотаният, но цялото му представяне чеше по много правилен начин.

[Litz]

Аз реших да не съм селянин и днес се пуснах на Берлинале да гледам The Roads not taken.

Баси грешката. Първо добрите неща, които са малко Бардем и Фанинг са великолепни, при все че няма реалност в която Хавиер Бардем да произведе Ел Фанинг, но ок. На Бардем мексиканския испански беше супер достоверен, и тва ми го потвърди и приятеля ми мексиканец, с когото гледах филма. Оттам насетне всичко беше супер зле. Филмът е 80 минути, но се чувстват като 4 часа, в които няма никъв смисъл. Поведението на Моли спрямо Лео беше крайно безотговорно. Но най-големият криндж беше една сцена в което някаква дебела свиня в Уолмарт(на име Карън вероятно) почна да вика по Бардем "Fucking Mexican. Go back to your country", в който момент аз исках да умра и да потъна в земята от срам. Тая сцена беше толкова ненужна и криндж, и нямаща нищо общо със сюжета. Цинизмът, белият испанец Бардем да играе индигенен мексиканец, когото хората дискриминират бе повече от ненужен. Това беше най-ненужното нещо в целия филм. Освен това имаше най-умрялата (пън интедед) диа де муертос сцена евър, която беше по-спряла и от бг задушница.

Стилистиката също беше у дедовия, Мексико беше сепия филтър с пет tumbleweed храста, а Гърция беше бели сгради със сини рамки на вратите и думата таверна изписана грешно на гръцки. Четох, че Сали Потър това и било терапия след като брат й умрял и не знам си кво си. Нека тая жена, вместо да прави такива изрващения да отиде на grief counselor или нещо такова.

Въобще спестете си го ако идва на софия филм фест.

[TheGrimReaper]

Гледах Black and Blue - предвидим филм за корумпирани ченгета и наркотици, вяло представяне на главните участници, доста праволинейна история, малко екшън за цвят, Наоми-то е 'арна девойка, другите ми бяха напълно забравими и като персонажи и като излъчване, стандартна полицейска заигравка с местните дилъри, става за един път, но не и за повече.

1917 - не харесвам много военния жанр, имам точно три любими филма из всички изгледани и това са Спасяването на редник Райън, My Way (корейска продукция с вплетени истински събития), Мръсната дузина с Лий Марвин и Чарлз Бронсън и Eastern Condors. Всичко останало в жанра съм го замел под килима.

Но трябва да призная, че 1917 е различен военен филм, заснет по убийствен начин с музика, която въздейства и подсилва действието, вместо да бъде само като фон. Цялата комбинация от проста история (по разкази на дядото на режисьора, който е бил в тази война), кинематографията, двамата главни герои, самите локации, заедно с техническата част на филма го правят един много добър филм, където войната е видима във всеки кадър, тя е онзи невидим герой, който служи за двигател на всяка по-интензивна сцена, докато в моментите на затишие е като злокобна сянка, стаена в ъгъла и чакаща да протегне гадните си пръсти със закривени нокти, за да разкъса всякакви наченки на надежда, сред руините на човешкото безумие и мъка.

Наглед простичка история за двама вестоносци, които трябва да предадат важни заповеди за отстъпление на 1600 души, които на сутринта ще влязат в капана на немците. Няма огромни батални сцени, но има героизъм в различни форми, няма брутални кадри като разпилени черва и войници с откъснати крайници, но има една противна близост на трупове, разпилени по полета, окопи и реки, с тази камера, която следва нашите герои плътно през техния път до крайната им точка, цялото това пътуване е доста интимно, близостта на всичко го прави да изглежда изпълнено с особен вид напрежение, което се нагнетява през почти цялото време заедно с музиката.

Преплитане на дълг, чест, страх, скръб, безнадеждност, мечти, жажда за живот, приятелство, но над всичко човечност и онази частица надежда, която сянката на войната не може да отнеме, въпреки всичко. Дългите заснети сцени на разговори, действия, решения и кратки битки са едно от нещата, които ми направиха най-голямо впечатление, сред всички останали компоненти на филма, отдавна не бях гледал толкова въздействащ филм и то от този жанр. Няколкото кратки появявания на по-известни лица от киното допълват картината, но не изместват фокуса от главните действащи лица, които водят тази история към края си сред всички трудности и преживявания.

Имаше и едни недомислици като стрелбата на немците все едно беше на щурмоваци от Империята, разни дребни недогледани детайли, но няма идеални неща, всяко нещо си има своите недостатъци, но тук хубавите елементи бяха повече от негативните.

[Litz]

Onward е прекрасен и идеята, че е Фроузън фор бойс е супер тъпа. В пъти по-качествен филм с много повече душа от оная капиталистическа чекия. Тук и двамата братя, и МАЙКАТА, която е ОМГ жива и прави нещо са развити изключително добре и виждам истински сиблингс отношения, за разлика от лет ит гоу. Супер сладък филм е. Не е най-доброто Пиксар, но е толкова прекрасен филм. Единствената ми критика е към Холанд, когото обожавам, но пичът не е за войс актьор. Пичът има страхотна харизма пред камера и поради танцьорските и гимнастическите му данни може да прави кви ли не неша с тялото си, но на мен през цялото време ми звучеше като Том Холанд прави Морти импрешън. Не че беше зле, просто имаше още какво да се желае. Крис Прат, Джулия Луис Драйфус, Октавия Спенсър и Мел Родригез бяха чудесни.

[трубадур]

Sonic е ебаси здравият филм, неебава с логика, ама всички са на яко ниво, и диалогът не драгваше да го еа
Най-добрите филми по игри са покемон и соник