Първо най-важното. В началото се опасявах, че цялата новела ще се състои от редуващи се писма, и ще дотегне много (вече чеше започнала да ми омръзва с нищонеставането си до към средата). Този страх не се оправда. Новелата има истински плот и си заслужава четенето до края.
Прозата - невероятно флуидна и поетична. Не знам какво са взимали авторите, за да я напишат, но са сътворили истинско чудо - мелодична реч, която придобива едва ли не и други измерения като вкус и мирис. Аз съм фен на подобни литературни експерименти, и фантастична новела, написана като лириките на рап песен, базирана на речта на V, е точно нещо, от което имах нужда.
От друга страна, прозата продължи да лилавее четири порядъка повече от необходимото. Сериозно много от изреченията са ми почти неразбираеми докато не ги прочета няколко пъти е не се замисля над смисъла на използваните думи. Накря смисъла обикновено се свежда до "Тя е щастлива" или нещо друго подобно. Нямаше нужда да го пишат като хлапета, които искат да демонстрират колко много думички знаят. Тийн обясненията в любов също така и не еволюираха до постчовешкото ниво на участничките в тях.
Историята - метанаратива за времевата война ми хареса доста. Обожавам подобни симетрични истории, и метафората с двойната спирала някрая не можеше да е по на място. Постепенното влюбване на героините работи в по-голямата си част, но до края продължава да намирисва малко на прикрита подигравка, заради постоянно използваните игри на думи. Може би идеята е била точно това, от развличане и убиване на време за две извънвремеви същества, които вече са видяли всичко, да се превърне в нещо истинско и ценно за тях, точно защото е нещо ново и неизпитвано досега. Като идея е хубаво, но изпълнението страда от нездравословната обсесия на авторите(и покрая тях на героините) с 20 век, все едно това, което винаги им е липсвало е пиенето на чай... Все пак ми хареса как на края тийнейджърското самообладание на Червена се пропука и
- Spoiler: show
Сюжетните обрати са хубави и на място, но всичките сме ги виждали вече в други истории за time travel.
Спойлери за други произведения:
- Spoiler: show
По на дребно, фантастичното в самите героини, е най-слабото звено на новелата. Телата им бяха достатъчно постчовешки, но мозъците не. До края продължиха да разсъждават като човешки тийнейджъри, а не като безкрайно интелигентни тайни агенти.
Примерно разговорът на Червена с Шефката накрая беше може би най-неубедителната точка в книгата, точно защото Червена се държеше не както подобава на някой от нейния ранг и опит.
Финална оценка - 9/10, но няма да ми стане любима, нито имам желание да я препрочитам в бъдеще.