Academy Awards 2019

[penzata]

Не ми изгледахте клипчето с Елиф Шафак

Дюд, лекцията я прочетох още миналото лято, като я постна. Джийз. Чудесна е!

[Amelia]

Не ми изгледахте клипчето с Елиф Шафак

Дюд, лекцията я прочетох още миналото лято, като я постна. Джийз. Чудесна е!

Same here!

Иначе, ще подхвана да гледам наградените филми в някакъв миг, но минавам да кажа, че вече ми писна до болка от това с "да оставим еди кои си лилави хора да ни разкажат техните лилави истории" (което всъщност мутира напоследък до "само лилави хора могат да разказват лилави истории, всичко останало е продукт на непоносим социален гнет"), най-малкото щото това убива изкуството като израз на фантазия и способност да си представиш и пресъздадеш чужд за тебе свят и го вкарва в някви тесни полу-документални граници. И това става не само при писатели и режисьори, които създават наративни потоци. Както стана ясно покрай холивудската мелодрама със среднистата Скарлет и оня филм за транс-бандита, вече и на актьорите не им е позволено да пожелаят да влязат в чужди обувки и да изследват и пресъздадат даден персонаж, а трябва да ги подбираме така че да играят "себе си". В което не виждам абсолютно никакъв смисъл от артистична гледна точка. Ама никакъв. Нямам идея кво е да си актьор, но подозирам част от това, което кара наистина добрите актьори да искат да са актьори е възможността да надскочиш себе си, да разбереш чужда за теб психика и физика и да дадеш живот на нов образ. Това е като някакъв ултимативен thought experiment и сигурно е много яко. Не разбирам защо иначе добрите намерения за по-дайвърс изкуство стигнаха до тея анти-имажинистични PC лайна. Искам да живея в свят, в който токсичните злобни и преекспонирани критики на SJWs към всяко заглавие, което не отговаря на тесните им критерии за PC социална окейност са заменени със celebration на добрите и PC социално окейни заглавия. Струва ми се като по-адекватен начин за постигане на социален напредък, да не говорим, че и от научна гледна точка има някви индикации, че ще е по-добрата оферта за човечеството ни като цяло.

[Dr. Horrible]

Ахаха, благодаря! Трогнахте ме!

Иначе - да, и аз не харесвам това самозатваряне в културни гета, в което изпадат различните общности. Няма желание за диалог, за свързане, за строене на мостове между различните острови. Просто всеки иска да има по-голям остров.

Гледайки наградените с Оскар заглавия, не можем да кажем по никакъв начин, че чернокожите са under-репрезентирани. Чернокожите хора в САЩ са 13%. От четирите оскара за актьори, два са при чернокожи, най-добрият филм е с важен чернокож персонаж, друг филм с почти изцяло чернокож каст - Черната пантера - взе три оскара, най-добрата анимация отида за филм за цветонокожо момче с чернокож татко. Ако гледаме числата се вижда, че тази година чернокожите хора са over-репрезентирани.
Ако логиката е "понеже десетилетия наред такива филми не са печелили нищо, затова е редно сега десетилетия наред да получават почти всичко", то аз откровено заявявам, че не я подкрепям

И не е вярно, че няма филми с гей герои. Има си множество гей филми, които си се правят за гей публиката, за да вижда тя своите истории. Оплаквания тип "Искам повече гей герои, защото искам да видя своята история на екран" не са точно коректни, а са просто маска на "Искам ДРУГИТЕ хора да гледат МОЯТА история.", което е форма на егоцентризъм и желание за надмощие, желание другите да седят и мълчат, докато ти говориш. Оттам идват и редовните реплики "Ако ти си хетеро, а някой гей ти обяснява защо този гей филм е неправилен, не му отговаряй, а мълчи и слушай!!!" - отново няма желание за диалог, а за водене на монолози, които да бъдат мълчаливо приети.

И да, ако задължително превръщаме историята в повече от история, тя губи силата си. Ако изкуството е само политика, математика и репрезентация по квоти, то не е изкуство. Реплики тип "Искам още бели мъже, не е справедливо да има комиксов филм, в който героят не е бял хетеро мъж!!!!" са кретенски, но не по-малко кретенски са изказвания тип "Този филм е чудесен просто защото главният герой е жена/чернокож!!!". И аз искам повече женски супергероини - но не мрънкам "РЕДНО Е ДА ИМА РЕПРЕЗЕНТАЦИЯ!!!", а просто си купувам всички комикси с женски водещ герой, купувам си и на блу рей множество филми с женски главни герои и така показвам кое харесвам. И ги чета и споделям мнение за тях и пиша ревюта. И смятам, че така наистина правя нещо по-смислено, от това само да мрънкам.

[Demandred]

Да, доста нелепо е, че от една страна защитниците на PC идеологията имат за основна цел да има повече творби от създатели от малцинствата и с малцинствени герои, но от друга яростно критикуват всяко нарушение на милионите им изсмукани от пръстите правила за "writing minorities the correct way" и дори "being a minority writer". Това е problematic trope за LGBT герои, онова е cultural appropriation, не може да има филм за расизма от гледната точка на бели герои, не може героините да бъдат спасявани от мъже, защото това е damsel in distress trope и т.н. И критиките често не са от типа на "Това не ми хареса в творбата", а по-скоро "Това е морално недопустимо да се прави от създателите и те трябва да се срамуват от себе си" и подобни видове публично засрамване, където добрите намерения на авторите биват пренебрегвани или осмивани. И така се стига до абсурда, че е по-безопасно от PR гледна точка да се правят филми или пишат книги с бели хетеросексуални мъже за герои, защото за тях PC полицията далеч не е толкова vitriolic и търсеща под вола теле. Ще има оплаквания защо няма герои от малцинствата, но те далеч не са толкова енергични и агресивни в повечето случаи.

А тази идиотщина, че трябва да си от дадено малцинство, за да пишеш творби с главни герои от малцинството, е в тотално противоречие с принципите на изкуството и трябва да умре ASAP.

[трубадур]

Хората имат твърде много свободно време. Цялата тая интернет кочина, дето се вее из всички социални медии показва наистина в какви хубави времена живеем, щом е възможно по цял ден да си онлайн активист и да не погинеш от глад.

[Matrim]

Иначе, ще подхвана да гледам наградените филми в някакъв миг, но минавам да кажа, че вече ми писна до болка от това с "да оставим еди кои си лилави хора да ни разкажат техните лилави истории" (което всъщност мутира напоследък до "само лилави хора могат да разказват лилави истории, всичко останало е продукт на непоносим социален гнет"), най-малкото щото това убива изкуството като израз на фантазия и способност да си представиш и пресъздадеш чужд за тебе свят и го вкарва в някви тесни полу-документални граници.

Да не говорим, че това е и ужасно лицемерно, защото същите тези критикарчета въобще не възразяват ако жена напише история от гледна точка на мъж или китаец от гледна точка на европеец. Да протестираш когато някой напише нещо пълно с фактологични неточности или гадни стереотипи е разбираемо и похвално, но да скачаш срещу самата идея, че групата X може да пише от гледна точка на групата Y е в пълен разрез с цялата идея за недокументално изкуство...

[Simeon]

Хората имат твърде много свободно време. Цялата тая интернет кочина, дето се вее из всички социални медии показва наистина в какви хубави времена живеем, щом е възможно по цял ден да си онлайн активист и да не погинеш от глад.

[Roland]

Да не говорим, че това е и ужасно лицемерно, защото същите тези критикарчета въобще не възразяват ако жена напише история от гледна точка на мъж или китаец от гледна точка на европеец. Да протестираш когато някой напише нещо пълно с фактологични неточности или гадни стереотипи е разбираемо и похвално, но да скачаш срещу самата идея, че групата X може да пише от гледна точка на групата Y е в пълен разрез с цялата идея за недокументално изкуство...

Не знам правиш ли се, че не разбираш, или наистина не разбираш в момента. Сериозно го казвам, щото имам чувството, че циклиш на някакви "принципи", които отсрещната страна изобщо не ги вижда.

Тук не е идеята МЪЖ да пише за ЖЕНИ или КИТАЙЦИ да пишат за ЕВРОПЕЙЦИ. Не е въпросът в конкретните групи, въпросът е в маргинализираните гласове. Една жена може да напише също толкова тъпа история за мъже, колкото мъж за жени, въпросът е, че имаме триста милиарда истории за жени, писани от мъже, и около петстоти истории за мъже, писани от жени (измислям си както групите, така и числата обвиъсли). Или пък се смята, че те трябва само за други жени да пишат, щото никой друг не би искал да им гледа/чете продукцията, докато когато мъж пише, се очаква апийлът да е универсален.

Пак, групите са случайни, замени жени с "афроамериканци" и темата с "каквото и да е". Не твърдя, че аргументът непременно трябва да те убеди, вероятно има доста статистика, нужна за да видим каква е разликата наистина, но искам поне да сме наясно на каква база се води спорът, щото ми се струва, че за теб нещата продължават да се базират на някакво "равноправие", където ако страната Х не бива да прави нещо, същото важи и за страната У. Докато от противоположния лагер се говори за зловещ дисбаланс, който може да се поправи САМО ако страната Х спре да прави нещо, а станата У прави ПОВЕЧЕ от него.

[tigermaster]

От друга страна, ако доминиращата страна Х спре да прави истории за страната Y, историите за Y ще станат чувствително по-малко.
От трета страна, на мен ми е чудно как чернокожите в САЩ са приели ей тая импровизирана от Дензъл Уошингтън сцена във филм, продуциран от него и режисиран от чернокожия Антоан Фукуа:
https://www.youtube.com/watch?v=P51BOYS0cvc
(На мен, от моя бял балкански трон, това да кажеш на някого да спре да се прави на жертва на расизма и обстоятелствата и да се хване в ръце, ми харесва, прочее, пък и в рамките на филма и идеята на образа работеше доста добре.)

[Matrim]

Пак, групите са случайни, замени жени с "афроамериканци" и темата с "каквото и да е". Не твърдя, че аргументът непременно трябва да те убеди, вероятно има доста статистика, нужна за да видим каква е разликата наистина, но искам поне да сме наясно на каква база се води спорът, щото ми се струва, че за теб нещата продължават да се базират на някакво "равноправие", където ако страната Х не бива да прави нещо, същото важи и за страната У. Докато от противоположния лагер се говори за зловещ дисбаланс, който може да се поправи САМО ако страната Х спре да прави нещо, а станата У прави ПОВЕЧЕ от него.

Не, равноправието за мен е всеки да си прави каквото иска. Като произведението, каквото и да е то, се появи на пазара, искам то да се критикува или хвали на база на съдържанието му, а не на база на това авторът дали принадлежи или не принадлежи към дадена група, малцинствена или не. И това за спирането е абсолютно безумие, особено след като вчера точно ти защитаваше тезата, че имало достатъчно място за всички в киноиндустрията. Ако страната X прави нещото Y толкова зле - нека публиката да каже тежката си дума и да я отсвири. И да, наясно съм с ролята на маркетинга, гейткийпинга и т.н., но затова тия кампании трябва да са насочени към продуцентите и обществеността като цяло, не към творците за това, че са се осмелили да творят истории не на база само и единствено на личния си опит като членове на групата X. Амелия го каза много добре:

Искам да живея в свят, в който токсичните злобни и преекспонирани критики на SJWs към всяко заглавие, което не отговаря на тесните им критерии за PC социална окейност са заменени със celebration на добрите и PC социално окейни заглавия. Струва ми се като по-адекватен начин за постигане на социален напредък, да не говорим, че и от научна гледна точка има някви индикации, че ще е по-добрата оферта за човечеството ни като цяло.

[Roland]

Еми ок, начи спираме тук просто. Щото това, че ти искаш да няма значение, е много хубаво, ама не е отразено в реалността, където белите мъже все така си го развяват както си искат, а всички останали се борят за трохите по пода и им се обяснява, че унищожават изкуството като такова. За теб принципната позиция е по-важна от реално какво се случва, и това, което пазарът ти предлага, явно ти е достатъчно. Така че няма какво повече да спорим.

[Dr. Horrible]

Ок, Роланд, въпрос.
Кои са твоите най-любими произведения, писани/режисирани/напревени от жени/чернокожи/азиатци/ЛГБТ хора? И къде поставяш в своята най-лична и субективна класация тези произведения/творци спрямо произведенията/творците от доминантната група (хетеро бели мъже)?

Не питам, за да се заяждам. Просто наистина ми се повръща от превръщането на изкуството единствено в трамплин за политическа коректност, втръснало ми е от изказвания тип "ТРЯБВА НЯКОЙ ГОРЕ ДА ДАВА ПОВЕЧЕ ФИЛМИ НА ЖЕНИ РЕЖИСЬОРИ И ЖЕНИ АВТОРИ, ЕЙ ТАКА, ОТ ПРИНЦИПНИ СЪОБРАЖЕНИЯ". Затова искам да се върнем на художествеността, да дадем някакви положителни примери. Да кажем "Харесвам този и този автор, ще ми се да има повече гласове като него", а не просто "Трябва да има повече гласове от група Х, такива са политическите ми възгледи, които налагам върху производството на изкуство".

Ще ти кажа моите
Моят най-любим писател на всички времена е Робин Хоб. Не защото е жена, а защото пише великолепно. Без колебание я слагам над всеки друг световен автор, независимо от раса, пол и националост. Обожавам я. Извън нея има много други авторки жени, които с удоволтвие чета - Пърл Бък, Маргарет Мичъл, Фани Попова-Мутафова, Яна Язова, Урсула Ле Гуин, Сюзън Колинс, Сигрид Унсет... Сигурно имам двойно или тройно повече любими мъже писатели, така че тук наистина има дисбаланс относно колко са издавани едните и другите. Но също така, трябва да призная, че има СТОТИЦИ други жени авторки, които са известни и популярни и аз лично не съм успял още да смогна да се запозная с творчеството им. Но малко по малко наваксвам. И считам това за по-ценно от това да седна да мрънкам, че имало дисбаланс.
Любимият ми гей писател е Труман Капоти, заради "Други гласове, други стаи". Този роман ми е определено в топ 10 на любимите книги.

При режисьорите - любимият ми филм, режисиран от жена, е Winter's Bone и го обожавам много. Но, в интерес на истината, не ми е в топ 10 филмите. Имам и още няколко заглавия като I am Sam, Julie & Julia, Lady Bird и Jennifer's Body, които харесвам, но не са ми най-най.
Не съм запознат достатъчно с личния живот на режисьорите, за да кажа имам ли любим ЛГБТ режисьор. Харесвам Браян Сингър, разбира се, неговите Х-мени са великолепни - първите му два Х-мена са ми дали толкова тласък и насока в живота, колкото никое друго художествено произведение. Но той нали е низвергнат като име сега... И на Уашовски обожавам Cloud Atlas. Така че тук имаме две заглавия в топ десет - Облака и Х2: United

При авторите на комикси - Марджори Лиу ми е определено в топ 5. Тя си ми е безкрайно любима и се радвам, че спечели Хюго за Monstress Другите ми любими жени авторки на комикси са Ан Ноусенти (чиито рън на Деърдевил е може би само една стъпка под този на Франк Милър), Гейл Симон и Маргюрит Бенет. Ти кои авторки на комикси четеш и подкрепяш с парите и времето си, а не само на принципни съображения в постове в социалните мрежи?
Любимите ми ЛГБТ автори на комикси са Алан Хайнбърг и Джеймс Тайнион IV. На Хайнбърг Avengers: Children's Crusade ми е easily в топ 5 любимите комикса. На Тайнион много му харесвам Detective Comics - не чак за топ 5 евър, но определено топ 5 от последните 5 години
При комиксите имам и любими чернокожи творци! Кристофър Прийст и Реджиналд Хъдлин пишат у-ни-кал-ни Блек Пентъри, така че съм им голям фен. Но чак в личния топ 5 няма да влязат, де. Та-Нехиси Коутс обаче е велик автор. Съзнателно избягвам журналистическите му текстове и нехудожествените му книги, защото не мисля, че ще ми харесат, но се справи отлично с Блек Пентър, а сегашната му поредица - Капитан Америка - за мен е най-доброто заглавие, което в момента излиза на пазара. Гениално го пише тоз човек, гениално. Още има едва няколко броя, нека завърши някоя хубава дълга история и ще ти кажа къде точно го слагам в любимите си. Всички изброени им имам целите колекции на хартия
Ти лично кои чернокожи автори четеш и купуваш?

[Amelia]

Или пък се смята, че те трябва само за други жени да пишат, щото никой друг не би искал да им гледа/чете продукцията, докато когато мъж пише, се очаква апийлът да е универсален.

Извинявай, ама тая абоминацийка точно е продукт на криворазбран прогресивизъм и понастоящем се влошава от все по-неврастеничните врясъци във вашия лагер, че само майноритис трябва да правят продукти за майноритис, щото иначе се случва ОМФГ престъплението срещу човечеството.

Прочее, продукти за жени, правени от жени, които съдържат мъжки персонажи има колкото искаш по целия свят и повечето са нема такъв шит откъм абсолютно всички персонажи в тях. Досущ като безценната ти Черна пантера, която постига с всичката чернокожност в себе си един голям и дълъг, прав и щръкнал, много, много тлъст среден пръст. От това, което @penzata каза ме гложди съмнението, че маджикъл нигрото от Зелената книга е стотици пъти по-добре написан многослоен, човешки и интересен персонаж, от цялата сюрия маджикъл негра в we wuz kings фетишистката чекия, с уж правилната "репрезентация". Смятам да изгледам този филм още днес.

Проблемите с женските заглавия между другото не са само в бялото колониално изкуство. В анимето, ако ми се гледа хубава любовна история, обикновено си търся сейнен. Щото шоджото и повечето джосеи са си ебали капаците и ме правят да се срамувам от това, че съм жена.

[Roland]

@Dr. Horrible

Това не е прост въпрос с прост отговор, и честно казано не знам дали му е в тая тема мястото. Повечето ми любими филми/книги/комикси са правени от бели хетеро мъже. Но повечето ми любими филми/книги/комикси са правени във време, в което това са били дори още повече основните гласове в изкуството, отколкото са сега.

Moonlight ми е невероятно любим филм, спокойно бих го сложил в топ 3 за 2016-та. Колкото и на някои хора да не им се вярва, Черната пантера ми е също в топ 3 за любимите Марвелски филми. Браян Сингър не е "низвергнат", а изнасилвач на непълнолетни момчета, т.е. нямам никакво намерение да говоря за него, колкото и да са ми любими първите Х-мен филми. Но мен идентичността ми е интересна основно когато разглежда теми, различни от мейнстрийма, така че примерно доста по-добър ЛГБТ пример ми е Милк - Шон Пен може и да е леке, но филмът беше написан от Дъстин Ланс Блек, който си личеше, че има много по-лични изживявания с темата, отколкото произволен хетеро дюд щеше да допринесе.

Жените режисьори като цяло са малко на брой, но примерно Грета Гъруиг определено имаше уникален поглед в Lady Bird, който ми хареса много. Сега, аз по принцип харесвам тип филми, които основно мъже правят, но дори там има примери - Жената чудо на Пати Дженкинс ми е доста нависоко в супергеройските истории. А бтв споменатият от теб Jennifer's Body ми е един от най-любимите филми въобще.


Откъм книги от години ми е трудно да говоря за "'любими" творци, просто защото повечето автори, които харесвам, харесвам заради определени произведения, докато други техни неща са зле. Дан Симънс, Хану Раяниеми, дори Сандерсън. Като опре до жени, е лесно. Фантастиката и фентъзито винаги са били по-гостоприемни към жените от филмите и комиксите примерно. Но за чернокожи автори положението е доста по-плачевно. Афрофутуризмът ми е интересен, но аз последните години почти не чета fiction, така че не съм прекалено запознат. Но примерно в момента чета Джей Кей Немисин, която е феноменална (и чийто поглед върху жанра, е абсолютно оцветен от пола И расата й, което води до уникален разказвачески стил), и в списъка ми е Black Leopard, Red Wolf на Марлон Джеймс. Миналата година ревюирах The Power на Наоми Олдърман, която също беше страхотен разрез на междуполовите динамики и ролята, която физическата сила играе в тях - отново, тема, която мъж просто не би му хрумнало да разглежда.

Но пак - литературата не е толова проблемна, защото там не играят такива огромни суми пари, както в киното, и редакторите са по-склонни на рискове, плюс че огромна част както от тях, така и от агентите, са жени.


Комиксите не са ми интересни като медиум, аз и преди съм казвал, че там чета конкретни персонажи, т.е. това ми е определящо, авторът по-рядко има значение за мен. Но и в комиксите съм давал повече внимание на Киърън Гилън примерно, Стийв Орландо или Сина Грейс, които са ЛГБТ и чиято трактовка върху ЛГБТ герои просто винаги е по-добра от тази на хетеро авторите. Жени, пишещи Марвел комикси, за съжаление се сещам само за Марджъри Лиу, която беше... доста зле в Astonishing X-men, така че там си признавам, че съм бос. Но пак - медиумът не ми е достатъчно любим сам по себе си. Единствено бих сложил Алисън Бехдел, но тя е доста над-комиксова личност, та не знам брои ли се.


Ако трябва да съм честен, едва през последните година-две започнах да полагам концентрирано усилие да се запознавам с алтернативни гласове, разглеждащи алтернативни теми, и още имам много не само за наваксване, но и за научаване. Но малкото, което съм видял, определено са гласове, РАЗЛИЧНИ от това, с което израснах. Говорещи за различни теми, разглеждащи света под различен ъгъл. На мен това ми е безкрайно интересно и убий ме, не виждам причина да си играя на полово/расово сляп и да се правя, че всичкото е заради някаква аморфна, безполова, безрасова тотално абстрактна концепция за "качество". Не, някои от тия хора са интересни ЗАЩОТО са жени. ЗАЩОТО са азиатци или чернокожи. ЗАЩОТО идват от различна култура. Те са И талантливи, но уникалният им глас не идва от доброто владеене на език или стил, а от различната перспектива, която носят.

Защо това е толкова застрашаваща концепция тук? Наистина не разбирам...



@Amelia - еми жените явно са просто по-малко пълноценни от мъжете. Не е възможно да има външни социални и исторически фактори. Особено в Япония, там половете са си направо еднакви

Безобразно смешно е обаче как цитираш на Пензата мнението като фактор за изграждане на твоето, след като специално прелетя вчера през темата да снайднеш как трябвало да бъда презрян и игнориран щото не съм гледал филма. Яко консистентност. Life hack - сложи ме в игнор лист. Тъй или иначе повечето ми постове ти носят позиви за повръщане явно, пък и аз не извличам нищо от насмешливо презрителния ти тон.

[Matrim]

Но пак - литературата не е толова проблемна, защото там не играят такива огромни суми пари, както в киното, и редакторите са по-склонни на рискове, плюс че огромна част както от тях, така и от агентите, са жени.

Е как е станало това като "всички останали се борят за трохите по пода и им се обяснява, че унищожават изкуството като такова."

На мен това ми е безкрайно интересно и убий ме, не виждам причина да си играя на полово/расово сляп и да се правя, че всичкото е заради някаква аморфна, безполова, безрасова тотално абстрактна концепция за "качество". Не, някои от тия хора са интересни ЗАЩОТО са жени. ЗАЩОТО са азиатци или чернокожи. ЗАЩОТО идват от различна култура. Те са И талантливи, но уникалният им глас не идва от доброто владеене на език или стил, а от различната перспектива, която носят.

Защо това е толкова застрашаваща концепция тук? Наистина не разбирам...

Никой няма нищо против тази концепция, а против нейното извращение, а именно отричането априори на всички, позволили си да пишат за култура/група различна от собствената им.