Напротив - имам много любими нишови ЛГБТ филми.
Lilting (2014) ми е сигурно най-любимият ЛГБТ филм на всички времена. По една или друга причината темата за свъртта и загубата винаги е била близка до сърцето ми и винаги съм обичал истории, които разказват по реалистичен и човешки начин как хората понасят подобни събития. Филмът разказва за двама човека, които нямат нищо общо, освен, че са обичали един и същи млад мъж, който е починал внезапно - единият човек е любимият му (Бен Уишоу), а другият - майка на починалото момче - китайска емигрантка, която живее в старчески дом и води изключително изолиран живот, тъй като дори не говори английски. Бен Уишоу се чувства по някакъв начин отговорен за старата жена, иска да ѝ помогне, просто защото знае, че ако беше жив любимият му, би искал тя да е добре. Много обичам тази история. Показва как хората са различни, но две неща винаги ни свързват - смъртта и любовта, които имат понякога едно и също лице. Изключително нежен, фин и деликатен филм, с много красиви пастелни тонове. А всички спомени на това как двамата са живели в хубавия си дом са хем като излезли от сън, хем в контекста на загубата са реалистични, защото идеализирането на миналото си е несъмнено част от скръбта.... Много е хубав, много, препоръчвам ти го от сърце.
Weekend (2011) също е прекрасен филм. Него го обичам, защото ми носи усещането за истински разговор, докато го гледам се чувствам така, сякаш реално си говоря с тези лица. Диалозите са прекрасни - и нежност има в тях, и тъга, и реализъм. В този двучасов разговор се засягат много разнообразни теми от лгбт общността – хомосексуалните бракове, приемането, разкриването, гей филмите, самотата.... И са много хубави развити, според мен.
Freier Fall (2013) също е много силна драма, но този път в нея почти няма диалози. Но дори без репликите, героите са прекрасно разгърнати, просто заради страхотния подбор на житейски сцени. Много е силен, разтърстващ филм.
Ако пък искаш нещо по-лекичко, мога да ти препоръчам Sommersturm (2004) - това е много сладка тийн комедия за съзряването и първата любов, много е весел и със страхотна музика.
Ииииии... Като гледам от четирите филма два са британски, два са немски. Може би имаш основание да кажеш, че пренебрегвам американските "celebrated" лгбт филми, но реално и там има някои по-нисшови, които са хубави, като Shelter (2007). Просто не са наградени с Оскар като Планината Броукбек, Moonlight и Call me by your name. А Кейт Бланшет, която е от най-големите ми любимки, участва в Карол, който е зле и пак не ми пука за него.
И продължавам да смятам, че е страшно лицемерно Скарлет да бъде нападана, че е обмисляла да поеме лгбт роля, а Саймън и Елио да бъдат възхвалявани за гей ролите им и за това какви прекрасни "съюзници" са.
И има огромна разлика в това да успее тийн гей филм за разкриването с хетеро актьор, половината каст на 13 причини защо и Дженифър Гарнър, и потенциален транс филм за мафиоти с евентуален транс актьор.
Тая тема стана 50000 страници от дабълпостване!