Другият популярен елемент на този тип изказвания, ориентирани към хората, които предварително са съгласни с тях, е демонизирането на опонента. Опонента е или 1) прекалено недостоен в морално отношение, че да се разглеждат аргументите му сериозно, или 2) прекалено слаб и жалък, че да бъде приеман сериозно. Ясно, че равенството на расовите малцинства не е нещо, което има две страни, но въпросите, дискутирани тук, не са толкова елементарни. Често в подобни сайтове несъгласието с автора на текста се обяснява елементарно като расизъм или сексизъм и противниковите аргументи се отхвърлят директно.
Когато коментираха негативните ревюта на Оушън 8, някои от актрисите казваха "Аааа, това е защото ревюиращите са бели мъже!". Това е елементаризиране, и отхвърля реалността, че много от критиците, дали негативни оценка на филма, също са жени. И в Шадоуденс ревюто никак не беше ласкаво, а беше писано от жена. @Roland, когато ти написа ревю за първите Пазители на галактиката, коментирайки актьорите и персонажите, каза, че "Единственото слабо звено е Зоуи Салдана, която просто не пасва на образа на Гамора от комиксите с прекалено силната ранимост, в която лицето й е перманентно застинало. И макар това, че не пасва на комиксите да не е съществен проблем – доста елементи от Пазителите са тотално различни спрямо първоизточника – Гамора не се вписва добре и в динамиката на групата." Ясно е, че равенството на половете няма друга страна, както и равенството на расите, но това не те спира да смяташ, че единствената жена в екипа, изиграна от единствената чернокожа актриса във марвелските филми преди Black Panther, се справя зле и не пасва нито на комиксовия първообраз, нито на филмовия екип. И това не е сексизъм, нито расизъм - това е лично мнение. Когато написа ревю за вторите Пазители на галактиката, там подробно коментира колко е развит Йонду в сравнение с първия филм, но не отдели такова внимание на Небюла, която също е много добре развита спрямо първия филм, и я спомена в едно единствено изречение - "И по някаква причина Небюла (Карън Гилън) – доведената сестра на Гамора (Зоуи Салдана) – също се мотае във филма." А Мантис не я спомена въобще. Пак казвам - би било лесно да се каже "а, това е просто сексизъм, той е мъж и затова не му пука за жените в света!!!", но това демонизиране ще е не просто ненужно, а фактически невярно. Давам тези примери за да покажа колко е лесно човек да види сексизъм навсякъде ако реши да го търси. Това също е естествен процес на работата на човешкия мозък - ако човек търси във всичко точно определена фигура или форма, най-вероятно ще успее да я намери. И след това няма да може да вижда нищо друго. Ако сядаме да гледаме всеки филм с предварителната нагласа "Я да видя дали това ще е сексистко/расистко", най-вероятно ще намерим за какво да се хванем и от какво да сме недоволни.
Аз съм виждал "Защо решихте Iron Fist да е бял?", "Защо решихте Капитана да е хетеро?", "Защо решихте доктор Стрейндж да е бял" и дори "Защо решихте Катнис Евърдийн да е бяла?" като критики. Хората писаха, че не е редно Iron Fist да е бял, понеже е расистко бял човек да владее азиатски бойни изкуства; че Марвел прави Капитана хетеро и слага в Civil War целувка с Шарън само за да угоди на инфантилните хетеро мъже, треперещи от страх, че техният идол може да е гей'; че е лошо да има още един Марвел герой, който е бял, и затова за ролята на Доктор Стрейндж трябва да се вземе Педро Паскал или други актьори с по-тъмна кожа, че в "Игрите на глада" пишело, че Катнис е с dark skin, което задължително значело не тъмен нюанс на бялата раса, а друга раса, че трябвало актрисата да е латино или индианка и било гавра и обида да вземат русо момиче и да ѝ пребоядисат косата.
Иначе за токенизирането визирах тази част от статията:
На мен лично силно ми дава вайп, че всякакви accusations of tokenism са по дефолт грешни, макар да не е казано точно с тези думи.This argument often goes hand in hand with accusations of tokenism. The argument contends that if an author doesn’t have a plot that necessitates a minority character, then there shouldn’t be one. Any such character would clearly have no role in the story and thus be a token. The assumption is that characters exist in some kind of default state from which any social-justice-minded storytellers must alter them.
Когато говорим за историческа достоверност, пак стигаме до същия въпрос - често хората и от двете страни изказват някакви теза и после я разрушават. Ти казваш "позицията му е, че търсенето на исторически реализъм често е не само ненужно, но и вредно". Едновременно с това точно сайтове и медии с подобен род автори твърдяха, че Greatest Showman е зле, понеже няма историческа достоверност. Тоест в някои отношения "исторически не е било така!" е тъп аргумент, ама в други е много валиден. И тези двойни стандарти съществуват и в про-SJW и в anti-SJW общностите.
"Мъжки истории" са такива, които оригинално са писани за мъжки персонажи и за авторите това дори не е било съзнателно взето решение - просто са чувствали, че пишат история за мъж. Разбира се, прав си - ако една история е била оригинално направена с мъже, това не значи, че тя по дефиниция не позволява интерпретация с друг пол. Просто върховният смисъл от такива мисловни гимнастики ми се губи, защото, както казах и по-горе, не ми звучат като нещо адекватно. Много фенфикшън ми е и ми изглежда точно като pandering. Проблемът в смяната на половете и all-female римейковете е, че често се извършва самоцелно - прави се римейк на филма и половете се сменят просто за да се сменят. Spy е приятна комедийка, която аз също харесвам и тя е опит точно да се разкаже [нова история, която пародира жанра и традициите в него. Подобни пародии са нужни и могат да са доста забавни. Но това не е филм от поредицата 007, в който Бонд е жена.Ъъъъм, тук трябва да те попитам, какво означава за теб "мъжки истории"? Само защото една история е била оригинално направена с мъже, не значи, че в нея инхерентно има заложено нещо, което не позволява интерпретация с друг пол.
Другият проблем е, че аз лично бих предпочел нова история за жени пред рециклирана история, правена за мъже, но преправена за жени. В една нова история за жена шпионин, поне според мен, можеш много по-автетично да вкараж женското изживяване и женската гледна точка, отколкото ако преправиш историята за male Bond на история за female Bond. Защото при преправянето просто ще обърнеш вече наличните мъжки елементи в женски, но има сериозен риск да пропуснеш редица други женски елементи, които не са обратни на мъжките, а просто несъществуващи в мъжките филми. Представи си примерно all-female Justice League римейк. Суперуомън е последната наследница на Криптон, паднала на Земята и отгледната в Канзас, Брусита Уейн е наследница на богат род, която и видяла как родителите ѝ са застреляни пред театъра, и затова се облича като прилеп и се бори с престъпността, Киборкиня е спортистка и атлетка, която след ужасен инцидент става полу-роботка, Жената-Светкавица е видяла майка си убита и баща ѝ лежи в затвора без да е виновен, а тя със своята свръх-скорост спасява хора... Тези истории биха могли да бъдат реализирани горе-долу интересно, но за мен лично, нито една от тях няма да има силата и заряда на Джесика Джоунс или Агент Картър , просто защото Джесика Джоунс е автентична история за жена, която включва елементи, които мъжката история няма дори да си помисли да включи, специфични и отделни, а не преработени и напаснати елементи на мъжка история. И ако се направи мъжка версия на Джесика Джоунс, тя ще загуби много, много, много. Това, което ще загуби, е точно същото, което мъжките истории, прекроени в женски, поначало няма да имат.
Представи си го така. Ако направят all-black Iron Man римейк, може без особени затруднения да вземат за Тони и Пепър чернокожи актьори, да въведат леки корекции в сценария и да си заснемат някакви прилични филми. Но тези филми няма да имат автенчиността на Black Panther, който разказва именно историята за чернокожи герои, която работи точно защото от самото начало си е замислена и реализирана като такава.
Колкото до "направи си сам" аргумента - казва се "По-добре е да запалиш свещ, вместо да проклинаш мрака."
Аз не мисля, че някой сериозно казва на конкретния зрител "заснеми ти по-добър филм" без това да е иронично или нелепо. Но феновете казват на продуцентите и студията, че е по-добре да разработят нов франчайз, вместо да изменят старите франчайзи. И това е нещо, с което съм съгласен. Ако мъдростта и красотата на старите франчайзи е мъдростта и красотата на миналото, с което в редица случаи бих могъл да се съглася, то е по-добре тези франчайзи да бъдат оставени именно в миналото, а не да виждаме техни зомбита. "Игрите на глада" и "Злодеида" показват, че female lead франчайзи могат да успеят, без да са базирани на обръщане на male lead франчайзи. И никой никога не е казвал за Катнис "Защо е жена, това е pandering to the female audience" всички изконно си я приемат. И с Джесика Джоунс е така.
Проблемът с аргумента "искам този франчайз да се промени, за да отговаря на моите естетически и социални нужди" е това, че в него има някаква скрита шизофрения - "хем искам да разбия системата, хем искам да стана част от нея". Ако Star Wars е бил изначално разистки и сексистки, за мен лично е по-добре той да бъде оставен в миналото, а не да се преправя, за да стане нещо, което не е бил, но със старото име. Това е наистина културен канибализъм. И мен по традиция ме дразни втренчването в отрицателните примери, вместо в положителните. А положителни примери за инклузивност има, просто е много по-лесно да хейтиш нещо мейнстрийм, отколкото да похвалиш нещо по-нисшово. Хората, които казват "този филм е страхотен, малко са филмите като него, иска ми се да бяха повече" са ми мнооого по-симпатични от хората, които казват "този филм е зле, променете го, искам друго!". И съответно хората, които казват "Wonder Woman, Black Panther и Love, Simon са страхотни!" са ми много симпатични, без значение доколко споделям мнението им, а хората, които казват "Искам да спрат да пряват филми с главни роли на бели хетеро мъже, изиграни от актьор на име Крис" ме дразнят неимоверно.