Айде, дръннах и Елантрис
Учудващо доволен съм от книгата и изобщо не споделям наложената представа, че била по-тромава от останалите и си личало, че му е първата публикация. Може би част от мнението ми се дължи на това, че четох ревизираната версия (за 10-тата годишнина от издаването на романа), но бих казал, че в общия случай прозата беше даже по-гладка, отколкото на по-късните книги.
Като всеки Сандерсън, и тази има супер оригинални идеи - нещо, което е надлежно отразено в похвалите на всякакви супер-известни автори на задната корица. Азбучната магия може би е най-скучната от магическите системи в Космера, но покрай нея бяха вкарани още милион малки оригиналности, които доста ме изкефиха, както и фокусът върху социо-икономическата система. Емоционалният компонент също беше доста стабилен, не чак като Мистборн разбира се, но имаше някои сцени, които успяха да ми качат сърцето в кривото гърло. Хареса ми Хратен като антагонист, макар че претенциите за оригиналност при него са малко прекалени. Раоден беше страхотен персонаж, нищо че биеше на wish fulfilment. Забавлявах се да чета как ще реши поредната безумна ситуация. Същото важи и за Сарийн. Малко по-"класическият" сетинг беше приятно разнообразие в портфолиото на Сандерсън.
Не ми хареса "решението" на загадката на повредената магия. В смисъл добре завъртяно беше, но малко втф и елементарно. Някак логично би било самите елантрианци да се сетят за толкова очевидна причина, преди да си вземат до един.... Все пак са били учени и полубогове, нали таковата.
Ревизираното издание съдържа доста интересна и типично non-sensical сцена с Хойд и един "тъмен" сеон, чиято раса изглежда ще е водеща в продължението, когато някой ден се появи.
This is it. Ground zero.