Блокбъстърите, супергеройските филми и смъртта на изкуството

Филми, бре, филми... Джена Джеймсън, Трейси Лордс – we have them all!
User avatar
penzata
Forsaken
Posts: 2891
Joined: Thu Dec 10, 2009 7:13 pm
Location: between the planescapes
Contact:

Re: Блокбъстърите, супергеройските филми и смъртта на изкуството

Post by penzata » Fri Jan 05, 2018 8:28 pm

Кои точно са "правилните"?
The hardest battles are fought in the mind.

User avatar
Claymore
Ascendent
Posts: 4955
Joined: Sat Sep 12, 2009 9:55 pm

Re: Блокбъстърите, супергеройските филми и смъртта на изкуството

Post by Claymore » Fri Jan 05, 2018 8:33 pm

Ми или тея като линкнатото от мен, които могат спокойно да се игнорират като видео и да се слушат докато правиш нещо в друг таб или тези които реално илюстрират някакви аргументи със сцени от филма и сравнение с други. Както и множеството ревюта-анализи в канали като Folding Ideas, nerdwriter и прочие.

За игри - Errant Signal, SuperBunnyHop, Noah Caldwell Gervais, Joseph Anderson.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Блокбъстърите, супергеройските филми и смъртта на изкуството

Post by Roland » Fri Jan 05, 2018 8:38 pm

Честно казано аз дори на Screen Junkies се кефя, но Nerdwriter1 и Patrick (H) Willems са велики.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 19286
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Re: Блокбъстърите, супергеройските филми и смъртта на изкуството

Post by Moridin » Fri Jan 05, 2018 8:39 pm

Твърдо е от възрастта, Симеон е млад по душа.
Аз не знам как имате атеншън спан за видео де.
This is it. Ground zero.

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Блокбъстърите, супергеройските филми и смъртта на изкуството

Post by Roland » Fri Jan 05, 2018 8:58 pm

Moridin wrote:
Fri Jan 05, 2018 8:39 pm
Твърдо е от възрастта, Симеон е млад по душа.
Аз не знам как имате атеншън спан за видео де.
Не мога да споря с това...

Но иначе, както каза Клеймора, те често се слушат само докато правиш нещо друго.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
penzata
Forsaken
Posts: 2891
Joined: Thu Dec 10, 2009 7:13 pm
Location: between the planescapes
Contact:

Re: Блокбъстърите, супергеройските филми и смъртта на изкуството

Post by penzata » Fri Jan 05, 2018 9:09 pm

Бих казал, че и "Honest Trailers" на джънкитата са правилни. Както и на "Nostalgia Critic". Както и на "How should have ended". Както и на една камара други буламачи.
Те и в Operation Kino "илюстрират някакви аргументи със сцени от филма" в Kunt ревютата им, както и една торба народ, но това не означава, че са добри.

Доста самонадеяно е да се говори за "правилност". Правилност според кого и какво по-дяволите означава "правилни"?
Мразя да се генерализира по такъв начин.
И, да, целенасочено се заяждам в момента.
The hardest battles are fought in the mind.

User avatar
Roland
Site Admin
Posts: 30165
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:36 pm
Location: Chicago, IL
Contact:

Re: Блокбъстърите, супергеройските филми и смъртта на изкуството

Post by Roland » Fri Jan 05, 2018 9:26 pm

Да, доста е самоцелно. Нямах конкретни хора предвид с “правилни”. Просто познавам @Moridin достатъчно добре, за да знам, че той си представя някакъв пъпчив пубер, който рантва срещу уебкамера.
And you can't dance with a devil on your back...

User avatar
Claymore
Ascendent
Posts: 4955
Joined: Sat Sep 12, 2009 9:55 pm

Re: Блокбъстърите, супергеройските филми и смъртта на изкуството

Post by Claymore » Fri Jan 05, 2018 9:49 pm

penzata wrote:
Fri Jan 05, 2018 9:09 pm
Бих казал, че и "Honest Trailers" на джънкитата са правилни. Както и на "Nostalgia Critic". Както и на "How should have ended". Както и на една камара други буламачи.
Те и в Operation Kino "илюстрират някакви аргументи със сцени от филма" в Kunt ревютата им, както и една торба народ, но това не означава, че са добри.

Доста самонадеяно е да се говори за "правилност". Правилност според кого и какво по-дяволите означава "правилни"?
Мразя да се генерализира по такъв начин.
И, да, целенасочено се заяждам в момента.
В тая връзка, Nostalgia Chick за мен е много по-добра от Critic-а в каквото скорошно съм им гледал, особено видеото върху Rent. Иначе Operation Kino остро не са добри, аз дадох пример за типът видеа, каналите които споменах са добри, вече дали ще съвпаднат с твоите възприятия, ерго дали ще са ти полезни като ревюта, няма как да знам.
Roland wrote:
Fri Jan 05, 2018 9:26 pm
Да, доста е самоцелно. Нямах конкретни хора предвид с “правилни”. Просто познавам @Moridin достатъчно добре, за да знам, че той си представя някакъв пъпчив пубер, който рантва срещу уебкамера.
Уви...
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata

User avatar
tigermaster
Elder God
Posts: 6438
Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am

Re: Блокбъстърите, супергеройските филми и смъртта на изкуството

Post by tigermaster » Fri Jan 05, 2018 10:54 pm

Roland wrote:
Fri Jan 05, 2018 8:12 pm
Правилните видео ревюта са страхотни. (Не е до възраст, а до предразсъдъци :р)
Абе, ако не е някой като Every Frame a Painting - дето не е точно ревю, де, но това е отделна тема - където има смисъл от видеоформата, по-добре да е написано, колкото и правилно да е - за мен поне. Чета по-добре, отколкото слушам, особено на английски, а и ми е доста по-лесно да възприема такъв текст, ако не атакува сетивата ми така, както го прави едно видео.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”

User avatar
penzata
Forsaken
Posts: 2891
Joined: Thu Dec 10, 2009 7:13 pm
Location: between the planescapes
Contact:

Re: Блокбъстърите, супергеройските филми и смъртта на изкуството

Post by penzata » Fri Jan 05, 2018 11:06 pm

Подразних се на самата дума "правилни", не е нужно да гоните вещици. :mrgreen:

От мойта камбанария, видео ревютата са адски субективни, сиреч харесвам honest trailers, hishe и nostalgia critic, без значение дали са добри или не, дали носталджия мацката била по-добра или тем подобни. Аз тези ги харесвам, не заради някаква качественост откъм ревюта, а просто защото ми доставят огромно удоволствие.
Тия ревюта ги гледам, след като съм гледал вече филма, който ревюират или пък гледам ревю за нещо, което знам, че никога няма да гледам. (мамка му и повторението на гледам :panic: )
Не зяпам видео ревюта, за да ми бъдат полезни за избор на филм или за "разбирането" му; нямам нужда от подобно нещо. Гледам ги защото са гилти-плежър яки.


ЕДИТ:
Dr. Horrible wrote:
Thu Jan 04, 2018 1:42 pm
Погледни Уондър Уомън – филм като филм, но много хора го смятат за най-добрия филм на годината и страшно много жени са напълно обсебени от този образ – не защото изпитват сексуално привличане към Даяна, а защото за тях това е някакъв идеал, не я възприемат повърхностно, а едва ли не религиозно.
Нека бъдем честни, без значение от пола, преди всичко друго, всички изпитват сексуално привличане към Гал Гадот (Даяна). Неизбежно е. Жената е богиня. :mrgreen: Останалите неща са второстепенни.

ЕДИТ 2:
Вондер Воман хем е скучен, хем глуповат. Има къде-къде по-добри фениминстични филми със силни главни героини, обаче самата актриса Гадот има такъв неописуем чар, харизма и божествена аура, че дори и Даяна да бе картонен персонаж, всички пак щяха да я обичат и боготворят. Това е един от малкото случаи, в които самият актьор издига дадения персонаж, който играе, много по-нависоко, отколкото е всъщност и му придава една (допълнителна) плътност.
The hardest battles are fought in the mind.

User avatar
Dr. Horrible
Forsaken
Posts: 2932
Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am

Re: Блокбъстърите, супергеройските филми и смъртта на изкуството

Post by Dr. Horrible » Sat Jan 06, 2018 7:47 pm

Относно видеоревютата съм съгласен със... всеки от вас :lol: Наистина в повечето случаи не мога да ги търпя, досадни са ми и скучни. Писменият текст е много по-лек. И, едновременно с това, има яки неща, ако човек ги слуша докато си прави нещо друго. Както казва @penzata honest trailers и hishe са най-готини, тях винаги ги гледам с интерес и много се смея. Точно защото не тръгват с претенциите да са големи разбирачи, а просто правят някои весели неща с кеф. И Patrick (H) Willems прави много готини неща, точно защото признава своята субективност и оттам нататък обяснява аргументите си по як начин.

Относно темите за фенстването и самокритичността, които повдигна @Amelia... Струва ми се, че както хората имат различни нагласи към любовта и любовните връзки, така имат и различни нагласи към фенбойството и фенгърлването :D И външния вид на героя наистина е от значение, за да се развие любов към персонажа, но от друга страна всички актьори по тея филми са малко или много красиви, така че е трудно да проверим дали биха развили фенките такава любов към тях, ако не бяха чак толкова секси актьорите. Но да речем Тирион е сред най-обичаните популярни персонажи, а не е типичният холивудски секси мъжкар. За Снейп от Хари Потър съм срещал немалко диво фенстване, за нежната му душа и прекрасната му любов, при това от хора, подобни на феновете на Локи (и използващи доста подобен език и изразни средства), а все пак и Снейп не е с визия на манекен. От сериала Шерлок също има любовни писма за душевността и сладката душа на Уотсън, а за мен този актьор е отблъскващ :D Но може би там го има силният шипинг момент с Шерлок и фетишизирането на гей връзките сред фенгърлите. Но все пак съм склонен да вярвам, че специално Локи би имал фенове, дори да изглеждаше по-малко секси.

А самокритичността е... много, много сложен въпрос. Защото за да я имаме по начина, по който ми се струва, че ти я виждаш - тип "обичам този и този пуканков филм, гледам го с кеф, но обективно признавам, че няма дълбочина и смисъл", тогава трябва да имаме наистина обективни критерии, по които да можем да преценим дали един филм има дълбочина, смисъл и художествена стойност. А такива нямаме. Изкуството е отворено за интерпретация. И съответно няма как човек да е критичен към вкуса си, ако не съществуват обективни критерии. А и всеки има различен живот и може да намери стойност и дълбочина в различно нещо. Вярвам, че една тийнейджърка може да извлече доста мъдрости дори от тийн бозица като "Дневниците на вампира" и да извлече оттам неща, които да ѝ помогнат да осмисли живота си, ежедневието си и връзките си по по-ценен начин, отколкото ако изгледа някой върховен филмов шедьовър като "Списъкът на Шиндлер". В тази връзка, никога не съм харесвал "разбирачи", които обясняват "защо тийнейджърите четат този и този боклук, вместо тази и тази класика!". Ами четат това, което им дава ценни за тях неща.
Нека да дам и друг пример - една средностатистическа българска домакиня може да гледа някой блудкав индийски сериал, тип "Малката булка", да гледа там някоя елементарно написана история, в която има 15-минутен монолог за това как не е редно жените да стоят в кухнята, как и те имат право да работят, как не е задължителното жената да е домакиня, а трябва да има достъп до образование и работа и т.н., и да намери в този сериал и този монолог адски много смисъл и да погледне на живота си през друга призма. Да чуе неща, които я вълнуват и които са ѝ важни. Същата зрителка може да гледа някоя прехвалена арт-гадост като френския Elle с Изабел Юпер или "Нимфоманката" на Ларс фон Триер и да заяви с абсолютна убеденост, че това са гадости и не стават за гледане. И ще е напълно права за себе си и това няма да е липса на критичност, а ще е логично обусловено от средата ѝ и проблемите, които я вълнуват.
Наречете ме идиот, но за мен болшинството от марвелските филми си имат смисъл, идея и ми предлагат не просто увлекателни истории и визуален спектакъл, а ми дават ценни неща и ми помагат да осмисля живота си през нова призма. Приятно ми е да гледам истории за супергерои, които винаги побеждават злото. Приятно ми е да гледам истории за хора, които надмогват проблемите си, колкото и ужасни да са те. Приятно ми е да виждам хора, които се борят. Според други зрители този идея е развита посредствено и банално в повечето комиксови филми. Всеки си има право на мнение, но аз откривам в тези филми много различни нюанси, затова ми се виждат така разнообразни. Преди две години имах период, когато три месеца бях неподвижен на легло, и тогава си гледах супергеройските неща, четох си комиксите и много се вдъхновявах да се боря, истинска енергия и страст и хъс за живот ми дадоха тези персонажи. Миналата година пък изгледах някои от филмите, номинирани за Оскар за различни категории - La La Land, Lion, Manchester by the Sea, Moonlight, Jackie, Elle. От тях Manchester by the Sea ми хареса изключително много, великолепен филм, но голяма част от другите ми бяха по-елементарни или безсмислени от повечето филми и сериали на Марвел. И това си е моята субективна оценка - Avengers и Captain America: Civil War ми дават много по-стойностна храна за ума, от това признато и наградено "качествено" кино. Може да съм си просто тъп и ограничен, кой да знае. И вярвам, че любовта ми към тези истории може да се дължи на тъпота, но не и на липса на самокритичност.
Отделно, че филми като X-men ги смятам за безумно важни, защото са ми дали ценностна система и са ми оформили някои от основните философии за живота. Примерно мирното съжителстване (peaceful cohabitation) между различните групи хора съм го възприел като ценност точно от тези филми и винаги съм се радвал как мутантите са метафора на всякакви малцинествени групи и как в тези има два типа злодеи - от страна разни политици, представители на мнозинството, които искат да изолират/заличат малцинствата от една страна, а от друга - малцинствени лидери като Магнито, които смятат, че това, че системата ги е потъпквала, им дава право да мачкат всеки представител на мнозинството, независимо дали той има лична отговорност за страданието на мутантите. И по средата стоят Х-мените, които искат просто хората и мутанти да живеят в мир. В днешния свят, в който между отделните групи има все по-голямо разцепление, тези идеи ми се струват все важни и ценни, макар да не са толкова дълбоки, колкото смислените послания на по-арт филмите от сериозни режисьори. И ще ви се стори глупаво и елементарно, но най-любимият ми кино момент за 2016-та беше когато в Х-мен апокалипс принуждаваше професора да изпрати световно телепатично съобщение "This message is for one reason alone: to tell the strongest among you... Those with the greatest power, this earth will be yours! ", а професорът го промени и каза "Those with the greatest power... protect those without. That's my message to the world." Много топло и хубаво ми стана и го намирам за смислено. И обективно това е сцената, която ме е заредила най-много и най-често ми се е въртяла в главата.
А точно Джоди Фостър от 2008-ма, когато започна кино-сериалът на Марвел, няма нито един истински хубав филм. Та да не се оправдава и да не ги напада :P

И, отново в тази връзка - харесването на уж-елементарни неща, което се определя като "липса на самокритичност" за мен е много по-приемливо от снобизма :D Ненавиждам снобизма във всичките му форми. И ако един 30-годишен човек каже "Обожавам супергеройски истории, много са смислени и готини!" веднага ще ми стане симпатичен, а ако едно 15-годишно лапе ми заяви нагло "Прочетох Watchmen, това е единствената смислена графична новела, всички останалии супергеройски боклуци на Марвел и ДС са тъпи чекии", веднага ще поискам да отида в друга стая :D

Колкото до Гал Гадот - тя е много сладка и чаровна, прекрасна е просто, като кукличка, но няма излъчването на Wonder Woman от комиксите и затова нейната версия ми се струва по-неубедителна и не ме радва чак толкова много. Wonder Woman трябва да е по-мъжествена, по-войнствена и най-важното - с по-властна аура и по-силно присъствие, като официален посланик на Темискира, върховен лидер и учител на хората, философ и мъдрец, както е в комиксите на Джордж Перез и по-старите истории на Грег Рука. Тя като е в стаята, всички други хора трябва да изглеждат малки и незначителни в сравнение с това живо божество. Гал е сладичка, но не е това, което описвам. Казвано е хиляди пъти, но ще го напиша и тук - да речем Луси Лоулес в ролята Зина, принцесата войн, е идеалната Уондър уомън. Но признавам, че Гал е много готина, просто не съответства на комиксите.
Всъщност това е може би големият проблем на ДС - техните актьори почти никога не съответстват на комиксовите персонажи, дори когато са добре написани и стоят хубаво във филмите си. Това не е задължително минус, важното при един филм е наистина персонажът да е издържан в самия филм, но все пак. Гал Гадот не е комиксовата Даяна. Крисчън Бейл беше много интересен Батман, страхотна интерпретация, но не беше комиксовият Брус Уейн. И Леджър не беше комиксовия Жокер. Мишел Пфайфър е великолепна Кетуомън - феноменален образ, неслучайно ролята ѝ е така иконична за попкултурата. И въпреки това няма много общо с комиксовата Селина Кайл. Примерно Ан Хатауей беше доста по-близка до комиксовата Селина. Марвел, от друга страна, намират съвършените актьори точно за комиксовите версии на героите. Крис Евънс е перфектният Стив Роджър, Робърт Дауни е перфектния Айрън мен, Хемсуърд е Тор и така нататък... Към Скарлет някои хора имат критики, но за мен тя наистина прекрасно изобразява Наташа, толкова е готина. В Civil War, където беше последно, за нито един миг нямах чувството, че игра - толкова естествена и на място е. Чарли Кокс е моят перфектен Деърдевил, Елоди Юнг е като излязла от комиксите Електра... въобще прекрасно съответстват винаги :D
But goddamn,
you got me in love again

User avatar
aiva
Misting
Posts: 275
Joined: Tue Mar 21, 2017 9:10 pm

Re: Блокбъстърите, супергеройските филми и смъртта на изкуството

Post by aiva » Sat Jan 06, 2018 9:26 pm

Dr. Horrible wrote:
Sat Jan 06, 2018 7:47 pm
Наречете ме идиот, но за мен болшинството от марвелските филми си имат смисъл, идея и ми предлагат не просто увлекателни истории и визуален спектакъл, а ми дават ценни неща и ми помагат да осмисля живота си през нова призма.
Независимо дали говорим за филми, книги, картини или какъвто и да било друг вид изкуство, най-значимите и прекрасни произведения са точно тези, които ни карат да се замислим, да разсъждаваме, да чувстваме. Тези, които ни засмукват в своя вътрешен свят и ни дават нещо в замяна на времето, което им посвещаваме. Прекрасно е, че марвелските филми правят точно това за теб. В този ред на мисли, за теб те определено не са лишени от душа и художествена стойност. Но ние всички сме различни и различни неща ни вдъхновяват и въздействат. За мен лично, марвелските филми са нищо повече от цветна дъвка, с която да загубя някой и друг час, те просто не ме стимулират по правилният, важен начин за мен самата. И това не е нещо лошо.

Лошото е, че шумът, който се вдига покрай супергеройските филми, е често несравнимо по-голям от шумът покрай неща, които биха ми напълнили душата. Няма как да изпусна, че е излязал нов филм за Тор, но често няма и да чуя за нещо, което за мен ще носи много по-голяма стойност. Което за съжаление си е напълно логично предвид ненормално широката аудитория за тези филми :D

User avatar
penzata
Forsaken
Posts: 2891
Joined: Thu Dec 10, 2009 7:13 pm
Location: between the planescapes
Contact:

Re: Блокбъстърите, супергеройските филми и смъртта на изкуството

Post by penzata » Sat Jan 06, 2018 9:35 pm

Dr. Horrible wrote:
Sat Jan 06, 2018 7:47 pm
Вярвам, че една тийнейджърка може да извлече доста мъдрости дори от тийн бозица като "Дневниците на вампира" и да извлече оттам неща, които да ѝ помогнат да осмисли живота си, ежедневието си и връзките си по по-ценен начин, отколкото ако изгледа някой върховен филмов шедьовър като "Списъкът на Шиндлер".
Това не само го вярвам, но и знам че е така. Това, което @Amelia каза за попкултурата е точно това. Тийнейджърката ще извлече от подобно нещо (дневниците на вампира), всичко, което може, а и има нужда, да извлече на съответния етап (възраст), което ще и даде фундамент и желание да търси подобни неща и другаде; ще ги надгражда, ще започне да ги сравнява, след това ще отсява и т.н., и т.н. Ще търпи постоянно развитие; заради това и попкултурата е важна като своего рода някакво начало.

Но това само по себе си не означава, че "Дневниците на вампира" има някаква художествена стойност и смисъл. Чисто обективно всяко изкуство си има санитарен минимум, който просто липсва в голяма част от блокбъстъровите филми. Седмото изкуство (киното/телевизията в днешно време) е съвкупност от много изкуства, представени като едно и всяко едно от тях също има санитарен минимум, тропи и правила, които са обективни. Това, че някой намира смисъл в пуканкови филми, не означава, че те покриват минимума и са издържани като произведение. Примерно, аз страшно харесвам "Армагедон" и съм го гледал стотици пъти, и винаги адски ме трогват няколко ключови сцени, но не се самозаблуждавам, че този филм като филмово произведение е издържан, а не е съшит с бели конци, елементарно направен и с натрапчива първосигналност. Това, че дадено нещо за мен работи в даден момент, не означава, че е направено качествено и както трябва, а че просто в момента е нацелило точните струни. Нищо повече.

Като по-смилаем пример бих дал музиката: колкото и да е субективна, както всичко останало и тя има "правила" и санитарен минимум за правене и композиране. Това, че в даден момент ми се е прислушало някаква "дъвка" не означава, че тя има по-голяма стойност от това, което е, просто защото в конкретния момент работи на моята вибрация, чисто емоционално, съответно първосигнално.

И тук по-скоро мисля, че е редно да се каже за дадените филми, които коментираме, в каква област (жанр) работят и искат да работят. Конкретно блокбъстърите и супергеройските филми оперират в един "мултиплексов, пуканков жанр", който също си има собствени правила; сега, дали някой иска да ги надхвърли или да "премахне" жанровата преграда си е негов избор, но на базово ниво трябва да работят в този жанр.
Това не прави тези филми по-пошли или по-добри от другите; все пак те трябва да са добри в собствената си ниша. Проблемът за мен не е, че жанрово филмът не е издържан или глупавото обобщаване "за филм в такъв жанр толкоз", проблемът е, че на чисто структурно и фундаментално ниво самото произведение е зле подредено като конструкция; оттам насетне, при нестабилна основа, се получават меко казано нестабилни неща.

Dr. Horrible wrote:
Sat Jan 06, 2018 7:47 pm
И, отново в тази връзка - харесването на уж-елементарни неща, което се определя като "липса на самокритичност" за мен е много по-приемливо от снобизма :D
Това е глупаво генерализиране и нямам спомен досега някой да го е изтъквал в коментарите по темата.
"Харесването" си е крайно субективно нещо. "Самокритичността" е възможността да осъзнаеш, че все пак неща, които харесваш, не са нищо повече от дъвка център шок и, след като свърши първоначалния натрапчив вкус от нея, остава само една дъвка и нищо повече.



Споменаването на Гал Гадот беше единствено с цел да кажа, че персонажът на Даяна и Вондер Воман филмът работят, имат подобна фенска маса и припознаващи се с, или поне искащи да приличат на, Даяна тинейджърки и жени, просто защото самата актриса има великолепно присъствие. Не актьорски качесва, не прилика с комиксовия първообраз, а излъчване, което хипнотизира.
Лично, филмът, както и всички персонажи в него ги смятам за огромна бъркотия. Което не е важно. Това, че този филм и тази героиня могат да дадат на много подрастващи, а и не само, жени личност за подражание и някакъв фундамент за понататашно развитие е страхотно, но това не прави самият филм като филмово произведение нещо повече от конвейерен материал.


ЕДИТ:
aiva wrote:
Sat Jan 06, 2018 9:26 pm
Лошото е, че шумът, който се вдига покрай супергеройските филми, е често несравнимо по-голям от шумът покрай неща, които биха ми напълнили душата. Няма как да изпусна, че е излязал нов филм за Тор, но често няма и да чуя за нещо, което за мен ще носи много по-голяма стойност. Което за съжаление си е напълно логично предвид ненормално широката аудитория за тези филми :D
Това го има в абсолютно всички сфери, не само в киното. Нещата, които аз харесвам са "по-миниатюрни" и нишови, за които парите отиват на други места, а не за маркетинг. Което е жалко, защото се получава затворен кръг (хем не ни знаят масово, но хем не можем да дадем пари да ни "опознаят" повече хора), но е разбираемо.
Относто осведомеността за нещата, които харесваш - следиш си чинно всички канали, които знаеш и си свиркаш с уста. :mrgreen: Пък, покрай едните канали изскачат други и така има по-малка вероятност да изпуснеш нещо.
The hardest battles are fought in the mind.

User avatar
Amelia
Moderator
Posts: 12921
Joined: Mon Aug 30, 2004 9:49 am

Re: Блокбъстърите, супергеройските филми и смъртта на изкуството

Post by Amelia » Sat Jan 06, 2018 10:35 pm

Съгласна съм, че няма абсолютни критерии за качество в изкуството, даже дали нямахме и тема посветена на няква подобна дискусия отпреди хиляда години в тоя форум?

Но все пак разни филми/сериали/книги могат да се сравняват с НЯКАКВА степен на обективност по най-различни показатели: оригиналност, комплексност на образите и наратива, наративно развитие на образи, свят и история, образно развитие на образи, свят и история, количество на възможните трактовки, технология на заснемане, озвучаване и т.н., цялостна стилистика, диалози, актьорски изпълнения... Напоследък стана модерно да си говорим и за социални постижения на разни продукти на изкуството, а пък за някои хора е важно също дали дадено заглавие постига развитие и откриване на нови хоризонти в медията, в която се случва. И т.н. Това далеч не е изчерпателен списък - аз съм лаик и от изкуство разбирам твърде малко. Убедена съм, че пропускам още важни неща.

Така че всеки от нас може да е self-aware дали харесва дадено нещо, защото то му носи някакъв първосигнален кеф (аз им викам гилти плежъри на тея заглавия, защото това словосъчетание ги описва прекрасно, барабар с етичния компонент) или защото въпросното нещо след рационална преценка успява да покрие горните показатели, така че да блесне сред хилядите други заглавия. И за мен е важно да я има тази критичност към гледаното/прочетеното, заедно с критичността към моите собствени когнитивни процеси, първо щото така научавам повече за гледаното/прочетеното и второ, щото така научавам повече за себе си. А подобен тип знание е ценно, защото позволява развитие. Без него тийнейджърката или средностатистическата домакиня ще си стоят без да мръднат на едно мисловно и емоционално ниво, а тоя тип стагнация е лош не само за изкуството, ами за вида ни като цяло.

Когато изкарах някакъв курс по англоезична литература, който ми беше нужен за да мога да кандидатствам за Bachelor of Education програмата ни тук в унито, прочетох в един от учебниците си нещо, което ме впечатли, защото формулира важността на художествената литература за индивида/вида. Аз вече отдавна бях наясно с важността на научната литература (и точните науки като цяло - спасяват живот тея неща) за мисловното и моралното ни развитие, което е важно за оцеляването ни като вид и в краткосрочен, и в дългосрочен план. Like, for real. Относно художествената литература, имах някви бегли идеи, че и в нея има животопроменящи и светопроменящи произведения, но там е по-трудно да оцениш важността на дадено произведение, точно заради липсата на абсолютни критерии за качество (и значимост). Този учебник някак натърти върху това, как мисловно и морално развитие се постигат и с качествената художествената литература, когато се научим как да я четем и разбираме. И след примерите, в които с помощ от учебниковия текст разчепках редица художествени текстове, изведнъж сдобих повече респект към изкуството като нещо, което информира и ни развива, а не просто като форма на естетически експириънс. Че върви ръка за ръка с развитието, което получаваме от науката и че двете са неразривно свързани едно с друго. Четейки книги или гледайки филми на непознати за мен теми, аз мога да науча и разбера разни интересни неща за света около мен, без да ми се налага да ги изживявам лично в битието си на, например, средностатистическа домакиня и утре, когато се сблъскам с подобен казус в реалния си живот, ще имам вече някаква информационна база и някаква емпатия, че да взема по-адекватни решения. За да ме обогати това колкото се може повече, на мен обаче ми трябва наративно, смислово и стилистично разнообразие в изкуството.

И точно тук са проблемите с блокбъстърите. И с образователните ни системи. Ние не се раждаме с нужните умения да сме (само)критични - научаваме ги в последствие и за целта е много важно отнякъде да ни се зададат все пак някакви качествени и количествени критерии, които да ни послужат за база, върху която ще градим бъдещата си (само)критичност. В училище, в часовете по изкуство се предполага да почнем да научаваме, че изкуството (особено това, което е устояло на изпитанията на времето), е доста по-сложно отколкото ни се вижда на пръв поглед. Следва да се въоръжим с цял арсенал от методи, с които да разбираме и оценяваме тази комплексност. И нещо много важно, в което училищата ни се дънят (и заради което трябваше да стигна до литературен курс в канадски университет, за да ми станат ясни някви очевидни неща) - това цялото научаване трябва да носи удоволствие. Има някви гъзилиарди статии по темата за reward-related cognition и за важността на metacognition за успешното ни научаване на разни неща. Неосъзнатият кеф, осъзнатият кеф и самоосъзнаването на това какво ни носи кеф, когато научаваме, са адски важни за научаването.

Извън училище, вече оставени на самотек взаимодействаме с хиляди примери за изкуство, които доразвиват разбиранията ни за него/нас/всичко. И както написах по-горе, тук е изключително важно в тези примери да има разнообразие, защото иначе зацикляме в развитието си като индивиди, а оттам - и в развитието си като вид. Примерите, които днешното блокбъстър кино ни дава, обаче стават все по-еднотипни, опростени и диктувани от бизнес интереси на една ограничена клика с доста бедни разбирания за света около нея. А това е проблем, защото в блокбъстър киното са някои от най-бързите и лесни за получаване cognition rewards (да, фенгърлеенето по сексуализиран кефещ персонаж е такъв reward, визуалната наслада и бум, бам, пю-пю-лейзър бийм екшъна също). Така че то автоматично ни привлича с instant gratification-a си и когато няма какво повече да ни даде от това, няма и как да ни развие като индивиди. И когато цели поколения от тийнейджърки или средностатистически домакини почнат да растат по този начин, доволни от предоставеният им продукт и неспособни и нежелаещи да потърсят нещо повече, ще почнем да страдаме като вид. Ако не сме почнали вече.

Както каза @penzata, да в тея филми определено има някаква ценност и човек може да получи важни житейски уроци от тях. Но със сигурност в тая медия и с тея пари би могло да се направят продукти, които ти дават ценни житейски уроци дори когато не си тийнейджърка.

Относно Снейп:
1. Той е всъщност от по-комплексните, морално сиви и интересни персонажи в Хари Потър, т.е. може да предложи на феновете си нещо повече от секс.
2. Дори при това положение, ето как възпаленият от фенгърлство мозък вижда Снейп:
Image

As far as I'm concerned, movie Snape is fakin' hot. Това, че не е традиционно красив, не го прави по-малко секси. Даже го прави по-интересен от рационална гледна тока. Визуално пак е як, и освен това ебе с глас и присъствие. :spite:
(Аз обаче го шипвам с Хърмаяни, щото нито той, нито Хари ми изглеждат особено хомо).

Подобен мисловен поток действа при фенгърлите на Уотсън от гей дуото Шерлок/Уотсън и при Спок в гей дуото Кърк/Спок.

А считам, че Тириън също е от по-комплексните и добре развити персонажи, точно защото има някви физически и емоционални несъвършенства, които го правят интересен, за разлика от разните Нещо-мен Барбита дето бродят по големия екран. Т.е., фенбойщината/фенгърлщината сами по себе си не са признак за ниски обективни качества на даден продукт.
My Anime List , My Manga List

Oui. Je suis garbage.

User avatar
Dr. Horrible
Forsaken
Posts: 2932
Joined: Wed Jul 22, 2009 8:53 am

Re: Блокбъстърите, супергеройските филми и смъртта на изкуството

Post by Dr. Horrible » Sun Jan 07, 2018 1:02 am

Дааам, мисля, че имахме тема за обективността в изкуството преди доста години. Аз я четох скоро след като се регистрирах и ми беше харесала и точно тя беше едно от нещата, които ми показаха колко интересно и хубаво може да е в този форум :)

Така че ако не ви се разнищва отново този въпрос, ще ви разбера. Но лично моите възгледи доста се промениха оттогава. Някак през годините наистина възприех схващането, че в оценяването на изкуството трудно може да има обективни критерии.

Тези неща, които бяха споменати – „оригиналност, комплексност на образите и наратива, наративно развитие на образи, свят и история, образно развитие на образи, свят и история, количество на възможните трактовки, технология на заснемане, озвучаване и т.н., цялостна стилистика, диалози, актьорски изпълнения“ и така нататък действително могат поне до някаква степен да бъдат описани с обективни характеристики. Но могат ли наистина да бъдат обективно оценени по дименсията „добро – лошо“ или „качествено – некачествено“? Според мен лично това е много трудно, дори невъзможно. (И затова считам, че текстовете на нашите ревюта са хиляди пъти по-важни от оценката, макар най-често да си коментираме ревютата с "Ааа, дал му е 6 от 10, това е малко, трябва да е 7.5")

Примерно персонажи. Може всеки персонаж в дадено художествено произведение да носи точно определена роля и да си има точно определено място и да се използва с единична конкретна цел. И заради това някой може да каже „тези персонажи са еднопластови и плоски“ – тези определения ще са оценъчни, но не и обективно неверни. Друг може да каже „героите са архетипни, те имат символна цел, всеки образ е обобщено изображение на определен архетип – майката, войникът, земеделеца“. И това определение може също да е обективно вярно, но да носи съвсем различна оценка. Тоест има обективни описания на героите, но не и обективна позиция по дименсията „качествено – некачествено“. И със многопластови герои може да е така – един да каже „всеки от тези герои прави много разнообразни неща и взема много противоречащи си решения, някак не са цялостно обмислени характерите им, всеки прави всичко“, друг може да каже „тези персонажи отразяват правилно човешката природа, човекът е многолико същество“.

Със стила също е така. Изчистеният и лек стил ще получи от някой оценка „добър, поглъщащ“, от друг „слаб, елементарен, скучен“. Броят различни думи, тоест речниковият запас, изразен в една книга, е обективен критерий. Но един читател ще го оцени с „много богат език, прекрасно е“, друг ще каже „впуска се в детайли, описва с хиляда прилагателни пердетата, самоцелно е наблъскал толкова тежки и стари думи, досадно и скучно е“. Да не говорим, че даден стил може да бъде оценяван по различен начин в различните времена. Тук малко ще се възползвам от идеите на гещалтпсихологията, според която всичко е динамика между фигура и фон и всяка фигура се оценява единствено в сравнение с фона на който е – една мебел може да стои чудесно в стая, която е със същия стил, и ужасно в друга стая. Определен стил на писане, примерно този на Юго, може да е бил възприеман за много красив и опияняващ преди два века, но сега същият стил да звучи помпозно и натруфено и вече никой да не пише по този начин. Тоест нещата се оценяват не по единни обективни критерии, а в контекст – във времето, в което са писани, в културната среда, от която произлизат, и така нататък. И категориите „качествено“ и „некачествено“ стават още по-размити.

В психометрията ползваме същия принцип – повечето неща се оценяват в сравнение с големи извадки, стойностите сами по себе си не значат нищо. Ако на някакъв тест за психотизъм изкараш 7 от 10, това не значи нищо, щото трябва да се сравниш с нормата – ако хората от твоята култура масово изкарват на тоя тест между 6 и 7, значи си окей. Примерно една моя колежка защити докторска дисертация на тема нарцисизъм. И тя ни разказваше колко масово са се повишили нивата на нарцисизъм в западните общества и как стойности, които преди 40 години са били клинична диагноза, сега са статистическа норма. Ъм… отплеснах се, но исках да кажа, че критериите за оценяване на нещо търпят постоянна промяна, която в някои случаи може да е драстична.

Изобщо оценяването е трудно. Все едно са малко писателите, художниците, музикантите, които не са получили признание приживе? Или пък тези, които са били много популярни в своето време, но след това са потънали в забрава и днес никой не ги е чувал. А дали това колко дълго хората говорят за теб е добър обективен критерии? :D Трудно е да се отсее качествено от некачествено. Особено с по-сложни произведения е още по-трудно. Примерно почти всеки ще ти каже, че „The room” e много тъп фил. Но какво да кажем за „The Tree of Life“ на Терънс Малик? Някой може да го нарече величествен и философски, за друг да е самоцелен, хаотичен и в крайна сметка безсъдържателен. Кое е истина? Ако едното го каже професор по филмова и телевизионна режисура, а другото – стъклар, чие мнение е по-ценно – на специалиста в областта, или на този, който гледа през призмата на средния човек? Ами ако и двете мнения са на различни професори по филмова режисура? Ако 70% от професорите го харесват, но все пак има доста голямо количество професори, които не го, можем ли да кажем, че е обективно качествен? А ако 80% от професорите в Дания му дават положителна оценка, но при професорите в Гърция тази цифра е едва 20%? Възможностите са безкрайни! И изобщо фактът, че филмът е противоречив и събужда крайни мнения, плюс ли е или минус?



Всичко това беше по темата за обективността, извинете, ако не ви се е обсъждала :D Извън нея – харесвам много термина “гилти плежър“ защото е готин и отразява много неща от възприятията на човек за дадено нещо. How to get away with murder е моят гилти плежър! И Once Upon a Time. И някои 60-тарски комикси! Но има доста неща, които за мен може да са просто „плежър“ а за друг „гилти плежър“. Супергеройските неща понякога са ми на границата, някои са ми твърдо гилти, но голяма част са ми съвсем реален истински плежър. :D

И съм съгласен, че важно е разнообразието. И е важно човек да гледа различни филми, а не само един тип. Само така ще може на първо място да опознае себе си добре, да види кое кореспондира с него, а след това да се развива и да научава неща, които не знае. И от тази гледна точка киното може да е подвеждащо – в големите кина в моловете се излъчват само два-три типа филми, болшинството са или високобюджетни екшъни или тъпанарски комедии, и, поне в софийските големи кина по моловете, филмите са на 99% американски, с по някой български провал тип „Воевода“ или „Вила роза“ по два-три пъти на година. Еднакви са и това е проблем. Разнообразието го има – или в по-малките кина, или в замундата, но наистина то остава по в страни, защото за нещата по моловете има много по-усилена рекламна кампания. В един от линковете на миналата страница пишеше, как броят нови заглавия с широко разпространение намалява, тоест гледат се по-малко заглавия. И по-еднотипни. Тоест не отричам, че има проблем. И правенето на десет супергеройски филма на година е симптом на този проблем. Просто за мен това не пречи на поне два-три от тези десет филма на година да са истински качествени, а не гилти плежър. И е възможно поне два-три от тези десет да са по-различни и да си носят собствен дух, който е отличителен. И затова не харесвам генерални заключения за супергеройското кино като тези от началния ми пост :D

А с това за Гал Гадот и с това за положителното влияние на филмът, при всичките му недостатъци, съм напълно съгласен :)

Снейп не ми е по-дълбок от Локи :P И не го шипвам с Хърмаяни, защото не обичам abusive преподаватели, които издевателстват над деца, щото са били на сухо в гимназията.
But goddamn,
you got me in love again

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 19 guests