Играно напоследък

[трубадур]

Последното ми парти е яко фимейл пауър, безлична елфка, сибил и магесницата, засега покрива всички нужди и млатят за доста демидж, като човечката ми е и основен хийлър.

Иначе имам и друг сейв, където са сибил, ифн, лоса и червеният принц, а третото беше безсмъртен, бийст, лоса и сибил, но една вещица (по-натам) разпъната на кръст прави доста зверски уан хит комбота и как бях на най-висока трудност ми изтри файла

Но на висока трудност, чийзването е за страх, въпреки това от време на време успявам да направя някакви безумни комбинации, които напълно омазват картата

[трубадур]

Затърках още един сейф, туй дивинити ме вкарва в много див мазохизъм

[трубадур]

Немаме ли рандом стафец в тоя форум? се тая, некви лунатици опитва да направят мултиплейър (по-точно кооп) версия на скайрим:

https://www.youtube.com/watch?v=8yfVY3b ... e=youtu.be

успеят ли тая игра верно ще си остане вечна

[penzata]

Защото съм лейма-гейма, чак сега разцъквам Darksiders. Великолепен кютек е.

[penzata]

Вчера седнах към 12 нощта да поцъкам малко Yakuza 0 и без да се усетя бе станало пет и половина. Не си спомням, кога за последен път бях уж убил малко време с някоя игра.
Играта е огромна. За човек, който не харесва житиаите тази игра е страхотна, просто защото не е японски житиай , колкото и привидно да изглежда като такава. Играта е движена страхотно от историята си (великолепна якудза сапунена опера) и е бъкана със солидно количество диалози и кътсцени. Има страшно зарибителна фабула и убийствена неонова осемдесетарска атмосфера. За тия пет часа и нещо цъках само по главния сюжет (и още не съм играл с главния антагонист от сериите, Горо Маджима) и почти не съм обикалял, а играта е пълна с всякакви мини игрици (и е като христоматия на японската култура, барабар с всичките вътъфъ нещица и тропи, които са част от нея): около половин час (само, защото ми се доспа) бухах аркадната игра на SEGA Space Harrier; страшно зарибяващо, а в Yakuza 0 има още три класически аркадни SEGA игри. Ударих и малко караоке. Ама, то как да не се зарибиш, когато войс оувъра е на страхотно ниво (озвучаван от професионални актьори).
Освен яката история, играта има солидно количество кютек (разполагаш с три различни бойни стила), в най-добрите (брутални) традиции на японското екшън кино и експириънса ти е под формата на мангизи (които получаваш, след като набухаш здраво някой), с които да се самоъпгрейдваш.

Най-хубавото (освен яката 0 в заглавието ) е, че играта е прикуъл/ориджин стори и е страхотен избор да подхванеш сериите (шест главни, със зирото седем, развиващи се последователно (японската пътеводна светлина ), с ибемтиколко спин-офа).
Yakuza Kiwami (излязла миналата година) е римейк на първата част, а другия месец в Япония ще излезне римейк на втората (да се надяваме догодина и у еропата), да може да продължиш със сапунката, за зарибените и неигралите я.
Определено съм омагьосан от тази игра.

[трубадур]

Yakuza 0

cries in pc master race tiers

Spoiler: show

[трубадур]

Warframe е не е истина какво са направили

Толкова мазен, стилен и изкъртващ геймплей, май никой не предлага. Еваааа им домеца, фрий ту плей, па бие всичко, дето му е пряка (destiny 2) и косвена (всяка друга луут шитня, вкл. и любимата ми borderlands поредица) конкуренция. Лошото е, че след нея всяка друга игра я усещам тромава, вкл. и новия doom, където пак хвърчиш като ненормалник.

[Martix]

Аз какво разправях преди 2 години като още играех.

[трубадур]

Бе доста са попипали хората и са я направили реално ултимативната люуут зарибявка. Дори и да игнорираме колко е приятно да цепиш извъземни с шурикенчета и лък самото движение слага в малкия си джоб сигурно едно 150% от платформърите. Абсолютен кеф е пърпоренето из нивата, единственото, което му липсва е да добавят shadow of mordor типа катерене по скали свободно и ще е имба. Ся зобам из уикито кой варфремец е с най-бързо движение (очертава се, че е една мацка на има Нова) и се събира кинтаж за нея. Май и вчера в лобито ми влезе някой с нея и не е истина как лети това девойче из нивата.

Направо за кво давах пари за премиум заглавия и т.н. като подобен сцепващ кеф ми е висял под носа и е фрий. В радара ми е толкова време ебаси. Да ги такова, реално трябва да минеш мисии и пр. че въобще да видиш магазина в тая игра. За разлика от други тъпаци, дето улатането в стора и искането на парите ти е позиционирано над Play.

[penzata]

8. The Witness: Joantahn Blow е, много рядко срещано, надут хейтър многознайко, който накрая наистина успява да достави по-добрия experience, и да докаже, че е бил прав през цялото време. наричат играта модерен Myst с шарена графика и еднообразни пъзели, но The Witness е много по-претенциозна от това. Тя е, колкото игра, толкова и психолочически експеримент, целящ да изучи и пресъздаде феномена на awe при sudden realization-а, че нещо има повече измерения, отколкото си виждал досега с очите си. Прилича на Myst, но прилича и на уличните фокуси, при които едно вале спатия може да се сдобие наусетно с трета страна, или на наскоро излязлата Stephen's Sausage Roll (най-добрия чист пъзел за последните няколко години). Жалко е, че много от играчите никога не я grok-ват и не усещат това чувство, което Blow е искал да нацели, или просто се спойлват в интернет, и губат шанса сами да открият магията. За десерт, в играта е включено и чудесното есе The Secret of Psalm 46, което предава идеите на Blow в думи и си заслужава слушането дори само по себе си, без да си играл (има го в youtube).

Още съм в процес на игране, обаче играта е феноменална. Експириънс и то какъв. Възхитен съм от начина, по който играта изменя (и допълва) представата ти за околния свят, а и за самата игра.
Цъкам си я бавно, когато съм сам и е спокойно, около мен, защото това не е нещо за убиване на време с някакви пъзелчета.
Много, много благодаря, че ме светна за нея.

п.п. Braid също се е промъкнала покрай мен (навремето) и сега наваксвам.

[termit]

Цъкам сега Rage, че го взех от поредната разпродажба в Стийма за 1 пакет чипс. Не знам какво се е случило на ID между Rage и новия Doom, но се надявам да се случи и на други от големите разработчици (вас гледам, биоваре!).
Имам чувството, че тая игра са я правили, като са седнали с един списък и са си отбелязвали: мутанти - да има, бандити - да има, зла държавна военна машина - дай повече, аде да сложим и куестове че сега са на мода, сега и малко коли че покрай бордърлендс народът свикна, мало крафтинг за цвят, и може story мисиите да ги рециклираме за повторно минаване със странични куестове в същата локация...
Единственото, което прави играта играема, е че пуцането е прилично. Всичко друго е абсолютната посредственост. За като един чипс добре, но се радвам че изчаках повечко години, докато стигна да си я купя.

[Martix]

Braid Също е задължителна, а след нея се мятай на Stephen's Sausage Roll. Тая игра е нечовешка.

Започнах новата Prey, засега е готина, но не е goty претендент, а и ги няма индианщините на първата. А и Arkane studios геймплея стои като кръпка.

[penzata]

Gorogoa: (трейлър)
След шест години разработване, пъзелът на художника Джейсън Робъртс най-накрая излезе точно преди Коледа.
Самият трейлър е много по-красноречив, за това какво представлява самата игра от следващите ми думи, затова ще съм кратичък.
Като геймплей, Gorogoa може да се вмести някъде в пъзел point-and-click жанра, но играта е много повече от това. Пъзелите по великолепен начин взаимодействат със сюжета на играта и, заради механиката им, получаваме една страхотна нелинейна история. Всички картини са ръчно рисувани от Робъртс, а това праща Gorogoa в жанра на графичните новели.

Играта е кратичка. Час - час и половина, може би, са нужни, за да се превърти, което по никакъв начин не отнема нищично от чара ѝ. Самите пъзели не са трудни: в началото се изисква малко време, за да разбереш по какъв начин се работи с тях и после затвърждаваш наученото, но това не мога да го определя като минус, а тъкмо обратното. Заради нелинейно разказаната история, която е представена само от визуални картини и действия, и краткото ѝ времетраене човек лесно може да пропусне някои фрагменти от самата история, което си е предпоставка за няколко превъртания. Но дори и само да се наслаждаваш и наблюдаваш начина, по който работят механиките на пъзелите и взаимодействията на картините една с друга си заслужава захващането с Gorogoa.

Gorogoa е име на въображаемо същество, измислено от Робърт,с когато бил малък, и той дава това име на играта си, защото тя не фигурира в нито един език и заедно с пълната липса на диалог и текст в играта, я прави достъпна за всички.
Gorogoa e очарователно бижу.


Dust: An Elysian Tail:
Играта ме залепи за компа за няколко плътни дни между празниците.
Dust е меко казано side-scrolling-Metroidvania екшън адвенчър с базови рпг елементи и великолепен арт. Демек всичко, което е нужно да се размажеш от кеф.
Историята е семпличка, но това не пречи по никакъв начин. Всички персонажи са антропоморфни животни, което доближава играта и до старите великолепни анимационни филми. Освен Dust, с когото се играе през цялото време, компания на него и на играча правят и неговия говорещ меч Мечът на Ара и Фиджет, която е не само един вид сайдкик (с нея се правят магиите), но и изворът на хумор за самата игра: Фиджет счупва от умопомрачаващи мета коментари, отностно някои действия в играта и към гейминга като цяло, чупи четвъртата стена и залива с ирония и карикатурен хумор. Фиджет е божествено малко гушкащо нещо.

Като геймплей играта е опростена: има-няма 5-6 комбота в цялата игра, но точно тази репетативност, заедно с яките персонажи, приятната музика и страхотния арт, ме прикова към Dust и ме накара да мина абсолютно всичко на 100%, просто защото е страхотно изживяване, а и страшно ми хареса системата, в която не трябва да грайндиш кат гламав за нещо, което ти трябва, а просто след като го продадеш веднъж в стора, магазинерът почва да го доставя.

Забравих, че в играта има скрити дузина фрьенда, които след като спасиш, не само ти дават 5% health, но и смазват от фен сървиз.


Resogun:
Сайд-скролинг-шут-ем-ъп, базиран на воксели, в цилидричен свят от финладците Housemarque. Да, толкова е лудница, колкото и звучи. Играта е зарибявка на n-та степен. Вечер сядам да поцъкам една-две карти и удрям по два-три часа без да се усетя. Общо взето летиш с кораба по цилиндричната карта, пуцаш други кораби и спасяваш хюмъните от ейлиъните.

Много, много яка аркадна игра с пет нива (карти), няколко нива на (истинска) трудност, як саундтрак и възможност за купища часове геймплей. Допълнително си записах и двa експенжъна, всеки с по два мод-а, и играта стана още по-огромна. Commando mode-a е епичен фен сървиз: той е единствения, в който не играеш с кораб, а с човек, чийто глас силно блъска на Шварценегеровия, барабар с по-ранния му акцент.


Nex Machina:



Тази игра е отвяваща и безупречно съвършена. Създадена отново от аркадните маниаци финландците Housemarque, в колаборация с техния идол, аркадната легенда и дизайнер Юджийн Джарвис, Nex Machina е нещо почти неописуемо.
Съвършена архитектура на нивата с великолепна графика. Чутовен саундтрак. Страхотно изпипан геймплей със страшно прецизно направени контроли. И въпреки това, речникът ми е несъвършен, за да съумея наистина да опиша какво представлява тази игра.
Nex Machina се превърна в любимата ми игра. А и няма как да не уважаваш игра, която в началото те съветва да почнеш на rookie, за да видиш с какво се сблъскваш, защото дори и на най-малката трудност играта е трудна. Натам става още по-зле. Но никога не е несправедлива.



Жалко е, че въпреки похвалите от критиката и геймърите, Nex Machina е имала недостатъчно продажби (възвращаемост), както са и повечето игри на Housemarque, и преди два месеца финладците официално обявиха, че "аркадните игри са мъртви" и след двадесет години работа в този жанр ще се пренасочат към друг. Което може и да е за добро, но е адски тъжно, че се оттеглят от този жанр, защото без тях аркадните игри наистина ще умрат.

[penzata]

Толкова много да ми се говори за The Witness, но да осъзнавам колко е неправилно да го правя, за да не лиша хората от страхотното чувство на сблъсъка с това преживяване. Психологията на играта ме почупва.

Оказа се, че я "превъртях" (така де, стигнах до кредитите). Лоуд-а ми изписва "211 panels solved, +15", а толкова много неща още не съм направил.
Както всичко, около самата игра и финалното ѝ филмче е великолепно и потвърди нещата, които си мислех за самия сюжет.

Това е възможно един от няй-яките "завършеци" на каквото и да е произведение.

[Martix]