Блокбъстърите, супергеройските филми и смъртта на изкуството

[tigermaster]

Е, то двеста и петдесет милиона международен приход за тричасов R-рейтнат филм, който не е екшън, са си съвсем добре, строго погледнато - проблемът е, че бюджетът на филма е достатъчно огромен, та този приход да не стига.

[Matrim]

Моят проблем с блокбъстърите е, че по правило сценарият е толкова безумно тъп, че не успявам да го игнорирам и да се наслаждавам на зрелището. Примерно, човек като се замисли малко, и Матрицата има сюжет съшит с бели конци на куп места, но на първо гледане, това не му личи много. За мен не е нормално филм с няколкостотин милиона бюджет да има сценарий по-малоумен и от този на венецуелска сапунка. Друг е въпросът, че аз въобще не съм в таргет аудиторията на каквито и да е филми понеже посещавам киносалона около веднъж годишно, но все пак...

Познавам поне пет жени на моята възраст, които никога не са отваряли комикс, но са обсебени от Локи на Том Хидълстън – до степен, че не просто ходят по два-три пъти на всеки филм с Локи, а дори събират Funko фигурки и всякакви други такива артикули с него.

То и (apparently) много мъже ходят да гледат Трансформърс заради Меган Фокс, но това не значи че обичат героинята й кой знае колко.

Винаги е имало високо срещу популярно изкуство и винаги е имало възмута срещу най-поп екземплярите на съответното време. Но днес възможностите на популярното изкуство изцяло да заглуши високото са ненадминати, защото цялото западно(+) общество живее на по-високи обороти, търси много по-често стимулация и пазарът е достатъчно развит да му я даде.

Не мисля, че високите обороти са особен фактор. При книгите, музиката, игрите и сериалите има предостатъчен избор за всеки - кеф ти развлекателна дъвка за сетивата, кеф ти нещо по-интелектуално, което изисква повече внимание. Независимото кино, разбира се, все още съществува, но е в девета глуха, защото направата му изисква много пари. Но иначе, да, супергеройските филми са симптом, а не отделен проблем. Проблемът в Холивуд, също както при ААА игрите, е, че става въпрос за толкова много пари, че никой не иска да поема каквито и да е рискове ако може да избегне това. Подобряването на визуалните ефекти е лесно за постигане стига да имаш достатъчно кинти и затова те се концентрират на това и на маркетинга, за сметка на всичко останало. И защо да не, щом така правят големи печалби?

[Moridin]

@Roland не мисля, че Arrival & BR2049 изобщо могат да се класират в категорията на бавни и замислени филми. Може би има някакво ефемерно кимане в тази посока, особено при блейд рънъра, но дотам. Така или иначе като че ли не бавността, а повече интроспективността е основният липсващ елемент в съвременния ентертейнмънт и пак - аз разглеждам супергеройски филми основно като жертва на времето си и на това, че са на фокус на индустрията и на парите. Дори Birdman, който е някаква форма на реплика на тази ситуация, няма как да избяга от съвременните зрителски очаквания, които са много далеч от въжделенията на Джоди Фостър. Просто, как да кажа - това са неврони. Тренират се по някакъв начин и с някакви очаквания. Трудно се чупи тая парадигма, особено когато носи толкова много пари - както Дем е написал по-горе. Затова и мисля, че Марто преувеличава разликите между супергеройските филми. Не че ги няма, но в плоскостта на аргумента на Джоди Фостър по-скоро ги няма.

Инак Мат е прав, че литературата остава по-незасегната от цайтгайста.

[Martix]

Темата спокойно може да се изроди в мерене на пишки кой филм имал по-хубав екшън, но ако погледнем несупергеройските филми, ще открием че и там екшъна рядко е на добро ниво. Може би защото да се прави добър punch-y екшън не е лесно, и си иска добри хореографи и оператори и подходящ рейтинг.

А с оригиналния аргумент на Фостър не съм много съгласен. Да, супергеройските филми са най-малкия common denominator на епохата, но ако не бяха те щеше да е нещо друго. Айде да видим топ гросинг филмите през 1998 и да броим колко от тях са арт филми и добре режисирани драми, и колко са Армагедон и Смъртоносно оръжие. Хората просто не искат да гледат тежки филми на кино.
Ходя на кино ексклузивно за спектакъл филми, които по една случайност обикновено не са много дълбоки, само дето не е случайност, щото яко бяха дълбоки и интроспективни, нямаше да са спектакли за окото, и нямаше да ги гледам на кино. (а и каквото и да си говорим, дори супергеройските филми стават все по-добри)

Плюс това дори да има някакво задушаване на инди киното, 1. ние нищо не можем да направим по въпроса, и 2. се случва достатъчно бавно, че да засегне нашите деца, но не и нас. В момента фестивалното кино е доста силно. Всяка година излизат буквално няколко десетки филма, които да ми хванат интереса, и доста малко от тях са супергеройски.

Аргументите са интересни, но защо ли си мисля, че е много по-лесно да ги представиш as is, вместо да направиш един анализ на последните x години и да провериш на практика имат ли супергеройските филми вина, или поне корелация, със смъртта на сериозното кино.

[Scourge]

Ето два интересни чарта (за американския пазар): https://www.the-numbers.com/market/
Първият показва стабилен тренд на спад на продадените билети през последните 15 години. Въпреки че населението расте, все по-малко се ходи на кино. Вторият показва стабилен тренд на намаляване на релийзите/година от големите студиа и някакъв опит за запълване на тази дупка от по-малките.

Холивуд е в тиха паника и това в голяма степен предопределя какво се произвежда. Сред екзекютив средите сантиментът е, че киното умира. От една страна притиснато от интернет, от друга -- от новата златна ера в телевизията. В продължение на 40 години блокбъстърите са основният стълб в приходите на Холивуд. Сега нещата обаче не са особено розови, ако не си Дисни (не е случаен този напън да се копира марвълския подход във всичко ще е блокбъстър). Студиата се опитват по няколко начина да се справят с негативната тенденция: 1) изтупване от прахта и рехеширане на стари хитове; 2) отчаяни опити да се изнамери нещо свежо с достатъчно широк апийл; 3) продаване на старата формула с локален туист на пазари с неизстискан потенциал (най-вече Китай); 4) диверсифициране към стрийминг. Човек би помислил, че проблемите ще накарат студиата да пробват истински нови неща. Вече е споменато нагоре, че е трудно да се експериментира сериозно, когато става дума за деветцифрени бюджети. С малък бюджет пък е проблем да се произведе нещо различно от хорър, което да има потенциал за боксофис подвизи (хорърите са силно непредвидими като финансов резултат, но поне рискът е сравнително малък). Широкият релийз изисква широк маркетинг. Буквално е невъзможно да се направи глобален кинорелийз на нишов филм. И да, некомерсиалното кино е нишово по подразбиране.

Отделно от това, опитът за технологична съживяваща инжекция с 3д киното беше провал, а ХДР прожекцията, ако и далеч по-смислена, надали може да бъде продадена лесно на масите, още повече че в това отношение телевизорите изпревариха. Така че сериозна технологична засилка едва ли може да се очаква скоро.

От друга страна, инди филмите никога не са били в толкова добро състояние. В наши дни е абсурдно лесно и евтино да се произведе инди филм, както и да се стигне до нишова аудитория по цифрови канали. Всъщност, толкова е лесно да се направи това, че средното качество на инди филмите сериозно се е сринало, а количеството прави отсяването на зърното от плявата трудно. Мейджър релийзите (с широко разпространение) на година са под 150; сред тях криво-ляво може да се ориентира човек. Инди релийзите един бог знае колко са, а големите фестивали получават хиляди заявки за селекция на сезон.

Исторически, "сериозното" кино е било долу-горе мейнстрийм за последно (в Америка) от края на 60-те до края на 70-те. Оттогава зрителското усещане доста се е променило (това по-горе е споменато и от Моридин), а младото зрителско поколение никога не е имало различно такова. Инстант гратификейшън е норма, търпението е рядкост, виждали сме всичко, а за непрекъснатото ускоряване на живота и самоусещането за това ускоряване (и това е споменато по-горе) са написани не едно и две социологически изследвания. Отделно може да се спори, че човечеството се е инфантилизирало. Но пък истината е, че първият час на "2001" може да усмърти всеки съвременен зрител.

Има усложнения и в определянето на какво точно бихме искали да се промени. Във всички медийни индустрии има двупосочна връзка между производител и консуматор. Производителят уславя консуматора и формира вкуса му, създавайки във времето определени очаквания. Консуматорът връща обратна връзка с парите си. Консумирането и осмислянето на голямо количество продукт развива вкуса и избутва потребителя към върха на потребителската пирамида на критичността, но по-претенциозните винаги са малцинство по обясними причини. В сродната индустрия на видео игрите е популярно (или по-скоро беше) оплакването за стагнация и липса на риск от страна на големите производители. "Все същото, искаме нещо различно", казва потребителят. Някой голям производител се престрашава и предлага нещо "различно". Резултатът е често недобър финансово. "Това различно не е моето различно", казва потребителят с портфейла си. Оказва се, че "различно", "стимулиращо" и "интересно" означават различни неща за различните потребители на съдържание. И по естествен ред на нещата "различно" влиза в сферата на интерес на инди производителя, който произвежда с по-малко ресурси (и по-малък риск).

Разбира се, това не се транслира директно към киното. Игрите са улеснени от почти изцяло дигиталното разпространение и индивидуалната комсумация, което изключително улеснява и инди производителя, и нишовия потребител. На стрийминг сергията има място за излагане и на блокбъстъра, и на дребнонишовия продукт. Не е така обаче в кината и при произвеждането на продукт за кината, където "мястото" е ограничен ресурс, и въз основа на това трябва да се взимат решения. Стрийминг бъдещето е очевидно и неизбежно, но киното е социално преживяване. Една възможност е CinemaOnDemand. Някаква съмнителна алтернатива (в големите градове) са нишовите кина. Преди няколко години Спилбърг и Лукас говореха и за диференцирани цени на билетите според целевата публика на филма, но това адресира симптом, не причина.

Ако се върнем на "пирамидата" на потребителския вкус от педагогическа гледна точка, логично е да се смята, че производителят е някъде около високите етажи на тази пирамида. Това не е точно така по ред причини, най-вече комерсиалната страна на произвеждането и минимизирането на риска, както и колективната природа на кинопродукта. Но ако се абстрахираме от нуждата за твърде широк апийл и приемем сравнително високото ниво на критичност на производителя, както и добрата му воля, то един добър продукт (в идеален смисъл) би имал следните свойства: да предлага достатъчно кукички за закачане и предизвикателство за критичния зрител, и същевременно внимателно да придърпва зрителя от по-долните нива нагоре (да развива вкуса му). Всичко това не е невъзможно да се случва в една среда с улеснено предлагане, и тъй като бъдещето върви към такава среда, можем да се надяваме на добро развитие.

Като обобщение: кино преживяването е обречено, филмите ги чакат светли дни.

[Amelia]

Благодаря за супер интересното мнение @Scourge и за линка към него. Досега зяпах таблиците с числата и клатих глава като кон над празни ясли. Доста са интересни някои от тези числа, особено брой на филми и average gross колонките...

Да отговоря на @Dr. Horrible , като жена, която не чете комикси, подобно на онези 5 негови познати, но е влюбена в безкрайно дългите крака и великолепния торс на Капитан Америка и е квичала по тях във форума нееднократно. Както казах, тея филми ни дават

готини (не добре развити, а просто кефещи и куул) персонажи

и това за мен е една от основните причини да ни вкарват в киносалона. Но ти като хардкор комиксов фен, който цял живот е чел различни интерпретации на разни персонажи и се вживяваш яко в тях, според мен виждаш в тоя тип фенство повече отколкото то всъщност е. Това, че твоите 5 познати девойки искат да влязат в боксерките на Локи/Том Хидълстън и фенгърлеят по него, купувайки си съответното Барби (аз в тоя ред си имам Барби на Адам Дженсен от Деус Екс и Джотаро Куджо от Jojo's bizarre adventure, а от оня ден имаме и семейно Барби на Гералт от The Witcher игрите), означава най-вече, че така направеният персонаж е достатъчно секси, че да ни се иска да го гледаме колкото се може повече на екрана (и извън екрана, по възможност). Не означава, че въпросният е качествен и че дори развитието му и приключенията му са това, което ни залепя на екрана, щото всяка себеуважаваща се фенгърла ще гледа любимия си, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДОБРЕ ИЗГЛЕЖДАЩ персонаж, дори да ѝ го сложат в конско порно.

Тези твои 5 приятелки освен да гледат по ен на брой пъти филмите с Локи/Том Хидълстън и да си купуват Барби с него, показали ли са интерес към комиксите за Тор, в които може да се видят допълнително развитие и още приключения на Локи (ама с различна визия за Локи)? Глождат ме някакви съмнения, че не са, да ти кажа. Виж, ако ги открехнеш за съществуването на няколко фенфик сайта, мога да те убедя, че след някоя друга седмица вече ще са изръшкали наличното MCU Тор/Локи порно в тях и ще реват за още. Аз самата съм си търсила добри фикове с Капитана и Наташа по едно време, че ми се гледаше още от коктийза, дето ни пуснаха в The Winter Soldier, но мога да те уверя, че това не е щото намирам Капитана или Наташа за особено стойностни и интересни персонажи. Просто двамата са хот заедно и поотделно и sex sells, а като опре до секс, жените-фенове са също толкова shallow колкото и мъжете-фенове (даже може и повече, ако съдим по някои ентрита в Supernatural wiki-то).

Та ето това ни дават тези филми - завоалиран, социално безопасен и приет секс. Красиви целуфанени станиолчета, в които е обвито някво безвкусно бонбонче (щото филмовите Локи и Капитан Америка, колкото и хот да са, от интелектуална гледна точка си остават двуизмерни и елементарни персонажи). И това е хем положителна страна на тея филми (моменталния гратификейшън с нещо кефещо), хем отрицателна (аман от елементарни красавци в тая медия).

Относно разнообразието, което ти виждаш в супергеройската медия - аз лично не виждам такова. Супергероите са деривативни от мига на създаването си. Самата им концепция е такава. Всичко сътворено около тях е официален фенфик с ограничено количество персонажи, които правят едни и същи неща. Дори филмите, които ти изброи като "различни от супергеройската формула" продължават да се занимават с поредния нещо-мен с чорапогащи (напоследък може и нещо-уомънка с голи крака), който се бие с поредния застрашаващ света супер злодей. А ако не се спасява светът, имаме бой срещу някъв пореден супер немезис там. И този сюжет е фокусът на филма, не нещо друго. Останалото са козметични разлики, колкото да не е без хич. Мисля, че единствените наистина различни супергеройски ленти, които Холивуд е пускал някога са Уочмен (деконструкция на геройството), Логан (който избива на геройските деконструкции на Уочмен в света на Х-мен) и Дедпуул (пародия на геройството с кенефен хумор и счупване на 4тата стена). Всичко останало е стандартната конвейерка и това, че създателите на новия Тор са решили да се качат на success влакчето на веселите лиготии от Guardians of the galaxy или пък че Спайдърмен в последната си итерация е сладуресто нърдче, си остават козметични промени, които не успяват да създадат усещане за новаторство.

И на мен точно това ми е основният проблем с тези филми. Аз искам да гледам филми с тяхната визия и технология, но с някво смислено съдържание. А такива почти няма.

@tigermaster абсолютно подкрепям това колко яки са Джон Уиковете. За мен това са едни от най-добре хореографираните и заснети екшън филми на всички времена, които на всичкото отгоре успяват да ни покажат оригинална и яка комиксова концепция, без изобщо да са правени по комикс, като същевременно са и най-добрите гейм-филми евър, без изобщо да са правени по видео игра. Към тези изумителни характеристики добавяме и това, че са нискобюджетни (първият е с бюджет 20 млн., което в днешно време е нищо), т.е. с малки количества пари е постигнато всичкото това зашеметяващо яко нещо, щото и визията и музиката са избарани добре без да са ненужно скъпи. И имат Б-муви усещане, без да имат недостатъците на Б-мувитата. Еми, ей от такива неща имам нужда в днешното Холивудско кино.

[Dr. Horrible]

И аз благодаря на @Scourge за интересния линк и хубавите разсъждения! Определено дават храна за размисъл.
Интересно е наистина, че публиката намалява, макар населението да се увеличава. Интересно е и как ще продължи войната за зрители на полето за онлайн стрийминг – на мен лично ми е любопитно какво ще направят Дисни, за да може тяхната платформа да се сравнява с Нетфликс. Първоначално доста хора бяха негативно настроени и казваха, че не биха дали пари за още един месечен абонамент, но Дисни наистина си отвориха много врати, след като купиха Фокс. И успехът на високобюджетния филм на Нетфликс с Уил Смит е нещо, чиито последствия тепърва ще видим. Аз мислех да отворя тема за стрийминга и гледането на кино, защото това са си готини въпроси, но нека първо замре настоящата тема

@Amelia – не мога да говоря от чуждо име, но подозирам, че въпросните дами биха имали определени забележки към коментара ти. Без съмнение в тяхното прехласване има еротичен елемент, дори може би силен еротичен елемент, това е ясно. Но вярвам, че конкретно тези дами са развили към персонажа доста повече любов, отколкото ти към Капитан Америка. Не мисля, че те биха казали, че Локи е „двуизмерен и елементарен персонаж“. Напротив, обичат да изтъкват неговата сложност, четат фанатично всички интервюта с актьори и продуценти по темата, обсъждат бъдещото му развитие с възторг и уплах (на Бъдни вечер един пост във ФБ събра 50 коментара, защото имаше обсъждания, че някой продуцент бил казал, че Локи ще е съюзник на Танос в следващия филм – какво означавало това, как Локи щял да се покаже като добър накрая, дали щял да оцелее и т.н.) Мисля, че в някаква степен те виждат Локи като идеалното си гадже – хем красив, хем лош, но всъщност с наранена душа и нужда да бъде обичан. Оттук и силният еротичен елемент. Но има и нещо майчинско в начина, по който го обгрижват и защитават. Имат интерес към Локи извън филмите – изчетоха цялата уикипедия за комиксите, едно от момичета дори в последствие се зачете в някои поредици с Kid Loki, други две пък се запалиха по образа му в скандинавската митология и станаха експерти по това, едната игра два месеца мобилната игра на марвел, за да спечели Локи като герой и после още два, за да си купи специален skin за този герой, където е Female Loki (наистина секси и привлекателен скин, но нищо общо с Том Хидълстън). Не че ги съдя – и аз играх играта четири месеца, за да си купя за Elektra скин Daredevil season 2 и за Блек Уидоу да си купя скин Civil War (с жълтото якенце и високите ботушки, уникално красива е, като кукличка!).

Ясно, че всички герои в тея филми са красиви и секси и ясно, че това е голяма част от прехласването на много хора по тях, но все пак вярвам, че има и голям брой хора, които имат И допълнителни причини да харесват образите. И наистина вярвам, че ако пренебрегнем това, ако приемем, че всички зрители виждат супергеройските филми като елементарни, че цялата привързаност на милиони хора по света към тези герои се дължи единствено на физическо привличане, тогава няма да можем да си обясним феномена напълно. Милиони хора изпитват силно емоционално привличане към тези герои – аз в някаква крайна степен, но много други хора също имат точки по този показател. Погледни Уондър Уомън – филм като филм, но много хора го смятат за най-добрия филм на годината и страшно много жени са напълно обсебени от този образ – не защото изпитват сексуално привличане към Даяна, а защото за тях това е някакъв идеал, не я възприемат повърхностно, а едва ли не религиозно. Самият Том Хидълстън имаше изказвания преди, че супергероите са новата религия, ще изнамеря цитата ей сега. Просто искам да подчертая, че това са персонажи, които хората обичат – обичат да гледат, но обичат и да анализират и да търсят в тях дълбочина. И тая притегателна сила не се дължи просто на секса, по-многостранно е, поне според мен.

(Ето, намерих го: https://www.theguardian.com/film/filmbl ... -superhero

But superhero films offer a shared, faithless, modern mythology, through which these truths can be explored. In our increasingly secular society, with so many disparate gods and different faiths, superhero films present a unique canvas upon which our shared hopes, dreams and apocalyptic nightmares can be projected and played out.

Иначе, колкото до разнообразието в супергеройските филми, аз определено го виждам. Бих го описал така – за мен двата филма Guardians of the Galaxy се различават от Winter Soldier и Civil War толкова, колкото най-новите филми за Star Trek с Крис Пайн се различават от филмите за Борн с Мат Деймън. А първите два филма за Thor се различават от третия толкова, колкото първите два филма за Хари Потър се различават от „Карибски пирати“. За мен лично духът е просто различен. Макар да има заглавия кат Ант-мен, които нямат особена идентичност, сместват се с другите и затова изглежда, че всички са еднакви.

Но, да не се отвличаме
Не направих тази тема за да обсъждаме по какво се различават супергеройските филми, нито дори за да нищим дали супергеройските филми предлагат смислено съдържание. Исках да ви попитам дали ги смятате за страшната чума, която ще доведе до смъртта на киното, както намекват някои популярни дейци в бранша. И болшинството отговори тук казват, че дори супергеройските филми да бъдат възпремани като болест, те са не причината за болестта, а по-скоро един от симптомите на тази болест. Което като цяло не е лош извод от дискусията. И междувременно исках да попитам какво гледате на кино и защо ходите в кинасалоните. Поне няколко човека казаха, че ходят на кино основно заради филми спектакли, понякога заради нуждата от голямо зрелище и бързо възнаграждение, друг път – защото останалите филми се гледат по-удобно вкъщи.
Аз мога да допълня, че също ходя на кино основно на супергеройски филми, макар причината да е друга – просто само те ме вълнуват толкова силно, че да искам да ги видя веднага след излизането им. За всякакви други филми мога да проявя търпение и да почакам три-четири месеца, докато се появят по торентите. И без това живеем в свят, в който има огромно количество развлекателно съдържание – то са сериали, книги, комикси, филми… Не ми пречи да се позанимая с нещо друго и да почакам Блейд Рънър няколко месеца, колкото и да го хвалят всички. Обаче ако Блек Уидои или Тор са на екран, просто трябва да ги видя, чувствам нужда да знам какво се случва с тях. Иначе се случва се по два-три пъти на година да ида на несупергеройски филм и най-често съм разочарован.
А по фестивали ходя изключително рядко, защото повечето филми от тях се намират по тракерите. И чувствам вина да дам 10 лева за филм, който го има по торентите, наистина ми е гадно, чувствам сякаш се глезя като хвърлям пари на вятъра. Забавното е, че не чувствам вина да дам 20 лева за блу-рей на супергеройски филм, който съм гледал вече три пъти на кино, ноооо… човешките емоции са ирационални.

[penzata]

Мисля, че единствените наистина различни супергеройски ленти, които Холивуд е пускал някога са Уочмен (деконструкция на геройството), Логан (който избива на геройските деконструкции на Уочмен в света на Х-мен) и Дедпуул (пародия на геройството с кенефен хумор и счупване на 4тата стена). Всичко останало е стандартната конвейерка и това, че създателите на новия Тор са решили да се качат на success влакчето на веселите лиготии от Guardians of the galaxy или пък че Спайдърмен в последната си итерация е сладуресто нърдче, си остават козметични промени, които не успяват да създадат усещане за новаторство.

Напълно съгласен. Към горните примери бих добавил и "Батман се завръща", който като тон, а и не само, е невиждан дотогава за подобни (комиксови) филми, считани за детски. Също така и "Unbreakable", който по чудесен интроспективен начин показва създаването на супергероите и злодеите.

В интерес на истината имам надежда и усещане, че Black Panther ще съумее да предложи много повече, отколкото хората очакват от него. Адски харесвам подхода на Ryan Coogler към един толкова преекспониран жанр като спортно-боксовия и считам, че Creed съумя да надскочи жанровите предрасъдъци към тези филми, да предложи дълбочина и да покаже, че дори и филм, който е спиноф/продължение и седма част от поредица, може да предложи нещо различно и свежо.


ЕДИТ:

И междувременно исках да попитам какво гледате на кино и защо ходите в кинасалоните.

Обичам да ходя на кино, заради затвореността на киносалона и откъсването му от останалия свят (в домашни условия не мога да почувствам тези неща), и да остана насаме (въпреки другите хора, които не ми пречат, защото ги игнорирам) с даденото произведение. Та в повечето случаи филмите не са блокбастъри.

Като цяло на кино не ходя, за да гледам кютеци, експлозии и ай кендита на голям екран с чутовен звук, защото ич ми не е, но когато го правя, отивам с приятели да се забавлявам с тях и в повечето случаи е на филми, за които изобщо не ме е еня.
Обаче се случва в повечето пъти (Justice League не е един от тях ), въпреки неебателността ми към даден блокбастъров филм, да си тръгна от киното страшно изтормозен, а това ме вбесява. Хем давам маса пари за 3D простотии, пуканки и всичките там екстри, хем нямам никакви очаквания към филма и въпреки всичко се чувствам като сгазен от тоталната неебателност на една торба хора, стоящи зад проекти, които съществуват само и единствено, за да съществуват.

[Moridin]

Честно казано ходя на кино най-вече по две причини:
- нямам нищо по-добро за правене, или изисква доста усилия да направя по-доброто нещо
- много рядко се насилвам да гледам нещо вкъщи, пък не ми се пропускат филми, които са ми маргинално интересни

първият булет е причина да гледам разни рандъм неща, които не ми се гледат задължително
вторият булет е причина да гледам BR2049 и нему подобните, вкл. повечето супергеройски, някак си да не изпадам от социалния диалог

не знам каква е тая психология, но някак не чувствам вина за несвършени задачи, когато съм навън. дори когато съм вкъщи и цъкам интернет, т.е. "мога да почна задачата наистина ей сега", не чувствам вина. но когато съзнателно си кажа - е сега съм вкъщи, но два часа няма да правя нищо, което ми виси, а ще блудствам с филми - мнооооооого трудно се чувствам окей да го правя.

затова и вкъщи е основно за сериали (те са по-кратки и не може на кино), а за филми - на кино
но със сигурност твърдя, че никога не ходя на кино заради "спектакъл", просто щото това не е никаква мотивация за мен

едит: на фестивали и аз не ходя, не щото ги има по торентите (пак няма да ги гледам дори и там), а защото ми се струва ужасно усилие - тия фестивали отнемат цели дни наред, не знам кой ги има да ги даде... а и това усилие да се ровиш в програма от 50 филма, да решиш какво си струва, после да се чувстваш излъган... не, не. ако някъде има overwhelming "трябва да гледаш този фестивален филм" от всички страни - тогава все ще ида на някоя по-нататъшна прожекция по филмотечните, или ще се съберем у някой...

[Amelia]

@penzata - много ме кефи причината да ходиш на кино! Не бях мислила за това как в тъмната кино-зала с големият екран насреща има някакво чувство на интимност... Има някаква яка романтика в цялата тая работа. Това обаче никога няма да проработи при мен, щото аз интимните и медитативните работи ги върша в къщи (даже често си чета/пиша научните статии у нас, където мога да се вглъбя достатъчно в тях без околните да ми пречат).

@Moridin - и това е много яка (и честна) причина!

@Dr. Horrible , е то е ясно, че има и няква емоционална част в цялата тая фенщина. Доколкото фенщината е по-скоро relationship отколкото one night stand (с тоя сериал от Марвел филми няма как да е one night stand просто), тя не може да се базира само на секс. Въпросът е, че това че си хлътнал по някъв персонаж там, щото е секси на екрана и оттам-насетне искаш да го гледаш повече и почваш да търсиш под вола теле, за да оправдаеш пред себе си и околните интереса си към него, не прави този персонаж по-качествен и дълбок, нито пък извърта фокуса на интереса ти към съответните му приключения. Ако Локи беше по-грозен, надали някой щеше да бъде толкова развълнуван от наранената му, копнееща за любов душа и това дали ще е добър или лош на финала. Приключенията тук са просто начин любимецът ти да получи някво екранно време, пък как го получава точно не е от особена важност.

С това в никакъв случай не казвам, че тоя тип секси персонажи, лишени от кой знае ква дълбочина са нещо лошо за изкуството сами по себе си. Те си имат своето място в изкуството и на мен лично са ми от най-любимите неща в него. Баси, ако седна ей сега на прима виста мога да ви изкарам тук списък с поне 200 имена на аниме/тв/филмови/книжни/гейм персонажи, които бих опънала на всяка изпречила се на пътя ми плоскост и които са ме вкарвали в състояние на олигавен фенгърлски ступор из целия интернет. Някои от тея ДАЖЕ са добре развити, да им се ненадеваш. В тоя списък щеше да фигурира и MCU Локи. И досега се сещам за един Фейсбук пост на една приятелка, който описва доста добре настроенията ни към тоя: "ЩЕ КОЛЕНИЧА ПРЕД ЛОКИ КОЛКОТО, КОГАТО И КАКТО ПОИСКА!!!".

Но за мен е важно човек да има някъв self awareness за това защо харесва определени неща, за да не вземе да си въобрази че тея неща са с някви обективни и ценни за интелекта, изкуството и планетата качества. Щото ако си въобразиш подобни неща ставаш безкритичен към това, което ти се предлага и спираш да търсиш по-добри опции. И точно това е един от по-големите проблеми с тъпите блокбъстъри и това, заради което разни лица като Джоди Фостър се оплакват. Тъпите блокбъстъри програмират безкритична публика, която лесно и доволно кльопа деривативните лайна, които ѝ се представят и после радостно хуква да си купува рандъм мърчъндайз. Като човек купувал мърчъндайз като някво видиотено изфенгърляло зомби, трябва да кажа че понякога се чувствам омерзена от себе си. Затова и напоследък се опитвам боклуците, които си купя поне да наливат пари в производители и заглавия, които имат и някви обективни качества, с надеждата, че правя някакъв statement там като разумен потребител, гласуващ с портфейла си. Фигурката ни на Гералт е резултат от тоя мисловен поток - дано нещо от тея пари стигне до CD Projekt Red в крайна сметка. За тях поне знам, че ще направят нещо смислено с тея ресурси. А пък до момента съм купила почти всичко издадено по Джоджо в Северна Америка с надеждата да накарам северноамериканските издатели да ми пуснат хубави БД едишъни на анимето.

Иначе е добре, че приятелките ти са се хванали да прочетат и малко истинска митология покрай попкултурните си увлечения. Дано да продължат да се развиват в тая посока. Поп-културата нееднократно ме е тласкала към някакви по-висококултурни медии, да не говорим че и английски научих заради нея, а в някакъв момент може и японския да подхвана (и без това съм натрупала някакъв там речников фонд на японски). Даже мисля, че трябва да почнем да я вкарваме в по-големи количества в образователните ни системи.

[Martix]

+1 за горния пост. Ако супергеройските филми имат някаква вина за "падението на сериозното кино", това е че възпитават безкритична публика. Но ако не бяха те, вместо тях безкритична публика щяха да възпитават пиратските филми, или каквато друга мода беше на тяхно място.

[Claymore]

Бях обмислял мнооого дълъг пост с леко заяждане именно към хората които казват че филмите като цяло са шит, същеременно признавайки че не гледат много извън wide release лентите, но докато се включа доста от нещата които исках да кажа се обсъдиха. Иначе като цяло съм съгласен с мнението на @Scourge , киното в смисъл на филмите си е много добре, тая година беше абсолютно невероятна като цяло, каквото съм гледал нов нефранчайзов рилийс (Atomic Blonde, Get Out, The Handmaiden, The Vilainess и разни други неща) минимум ми е харесало, ако не да го обожавам. Същото не мога да кажа за чекии като новия Ейлиън, новия Гардианс ми беше весел и приятен и забравих абсолютно всичко в него след като излязох от салона. Качественото кино, независимо в какво проявление, ще си живее живота. Вече мейнстрийм индустрията и мултиплексите може да го закъсат, за което ще им проскърцам с най-сладката дребничка цигулка, понеже ме боли фара за тях. Там ходя само за неща като IT, комиксови шитове два пъти в годината и Baby Driver или подобно нему. И всъщност съм много по-склонен да дам пари за да пробвам инди филм който може дори да не разбера (кхъм, H., кхъм) отколкото поредната високобюджетна чекия. Не че съм дори някакъв мега разбирач, но е абсурдно да се твърди как 2017 била слаба откъм филми, когато човек е гледал само пуканкови неща, както е абсурдно да се твърди същото за игрите ако човек е играл само ААА игри. Наскоро бях в такъв спор и щях да си тегля ножа. Не конкретно към някого тук, просто това твърдение за филмите го чух няколко пъти от различни хора за последния месец и ми е смешно. Съгласен съм и с причините на @penzata да ходи на кино - изолацията от външния свят и всякакви разсейващи фактори е важна. Имам си голям телевизор къщи, но дори когато съм залисан в нещо я ще си отворя месинджъра, я ще задремя на дивана, я нещо друго.

Иначе не е и много трудно да се следи за добри малки филми, сума ти сайтове наред с всички новини и обявления за НещоМен вс. НякваУомън: Дъ Ъуейкънинг ъф Дъ Рекънинг - Електрик Бугалуу 2 пускат и списъци тип "Films To Look Out For in XXXX". Иначе дистрибуцията конкретно в нашата мила страна е капризна дори в инди кината, mother! тук изобщо не го даваха, Killing of a Sacred Deer два пъти му местиха датата, сега уж февруари ще излезе... Но пак ни огряват интересни или дори добри неща. На запад ако живее човек в средно голям до голям град инди кина с лопата да ги ринеш. Като бях в Лестър в местното инди кино на 31ви октомври правеха хорър маратон с The Thing и още 4-5 филма със закуска на сутринта

Що се отнася за спектакъл... ми сори ама неща като скорошната реставрация на Сталкер, която даваха в Дом на киното, The Shape of Water или случаен филм на Ян Сванкмайер или по-кадърен френски режисьор за мен са почти винаги много по-добър "спектакъл" отколкото случайна невдъхновена CGI битка между супергерои без грам усещане за physicality и злобица. Чисто и просто защото са радост за окото с детайлите си, особено ако се вкарат по-интересни операторски техники. Дето каза пичът от Every Frame A Painting в едно видео върху Джеки Чан и филмите му, именно фактът че героят му е уязвим и често яде бой или се спъва, придава реализъм на персонажите му и прави екшън сцените по-увличащи, защото го усещаме като нормален човек и стискаме зъби при всеки удар който поема или нанася. Като се млатят Супермен и Батман или нз кой, хубаво - сгради се рушат, хвърчат лазери, експлозии има ама suspension of disbelief-а ми го няма. В случая това е от некадърна режисура, не само заради жанра, но това е нормата. The Winter Soldier остава единствения комиксов филм от който си спомням някакви моменти в екшъна и то с добро. Atomic Blonde също всъщност имаше много по-запомнящи се екшън сцени от GotG 2.

За да адресирам формално на Доктора въпроса, ами по-скоро не съм съгласен с Гън. На прима виста само неговите Марвълски неща и Winter Soldier някак ми изскачат в главата като по-отчетливи и "авторски." Всичко друго на ниво стил, музика, кинематография и визуален дизайн ми се омешва. Да, да, споделена вселена и т.н., ама не е извинение.

П.П. Жоро, а вместо да разцъкваш случайна статия във вестник или списание, спокойно можеш да отвориш програмата на фестивала и да видиш ревюта на 2-3 филма, да си избереш някой и да отидеш Пък на Марк Кърмоуд видео ревютата също вършат работа понеже пичът ревюира почти всичко и са всички по 5-6 минути.

П.П.П. Марто, не мисля че супергеройските филми са краят на киното, по-скоро са симптом на проблема, но за себе си лично не мога да ги трая, дори просто като се говори ли говори за тях около мен. Тази година се ограничавам до Black Panther и Infinity War, като втория дори не знам дали ще го гледам на кино след ужасяващо скучния първи трейлър.

[Moridin]

Видео ревю е най-тъпото нещо на света

[Claymore]

Видео ревю е най-тъпото нещо на света

Хм първо Анастасиа, сега ти... забелязвам pattern. Явно е от възрастта

[Roland]

Правилните видео ревюта са страхотни. (Не е до възраст, а до предразсъдъци :р)