Не знам какво става но нови две поредни победи от два мача

Респективно в защита (още на първата точка победихме ) с Джънкрат - най-сетне разбрах как да си ползвам мините в атака и на едно място шибнах четирима от петима възможни , избягах и през това време Фара ги сереше отгоре с улта и в атака с Лусио- малко позациклихме баш-накрая на последния метър но надделяхме като пуснах улта . С Лусио ме поубиваха доста повече защото се налагаше да отблъсквам разни фланкъри докато нашите гледаха главно напред с изключение на един Хазно който играеше някаква паралелна игра някъде отстрани . Даже на едно място отблъснах по случайност Уинстън докато скачаше към Ханзо и го съборих в една дупка.
Радвам се, че се върнах към играта като се играе с някаква мисъл играта носи голям отборен фън.
И мисля, че си намерих герой -Лусио , надъхва ме дори само да слушам ритъма на бийтовете докато подскачам наляво надясно по стените и ги помпя -не очаквах, че ще направя толкова килове и асисти с него но се оказа, че успявам да вземам доста герои а отблъскването е много пълнещо душата умение.