1984

[coldie]

Какво мислите за финала на тази книга?

Чел съм я само веднъж и не смятам да я чета отново - но ми е интересно какви възприятия е породила във вас ( тези които сте я чели )

[трубадур]

[Gilraen]

coldie, не е зле да прочетеш историята отново. Няма да се впускам в обяснения защо.
За мен финалът е абсолютно адекватен и самият Смит обяснява причините - ами и двамата са напълно пречупени, унищожени човешки същества, които вече не представляват опасност за системата, по никакъв начин - тя е изтръгнала от тях всичко и те са вече само обвивка.
Колкото и романът да е "вдъхновен" от тоталитарно общество, ясно кое в случая, той все пак е фикция и в тази фикция е реалистично героите да бъдат оставени живи. Ако историята наистина се случваше в конкретната страна, и двамата щяха да бъдат унищожени и физически.
Има нещо, с което Оруел не ме убеждава обаче, и това е твърдението му, че ако има надежда, тя е в пролите.

[coldie]

coldie, не е зле да прочетеш историята отново. Няма да се впускам в обяснения защо.
За мен финалът е абсолютно адекватен и самият Смит обяснява причините - ами и двамата са напълно пречупени, унищожени човешки същества, които вече не представляват опасност за системата, по никакъв начин - тя е изтръгнала от тях всичко и те са вече само обвивка.
Колкото и романът да е "вдъхновен" от тоталитарно общество, ясно кое в случая, той все пак е фикция и в тази фикция е реалистично героите да бъдат оставени живи. Ако историята наистина се случваше в конкретната страна, и двамата щяха да бъдат унищожени и физически.
Има нещо, с което Оруел не ме убеждава обаче, и това е твърдението му, че ако има надежда, тя е в пролите.

Точно заради това тази книга не ми харесва. Преди ми харесваше, даже съм я наричал една от най-големите книги. Но сега като си давам сметка тя е апологет на това да се предадеш. Апогей на това, че друг диктува живота ти, и в крайна сметка, ще свършиш както той реши.

[Roland]

Ми не.

[The Dragon]

coldie, не е зле да прочетеш историята отново. Няма да се впускам в обяснения защо.
За мен финалът е абсолютно адекватен и самият Смит обяснява причините - ами и двамата са напълно пречупени, унищожени човешки същества, които вече не представляват опасност за системата, по никакъв начин - тя е изтръгнала от тях всичко и те са вече само обвивка.
Колкото и романът да е "вдъхновен" от тоталитарно общество, ясно кое в случая, той все пак е фикция и в тази фикция е реалистично героите да бъдат оставени живи. Ако историята наистина се случваше в конкретната страна, и двамата щяха да бъдат унищожени и физически.
Има нещо, с което Оруел не ме убеждава обаче, и това е твърдението му, че ако има надежда, тя е в пролите.

Точно заради това тази книга не ми харесва. Преди ми харесваше, даже съм я наричал една от най-големите книги. Но сега като си давам сметка тя е апологет на това да се предадеш. Апогей на това, че друг диктува живота ти, и в крайна сметка, ще свършиш както той реши.

Колди сериозно ли не разбираш, че да убиеш е лесно, а да контролираш е трудно. Това е цялата тема на книгата - контрола като самоподдържаща се самоцел. Ереста трябва да бъде изличена. След стая 101 Уинстън може да ебе колкото иска Джулия стига това да не носи удоволствие на никой от двамата. That is the whole fucking point - всеки цвят трябва да бъде боядисан в сиво. Убийството на еретик е най-безсмисленото и опасно нещо в това общество - защото показва липсва на контрол над нечия съдба.

И точно това е причината след като са излекувани да бъдат пуснати обратно в обществото - защото ако направиш нещо за назидание, автоматично означава че има нещо което и да трябва да бъде назидавано ... партията не иска общество в което хората ги е страх да се бунтуват. Партията иска общество в която самата идея за бунт не съществува. От там - уинстън не е враг. Уинстън е просто болен. Той не е извършил престъпление, защото партията иска нейните закони да бъдат всевластни. Което значи, че самото им нарушаване е невъзможност по дефиниция.

[coldie]

И на двамата - много е просто, казано е в Книгата, казано е за да го разберат всички - "по плодовете, ще ги познаете".
Не по действията, а по плодовете.
Може би не сте чели Библията, и аз цялата не съм я чел, но поне такива ключови фрази би могло да знаете и да разсъждавате над нещата спрямо тях