къ да не поснеш салза кат се сетиш как се правеше киноpenzata wrote:филми, в които все още я няма днешната изкуствената политкоректност и, поради този факт, негърът винаги умира (било в началото, било в края); можеш да халосаш дъ биг бос ъф дъ ийвъл корпорейшън, дори и да е жена; никой не зачита мнението на експерти и учени as long as военните могат да си пуцат, експериментират и копат на воля; и женките почти не носят сутиени (nipple poke), освен, когато се събличат. Класика.
Как да е - от поредицата филми, които не успях да изгледам целите.
Некъв дивак качил рипнато от VHS-ка Арена. Долнопробна осемдесетарска кик бокс простотия с извънземни. качественото е, че върху английския дублаж има немски, а върху него нашето момче от едно време превежда в реално време. С други думи - ултимативният начин да гледа филм.
The Great Silence на Sergio Corbucci от 1968, доста красив филм между другото, могъщ Мориконе, час и половина гадни хора си причиняват гадни неща. Пуца се за щяло и нещяло, народът мре, лошите побеждават.
Universal Soldier: Day of Reckoning - не разбрах за какво точно става въпрос във филма, щото прехвърлях селскостопанската част и зяпах само кеча. Scott Adkins (има ъндиспютет 4, режисиран от българин тая година) много лошо ги бие. Въобще проблемът е, че Ван Дам и Лудгрен са на годинки и с тях сцените е трябвало да са заснети по-така, че да не личи, че не могат да се движат. Останалото е баси клането. Филмът си бие не горфест на моменти, учудващо амбициозна камера и монтаж за толкова евтин филм, особено меракът на финала да е всичко в една непрекъсната камера, показваща месомелачката ин фул глори беше приятна изненада.
The Autopsy of Jane Doe - го изгледах целия обаче. Смятам го за един от най-добрите филми, в тази потресаващо вяла и скучна за киното година. Можехме да минем без обяснението кво точно става, ама това да ти е минус.
