Дисни

Филми, бре, филми... Джена Джеймсън, Трейси Лордс – we have them all!
Post Reply
User avatar
Killua
Ascendent
Posts: 3815
Joined: Sat Jun 11, 2005 10:10 pm
Location: София

Дисни

Post by Killua » Wed Dec 07, 2016 12:39 am

Пускам темичка, в която да се обсъждат Дисни! Не видях да има :)
Тук продължавам разговора с @alshu (и неговото алтер его - , ) под ревюто за Смелата Ваяна, но като цяло идеята на темата ще е да се коментират всякакви неща покрай студиото, разбира се.
Аз съкратих списъка, защото ще е досадно дълъг, там първата Книга за джунглата, първите Далматинци, Аристокотките, The Emperor’s New Groove и пр.
Може би ще е по-лесно да изброявам, какво не обичам – Херкулес, Гърбавия от Нотр Дам, Алиса (анимацията, за игралните не знам), Мечо Пух (всичко по темата, за мен е някаква грешна интерпретация на книгите) всъщност пак ще се получи дълго…
Е, ти си цял Дисни фен, значи! То никой човек не харесва всички заглавия на дадено студио, няма как.
Най-вече с мнението си за Херкулес и Мулан ме изненадваш, интересно ми е кои са нещата които не им харесваш? Щото са представители на нещо като "новите Дисни"? Дразни те хуморът или конкретни персонажи ?
Моето мнение за изброените от теб филми е горе-долу сходно, с няколко изключения: "Аристокотките" не ми е фаворит - специално го теглих сума ти време от казаа-то навремето, когато се опитвах да изнамеря всичко анимационно на Дисни, и накрая взе, че не ми хареса особено. Така че съм си го сложила по-надолу в Дисни списъка, някъде около досадния "Мечо Пух" (с особено досадния Прасчо глас). Гърбушко и Алиса са ми средна работа, не съм си правила труда да ги гледам повече от веднъж-дваж. Нехаресването на Алиса може би до голяма степен се дължи на факта, че като малка не обичах оригинала - дали заради екранизацията на Дисни или не съм харесвала Дисни, щото вече не съм обичала книгата... Не помня кое беше първо. При Книга за джунглата обратното - твърде рано прочетох и се влюбих в книгата и филмът не можа да ме спечели толкова. Е, музиката е много яка, разбира се <3
„от малка страдам от тежка непоносимост към всичко, свързано с Мики Маус“ – сигурно е въпрос на поколения. За нас децата от соц. ерата Мики Маус беше символ на това, какви хубави неща предлага капитализма ;))). Бегъл поглед към шарения и весел живот, който водят хората отвъд Стената.
За по-новите поколения предполагам той е символ на точно обратното – колко гнусно експлоатационен е всъщност, а логото със силуета на главата на Мики се родее с нацистката свастика. ;)))
Е, не те знам ти точно кой набор си, но да, аз действително съм хванала само няколко не съвсем съзнателни години соц. Но, уви, моята омраза към Мики Маус няма нищо общо с подобен на описания от теб символизъм - просто от най-ранна детска възраст ми беше скучен и грозен, но мисля, че най-вече имах (и все още имам) непоносимост към гласовете и начина на говорене на героите. "Фантазия 2000" просто отказах да го гледам и още не съм наваксала с него... Като дете много обичах "дългите филмчета", най-вече "красивите" на Дисни, а тези, заедно с доста други, просто не попадаха в тази категория. Не бих казала, че вкусовете ми са се променили твърде много оттогава, но поне се опитвам!
Обективно погледнато най-старите кратки анимации с Мики, Доналд, Гуфи, Плуто и компания са пример за революцията в анимационните и озвучителните техники от онова време и сигурно е добре да се гледат извън контекста.
Въпросният A Goofy Movie от 1995 е от ерата когато 2D техниките бяха на върха си и 3D-то таман навлизаше, но още беше доста примитивно.
Не бих казал, че самият той демонстрира, кой знае колко велики техники, по-скоро е камерен и не че няма абсолютно страхотно анимирани сцени, но не се опитва да блесне.
В духа на първите Дисни анимации е, все пак е филм за Гуфи.
Някак след него всичко почна да ме дразни – Покахонтас, Мулан, Херкулес, Гърбавия от Нотър Дам и въобще всичко чааак до Fantasia 2000 и The Emperor’s New Groove
Тоест да се гледат извън контекста на времето или напротив - да се оценяват предвид това че са някакви пионерни за времето си? Или извън контекста на Дисни? Кой контекст с други думи, че не разбрах.
„Направи ми впечатление, че често се коментира по разните ревюта колко било хубаво, че Ваяна била нестандартна некльощава принцеса. Но сигурно наистина не им е много яко на тихоокеанците, след като баш техните хора са представени по-пухкави, и това не е за първи път“
1. Наистина, лошо няма да се показват истории с по-пухкави народ. Ако не величаене на човешкото разнообразие, поне е прекъсване на монотонността и досадното налагането на холивудските стандарти за красота.
2. Всъщност за „фиктивните“ стандарти на филма Моана не е пухкава.
3. Външния изглед на хората зависи от начина им на живот. На някой богат на ресурси остров местните жители сигурно ще са по-едри, а на някой по-беден хърбави.
Е, сега вече имаме международни здравни стандарти, физкултура, диети и пр., но все пак говорим за древна легенда.
4. Гледал съм бонусите към Лило и Стич. Там в училището за танци, откъдето аниматорите взимат референциите за танцовите движения имаше доста закръглени танцьорки, та да не ми са правят толкова…
Все едно да се преструваш, че традиционните кючекчийки не са били доста мазни. Просто такава е била модата (и начина им на живот, ако танцуваха балет нямаше да могат да натрупат такива тлъстини).
5. Дисни почти във всеки техен филм ни заливат с расови карикатури. Това наистина трябва да спре.
Темата е противоречива и народът не трябва да и се пали толкова.
О, да, съгласна съм тук с почти всичко. С тази уговорка, че наистина е комплексно и противоречиво. От една страна е яко да има дайвърсити, от друга, както ти казваш, не ако това дайвърсити е само в стереотипи/расови карикатури. Защото нито "белите" хора са само модели, нито другоцветните хора са непременно дебели (сложих "дебели" заради римата ;р).
Да, Ваяна не е пухкава (по моите разбирания за пухкавост, че то не е като да е точно понятие), тя е по-скоро..ъъъ, реалистичен боди тайп. Но тук не говоря за фиктивните стандарти на филма, а съотнесена спрямо много други свръхслаби героини. Малко като барбитата, които пуснаха преди няколко години - ниски и малко по-трътлести от стандартните кукли, но пак безкрайно далеч от "пухкави".
Но така или иначе, по-скоро мисълта ми в случая беше насочена към възторжените коментари, в които Ваяна се представя все едно е първият такъв случай в историята на Дисни. Хората имат къса памет :)
Относно Лило и Стич не знам дали някой се е оплаквал (сигурно да), че героините са с по-едър кокал, аз направих сравнението главно, за да изтъкна, че А) Ваяна не е първият пример за (що-годе) реалистично женско тяло и Б) че не е толкова чудно, ако хората от този регион се пообидят, при положение че техните съвременници (=Нани етц) са представени по-едри, а техните идеализирани божества и герои (=Мауи) са представени като много по-едри, отколкото в по-голямата част от литературата и екранизациите до този момент. И към това като се прибави, че населението страда доста от затлъстяване, както си видял и самият ти, в клиповете, и няма нищо изненадващо, ако е имало разни по-остри коментари.

По първата ти точка да се показват истории с пухкави народи - ще е забавно следващата принцеса да е пухкава бяла американка, интересно какви ли ще са реакциите :D
Имам спомен за една американска принцеса, която беше тъмнокожа и която, ако бяха направили по-едричка, сигурно щяха да им вдигнат шум до небесата.... Все за нещо някой ще намери да се начумери. :D Няма угодия!
shadow dance nikoga ne luje

User avatar
alshu
Elder God
Posts: 5240
Joined: Tue Dec 21, 2010 12:21 pm

Re: Дисни

Post by alshu » Wed Dec 07, 2016 10:19 am

Killua
То никой човек не харесва всички заглавия на дадено студио, няма как.
Феновете на японското студио Гибли са малко така. Още и феновете на Макото Шинкай, който (горе-долу) сам си прави филмите.
Колкото и да са хубави на мен ми идват еднообразни, при това на теми, които не са им интересни.
Гибли имат и едно-две изключения, примерно Съседите Ямада и Принцеса Кагуя - за която ти писа статия, но общо взето, каквото интересно са имали да го казват са го направили преди да основат студиото.
Щото са представители на нещо като "новите Дисни"?
Не знам нови-стари. Има един период, които някои хора наричат "Ренесансът на Дисни", може би като доходи, защото и малко преди него има хубави неща, да кажем The Great Mouse Detective (Ооо, Ритиган!).
Той почва от Малката русалка и включва такива неща, като Спасителите в Австралия, Красавицата и звяра, Аладин, Крал лъв... и тази поредица ми се струва епична, чак до филм за Гуфи включително.

Нататък ми тъпее. Просташки хумор е имало и преди, но тук просто историите са елементарни и лошо развити. Няма ги предишните перипетии и неочаквани обрати.
Чак в Императора се връща старият живец и енергия.
с мнението си за Херкулес и Мулан ме изненадваш
А не трябва.
Аз съм си странен и прост. :lol:
Двете са страхотни идеи на хартия (за разлика от Покахонтас, която е откровена тъпня) и са представени с убийствена анимация, особено Мулан, но сюжетът им се развива, като холивудски филм от 50-те. Няма я 90-тарската сила или цинизъм или и аз не знам какво, но го няма.
"Аристокотките" не ми е фаворит
Наистина не са нещо осбено - Далматинцитие, но по-малко на брой, котки вместо кучета и най-лошото без Крюела.
Ма за детско 70-тарски филмче е добре (имаше един пиян гъсок дето открадна шоуто, както и две кучета).
Не може да се каже, че ме кефи по обективни причини, просто го гледах в (хикикомори) момент на нужда. :lol:
Ъъъ и обичам котки.
При Книга за джунглата обратното - твърде рано прочетох и се влюбих в книгата и филмът не можа да ме спечели толкова.
Нещо като моя случай с Мечо Пух.
Маугли никога не ми е бил от любимите персонажи, затова драстичните промени на Дисни в историята не ми пречеха и успях да се насладя на якия анимиран мюзикъл, който е филмчето.
Иначе, като малък харесвах книгите за Алиса, но анимацията на Дисни е средна работа, като казваш.
"Фантазия 2000" просто отказах да го гледам
Ми той не се мярка много там...както и в първата Фантазия, предимно анонсира. Най-продължителната му поява е в "Чиракът на магьосника" (има го и в двете Фантазии). А шортчето си струва заради анимацията и естествено заради страхотното музикално парче. (Пусни си само музиката, ако по случайност не я знаеш.)
Въобще аз харесвам и кратки форми, а двете Фантазии са пълни с експериментална анимация и прекрасна класическа музика.
Тоест да се гледат...
Бързах, като го писах, оплескал съм текста.
Исках да кажа, че не трябва да се гледат в контекста на стъпките към изграждането на Дисни империята, а в контекста на техническите постижения в анимацията.
На базата на тези кратки филмчета са разработени методите довели до първия им пълнометражен анимационен филм - Снежанка.
После всички други студия се учат от него.
Хората имат къса памет
Според мен им харесва те да са началото на летописа "Ето по мое време започна истинската свобода и равноправие!", а това че десетилетия и дори столетия преди тях някакви безименни пионери и мъченици на каузата са си тровили живота само, за да могат да осигурят това, което днес се взима наготово - хич не им и дреме.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:

“Just try that mixture once, Captain Duncan.”

He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:

“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”

User avatar
Killua
Ascendent
Posts: 3815
Joined: Sat Jun 11, 2005 10:10 pm
Location: София

Re: Дисни

Post by Killua » Wed Dec 07, 2016 12:07 pm

alshu wrote: Колкото и да са хубави на мен ми идват еднообразни, при това на теми, които не са им интересни.
Гибли имат и едно-две изключения, примерно Съседите Ямада и Принцеса Кагуя - за която ти писа статия, но общо взето, каквото интересно са имали да го казват са го направили преди да основат студиото.
О, да, за Ямада бих предположила, че ги харесваш. Аз се впечатлих от идеята и изпълнението, както и нестандартния подход, но пак не успя да ми стана любимо, защото е твърде карикатурен/комиксов стил на рисуване на героите, който просто не ми влиза лесно. Наистина имам някаква спирачка като стане дума за разминаване с разбирането ми за естетика. Пак мисля, че е супер сладко етц, но пък и не е някаква линейна история, а кратки сцени/случки от семейния живот на Ямада (доколкото помня) и не го усетих толкова като филм, колкото като потенциални епизоди от неосъществен сериал.

Относно Кагуя, имам спомен, че ти коментира под статията с реплика от рода на "оо, пак ли Гибли", да разбирам, че тогава все още не си го бил гледал? ;р Иначе този филм на мен нямаше как да не ми хареса, все пак съм чела приказката, изучавала съм я в университета и винаги много съм я харесвала, а интерпретацията е толкова невероятна, с толкова красива анимация, че ми спря дъха и ми взе сърцето <3

От репликата "каквото интересно са имали да го казват са го направили преди да основат студиото" ми става ясно, че гледаме на нещата по малко по-различен начин. Аз лично се впечатлявам от идея и изпълнение, така че дори едно нещо вече да са го били представили преди, бих се радвала да го видя отново, реализирано по-добре, с по-хубава анимация, музика, по-различен сетинг. Ти може би се вълнуваш повече от новаторски подход ? , но за мен това е само един от няколко елемента. Още повече, че много често се получава така, че първо гледам по-късни неща и чак след това връщам лентата назад към "оригиналите" и рядко харесвам вторите повече. Само като си спомня за Панда Копанда, не мисля че дори я изгледах цялата! Да, винаги го има момента с "първото влюбване" в нещо, което трудно бива изместено от друго, дори това "друго" да има много повече какво да предложи.
Не знам нови-стари. Има един период, които някои хора наричат "Ренесансът на Дисни", може би като доходи, защото и малко преди него има хубави неща, да кажем The Great Mouse Detective (Ооо, Ритиган!).
Той почва от Малката русалка и включва такива неща, като Спасителите в Австралия, Красавицата и звяра, Аладин, Крал лъв... и тази поредица ми се струва епична, чак до филм за Гуфи включително.

Нататък ми тъпее. Просташки хумор е имало и преди, но тук просто историите са елементарни и лошо развити. Няма ги предишните перипетии и неочаквани обрати.
Чак в Императора се връща старият живец и енергия.
Ахахах, "Спасителите в Австралия" The Rescuers down under ли е?? Никога не съм знаела, че така са го превели, жалко, колко скучно. И сега понеже си нямам друга работа, потърсих как са преводите на някои от другите езици. Славянските са скука като българското, с тази "Австралия", но има няколко много яки. Японското е епик: ビアンカの大冒険 ゴールデン・イーグルを救え! или "Голямото приключение на Бианка: На помощ на златния орел". Съответно и първите Rescuers в Япония отново са центрирани около Бианка и са "Голямото приключение на Бианка". Ето, братята японци от колко отдавна правят жените приключенки и главни героини, дори когато в оригинал не са :lol: Френското ми харесва също с предаването на Австралия като страна на кенгурута "Bernard et Bianca au pays des kangourous" (Aventures de Bernard et Bianca е първият филм), но испанците/латиноамериканците/немците са отишли още по-далеч с "Bernardo y Bianca en Cangurolandia" § "Bernard und Bianca im Känguruland" :D

Колко ги обичах и Рескюърсите, и Маус Дитектив. Но сякаш наистина останаха в сянката на другите известни Дисни неща, макар да си бяха популярни навремето и съм сигурна, че съм ги гледала и по бг кабеларки/телевизии. Всички знаят Красавицата и Звяра, Цар Лъв и т.н., но за Rescuers etc ще се сетят само евентуално и то ако покажеш картинки. А ти съм убедена, че си нещо като енциклопедия за безкрайно по-неизвестни неща, моят най-апокрифен Дисни филм май е Black cauldron.

За мнението ти за Мулан, Херкулес и прочие - ама какви перипетии и неочаквани обрати толкова е имало в тези от "ренесанса" да кажем, че сравняваш по този начин? :ninja: Разбирам да кажеш "насилен хумор" (макар че аз го обожавам, но да кажем въпрос на вкус), но това с елементарни истории и липса на перипетии/обрати ми е странно. Нито "Малката русалка" имаше някакви неочаквани обрати (освен ако някой не е очаквал да свърши накрая като морска пяна), нито "Красавицата и Звяра" примерно има с нещо по-неочаквани перипетии/обрати, в сравнение с Мулан / Херкулес (ти после говориш всъщност че ти липсвал цинизъм деветдесетарски, та може това да ти е мъката, макар че за мен е малко трудно да разбера какво точно имаш предвид). Като стана дума за Красавицата - дразня се колко идентичен са направили трейлъра по новия филм с оригинала. Ако филмът ще е мотамо с анимацията, защо изобщо са го правили? Скептична съм доста, а предметите изглеждат просто зловещо.... :/
Наистина не са нещо осбено - Далматинцитие, но по-малко на брой, котки вместо кучета и най-лошото без Крюела.
Ма за детско 70-тарски филмче е добре (имаше един пиян гъсок дето открадна шоуто, както и две кучета).
Не може да се каже, че ме кефи по обективни причини, просто го гледах в (хикикомори) момент на нужда. :lol:
Ъъъ и обичам котки.
Е, да, а аз стигнах до него след сума ти изгледани Дисни класики, с незачитане на контекста (тоест не ме е интересувало тогава кога е правен и дали е бил як за времето си) и след дълги месеци чакане да се свали в период, в който сваляне с 3К беше супер скорост за чужбина. :mrgreen: Аз също обичам котки, но може и да съм гледала в кучкарския си период, вдъхновен от Ласи и Далматинците. Последните ги обожавам и като анимация, и като книга, въпреки че пак не помня кое ми беше първо... Но така или иначе, и двете ги обичам много, а първите няколко изречения от книгата още помня наизуст (отбелязвам го като постижение, щото обикновено забравям скоропостижно всичко, но поне далматинците съм ги чела 20-ина пъти и ми се набиха в главата).
Ми той не се мярка много там...както и в първата Фантазия, предимно анонсира. Най-продължителната му поява е в "Чиракът на магьосника" (има го и в двете Фантазии). А шортчето си струва заради анимацията и естествено заради страхотното музикално парче. (Пусни си само музиката, ако по случайност не я знаеш.)
Въобще аз харесвам и кратки форми, а двете Фантазии са пълни с експериментална анимация и прекрасна класическа музика.
Може би не стана съвсем ясно, но аз Мики най не го понасям, но всички останали досадноговорещи герои като Гуфи и Доналд са ми също толкова дразнещи. Виж, Плуто е готин. Плуто мълчи. Бъди Плуто!
Музиката към Чиракът ли? -> https://www.youtube.com/watch?v=Ait_Fs6UQhQ
Според мен им харесва те да са началото на летописа "Ето по мое време започна истинската свобода и равноправие!", а това че десетилетия и дори столетия преди тях някакви безименни пионери и мъченици на каузата са си тровили живота само, за да могат да осигурят това, което днес се взима наготово - хич не им и дреме.
Или просто откриват топлата вода - аз колко пъти с кеф съм правила някакво яко наблюдение, само и само за да разбера, че съм реално на края на опашката. :neutral: Или пък повтарят като папагали заучени фрази, които циркулират из мрежата.
А то тръгнат ли да се търсят "корените" на нещо, направо забрави, отече работата. Аз затова коментирах само в контекста на "дисни принцеса" - в крайна сметка има няколко филма на кръст, колко да е трудно.
shadow dance nikoga ne luje

User avatar
alshu
Elder God
Posts: 5240
Joined: Tue Dec 21, 2010 12:21 pm

Re: Дисни

Post by alshu » Wed Dec 07, 2016 2:08 pm

"оо, пак ли Гибли", да разбирам, че тогава все още не си го бил гледал?
Аз още не съм го гледал.
За уникалността спрямо Гибли каталога съдя по картинките и твоето ревю. :lol:
И още продължавам да съм в режим "оо, пак ли Гибли"?
В световен мащаб кино любителите си знаят само за него...е, скоро ще почнат да мрънкат и за Your Name на Шинкай и ще се окаже, че цял живот (докато пишеха само и единствено за Гибли) са му били най-върли почитатели. :lol: :lol: :lol:

То и аниме феновете не са по-малко праволинейни - Наруто, Даргън Бол Зии, Титаните...в най-добрия случай ДжоДжо (пак омразно).
Има я и една порода манга фенове "Новото аниме на Берсерк е гнъс, затова са ми виновни феновете на всички останали анимета!". :?
бих се радвала да го видя отново, реализирано по-добре, с по-хубава анимация, музика, по-различен сетинг
На теория е така. Но дори да оставим настрана безразличието ми към любимите теми на Миязаки, все пак си мисля, че в по-късните си продукции не са надминавали арт и анимационните си върхове от пред-Гибли заглавия, като Lupin III: Cagliostro no Shiro и Kaze no Tani no Nausica.
Ти може би се вълнуваш повече от новаторски подход ?
Ми не и аз обичам да си повтарям любими неща, като развалена грамофонна плоча, ма как не се намери поне един критик да сподели, че колкото и да харесва студиото, все пак има известна репететивност в продукцията му?
Панда Копанда
Е, това е доооста пред-Гибли.
винаги го има момента с "първото влюбване"
Донякъде и с мен е така.
Ако съм гледал първо по-нова част от качествена поредица (пилота на Legend Of Korra спрямо сезоните на Avatar), то ми става по-близко на сърцето, дори да се развие с годините по-зле.
Никога не съм знаела, че така са го превели
То си беше пиратска VHS-ка, въпреки лъскавата обложка. Не знам да е идвало официално в България.
Мдаммм, Бянка е по-интересният персонаж. Бернар е поредният тип дето има нужда от изкуствено вдигане на самочувствието, за да си върши работата.
съм убедена, че си нещо като енциклопедия за безкрайно по-неизвестни неща
Всъщност не. Познанията ми са абсолютно random.
Ето, Black cauldron не съм го гледам (имаше го във видеотеката, но само обложката...някой беше откраднал самата касета :lol: ).
Нито "Малката русалка" имаше някакви неочаквани обрати
Ъъъ, за мен бяха неочаквани всичките тези говорещи и пеещи морски създания :D . Принципно мразя такива, защото колкото и да е абсурдна идеята има предостатъчно тъпи детски с такива. Изненадата беше, че тези в Ариел ми харесаха. :shock: (Fish Police - кратко сериалче вдъхновено от тях също е добро...и не пеят.)
Беше ми неочаквано, че цялото морско кралство е заложено на карта (е, сега вече е стандарт raising the stakes, но не и тогава).
Беше ми изненада комедийната игра на познаване на името на Ариел.
Беше ми неочаквано и че принцът ще се покаже, като "мъж на място" :lol: . В смисъл клише е, но леко се изненадах от този ass pool, защото в оригиналната история пичът я зарязва и очаквах по-мелодраматичен, но все пак щастлив край, а не тотална диснификация. :lol:

За сравнение Херкулес. И той няма почти нищо общо с легендата, но някак абсолютно всичко в него беше ясно още от началото. Нямаше ги и тези традиционни дребни комедийни сценки, които бяха запазена марка за Дисни до тогава (Или не бяха качествени? Доста отдавна съм го гледал.).
По някаква причина не изпитвах симпатия към никой от героите освен традиционно към злодея, който беше много готин, но схемата му беше глупава и прекалено сложна.

Мулан пък я разказаха цялата в трейлъра: от мотивацията, през дегизировката, през влюбването (прогресивността да вземе този демидж!), до зомби армията на Ченгис Хан.
Във филма буквално нямаше нищо повече...е, може би повече гегове с дракончето.
Някой ще каже "Ми не гледай трейлъри!".
Тогава не го знаех, а и спойлването не е толкова важо.
Цар Лъв също е доста стойлнат, но е достатъчно интересно да изминеш целия път до развръзката (в компанията на сурикат и глиган).
Всички Дисни филми са спойлнати, защото са по познати истории, но някак е забавно да следиш ре-интерпретацията им.
Историята на Мулан не сработи за мен по този начин. Иначе анимацията и съм я хвалил достатъчно.
нито "Красавицата и Звяра"
Е, да. То си е захаросан вариант на оригинала, но говорещите вещи внасят известно разнообразие, а и някои от песните са любими (обаче без основната :shock: ).
Сблъсъкът между Бела и Гастон също е някак по-edgy от другите адаптации, на които съм попадал.
макар че за мен е малко трудно да разбера какво точно имаш предвид
Не знам и аз.
Трябва да хвана да ги изгледам отново, за да го опиша по-точно, но това ми е усещането.
Докато гледах заглавията от началото на 90-те имах усещането за нещо съвременно и свежо. Отвъд 95 обаче ме върнаха някъде в 50-те години на Холувид: начертан сценарий, който трябва да се избута на мускули от точка А до точка Б, без кефа на самото пътуване.
Аладин и Аладин 2 може би са типичен пример, какво почна да не ми харесва в продукцията на Дисни.
И двете са линейни истории, които са ясни отдалече, но спирките по пътя на първия (интродукцията на продавача на лампи, преследването из пазара, геговете на джина, заяжданията на Яго и т.н.) са доста интересни и те оставят с приятен спомен, докато втория е досадно формално пътуване по същия пейзаж.
Повечето "края на ренесанса" филми, ги чувствам точно, като Аладин 2.
но всички останали досадноговорещи герои
Ма те не говорят в самите музикални сегменти на Фантазиите, дори почти на участват в тях, с две изключения.
Както и да е.
Музиката към Чиракът ли?
Ъхъ. (Сегментът го има и в двете Фантазии)
Кефи ли те или напротив?
Просто ми е любопитно, не си криви душата, ако искаш да я наплюеш.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:

“Just try that mixture once, Captain Duncan.”

He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:

“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”

User avatar
Killua
Ascendent
Posts: 3815
Joined: Sat Jun 11, 2005 10:10 pm
Location: София

Re: Дисни

Post by Killua » Wed Dec 07, 2016 3:51 pm

alshu wrote:Аз още не съм го гледал.
За уникалността спрямо Гибли каталога съдя по картинките и твоето ревю. :lol:
И още продължавам да съм в режим "оо, пак ли Гибли"?
В световен мащаб кино любителите си знаят само за него...е, скоро ще почнат да мрънкат и за Your Name на Шинкай и ще се окаже, че цял живот (докато пишеха само и единствено за Гибли) са му били най-върли почитатели. :lol: :lol: :lol:
Е вземи го изгледай де!
За Макото Шинкай не се ли говори доооста отдавна? Е, не колкото за Миязаки примерно, но не мисля, че е тотално пренебрегван от Запада, даже изобщо? Ох, това Your Name е Kimi no na wa, нали? Че наскоро една японка ми говореше за Kimi no na wa, дето последно била гледала на кино Аз само културно кимах и казах, че името ми звучи познато, но не мога да се сетя откъде. Е, тя не е като да каза, че е А) Аниме Б) на Шинкай.
Трябва да е излязъл вече по торентите, ще го разтърся...
На теория е така. Но дори да оставим настрана безразличието ми към любимите теми на Миязаки, все пак си мисля, че в по-късните си продукции не са надминавали арт и анимационните си върхове от пред-Гибли заглавия, като Lupin III: Cagliostro no Shiro и Kaze no Tani no Nausica.
Не знам, аз тоя Люпен го гледах навремето без да имам предварителни очаквания и хич не ми беше интересен. Нищо не си спомням от него, но чак впоследствие ми направи впечатление колко често се споменава като пример за много як. Малко като Порко Росо, който също ми беше скучен, въпреки че е спряган за много добър филм. Мисля, че не обичам филми за самолети и авиация (??), сега като се замисля. Kaze tachinu също ми беше посредствен и скучен, а него го гледах скоро.
Лапута и в нея има самолети и тя не ми е в топ 10 Гибли филми :lol: Жалко, че Миязаки има такава обсесия по въпроса.
Може би от всички филми на Гибли Наушика ми е въздействала най-силно и ми е от най-любимите (въпреки малкото самолети ;Д ), заедно със Spirited away :)
Познанията ми са абсолютно random.
Ето, Black cauldron не съм го гледам (имаше го във видеотеката, но само обложката...някой беше откраднал самата касета :lol: ).
А, нямах предвид само за Дисни, а по принцип за анимациите/аниметата. Добре че не си си го причинил, това е безапелационно най-тъпият Дисни филм, който съм гледала :(
За сравнение Херкулес. И той няма почти нищо общо с легендата, но някак абсолютно всичко в него беше ясно още от началото. Нямаше ги и тези традиционни дребни комедийни сценки, които бяха запазена марка за Дисни до тогава (Или не бяха качествени? Доста отдавна съм го гледал.).
По някаква причина не изпитвах симпатия към никой от героите освен традиционно към злодея, който беше много готин, но схемата му беше глупава и прекалено сложна.
Добре де - при Ариел казваш, че са те изненадали разни неща, но нито едно от тях не е свързано с главната история, която също е ясна от самото начало. Докато Херкулес го критикуваш на ниво "ясен от началото", но пренебрегваш именно, че пътят, по който стига до финала, е осеян със супер интересни и весели неща.
Относно смешките - това сигурно е най-натъпканият със смешки филм на Дисни (ето две минутки). И дори да не знам какво точно имаш предвид под "деветдесетарски цинизъм", струва ми се, че тук би го открил (ако гледаш пак? :Д )

Кажи ми колко точно типична героиня е Мег и че не те е изненадала? Няма друга такава фръцла: хем ръсеща сексапил на талази (или поне се опитва, то не че с наивничкия Херкулес е много трудно), хем ъъъ донякъде ивъл и коварна и го лъже брутално, хем адски незаинтересована с този супер провлачен и непукистки глас и вечно начумерена все едно й мирише на повръщано под нослето. Да, прав си, не е лесно да й се симпатизира, но пък е много интересна и изненадваща като герой, според мен, дори да я намира човек за неприятна. Но ако става дума за неприятен герой, то аз май наистина мразех тапира пардон сатира Фил. Но пък Пегасчето колко е сладък и е някакъв по-ранен стадий на коня от Рапунцел :))

Злодея и ти си го споменал, но не мога да повярвам, че му държиш сметка, че не му бил смислен уърлд доминейшън планът :lol: Виж само тази сцена с трите мойри и няма да ти и пука за потенциални пробойни: https://www.youtube.com/watch?v=SkM0tzUwGXg

За музиката е въпрос на вкус, но песента на Музите, I won't say I'm in love etc - страхотни са просто :)

Според мен си го гледал само веднъж (??) и нещо не си бил в настроение и после си го забравил, но ти е останало лошото впечатление за него и си си навил, че не ти харесва. Малко както аз примерно с Порко Росо-то и Люпен-а от по-горе.
Е, да. То си е захаросан вариант на оригинала, но говорещите вещи внасят известно разнообразие, а и някои от песните са любими (обаче без основната :shock: ).
Ъъ, коя е основната? Селиндионската? На мен песента на Гастон и песента на Бел в града са ми от любимите! А, и яката песен в снега, There's something sweet and almost kind... Да, предметите са страхотни, само дано не ми докарат сега кошмари новите им версии :neutral:
Не знам и аз.
Трябва да хвана да ги изгледам отново, за да го опиша по-точно, но това ми е усещането.
А може пък и някои от тях да земат да ти харесат и да не се налага да описваш какво им е лошото 8-)
Ма те не говорят в самите музикални сегменти на Фантазиите, дори почти на участват в тях, с две изключения.
Както и да е.
Чак сега разбрах какво ВСЪЩНОСТ представлява този филм. Представи си колко точно трябва да съм мразила Мики Маус, че щом съм го видяла на плаката, съм решила, че никога няма да гледам филма и дори не съм проверила наистина за какво иде реч. Всъщност мислех, че са някакви отделни истории, изиграни от Мики и компания. А то какво било. Е, пак са " кратки отделни истории", което при мен никога не тежи толкова, колкото пълнометражните, но ще ги видя всичките. То Фантазия май би било най-яко да се гледа както Властелина, Кръстникът и сега и Хари Потър ги пускат с жив оркестър :)
Ъхъ. (Сегментът го има и в двете Фантазии)
Кефи ли те или напротив?
Просто ми е любопитно, не си криви душата, ако искаш да я наплюеш.
А, ми че много си е хубава музиката (особено игривата част от 2:09). Аз всъщност съм го гледала преди филмчето, сега като го пуснах и се сетих. Мики като не си отваря устата е екстра :D
Аххх, пуснах си и Firebird Suite - него не съм гледала. Много много ми хареса <3 Едни сцени и герои в Моана напомнят на тукашните, но в Моана има друг туист, а тук, макар и доста утопично, е толкова по-красиво анимирано. Има и Бог Елен, хих.
shadow dance nikoga ne luje

User avatar
Moridin
Global Moderator
Posts: 19287
Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
Location: On the other side
Contact:

Re: Дисни

Post by Moridin » Wed Dec 07, 2016 4:03 pm

Само за да изясним, Hercules е най-великото нещо, което Дисни са правили (и ще направят).

Няма комедийни сценки?! Втф - това (заедно с Императора, другото им злато на Дисни) е най-смешният им филм. С много обиколки. Който почива изцяло на хумора и целият му сюжет се върти около абсурдизми, за разлика от стандартното Дисни, което си е със слъзлива история и хумористичен сайдкик.

Това е. Вие давайте обратно към Миязаки и Макото Шинкай ;р
This is it. Ground zero.

User avatar
Killua
Ascendent
Posts: 3815
Joined: Sat Jun 11, 2005 10:10 pm
Location: София

Re: Дисни

Post by Killua » Wed Dec 07, 2016 4:05 pm

Е, сега, би било хубаво да не се говори в специално отворена тема за ДИСНИ само за Гибли нали :lol:
shadow dance nikoga ne luje

User avatar
Litz
Ascendent
Posts: 4064
Joined: Mon Aug 16, 2010 12:46 am

Re: Дисни

Post by Litz » Wed Dec 07, 2016 4:10 pm

Killua, от твоето ревю на Моана до разбирам, че съм била права за протежето на Армутлиева. Освен това е отвъд безумно един и същи човек да озвучава Джонатан Гроф и Скалата???

Относно имената за Вода Вода, то и Симба е лъв на суахили, и е лъвът Лъв на практика и то на всеки език при това. За мен Цар Лъв винаги е бил Хамлет в кенийската савана с по-малко смърт и по-чил Хамлет. С по-кофти Хорацио(Рафики), но по-проминентни Розенкранц и Гилденстерн(Тимон и Пумба). И без депресираната кифла Офелия :mrgreen:

Иначе мразя Покахонтас, заради бесния расизъм и как се опитват да ти набутат любов в колониален контекст и как индиджинъсите са некви жестоки, а британците са ДОБРИ!

Аладин си ми е любимото Дисни филмче евър, просто е супер атмосферично такова и всеки герой е специален. Макар че и там има некви дози расизъм, ако реши човек да ги човърка.

Мен ме дразни при Дисни, че масово женските им главни персонажи са с еднаква талия, ръст, гърди, очи и тн с много малко изключения. За сметка на това злодейките/второстепенните женски идват във всякакви форми- Изма, Урсула, жената на Пача, Готел също е по-едра на фона на Рапунцел и за разлика от биологичната й майка. И при мъжете злодеи положението е същото. Та да Моана и Мауи не са първите главни персонажи с неперфектни тела, но са стъпка напред към диверсифицирането им. Щото към момента почти цялото дайвърсити е при злодеите.

User avatar
Killua
Ascendent
Posts: 3815
Joined: Sat Jun 11, 2005 10:10 pm
Location: София

Re: Дисни

Post by Killua » Wed Dec 07, 2016 4:21 pm

Litz wrote:Относно имената за Вода Вода, то и Симба е лъв на суахили, и е лъвът Лъв на практика и то на всеки език при това. За мен Цар Лъв винаги е бил Хамлет в кенийската савана с по-малко смърт и по-чил Хамлет. С по-кофти Хорацио(Рафики), но по-проминентни Розенкранц и Гилденстерн(Тимон и Пумба). И без депресираната кифла Офелия :mrgreen:
ама това с "лъвът Лъв" е друго. Първо, официалното име на Симба не е "Симба Лъвов", а и филмът си се казва просто Lion king. Второ, в оригиналното име на Моана това повторение е донякъде избегнато, появява се само при Ваяна. И трето - то не е просто повторение на принципа еднакво значение, както би било Вода Уотърова например, а си е повторение на корена, нещо като Вододупка Водовождова нали :lol:
Но като цяло това е супер бял кахър, споменах го повече като интересен факт, отколкото като нещо друго. На мен не ми пречи.
Мен ме дразни при Дисни, че масово женските им главни персонажи са с еднаква талия, ръст, гърди, очи и тн с много малко изключения. За сметка на това злодейките/второстепенните женски идват във всякакви форми- Изма, Урсула, жената на Пача, Готел също е по-едра на фона на Рапунцел и за разлика от биологичната й майка. И при мъжете злодеи положението е същото. Та да Моана и Мауи не са първите главни персонажи с неперфектни тела, но са стъпка напред към диверсифицирането им. Щото към момента почти цялото дайвърсити е при злодеите.
Дам, дано не си остане само за тихоокеанци запазена марка :Д И все пак, ако трябва да говорим за талии, то ако Моана има някъде пухкавост, определено не е в талията :Д И всички героини са с едни хубави хубави гъсти коси, особено напоследък с компютърните технологии са направо ум да ти зайде. Чакам си аз полуплешивата принцеса с шкембе, не знам дали ще я дочакам. :Д И като я дочакам, не знам дали няма да я върна с "не, благодаря" :D
shadow dance nikoga ne luje

User avatar
Litz
Ascendent
Posts: 4064
Joined: Mon Aug 16, 2010 12:46 am

Re: Дисни

Post by Litz » Wed Dec 07, 2016 4:42 pm

Проблемът е точно, че дайвърситито ти е в злодеиките, там имаш плешиви, сбръчкани, кльощави, дебели етц. При женските персонажи обикновено е калъпче. Примерно в Замръзналото Кралство Ана/Елза/майка им/ Рапунцел се водят красиви и изглеждат абсолютно идентично. При мъжете го нямаме тоя проблем. Ханс/Кристоф/Флин всичките се водят атрактивни, но нямат нищо общо един с друг.
Ето го нагледно:
lll.jpg
lll.jpg (47.42 KiB) Viewed 6996 times
Ако можеш да създадеш трима атрактивни мъже, които да нямат нищо общо един с друг, начи можеш да направиш същото и с жените.

User avatar
alshu
Elder God
Posts: 5240
Joined: Tue Dec 21, 2010 12:21 pm

Re: Дисни

Post by alshu » Wed Dec 07, 2016 4:45 pm

Killua
Е вземи го изгледай де!
Аз съм на настроения. Принципно ми е набелязан, просто не му е дошло времето.
За Макото Шинкай не се ли говори доооста отдавна?
В западните кино медии, които чета не го споменават хич.
По-често съм срещал Кацухиро Отомо и Сатоши Кон, но доста рядко.
Виж феновете му от аниме средите са доста вокални.
Ох, това Your Name е Kimi no na wa, нали?
Да. Интересното е, че регулярните фенове на Шинкай не го смятат за най-силната му творба.
Доколкото знам все още не се е пръкнал с хубаво видео качество...но както е тръгнало може да дойде на кино. Аз не смятам да се мъча с мелодраматизмите му.
тоя Люпен го гледах навремето без да имам предварителни очаквания и хич не ми беше интересен
Първо, ако не познаваш героите може да ти дойде някакво неадекватно.
Второ, трябва да го гледаш с най-кристалното достъпно качество, защото във фоновете, осветлението и композицията на кадрите му е най-голямата сила.
Порко Росо
И на мен ми е скучен.
Жалко, че Миязаки има такава обсесия по въпроса.
То дори и студиото е кръстено на галеното име на италиански самолет...ма това си го знаеш.
но пренебрегваш именно, че пътят, по който стига до финала, е осеян със супер интересни и весели неща
Не го пренебрегвам, просто твърдя, че не са ми толкова весели.
най-натъпканият със смешки филм на Дисни
Цъ.
Кажи ми колко точно типична героиня е Мег и че не те е изненадала?
За нетипична...нетипична е за детски филм...по detective noir-ите има няколко такива.
Липсата на изненада е в това, че почти в началото я разкриват на зрителя.
тук би го открил
Да, ама е елементарен цинизъм...доколкото помня.
Според мен си го гледал само веднъж
Да, като го пуснаха по кината (със субтитри!).
Малко както аз примерно с Порко Росо-то и Люпен-а от по-горе.
Не гарантирам, че Порко Росо ще ти хареса и след 10-то гледане. Дори твърдя обратното.
песента на Гастон и песента на Бел в града са ми от любимите! А, и яката песен в снега
Йъп.
Firebird Suite
Това ми беше следващият аргумент.
За зарибявка ми останаха само едни танцови двойки крокодили с хипопотамки, едни фламинга с йойо, една Нощ на голия връх и един сюрреалистичен Гершуин.


Moridin
Само за да изясним, Hercules е най-великото нещо, което Дисни са правили (и ще направят).
Тодоран, та Тодоран.
Мени ни мъ кефи ва!
Това е. Вие давайте...
Когато модераторът влиза в ролята на аниматор.

Image




Litz
Проблемът е точно, че дайвърситито ти е в злодеиките, там имаш плешиви, сбръчкани, кльощави, дебели етц.
Майтапът е, че точно те (заедно със злодеите) се радват на доста голям фендъм :lol: :lol: :lol:.
А и Урсула не беше ли вдъхновена от някакъв известен травестит?

Те дори Дисни се опитаха до осребрят любовта към злодейките с Maleficent, но насила тези работи не стават. :D
Last edited by alshu on Wed Dec 07, 2016 5:53 pm, edited 1 time in total.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:

“Just try that mixture once, Captain Duncan.”

He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:

“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”

User avatar
трубадур
Elder God
Posts: 5701
Joined: Sat Apr 07, 2007 4:33 am

Re: Дисни

Post by трубадур » Wed Dec 07, 2016 5:27 pm

Топли ми душата като гледам народецът да споменава сред личния си топ императорът и груувът му, абсолютният шедьовър на дисни, дето никога няма да повторят.

User avatar
tigermaster
Elder God
Posts: 6439
Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am

Re: Дисни

Post by tigermaster » Wed Dec 07, 2016 5:36 pm

Императорът и на мен ми е много любим. По някаква причина обаче той и "Аладин" ми харесват повече с българското озвучаване, отколкото с оригиналното.

"Атлантида: Изгубената империя" ми беше допаднал доста също, но трябва да го видя пак.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”

User avatar
alshu
Elder God
Posts: 5240
Joined: Tue Dec 21, 2010 12:21 pm

Re: Дисни

Post by alshu » Wed Dec 07, 2016 5:58 pm

Атлантида е красив и в него е хвърлен маса аниматорски талант, подобно и за Treasure Planet, обаче сценарийно са ми, като тези между 1995 и 2000.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:

“Just try that mixture once, Captain Duncan.”

He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:

“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”

User avatar
alshu
Elder God
Posts: 5240
Joined: Tue Dec 21, 2010 12:21 pm

Re: Дисни

Post by alshu » Thu Dec 08, 2016 9:13 am

По случай вчерашния разговор си припомних двете Фантазии и първата идва малко тегаво.
Тя музиката си е прекрасна, но все пак анимационните експерименти са от 1940-та и два часа идва леко досадно.
Парчетата, които са най-лесни за гледане са това на Стравински (с динозаврите), на Пол Дукса (Чиракът на магьосника), на Пончиели (щрауски + слоници + хипопотамки + крокодили) и на Мисоргски (Нощ на голия връх).
Чайковски става, ако нямате нищо против старинния къръктър дизайн.
Гегът със саундтрака също е интересен визуално.

Новата Фантазия е само час и десет минути, но също има едно мудно място - парчето на Респиги с грозните 3D CGI летящи китове. Пак има интересни моменти, но не ме кефи.
И за пореден път установих, че Сенсанс-кото парче с фламингата ми е най-радващо.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:

“Just try that mixture once, Captain Duncan.”

He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:

“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 27 guests