Концертчета дребни и не толкова дребни
Re: Концертчета дребни и не толкова дребни
Горан Брегович направи хубав концерт. Варналии обаче са ебаси умрелия кюфтак. Имаше цели зони с препарирани хора. Дори едни дебили до нас (НА ПЪРВИЯ РЕД) на 2 метра от сцената, дето колоните бият точно в тях не се поместиха веднъж ебаси. Знам че всеки усеща и се радва различно - ма фак, да си най-отпред и да си буцуняк. Близо 2 часа свирня, почти всички най-големи хитове, плюс супер яка изненада, че включиха песни и от последния албум. Добре че едни нагли типчета се наредиха най-отпред наблизо да досъживят нашата групичка. Пак казвам НАЙ-ОТПРЕД. Трябваха да минат около 40 минути преди публиката да се поразбуди. А на сцената ковяха бързи хитове един след друг от самото начало.
- tigermaster
- Elder God
- Posts: 6452
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Re: Концертчета дребни и не толкова дребни
Пък аз утре ще ходя да гледам Myrath. Сестра ми заяви, че я е страх някой терорист да не вземе концерта на мушка. Не знам какво да мисля за това... Мен единственото, което донейде ме притеснява, е да не дойдат скинари да защитават българщината от тия гадни араби. Би било неприятно.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
- tigermaster
- Elder God
- Posts: 6452
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Re: Концертчета дребни и не толкова дребни
^Да не казвам голяма дума, обаче това май беше най-добрият концерт, на който съм бил тази година. Евентуално ми е на кантар с Удо. Знаех ги, че са добри музиканти, ама чак пък толкова
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
- tigermaster
- Elder God
- Posts: 6452
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Re: Концертчета дребни и не толкова дребни
https://www.werock.bg/novini/helloween- ... i?id=38919
Helloween... С Киске и Хансен...
Helloween... С Киске и Хансен...
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
- penzata
- Forsaken
- Posts: 2891
- Joined: Thu Dec 10, 2009 7:13 pm
- Location: between the planescapes
- Contact:
Re: Концертчета дребни и не толкова дребни
^^^^^^
Това, като го видях вчера и . Бруталщина отвсякъде.
Ама да го бяха метнали на някой стадион (не в тъпия армеец); тук зимата и без това е шашова и декември си е май, както бе казал Спиро навремето (бахти колко ги е чаткал нещата младежът).
Това, като го видях вчера и . Бруталщина отвсякъде.
Ама да го бяха метнали на някой стадион (не в тъпия армеец); тук зимата и без това е шашова и декември си е май, както бе казал Спиро навремето (бахти колко ги е чаткал нещата младежът).
The hardest battles are fought in the mind.
Re: Концертчета дребни и не толкова дребни
Ross The Boss
The Discipline of Steel Tour
support: Rampart
Това беше един от ония концерти, за които се колебах почти до последния момент. Тази песен леко ме беше притеснила. После си казах, "Що пък не? Даваш пари за всякакви простотии." и си купих билет.
Винаги съм се питал "Защо са Rampart?" и все още не съм намерил адекватен отговор. Жалкият ми опит да ида максимално късно и да пропусна сета им се провали, така че бях ощастливен с около 6 парчета. Звукът беше толкова гаден, че не стана ясно кои точно са, но пък от друга страна така и Мария Диез почти не се чуваше та открих някакъв позитив в ситуацията. Публиката беше умерено ентусиазирана и все още рехава, групата беше доста ентусиазирана, но със сценично поведение на леко гипсиран ученически състав. Имам известни подозрения, че Мария може и да е частично tone deaf, но историята мълчи по въпроса... Как да е свърши бързо, Rampart ни благодариха, ние им отвърнахме със същото (и може би с малко повечко ентусиазъм от нужното) и аз се възползвах от паузата за една бърза бира.
На връщане от бара се сблъсках с дългокос субект и взаимно си казахме по едно сори, в който момент ми просветна, че това е Майк Ле Понд, така че му казах, че е awesome, но понеже съм срамежлив не се снимах с него както направиха останалите хиени наоколо. Понеже публиката продължаваше да е рехава успях да се придвижа сравнително напред и се позиционирах до щанда с мърчъндайза, където ме чакаше първия шок. Последния албум на Rampart беше по-скъп от албумите на Ross The Boss. Ти да видиш... Явно позицията ми не беше съвсем идеална понеже един къдрав тип с бял кичур учтиво ме помоли да му направя път, отново на английски. Това пък ми беше срещата с Марк Лопес. Може да се каже, че вечерта започна да става доста по-приятна при все станалото обичайно за тези мероприятия наличие на "пиян гъз 1", "пиян гъз 2" и "тъпото копеле"...
Нейде около 21.30 светлините угаснаха за момент и шоуто започна с Blood of the Kings. Важно е да уточним някои неща. Първо Марк Лопес не е Ерик Адамс, не е и Майк Котоя (най-добрият Ерик Адамс клонинг), но пък и Ерик Адамс не е Ерик Адамс в последните 10-тина години. Второ Ross the Boss е най-добрият китарист свирил някога в Manowar. Моите уважения към Дейвид Шанкъл и Карл Лоуган, но един е Рос и той е Шефът! И трето и последно, в тези 90-тина минути имаше повече от духа на класическия Manowar отколкото в целия петчасов сет в Каварна и особено в пародията на Sonisphere. Ross the Boss и компания бяха дошли да свирят класически пауър метъл и го направиха без излишни лиготии. Свалям шапка на Марк Лопес, който се справи достойно с нелеката задача да изпее 14 парчета от златните години на Ерик Адамс. Демонстрира яко хъс и впечатляващи високи, за които Ерик в момента може само да си мечтае. Райно е машина на барабаните, Майк Ле Понд емулираше доста добре Джоуи де Майо на баса, минус приказките за бирата и жените. За Ross the Boss вече казах. Сетлистът беше доста як и имаше по нещо от всеки от първите 6 албума на групата (т.е. нещата с Рос):
Blood of the Kings
Death Tone
The Oath
Blood of My Enemies
Kill With Power
Thor (The Powerhead)
Each Dawn I Die
Gloves of Metal
Sign of the Hammer
Dark Avenger / Drum Solo
Fighting the World
Metal Daze
Battle Hymn
Hail and Kill
В кратце - 90 минути класически Manowar. Струваше си всяка стотинка. Останах тотално без глас и вероятно утре вратът ще ми напомни, че отдавна не съм на 20, но не съжалявам и за миг. За спомен си купих една картичка с автографи от всички от настоящия състав на групата на Ross the Boss и се прибрах доволен.
П. П. И все пак си е вярно, че поне ментално болшинството Manowar фенове са си останали нейде около шести-седми клас. Явно на косъм съм се спасил
The Discipline of Steel Tour
support: Rampart
Това беше един от ония концерти, за които се колебах почти до последния момент. Тази песен леко ме беше притеснила. После си казах, "Що пък не? Даваш пари за всякакви простотии." и си купих билет.
Винаги съм се питал "Защо са Rampart?" и все още не съм намерил адекватен отговор. Жалкият ми опит да ида максимално късно и да пропусна сета им се провали, така че бях ощастливен с около 6 парчета. Звукът беше толкова гаден, че не стана ясно кои точно са, но пък от друга страна така и Мария Диез почти не се чуваше та открих някакъв позитив в ситуацията. Публиката беше умерено ентусиазирана и все още рехава, групата беше доста ентусиазирана, но със сценично поведение на леко гипсиран ученически състав. Имам известни подозрения, че Мария може и да е частично tone deaf, но историята мълчи по въпроса... Как да е свърши бързо, Rampart ни благодариха, ние им отвърнахме със същото (и може би с малко повечко ентусиазъм от нужното) и аз се възползвах от паузата за една бърза бира.
На връщане от бара се сблъсках с дългокос субект и взаимно си казахме по едно сори, в който момент ми просветна, че това е Майк Ле Понд, така че му казах, че е awesome, но понеже съм срамежлив не се снимах с него както направиха останалите хиени наоколо. Понеже публиката продължаваше да е рехава успях да се придвижа сравнително напред и се позиционирах до щанда с мърчъндайза, където ме чакаше първия шок. Последния албум на Rampart беше по-скъп от албумите на Ross The Boss. Ти да видиш... Явно позицията ми не беше съвсем идеална понеже един къдрав тип с бял кичур учтиво ме помоли да му направя път, отново на английски. Това пък ми беше срещата с Марк Лопес. Може да се каже, че вечерта започна да става доста по-приятна при все станалото обичайно за тези мероприятия наличие на "пиян гъз 1", "пиян гъз 2" и "тъпото копеле"...
Нейде около 21.30 светлините угаснаха за момент и шоуто започна с Blood of the Kings. Важно е да уточним някои неща. Първо Марк Лопес не е Ерик Адамс, не е и Майк Котоя (най-добрият Ерик Адамс клонинг), но пък и Ерик Адамс не е Ерик Адамс в последните 10-тина години. Второ Ross the Boss е най-добрият китарист свирил някога в Manowar. Моите уважения към Дейвид Шанкъл и Карл Лоуган, но един е Рос и той е Шефът! И трето и последно, в тези 90-тина минути имаше повече от духа на класическия Manowar отколкото в целия петчасов сет в Каварна и особено в пародията на Sonisphere. Ross the Boss и компания бяха дошли да свирят класически пауър метъл и го направиха без излишни лиготии. Свалям шапка на Марк Лопес, който се справи достойно с нелеката задача да изпее 14 парчета от златните години на Ерик Адамс. Демонстрира яко хъс и впечатляващи високи, за които Ерик в момента може само да си мечтае. Райно е машина на барабаните, Майк Ле Понд емулираше доста добре Джоуи де Майо на баса, минус приказките за бирата и жените. За Ross the Boss вече казах. Сетлистът беше доста як и имаше по нещо от всеки от първите 6 албума на групата (т.е. нещата с Рос):
Blood of the Kings
Death Tone
The Oath
Blood of My Enemies
Kill With Power
Thor (The Powerhead)
Each Dawn I Die
Gloves of Metal
Sign of the Hammer
Dark Avenger / Drum Solo
Fighting the World
Metal Daze
Battle Hymn
Hail and Kill
В кратце - 90 минути класически Manowar. Струваше си всяка стотинка. Останах тотално без глас и вероятно утре вратът ще ми напомни, че отдавна не съм на 20, но не съжалявам и за миг. За спомен си купих една картичка с автографи от всички от настоящия състав на групата на Ross the Boss и се прибрах доволен.
П. П. И все пак си е вярно, че поне ментално болшинството Manowar фенове са си останали нейде около шести-седми клас. Явно на косъм съм се спасил
Правилата на бордгейминга:
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
- tigermaster
- Elder God
- Posts: 6452
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Re: Концертчета дребни и не толкова дребни
Егати якият концерт беше това. Чак си припомних вече не толкова близкото време, когато, като шестнайсетгодишен тепърва прохождащ истински в тежката музика фен на Конан, въртях тия песни до спукване. Тресеше ме носталгията яко.
А Лепонд верно е awesome. Много рядко съм виждал човек да свири толкова бързо на бас с пръсти.
Бтв, ако беше отишъл по-рано, щеше да имаш шанс да си поприказваш с Райно. Излезе пред клуба и се снима с хората и дава автографи. Готин тип, всъщност, и говори почти учудващо благо и кротко. Не съм го притеснявал, де, обаче ми направи впечатление.
А Лепонд верно е awesome. Много рядко съм виждал човек да свири толкова бързо на бас с пръсти.
Бтв, ако беше отишъл по-рано, щеше да имаш шанс да си поприказваш с Райно. Излезе пред клуба и се снима с хората и дава автографи. Готин тип, всъщност, и говори почти учудващо благо и кротко. Не съм го притеснявал, де, обаче ми направи впечатление.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Re: Концертчета дребни и не толкова дребни
Аз не спирам да се удивлявам на концерта на Тату, аз поне не знам за поп концерт, където толкова да се изявява рок звук.
https://www.youtube.com/watch?v=6YoyaB47rQ0
https://www.youtube.com/watch?v=6YoyaB47rQ0
Re: Концертчета дребни и не толкова дребни
Пред ужасната дилема съм дали да ида на Foo Fighters или не. Обожавам Дейв в Нирвана и като гест барабанист, ама двете фта винаги са ми били не по моя вкус (освен един албум).
- tigermaster
- Elder God
- Posts: 6452
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Re: Концертчета дребни и не толкова дребни
Роджър Уотърс за втори път в България:
https://www.werock.bg/novini/roger-wate ... g?id=40589
https://www.werock.bg/novini/roger-wate ... g?id=40589
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Re: Концертчета дребни и не толкова дребни
Ако ще и да е само наполовина толкова як, колкото концерта му през 2013 г, пак ще е задължителен.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
- penzata
- Forsaken
- Posts: 2891
- Joined: Thu Dec 10, 2009 7:13 pm
- Location: between the planescapes
- Contact:
- The Dragon
- Elder God
- Posts: 9054
- Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm
Re: Концертчета дребни и не толкова дребни
Arch Enemy - Jinjer бяха готини, Arch Enemy железни, погото яко.
Sully Erna - не отидох с големи очаквания но се оказа много як.
Sully Erna - не отидох с големи очаквания но се оказа много як.
The sinking of the Titanic was a miracle to the lobsters in the ship's kitchen.
- penzata
- Forsaken
- Posts: 2891
- Joined: Thu Dec 10, 2009 7:13 pm
- Location: between the planescapes
- Contact:
Re: Концертчета дребни и не толкова дребни
Сълито беше мега добър концерт.
Накефи ме, че нямаше парчета на годсмак, а си беше лично негов концерт и завърши мега яко с изпълнението на Tiny Dancer на Елтън Джон.
Накефи ме, че нямаше парчета на годсмак, а си беше лично негов концерт и завърши мега яко с изпълнението на Tiny Dancer на Елтън Джон.
The hardest battles are fought in the mind.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 7 guests