Не е. Отпускът по майчинство е по-къс (3-6 месеца, в зависимост от това, къде работиш) и нямаш представа къв ад е тука с детските градини. Струват майка си и баща си и се чака с некви месеци за такава. В общи линии, трябва да почнеш да търсиш ясла и детска градина в мига, в който забременееш. Нашите евентуални баби и дядовци са си в България, та няма и кой да ни помага. Мислила съм го това за децата, щото обществото разправя, че трябвало, ама засега нито се чувствам финансово и ментално готова за тях, нито ми се искат кой знае колко. Някой ден ако сдобия желание за деца, дето е поне 10% от желанието ми да имам куче, ще си родя. В момента си имам куче и нищо повече не ми трябва.трубадур wrote:честно казано, оти не знам остава ли ви време, покрай всичкото друго, дето го правитеAmelia wrote:То не е for profit тая работа.
Ти що мислиш, че ние не сме си направили все още?
У канадата не е ли по-лесно да се изпърди един киек и там да го чуваш колко да не пукне?
Не, наистина. Фейсбука ми целия е с некви бебешки снимки, щото болшинството ми познати изпълниха тоя си биологичен императив и държат това да бъде видяно от целия свят, но аз никога не съм живяла с мечтата да ставам майка и да дундуркам деца. Като бях малка не си играех с кукли кой знае колко, а после в магазина на майка ми (за бебешки стоки) години наред гледах какво е ИСТИНСКОТО лице на майчинството. Фък дис шит, Земята е пренаселена и без това. Не ми е проблем да си осиновя дете ако остарея прекалено много, че да си родя мое. Ебала съм ги и гените, дето имам, не желая да ги причинявам на никого. Имам брат и братовчедки - да се занимават те с тая работа.
А Александър да се оправя. При него е по-зле положението, щото няколко кръвни линии приключват ако не се размножи. Ма като гледам и него не го е напънала нуждата за наследник все още и сега му е много по-важно да се лигави с колите си.
Бариерния риф не е умрял, ма се е засилил натам. И мен ме дразнят подобни изцепки, но пък ми дадоха идеята за един отassignment-ите, по които работя.
А, и като стана дума за assignments, не знам дали споделих - от месец вече си карам двугодишната Bachelor of Education програма в унито тука, като междувременно продължавам да бачкам за шефа си парт тайм като научен работник. Ебало си е майката - заета съм с работа и даскало по 12+ часа на ден всеки ден, но се забавлявам безкрайно с наученото. Тука са бая напред с образователните практики и самите ми часове са мега яки. За един assignment примерно трябваше да строим Лего робот и да измислим как да го вкараме в учебна задачка с концепции от STEM. Всичко се прави с колаборация, групови проекти и т.н. За часа по 21st Century Literacies пък водих дискусия, в която обсъждахме графични новели и как можем да ги приложим в училище. Даскалът ми по История и философия на образованието е някакъв супер интересен гей, високофункционален аутист (сам си каза и за двете), и е абсолютно прекрасен и чете едни от най-готините лекции, на които съм била. Изобщо, ходя с удоволствие на училище и дори часовете в 8 сутринта, когато не съм спала изобщо предишната нощ, успяват да ми задържат интереса. А от по-другия понеделник ще сме за 2 седмици на практикум в истински училища, да наблюдаваме. Да видим как се случва образоването на класове, в които 20% от децата дори не говорят английски.