Северна Америка - по-близка, отколкото ни се иска

[tigermaster]

И как аз, източноевропеецът с една от най-тежките специалности в най-реномирания - все още - местен университет

Ко учиш?

Математика. Обаче прекъснах преди няколко години и в момента съм съвсем ръждясал в тая област.

[трубадур]

Какво имаш предвид под една от най-тежките, не за друго, аз като нереализиран физик, превъзпитал се в тотален пусидестройър, минавах през бая чепати простотии, и като гледах какво учат колегите математици, че материалът беше баснословно обемен, такъв беше, но другите простаци, занимаващи се с къвто и ще клон на медицината или химия, помитаха всичко. Тва важи за доста специалности и науки, дето имат някъв смисъл да учиш - макро икономиката и прочее келешмярници да се катерят върху кора да мрът у кофата, до такава степен, че съм склонен да смятам, че математиката ми стои даже леекинко под чистата филология (квото щех да завърша, ако пускаха психопати в училища). Но съм страничен наблюдател и като такъв ми е интересно кое те кара да смяташ математиката за толкова тежка. Ни съ заяждам, див интерес имам.

А по темата тука некви се насират връз речта на хилъриту и не мом просто - толкова ли лесно масата забравя или не й пука въобще и се кефи на симпатични думи:
http://www.hollywoodreporter.com/news/c ... ves-915598

[Litz]

Между другото това че Африка в голямата си част фейлва на тия тестове се държи главно на факта, че децата там в голямата си част израстват с даден регионален език, който се говори в семейството/приятелския кръг етц и после в училище всичко се изучава на английски/френски, който се преподава трагично и оттам идват проблемите.

За Щатите там са трагични по отношение на владеенето на чужд език. Едва 16 процента владеят такъв като повечето говорят въпросния език по-зле от Бареков английски. Те там броят това да можеш да си кажеш името на даден език за владеене. За сметка на това в ЕС билингуалните са 60 процента близо, а 44 са мулти.

[Morwen]

Добре, и какво доказва това?

[tigermaster]

Какво имаш предвид под една от най-тежките, не за друго, аз като нереализиран физик, превъзпитал се в тотален пусидестройър, минавах през бая чепати простотии, и като гледах какво учат колегите математици, че материалът беше баснословно обемен, такъв беше, но другите простаци, занимаващи се с къвто и ще клон на медицината или химия, помитаха всичко. Тва важи за доста специалности и науки, дето имат някъв смисъл да учиш - макро икономиката и прочее келешмярници да се катерят върху кора да мрът у кофата, до такава степен, че съм склонен да смятам, че математиката ми стои даже леекинко под чистата филология (квото щех да завърша, ако пускаха психопати в училища). Но съм страничен наблюдател и като такъв ми е интересно кое те кара да смяташ математиката за толкова тежка. Ни съ заяждам, див интерес имам.

Говоря за изключително тегав, обемен и неравномерно разпределен материал, утежняван допълнително от някои преподаватели. Имам някакъв поглед върху доста от специалностите във ФМИ и силно се съмнявам да им е тежко, както ни беше на нас. На сестра ми, дето сега завърши втори курс по софтуерно инженерство, със сигурност не й е. (Най-малкото, може да си позволи да работи - за мен беше пълен абсурд след първи курс.) Цялата работа е дълга и широка, ще кажа само че след поправителния изпит по аналитична геометрия страдах от посттравматичен стрес... точно както съм го виждал по филмите. (Точно него не го взех съвсем почтено, между другото, макар че не съм преписвал - гледах преподавателката в ръцете, докато разбъркваше билетите с въпросите, и после си избрах тези, които знаех най-добре.)

[tigermaster]

За Щатите там са трагични по отношение на владеенето на чужд език. Едва 16 процента владеят такъв като повечето говорят въпросния език по-зле от Бареков английски. Те там броят това да можеш да си кажеш името на даден език за владеене. За сметка на това в ЕС билингуалните са 60 процента близо, а 44 са мулти.

Колко са билингуалните в ЕС е трудно да се каже. Докато работих в телевизията, както бях техничар, в чиято длъжностна характеристика изобщо не влизаше работата с думи на какъвто и да е език, при мен нееднократно са идвали журналисти, в чието СV би трябвало да пише, че владеят перфектно английски и които би трябвало да пишат грамотно на български, за да им преведа, редактирам или коригирам някой текст. Беше досадно - и в един момент директно казах, че за преводи ще искам допълнително заплащане, за да спрат с това.

[трубадур]

неравномерно разпределен материал, утежняван допълнително от някои преподаватели. Имам някакъв поглед върху доста от специалностите във ФМИ и силно се съмнявам да им е тежко, както ни беше на нас. На сестра ми, дето сега завърши втори курс по софтуерно инженерство, със сигурност не й е. (Най-малкото, може да си позволи да работи - за мен беше пълен абсурд след първи курс.) Цялата работа е дълга и широка, ще кажа само че след поправителния изпит по аналитична геометрия страдах от посттравматичен стрес... точно както съм го виждал по филмите. (Точно него не го взех съвсем почтено, между другото, макар че не съм преписвал - гледах преподавателката в ръцете, докато разбъркваше билетите с въпросите, и после си избрах тези, които знаех най-добре.)

Тва смърди на типичен проблем в скопеното ни образование, не толкова в самия предмет. Я и затва се не напирам да преподавам, освен че е шит финаносов ход и по принцип за мен полезността на децата се ограничава до стават ли за цепеници у кюмбето или не и още на първия урок ш'ги псувам - тва са маргиналните спънки. Най-вече бегам щото неква част от фамилията ми си пропилява живота в тая система и отвътре нещата са дори по-грозни, отколко загубената макя на Пена простото може да си представи. И квото дави средно, основно, ебателното образование, същото гръчи и вишуту. Не случайно ся първата година в общи линии ти е кьорав краш-курс на квото е тряяло да научиш за 12 години и от което бъкел спомен не ти е останало в главата. Почти няма специалност, където това да го няма. Изкл. разните измислени икономическо-тъпанарчески излагации, дето, както споменах по-горе, са добре дошли да ми погинат на дедовия.

Американците си сринаха академията в общи линии последните години, щом на тва ниво е смърт, надолу няма как да е по-добре, тъй че еи му майчиното тяло. Те военните им се оплакваха, че кадрите за нищо не стават и не могат да им поверят допотопна техника - тип радио, кво остава за по-пиперливите неща, където бутоните са двуцифрено число.

А европа дори искаше да вкарва закони и прави кво ли не да подпомага изучаването на чужди езици и приличното им владеене. Силно се съмнявам някой континент да чупи ЕУ по този показател. Но като цяло натакованото образование в коя да е държава ми е болна тема и едно бесно преливане от пусто а пълната бездна на празното, че ми е писнало да я джвакам.

[Вашта леля]

Понеже явно не става ясно какво не й е наред на онази абоминация във Вашингтон пост, ще се опитам да обясня защо на мен ми лази по нервите.
Имаме изплагиатствана реч, произнесена от някаква словенска бамбина, за която всеки, който вложи 3 секунди размисъл, ще се сети, че бамбината не си я е писала сама. Вместо да подиграе (съвсем заслужено) цялата група лишени от каквито и да е креденшъли отрепки, която движи кампанията на Тръмп и която нон-стоп поднася някакви скандали, някво полско тетче решава да семеизпразни в няква американска медия, как речта на Мелания е продукт на много лоши соц-порядки в образованието й. Тетчето оевидно не е отделило нужните 3 секунди за обмисляне на проблема и реагира първосигнално. А когато реагираш първосигнално ти лъсват всичките малоумни насадени стереотипи. И за съжаление, понеже в 21ви век е много лесно голяма медия да ти публикува некохерентната словесната диария, пълна с изумителни генерализации, които НЯМАТ НИЩО ОБЩО с разглеждания проблем, осъмваме с ей тази абоминацийка. В смисъл, сериозно ли обясняваме плагиатствана реч на словенската трофи уайф на Тръмп с порочни практики в соц образованието в Полша?????

Напълно съм съгласна с това, дори се учудих как в текста на Балканист почват да носят вода от десет дерета на гърба на Едуард Саид, когато имаме прост случай на лицемерно жертвенокозие (източноевропейците са си чийтъри, разбираш ли.)
От друга страна, макар това да няма нищо общо с мотивите на авторката да заклейми източноевропейските унита, поне в България реалността е, че се преписва масово и брутално. Казвам го с омерзение, защото когато видях статията преди около седмица и аз първоначално рипнах на засегнато его и се бях засилила заедно с мои приятели да се подписвам при Балканист. Но от това, което съм видяла за общо 11 години в академичната общност, от които 6 свързани с преподаване, мога спокойно да кажа, че "културата на преписване" не сямо я има, ами е стабилно институционализирана. Хората се учат още от прогимназията да си пишат домашните с Pomagalo.com и да се готвят за изпити с пищови. После в унито се чийтва не само на писмени изпити - ако не се намерят онлайн подходящи курсови и дипломни работи, направо се поръчват. Поръчват се дори дисертации за PhD. Не знам дали вече се е стигнало до поръчване на монографии за доцентура, но не бих се изненадала - има такива специалности дори в СУ, в които нивото на научната общност те кара да се питаш дали поне веднъж в живота им ги е осенила някоя оригинална мисъл. А за по-малки университети, които едва додрапват до акредитация и както броят на хабилитираните преподаватели, така и броят на студентите (платено обучение) е жизнено важен за цялата схема - как да очакваме, че там на преписването и плагиатството ще се гледа с необходимата строгост?
Но да върна пак топката в игрището - и американците го правят. Имам познат, който си живее тук и пише университетски пейпъри за американци срещу заплащане. Доста добре живее момчето. Като цяло в епохата на гугъл и общата езикова грамотност на населението става доста трудно да играещ ролята на научния полицай. И хайде, в природните науки сигурно повече си личи ако някой не става за чеп, но в социалните и хуманитарните можеш да минеш метър сравнително лесно.

[Claymore]

неравномерно разпределен материал, утежняван допълнително от някои преподаватели. Имам някакъв поглед върху доста от специалностите във ФМИ и силно се съмнявам да им е тежко, както ни беше на нас. На сестра ми, дето сега завърши втори курс по софтуерно инженерство, със сигурност не й е. (Най-малкото, може да си позволи да работи - за мен беше пълен абсурд след първи курс.) Цялата работа е дълга и широка, ще кажа само че след поправителния изпит по аналитична геометрия страдах от посттравматичен стрес... точно както съм го виждал по филмите. (Точно него не го взех съвсем почтено, между другото, макар че не съм преписвал - гледах преподавателката в ръцете, докато разбъркваше билетите с въпросите, и после си избрах тези, които знаех най-добре.)

Не случайно ся първата година в общи линии ти е кьорав краш-курс на квото е тряяло да научиш за 12 години и от което бъкел спомен не ти е останало в главата. Почти няма специалност, където това да го няма.

А баш. Като оставим че и там има курсове където всички яко си оставят ръцете. Аз там осъзнах окончателно, че никога не ми е преподаван в гимназията литературен анализ. Друго е въпросът и че чак сега, в трети курс, ни учиха да пишем същинско литературно есе. Предните години не сме имали никакви есета за финална оценка или каквото и да е, освен по някакви избираеми предмети.
Амелия е имала свестни колеги явно, тук редовно се преписва, и без бой си признавам че и аз съм го правя на простотии като Психология. Или ако не се сещам конкретен пример за нещо. От това което знам от познати в ТУ и други специалности в СУ, не е много по-различно. Има някво зрънце истина в оная статия, макар и т'ва да няма нищо общо с Мелания Тръмп, щото при нея кампанийният екип на мъжо й осраха работата.

[трубадур]

http://9gag.com/gag/aZpymQV

[Matrim]

Аз там осъзнах окончателно, че никога не ми е преподаван в гимназията литературен анализ.

And this is a bad thing because...?

[Amelia]

Но да върна пак топката в игрището - и американците го правят.

Именно. Аз също познавам хора, които пишат за други хора срещу пари. Основно студентски работи - final papers, lab reports. Дисертациите са малко по-сложни - за тях предлагат по-скоро редакция и форматиране. Даже обяви лепят от време на време из унито - ще ви снимам като видя следващия път.

Студенцията преписва. Учениците в гимназиите им и те. Нали от там ми идват тея, на които после трябва да обяснявам, че това, че си пренаредил леко думите в изреченията от пасажа, копиран от lab manual или другарчето продължава да е плагиатство. И си зависи от даскала дали ще ги остави да си развяват байрака или не. Когато изпитът ти е устен, даскалът може много лесно да те види колко и кво знаеш. Ние имахме устни изпити и в гимназията, и в универитета. Тея тука нямат. И ви казвам, нещата чувствително се влошиха, откакто Гугъл и Уикипедия набраха популярност. 2007-а като почнах да се занимавам с канадски студенти, те все още не можеха да си намерят всичкото инфо с 3 клика в готов, систематизиран и готов за преписване вид. Сега вече могат. А като стане дума за пищови, в два от курсовете освен, че осигуряваме листче с периодичната система и разни важни формули, позволяваме на студентите да си донесат cheat-sheet - един лист, letter size, на който могат да си напишат КАКВОТО ПОИСКАТ. И след това се надяваме, че сме си измислили въпросите така, че дори cheat-sheet-а няма да им помогне. Проверката на тея изпити боли много. В Бг тоя проблем се решава от самосебе си с устния изпит, но това просто не е възможно, когато имаш 660 студента в тоя курс.

Иначе естествено, че ще се опитват да си развеят байрака - човешка природа е да те мързи и да се опитваш да получаваш колкото се може повече с колкото се може по-малко усилия. Но тоя феномен е НАВСЯКЪДЕ и няма кво да си въобразяваме, че ние сме особено специални. Моите студенти са от цял свят. Всичките са една стока. Меморизацията също е навсякъде, което обяснява що всеки път като запроверявам изпити или протоколи почвам да образувам язва. За това сме виновни и ние като даскали. Знаете ли как учат химия в първи курс тука? Зазубрят, примерно, кои химични съединения са силни киселини и основи вместо някой да им обясни електронен строеж на атома и как да си ползват периодичната система, за да разберат кое съединение ще е силна киселина или основа. Електронния строеж, дето обяснява почти цялата химия, се учи накрая на семестъра. Причините за това са ми абсолютно непонятни, но по ей тоя гениален curriculum имаме цели 4 курса начална химия - 3 за сяквите там природни науки и 1 за инженери.
Tutor-вах едно хлапе в гимназията преди време - същата история. В девети клас в това училище учеха Люисовите стрктури наизуст вместо някой да им обясни електронен строеж, за да могат децата сами с един поглед към периодичната система, да знаят къде колко точки да слагат.

И прочее. Не знам за соц-тенденциите в образованието ни, но съм забелязала, че българите живеят с илюзията, че добре уредените (нормалните, както им викаме) държави са някакъв еталон на перфектността, и в тях никой не реже с флекс в 8 сутринта, никой не преписва и, изобщо, всички се държат прилично и вършат това, което трябва да вършат по най-перфектния възможен начин. Е, нема такава държава. Дребен тарикатлък има абсолютно навсякъде и навсякъде е неприятен

И да отговоря на Морвето - да, българите масово са много тъпи (да се чете зле образовани). България обаче се води развиваща се страна, а не развита. Ta може да се очаква да е зле с образованието, както е зле с всичко останало. Трябва да се сравняват ябълки с ябълки. САЩ с останалите развити страни. За живущи в развита страна, американците са ТВЪРДЕ зле образовани (да се чете тъпи).

[The Dragon]

Не го правиш както трябва изпита. При нас по КМТТ мисля че можеше да носиш всичко на изпит освен решени задачи. Но изпита беше така направен че просто не ти стига времето ако ползваш нещата за нещо повече от това да видиш стойност на константа/коефициент във формула.

Демек - 12 задачи по 10 минути - два часа. Ако прекараш един в ровене - можеш дас решиш макс 6. За тройка. Така че стават нещата.

[Litz]

Доколкото знам в хуманитарните специалности в Щатите също е трагедия. Имахме туторка миналата година от САЩ, която си правеше мастъра в Берлин и тя ни каза, че там четат адски много текстове, МНОГО повече отколкото в Германия примерно, но не ги контекстуализират и не ги разглеждат критично. Което според мен е общовалидно имайки предвид, масата новини как "ОМГ НЕ МОЖЕМ ДА ЧЕТЕМ ХЪКЪЛБЕРИ ФИН, ЩОТО СЕ СПОМЕНАВА ДУМАТА НЕГЪР ТАМ!!!", нищо че това е роман против расизма, та липсата на контекстуализация води до такива изрващения


Аз днес разбрах от един приятел американец, че ако искаш да гласуваш в щатите и си здрав прав мъж, трябва да се регистрираш и при военните, за да може ако им дотрябват мъже във война да се присъединиш Каква е тая гавра с личността бе???

[Amelia]

Начи аз нямам наблюдение над хуманитарките тука - Сашко може да се изкаже за историята. Обаче наскоро карах един дистанционен курс по английска проза (за първа година студенти) и учебниците, дето ми бяха пратили по пощата, бяха американски. Ми напълно смислени ми се видяха - имаше обяснения как се прави критичен анализ на литературата в най-различен контекст - на автора като личност, на времевата епоха, в която творбата е писана, от феминистка гледна точка и т.н. Понеже беше дистанционен курс, не ходих на лекции и единствено общувах с teaching assistant-ката ми по телефона. Първоначално мислех да не й звъня, щото си въобразявах, че и сама мога да се справя с нужните есета, но като ми изпраска няква ниска оценка на първото есе, почнах да й звъня.

А и ми стана интересно да си обсъждам впечатленията от прочетеното с нея, макар че на нея хич не й се занимаваше май... Но определено от мен се искаше критична мисъл. А за анализа на един абзац пък двете имахме абсолютно противоположни мнения, но тя прие моето, щото се аргументирах както трябва. Останах с общо взето добри впечатления от тоя курс и повечето неща, които прочетох за него: 8-9 разказа, 8-9 есета (даже имаше едно на Стивън Кинг), 1 новела (Heart of Darkness на Joseph Conrad) и 3 романа (The Stone Angel на Margaret Laurence, The Sun Also Rises на Hemingway и The Great Expectations на Dickens). Трябваше да напиша 3 есета и да ида на финален онлайн изпит. Имах 6 месеца да го приключа. Понеже си губих времето си пуснах 3 екстенжъна по 2 месеца всеки и накрая реално приключих тоя курс за последните 2 месеца, след като бях пропиляла първите 10.
Ми постижимо беше и за 2 месеца - финалната ми оценка беше А-. Не знам дали това количество материал е много или малко, щото ми беше първия университетски литературен курс евър.

Знам, че всичкото това е един голям anecdotal example, но понеже това беше първият път в живота ми, в който всъщност учебни занимания по литература ми бяха интересни, ми се прииска да го споделя.

Драгъне, аз досега не съм имала правомощията да пиша изпити. Но т.нар. long questions, в които студентите се предполага да решат задача и да покажат как я решават цялата, могат да са бая информативни за кашицата, която се случва в студентската глава. Понякога им задаваме въпрос и трябва да напишат отговор (т.е. няма сметки). Тези най-мразя да ги проверявам, защото са написани на човекоубийствен език и е много трудно да решиш каква оценка да дадеш (щото е по-трудно да се обосновеш за какво ги наказваш). Но пък са най-информативни, сякаш. Те са си като разговор със студента - като видиш кви думи ползва и какви точно обяснения дава можеш за секунди да разбереш кво е научил.