Няколко примерни сцени от първи сезон:
http://www.youtube.com/watch?v=e3PMwNofIxE
Става дума за историята на военнополева болница (Mobile Army Surgical Hospital) поделение 4077 в Южна Корея по време на Корейската война (1950-1953 г.). Сериалът започва през 1972 г., та доста очевидно коментира безумието на Виетнамската, която завършва през 1975 г. За разлика от нея "Военнополева болница" продължава до 1983 г. и показва някои страни на войната и армейския живот по забавно-сериозен начин.
Гледал съм само 20 епизода от първи сезон, но вече съм в захлас. Изумен съм, че седемдесетарски сериал остава толкова свеж и точен 40 години по-късно, ама на.
Разбрах, че сериалът постепенно от комедиен става комедийно-драматичен и завършва баш като драма. Нямам търпение да видя как настъпва промяната.
При всяко положение евала на хората, които пишат сценариите и репликите, страхотен усет за комедия имат. Седемдесетарският стилистичен полъх в режисурата и играта си се усеща, но мен лично не ми пречи, нито ме дразни. Има сума ти сцени, които при разказване не са нищо особено, но като ги гледам в ситуация се смея с глас на практика във всеки епизод. На други пък се понатъжавам и изпадам в настроение тип "War... Huh!... What is it good for - absolutely nothing!"
Някои от историите в първите 20 епизода са трампата на най-свидната собственост на командира на поделението за връщането на откраднат от черноборсаджии хидрокортизон, тайното вземане на кръв от Франк и паническите усилия да го спрат от контакти с гаджето му майор Горещите Устни докато не му направят тест на урината защото подозират, че може да има хепатит, обявеният от медсестрите "сух режим" за всички мъже докато най-нежеланата сред тях не бъде изпонаухажвана и главният герой изтегля късата сламка, заварката между срамежливия Радар и нова медсестра, която за зла беда се оказва страстен почитател на класическа музика и литература, измислянето на фиктивния капитан Тътъл, от чието име даряват лекарства и заплатата му на местното сиропиталище, усилията на Хоукай и Трапър да върнат в САЩ некадърен полковник, който им праща твърде много ранени войници (в ролята Лесли Нилсен), тежката зима, в която единственият в поделението зимен долен гащеризон (на Хоукай) обикаля няколко мъже и жени като най-ценна стока, неизбухналата бомба и обезвреждането й на фона на футболния мач между сухопътните сили и ВМС.
Абе малко като смекчено-телевизионна версия на "Параграф 22".
Единственото, което мога да кажа след първите 20 епизода е, че нямам търпение да изгледам и останалите 236. По 23-24 минути са, много леко вървят.
От над стотината сериала, с които съм запознат изцяло или отчасти, този ми е вече в Топ 10, а ако запази това ниво до края може и в Топ 5 да се вмести. Изключително добре ми пасва като усмихнато-замислен поглед върху живота.
