One Piece - сапунките могат да са добри
Земи тая Втора скорост ;р Мене ми писна цял месец боцкане на рандъм епизоди/аркчета та са само неделя сутрин новите ще си дебна май за сега.
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
До 236.
В този последния нещо зи-драмата не ми хареса.
В този последния нещо зи-драмата не ми хареса.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Усоп се опитва да убие Луфи със средства, които не е ползвал срещу нито един противник.
Разбирам, че не е лошо да вкарат конфликт, антагонизъм и изпържено до крайност чувство за малоценност между членовете на екипажа (сред такива чудовища е нормално), но тук за мен не трябваше да стигат чак толкова далеч.
Да се скарат, да се сбият...ама чак да се избият...не че някой от тях ще умре...просто шоненска over the top-щина...
При това точно в момент, когато на зрителя му е много по-интересно какво се случва с Робин.
Разбирам, че не е лошо да вкарат конфликт, антагонизъм и изпържено до крайност чувство за малоценност между членовете на екипажа (сред такива чудовища е нормално), но тук за мен не трябваше да стигат чак толкова далеч.
Да се скарат, да се сбият...ама чак да се избият...не че някой от тях ще умре...просто шоненска over the top-щина...
При това точно в момент, когато на зрителя му е много по-интересно какво се случва с Робин.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Е, в крайна сметка средствата, с които Усоп напада Луфи, са различни по две причини: 1) таман са слезли от небесния остров, откъето си бепе насъбрал един куп приспособления за "война в небето"; 2) Усоп иска да покаже на Луфи, че взима цялото това нещо насериозно и го атакува само с неща, които биха могли да го наранят, като част от тях все пак са му били в репертоара и преди. На мен лично тази битка ми хареса и смятам, че си беше на мястото, като се има предвид че за Усоп тоя кораб явно значеше повече отколкото за останалите - оказа се, че сред най-близките си хора не намира разбиране (макар и да беше ясно, че не е прав).
Last edited by Gribo on Thu May 15, 2014 4:10 pm, edited 1 time in total.
Шурикените и онези бодливите джаджи не ги е намерил на Небесния остров...а не помня да ги е ползвал срещу истински противници.
Не и така масово.
Та чувствата и неадекватните му реакции са логични и на място.
Все пак си мисля, че колкото гневен и нерационален да е Усоп, пак нямаше да се опитва толкова отчаяно да убие Луфи. Да прокара някакъв хитър план с който да го дезориентира и обездвижи (като в началото на боя) - добре. Това тук беше прекалено брутално. Нещата които направи са непростими. А предполагам, после ще се върне обратно.
Единствената причина да го направят боя толкова брутален - зи драма! Защото зрителите я обожават!
Е, очевидно, ама как се казва в една детска класика "Аз не съм всички!".
Не и така масово.
Да и затова казвам че несъгласието е поводът, но в случая реалния мотив е силното чувство за малоценност, което изпитва спрямо Луфи и евентуално спрямо останалата част на екипажа.не намира разбиране (макар и да беше ясно, че не е прав)
Та чувствата и неадекватните му реакции са логични и на място.
Все пак си мисля, че колкото гневен и нерационален да е Усоп, пак нямаше да се опитва толкова отчаяно да убие Луфи. Да прокара някакъв хитър план с който да го дезориентира и обездвижи (като в началото на боя) - добре. Това тук беше прекалено брутално. Нещата които направи са непростими. А предполагам, после ще се върне обратно.
Единствената причина да го направят боя толкова брутален - зи драма! Защото зрителите я обожават!
Е, очевидно, ама как се казва в една детска класика "Аз не съм всички!".
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
На Усоп му е пределно ясно, че не може да убие Люфи, колкото и да се опитва - даже накрая на въргала си го каза в прав текст. Това неговото беше въпрос на принцип - битка с предизвестена загуба, доста характерна за японската народопсихология. Гледали сме самураи да се бият в обречени битки нееднократно. Японците ги обичат тея работи и аз също доста си падам по тях, щото разполагат с големи дози мъжка романтика.
А битката на Усоп и Люфи им беше супер ин керъктър и на двамата. Усоп постоянно измисля нови глупости и джаджи, с които да си бие противниците, така че не е чудно, че виждаме неща, които не сме виждали преди. Те всичките в екипажа цъфват с нови техники и способности постоянно. Тук в тоя арк пауър-ъпа беше от най-значителните и може да се сравнява само с това дето се случи след тайм скипа. Разликата е, че тоя път просто ги нямаше стандартните за битките на Усоп лигня и хумор. Но няма и как да ги има, положението беше доста сериозно. Грибо много добре го е описал. Мери е корабът, който Кая им даде. За Усоп е безкрайно важен по тая причина. Не са само чувствата за малоценност - толкова много неща се наслагаха в тоя конфликт - малоценността, загубата на Мери, "предателството" на останалия екипаж и най-вече Люфи, чувството за вина покрай загубата на парите и т.н. Това всичкото насред аху-иху-тралала изпълненията, с които сме свикнали. Беше си скоростен керъктър девелопмент, от който шоуто дълбоко имаше нужда. И не само Усоп ни развиха тук. Люфи също. За пръв път му се наложи да се държи като капитан и да вземе неприятни решения в тая доста сериозна за екипажа му криза.
С Робин ще стане ясно какво се случва, но и там ще има много шонен зе драма, така че се готви психически отсега.
А битката на Усоп и Люфи им беше супер ин керъктър и на двамата. Усоп постоянно измисля нови глупости и джаджи, с които да си бие противниците, така че не е чудно, че виждаме неща, които не сме виждали преди. Те всичките в екипажа цъфват с нови техники и способности постоянно. Тук в тоя арк пауър-ъпа беше от най-значителните и може да се сравнява само с това дето се случи след тайм скипа. Разликата е, че тоя път просто ги нямаше стандартните за битките на Усоп лигня и хумор. Но няма и как да ги има, положението беше доста сериозно. Грибо много добре го е описал. Мери е корабът, който Кая им даде. За Усоп е безкрайно важен по тая причина. Не са само чувствата за малоценност - толкова много неща се наслагаха в тоя конфликт - малоценността, загубата на Мери, "предателството" на останалия екипаж и най-вече Люфи, чувството за вина покрай загубата на парите и т.н. Това всичкото насред аху-иху-тралала изпълненията, с които сме свикнали. Беше си скоростен керъктър девелопмент, от който шоуто дълбоко имаше нужда. И не само Усоп ни развиха тук. Люфи също. За пръв път му се наложи да се държи като капитан и да вземе неприятни решения в тая доста сериозна за екипажа му криза.
С Робин ще стане ясно какво се случва, но и там ще има много шонен зе драма, така че се готви психически отсега.
Amelia
В дуела пичът хвърля най-бруталните средства, които сме го виждали да ползва, а после "аз знаех, че не мога и да го пипна"...
От гледната точка на закоравели цинични зрители (като нас), това не коства и примигване, ама се чудя какво ли са си мислили дечицата...
Добре де, традиция е...ама пък и битката между самураи е доста по-интересно събитие отколкото някаква измислена фентъзи шоненска апроксимация...но между накама, за да е по-персонално.
Евентуално без тях, другите причини щяха да се омаловажат от само себе си.
А сега обърнете внимание - всичко това се случва и си личи преди дуела!
От сюжетна гледна точка този дуел е формалност, която просто трябва да парафира официално горните декларации.
Да, той трябва да се случи, защото всичко останало биха били едни празни приказки.
Да, трябва да се бият сериозно.
И тук с това не съм съгласен, как битка трябва да се превърне в нещо свръхпрекалено и как авторите не са се сдържали да се опитат на натиснат всички емоционални бутони на зрителя (и да се насладят на звуците, които издава
).
При мен това винаги действа контра продуктивно и колкото повече се опитват да ме контролират и да ме въвличат емоционално, толкова по-отвратен, по-отегчен и по-неангажиран ставам.
Характерен подход е, трябваше да го очаквам. Но щеше да ме зарадва повече, ако битката се беше развила по леко различен начин.
...аз си знам по подразбиране, че ще е свърхдраматично.
Точно едно от нещата, които ме подразниха - retcon извинение.На Усоп му е пределно ясно, че не може да убие Люфи, колкото и да се опитва - даже накрая на въргала си го каза в прав текст.
В дуела пичът хвърля най-бруталните средства, които сме го виждали да ползва, а после "аз знаех, че не мога и да го пипна"...
От гледната точка на закоравели цинични зрители (като нас), това не коства и примигване, ама се чудя какво ли са си мислили дечицата...
За самурай или друг феодал това си е съвсем буквално професионално задължение. Той ако откаже битка губи всичко - положение и пари. Става буквално крепостен селянин. Губи и цялото му семейство. В битката най-много да загине. Тогава семейството му оцелява, а има и известен шанс да се отърве само с рани.доста характерна за японската народопсихология. Гледали сме самураи да се бият в обречени битки нееднократно
Добре де, традиция е...ама пък и битката между самураи е доста по-интересно събитие отколкото някаква измислена фентъзи шоненска апроксимация...но между накама, за да е по-персонално.
големи дози мъжка романтика
Лошо няма да се пауър-апва...ама точно срещу най-добрия си приятел?Тук в тоя арк пауър-ъпа беше от най-значителните и може да се сравнява само с това дето се случи след тайм скипа.
Срещу което аз не казвам нищо. Идеята е, Усоп от яд е толкова сляп, че да не вижда как и на останалите им пука и за кораба, и за него самия.Грибо много добре го е описал. Мери е корабът, който Кая им даде. За Усоп е безкрайно важен по тая причина.
Не, не са, но ако ги нямаше евентуално щеше да забележи, че и на другите им е жал...как съвсем наскоро всички се бяха загрижили повече за него отколкото за откраднатите пари...нямаше да приеме спасението си, като поредната обида.Не са само чувствата за малоценност
Евентуално без тях, другите причини щяха да се омаловажат от само себе си.
За което браво. Ако не забелязахте нямам нищо против тези работи...Беше си скоростен керъктър девелопмент, от който шоуто дълбоко имаше нужда. И не само Усоп ни развиха тук. Люфи също. За пръв път му се наложи да се държи като капитан и да вземе неприятни решения в тая доста сериозна за екипажа му криза.
А сега обърнете внимание - всичко това се случва и си личи преди дуела!
От сюжетна гледна точка този дуел е формалност, която просто трябва да парафира официално горните декларации.
Да, той трябва да се случи, защото всичко останало биха били едни празни приказки.
Да, трябва да се бият сериозно.
И тук с това не съм съгласен, как битка трябва да се превърне в нещо свръхпрекалено и как авторите не са се сдържали да се опитат на натиснат всички емоционални бутони на зрителя (и да се насладят на звуците, които издава
).При мен това винаги действа контра продуктивно и колкото повече се опитват да ме контролират и да ме въвличат емоционално, толкова по-отвратен, по-отегчен и по-неангажиран ставам.
Характерен подход е, трябваше да го очаквам. Но щеше да ме зарадва повече, ако битката се беше развила по леко различен начин.
Spoiler failС Робин ще стане ясно какво се случва, но и там ще има много шонен зе драма
...аз си знам по подразбиране, че ще е свърхдраматично.
Last edited by alshu on Fri May 16, 2014 5:58 pm, edited 1 time in total.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Леле, щом те дразни драмата в ОП, просто в никакъв случай не бива да припарваш до Наруто и Блийч 
Аз лично явно имам някакво невероятно търпение, защото не си спомням да съм се дразнила безкрайно много на каквото и да е в ОП. А драмата винаги ми е действала супер много, ако трябва да бъда честна... Ама аз съм си ревла де, тъй че моето мнение не е много обективно 
Аз лично явно имам някакво невероятно търпение, защото не си спомням да съм се дразнила безкрайно много на каквото и да е в ОП. А драмата винаги ми е действала супер много, ако трябва да бъда честна... Ама аз съм си ревла де, тъй че моето мнение не е много обективно Мен принципно самата драма не ме дразни, а опитите в случая да се усили с елементарни средства. Моментът си е достатъчно силен, че да се правят опити за интензифициране по такива начини.
Naruto и Bleach си е ясно, че са фрашкани с такава...щото е по-лесна за правене от сложни светове и преплетени политически връзки...пък и публиката я кльопва лесно и дори се сърди, когато е кът.
Naruto и Bleach си е ясно, че са фрашкани с такава...щото е по-лесна за правене от сложни светове и преплетени политически връзки...пък и публиката я кльопва лесно и дори се сърди, когато е кът.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Е то се правят за по-непретенциозни по презумция тоя тип анимета сапунки, за това ОП е класи над останалите в тая категория. Иначе за драмата с кораба още не си стигнал до Klabautermann обясненията май и тн. 310-11 нейде натам. Мери си е "накама" ерго=драма. Поне нейното детство ни го спестиха 
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
-
RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9514
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
До 247.
Франки определено е част от генезиса на Спейс Денди...ако му се разкара окама гласа, горилските ръце, железния нос и тривърхата брадичка.
Накратко - интересна личност.
CP9 се оказаха по-големи сладури отколкото очаквах. И аз ли съм в грешка, но едно от заглавията на сериите (преди 236-та) бе абсолютно грешно и в същото време спойлерско.
От него бях останал с впечатление, че всичките яки типове работещи на Док 1 и пряко подчинени на Айсберг са CP9. То не че частично не е така...но в малко по-различен смисъл.
Май преводачите ме тролнаха.
(Да пукна ако помня групата, батчът който ползвам почна с Кайзоку фенсъбс, но после продължи с карашък манджа.)
Франки определено е част от генезиса на Спейс Денди...ако му се разкара окама гласа, горилските ръце, железния нос и тривърхата брадичка.
Накратко - интересна личност.
CP9 се оказаха по-големи сладури отколкото очаквах. И аз ли съм в грешка, но едно от заглавията на сериите (преди 236-та) бе абсолютно грешно и в същото време спойлерско.
От него бях останал с впечатление, че всичките яки типове работещи на Док 1 и пряко подчинени на Айсберг са CP9. То не че частично не е така...но в малко по-различен смисъл.
Май преводачите ме тролнаха.
(Да пукна ако помня групата, батчът който ползвам почна с Кайзоку фенсъбс, но после продължи с карашък манджа.)
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 9 guests