Това ми направи деняCruelty wrote:Както Зоро е Золо в американското издание на мангата.
За втория мога да си го представя, ама другите двама - wtf?Amelia wrote:
- Spoiler: show
Особено последният. Ода има доста странни представи за австрийците.One Piece - сапунките могат да са добри
Sanji с близалката ми е любимото. Трябваше на Смоукър и Крокодила да им сложат по една пушена наденица в устите.
Особено последният. Ода има доста странни представи за австрийците.
Особено последният. Ода има доста странни представи за австрийците.I'm not in danger. I AM the danger.
До 112.
Определено забелязван One Piece влияния и в Wakfu, особено при спешъла за Ogrest.
Усещането е малко като при гледането на версията от 1974 на Yamato. Маса познати неща от по-късни заглавия.
Определено забелязван One Piece влияния и в Wakfu, особено при спешъла за Ogrest.
Усещането е малко като при гледането на версията от 1974 на Yamato. Маса познати неща от по-късни заглавия.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
До 129.
Endless arc is endless...
Гледането на хипердълги шонени, е като добиването на метал от руда. Изисква сложна организация, големи инвестиции, тежко оборудване и екстремни температури.
Представям си какво ли се е случвало в главата на някое малко хлапенце, докато е гледало арката по епизод на седмица.
Едва ли е останало непроменено.
В крайна сметка добиваме известно количество хубави неща: забавните кретенизми около всички Baroque Works и "многостепенната ракета", с която изстреляха принцесата на часовниковата кула.
Окамата се оказа голям пич (ако мога така да се изразя и човека не го сметне за обидно).
Пък и другите бяха любопитни личности.
Някои от локациите бяха интересно замислени - леговището на Крокодила, подземието на кралската гробница.
Обичайните произволно разхвърляни шегички с главните герои също бяха добре.
Какво не ми хареса (освен разтягането на историята, което се подразбира):
Виви - беше ми донякъде симпатична до Whisky Peak, на нататък изтъпя, а накрая откровено си я мразех.
Крокодилът - това е малко изненадващо, защото е невероятно як и брутален тип. Може би дори прекалено як. Персонажът му продължава да ме кефи, но като следствие от разтягането на историята ни досадиха с него. Навираха ни го в лицето дълго и еднообразно. Така не се прави добър злодей.
Безсмисленото клане - ...е безсмислено.
Смъртността - всички с изключение на един от най-симпатичните герои - Ястребът Пел оцеляха. Ъ? Да, знам че е характерно ама ми се иска да не беше.
OP - защо трябваше да ни портят, че Робин се присъединява към екипажа? То е ясно, че не е баш злодейка - спаси им задниците няколко пъти.
Какво приятно ме изненада.
Най-неочаквано накрая ни запознаха с една нова и доста яка маринка, а и ни припомниха Джанго (един от любимците ми), както и за кретена дето Санджи изрита от ресторанта.
Запознаха ни и с едно интересно решение, което демонстрира как работи политиката на маринската организация.
Имаше и нещо, като aftermath в който Санджи съжали (е, почти), че е разрушил няколко стени, за да ми не по-напряко.
Endless arc is endless...
Гледането на хипердълги шонени, е като добиването на метал от руда. Изисква сложна организация, големи инвестиции, тежко оборудване и екстремни температури.
Представям си какво ли се е случвало в главата на някое малко хлапенце, докато е гледало арката по епизод на седмица.
Едва ли е останало непроменено.
В крайна сметка добиваме известно количество хубави неща: забавните кретенизми около всички Baroque Works и "многостепенната ракета", с която изстреляха принцесата на часовниковата кула.
Окамата се оказа голям пич (ако мога така да се изразя и човека не го сметне за обидно
). Пък и другите бяха любопитни личности.
Някои от локациите бяха интересно замислени - леговището на Крокодила, подземието на кралската гробница.
Обичайните произволно разхвърляни шегички с главните герои също бяха добре.
Какво не ми хареса (освен разтягането на историята, което се подразбира):
Виви - беше ми донякъде симпатична до Whisky Peak, на нататък изтъпя, а накрая откровено си я мразех.
Крокодилът - това е малко изненадващо, защото е невероятно як и брутален тип. Може би дори прекалено як. Персонажът му продължава да ме кефи, но като следствие от разтягането на историята ни досадиха с него. Навираха ни го в лицето дълго и еднообразно. Така не се прави добър злодей.
Безсмисленото клане - ...е безсмислено.
Смъртността - всички с изключение на един от най-симпатичните герои - Ястребът Пел оцеляха. Ъ? Да, знам че е характерно ама ми се иска да не беше.
OP - защо трябваше да ни портят, че Робин се присъединява към екипажа? То е ясно, че не е баш злодейка - спаси им задниците няколко пъти.
Какво приятно ме изненада.
Най-неочаквано накрая ни запознаха с една нова и доста яка маринка, а и ни припомниха Джанго (един от любимците ми), както и за кретена дето Санджи изрита от ресторанта.
Запознаха ни и с едно интересно решение, което демонстрира как работи политиката на маринската организация.
Имаше и нещо, като aftermath в който Санджи съжали (е, почти), че е разрушил няколко стени, за да ми не по-напряко.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Ти па що ме спойлна ...иии сега още повече мразя голямата касапница...без и един умрял...
...иии сега още повече мразя голямата касапница...без и един умрял...The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Е измряха сума ти ноунеймки там от ребелите и войската, евентуално. Дам е нещата след Арабста се подобряват лека полека, ианче си е голямо копане дам 
.
Триизмерната пълнометражка реших да и дам шанс ама ми докара гърчове...
.Триизмерната пълнометражка реших да и дам шанс ама ми докара гърчове...
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Ако се съди по някои хора, които буквално ги разстреляха...дъждът (създаден от Смокър Чудотворецътсума ти ноунеймки
) ги е съживил и след един здрав сън дори са забравили времето, когато са били мъртви...The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Може и да съм проспал нещо (нищо чудно, аз съм си разсеян), но в 129 напускат Алибабастрия, а Пел си е MIA след експлозията...и за Робин нищо не се знае, а не личеше Луфи да я е извадил от подземието...ама е ясно, че ще се появи...
Last edited by alshu on Wed Apr 30, 2014 1:53 pm, edited 1 time in total.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
One Piece е пословично откъм смъртност 
. А Джанго и Фулбоди имат цял мини-арк в мангата .
Има доволно развлечени аркове и след Алабаста. Поне сега ти предстои Скайпия, която е сравнително стегната (филърите са в отделен арк-два-три).
. А Джанго и Фулбоди имат цял мини-арк в мангата .Има доволно развлечени аркове и след Алабаста
. Поне сега ти предстои Скайпия, която е сравнително стегната (филърите са в отделен арк-два-три).We're just a lie,
We're just a fake
I can't wait 'til I'm finally dead
Erase my numbers and hope to never return again
We're just a fake
I can't wait 'til I'm finally dead
Erase my numbers and hope to never return again
Разходих се малко в обедна почивка и вече свободен от служебни грижи уж си припомних сцена, в която принцесата говори с Пел след големите събития.
Ако е истина мозъкът ми просто е отказал да приеме това нелогично и необяснено възкресение . Та може и в 129-ти вече официално да е жив.
А може и пак да се бъркам.
Поне още два пъти го "убиваха" - веднъж в Rainbase, а после Геро-геро снайперистката го застреля от часовниковата кула.
(Последва флешбек от омразното детство на Виви и пр. и пр.)
Ако е истина мозъкът ми просто е отказал да приеме това нелогично и необяснено възкресение
. Та може и в 129-ти вече официално да е жив.А може и пак да се бъркам.
Поне още два пъти го "убиваха" - веднъж в Rainbase, а после Геро-геро снайперистката го застреля от часовниковата кула.
(Последва флешбек от омразното детство на Виви и пр. и пр.)
Last edited by alshu on Wed Apr 30, 2014 3:26 pm, edited 1 time in total.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Мен пък точно това ме издразни супер много в тая аркаMushu wrote:Ама Пел е жив бе, що ме стряскаш така?! Верно, че го гледах преди 100 години, ама ми беше супер симпатичен и много се изкефих, че в крайна сметка оживя
А саможертвата (или може би в множествено число?) му си беше толкова на място. Безсмъртността на някакви треторазрядни герои е доста зле, колкото и да са likeable.I'm not in danger. I AM the danger.
-
SatanicSlayer
- Merchant
- Posts: 90
- Joined: Thu Sep 26, 2013 4:32 pm
- Location: Grind Line - Arabasta.
- Contact:
Това са извинения сега...дори Крокодилът дето в пясъчната си форма е неунищожим, смяташе да стои настрана от тази бомба.
Можеше да сложат някакво елементарно обяснение...или изкръшкване от обяснение.
А пичът се появява и видимо нищо му няма. (Ако помня правилно.)
Съзнанието ми просто е отказало да го регистрира.
Можеше да сложат някакво елементарно обяснение...или изкръшкване от обяснение.
А пичът се появява и видимо нищо му няма. (Ако помня правилно.)
Съзнанието ми просто е отказало да го регистрира.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest