The Hobbit
- tigermaster
- Elder God
- Posts: 6458
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Бтв, аз съм силно учуден от никаквия рейтинг на филма в Rotten Tomatoes. Обикновено злостно нахайпените филми като този получават огромни рейтинги там, ако не са продължения на "Здрач" или "Трансформърс" - "Стар Трек" с деветдесет и пет процента, "Черният рицар: Възраждане" с осемдесет и седем, "Отмъстителите" с деветдесет и два и т.н. Дори "Прометей" седи със седемдесет и четири процента, въпреки че за много хора беше масивно разочарование.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Жоро, ти 48 фреймовата 3D версия ли гледа? Всички отзиви, които видях за нея бяха загробващи и коментираха, че правела осветлението и декорите "плоски", както и разни други възхвали. Аз предпочитам 2D, та ще чакам да излезе на торент, защото в БГ кината няма просичката версия, която върви без бонус главоболие.
Hic locus est ubi mors gaudet succurrere vitae
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
Обичам си аватара!!
Die, Fanboys <- a blog for random anime bashing and raving
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Да, нея гледах. Сега позачетох малко и съм на мнение, че аргументите на Джаксън са от гъза - предпочитам да има блър в трите мелета, за които ще ми пука, отколкото всичко да е неестествено бързо и рязко, както беше.
Филмът е на границата да прилича на live footage, ама точно на границата и това дори дразни още повече, отколкото ако беше съвсем отвъд. На много места епиката бая ми страдаше от тоя ефект.
ето добро обяснение: http://www.forbes.com/sites/quora/2012/ ... in-48-fps/
Иначе за 3д вс 2д..... 3дто беше почти излишно, но имаше добри моменти с него, т.е. по-скоро го препоръчвам
Филмът е на границата да прилича на live footage, ама точно на границата и това дори дразни още повече, отколкото ако беше съвсем отвъд. На много места епиката бая ми страдаше от тоя ефект.
ето добро обяснение: http://www.forbes.com/sites/quora/2012/ ... in-48-fps/
Иначе за 3д вс 2д..... 3дто беше почти излишно, но имаше добри моменти с него, т.е. по-скоро го препоръчвам
This is it. Ground zero.
Слушам ебати противоречивите мнения. От една страна хората казват, че е великолепен. От друга масово ниски оценки и подобни ревюта:
http://operationkino.net/2012/12/%D1%85 ... %B2%D1%8E/
http://you-deserve-this.blogspot.com/20 ... redom.html
Пффф, жалко, че ще мога да го гледам чак в началото на другата година....
http://operationkino.net/2012/12/%D1%85 ... %B2%D1%8E/
http://you-deserve-this.blogspot.com/20 ... redom.html
Пффф, жалко, че ще мога да го гледам чак в началото на другата година....
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
Тук има едни интересни разсъждения за HFR-то: http://www.denofgeek.com/movies/23835/w ... -for-48fps
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Сега се сетих как Люмиер брос като показвали оня футидж с идващия на гарата влак, хората ставали от седалките да търчат да не ги сгази локомотивът. И това на 16 фпс. Явно им е било достатъчно реално. Между другото, още тогава конкурентната машина на Едисон е била на 48 фпс.
Нормално е да боцка промяната. И е нормално да се плодят небивалици като тая за осветлението или пък също толкова абсурдната за зърнеността в линка на Данте от хора, които усещат, че нещо им боцка, но не могат да артикулират какво.
Всъщност проблематиката има 2 аспекта: технически и философски. За да стане ясен вторият обаче, трябва да се изясни първия. Двата основни артефакта, които се борят от по-високия фреймрейт са стробирането и моушън блъра.
Първият е резултат от това, че кинокамерата (за разлика от класическата ТВ камера) не снима непрекъснато през цялото време, а само половината време. Време Х се снима фрейм, време Х се зарежда следващият фрейм от лентата. За 24 фпс: 1/48 сек се снима, 1/48 сек не се снима и това се повтаря. Когато това се комбинира със сравнително нисък фреймрейт, движението се накъсва - било то движение само на обект в сцената, или на цялата картина, когато се движи камерата. Това е стробирането. А при прожекцията всеки фрейм се показва за два пъти по-дълго време, отколкото се е снимал - 1/24 сек (реално се флашва няколко пъти, но това са подробности). Другият артефакт е моушън блърът. Той пък е резултат от сравнително дългото време на експонация (1/48 сек при 24 фпс) на всеки фрейм и води до замазване на движещи се обекти.
Тия две неща, често заедно със зърнеността на филма и не много голямата дълбочина на рязкост, водят то усещането за нереалност, за изкривена реалност, завеса, или кой както там си го възприема при гледане. Това усещане, макар и да се е случило случайно и нетърсено в резултат на технически недостатъци, киноманите и хората, дето правят кино, си го тачат.
В класическата телевизия заради непрекъснатото снимане и изчитане на ТВ тубата няма ефект на стробиране (но продължава да има блър, дори в по-големи количества).
Когато се увеличи фреймрейтът и се спази правилото за снимане само през половината време (между другото, несъблюдавано от Джаксън по други причини), стробирането и блърът намаляват. Съответно усещането за реализъм се вдига. Увеличава се и съотнасянето с телевизия (заради по-малкото стробиране). Усещането за бързина всъщност идва от това, че високият фреймрейт семплира кино-реалността по-често и мозъкът работи с по-висок фреймрейт. На което се свиква бързо.
И тука се стига до философската част. Олелията до небесата всъщност не взима под внимание разликата между 2д и 3д. 3Д е съзнателен ход към по-силно усещане за реализъм (освен дето е и съзнателен ход към по-скъпи билети). И след като е такъв ход, логично е да се извърви пълния път и да се снима с висок фреймрейт. Защото артефактите от нисък фреймрейт в 2д може да са очарователни, и магически, и носталгично приятни. Обаче в 3д така вадят очите, че няма закъде. Те са втората и третата причина 3д киното да не става за чеп за зеле. Та след като се разкарат, ще остане само най-съществената.
Нормално е да боцка промяната. И е нормално да се плодят небивалици като тая за осветлението или пък също толкова абсурдната за зърнеността в линка на Данте от хора, които усещат, че нещо им боцка, но не могат да артикулират какво.
Всъщност проблематиката има 2 аспекта: технически и философски. За да стане ясен вторият обаче, трябва да се изясни първия. Двата основни артефакта, които се борят от по-високия фреймрейт са стробирането и моушън блъра.
Първият е резултат от това, че кинокамерата (за разлика от класическата ТВ камера) не снима непрекъснато през цялото време, а само половината време. Време Х се снима фрейм, време Х се зарежда следващият фрейм от лентата. За 24 фпс: 1/48 сек се снима, 1/48 сек не се снима и това се повтаря. Когато това се комбинира със сравнително нисък фреймрейт, движението се накъсва - било то движение само на обект в сцената, или на цялата картина, когато се движи камерата. Това е стробирането. А при прожекцията всеки фрейм се показва за два пъти по-дълго време, отколкото се е снимал - 1/24 сек (реално се флашва няколко пъти, но това са подробности). Другият артефакт е моушън блърът. Той пък е резултат от сравнително дългото време на експонация (1/48 сек при 24 фпс) на всеки фрейм и води до замазване на движещи се обекти.
Тия две неща, често заедно със зърнеността на филма и не много голямата дълбочина на рязкост, водят то усещането за нереалност, за изкривена реалност, завеса, или кой както там си го възприема при гледане. Това усещане, макар и да се е случило случайно и нетърсено в резултат на технически недостатъци, киноманите и хората, дето правят кино, си го тачат.
В класическата телевизия заради непрекъснатото снимане и изчитане на ТВ тубата няма ефект на стробиране (но продължава да има блър, дори в по-големи количества).
Когато се увеличи фреймрейтът и се спази правилото за снимане само през половината време (между другото, несъблюдавано от Джаксън по други причини), стробирането и блърът намаляват. Съответно усещането за реализъм се вдига. Увеличава се и съотнасянето с телевизия (заради по-малкото стробиране). Усещането за бързина всъщност идва от това, че високият фреймрейт семплира кино-реалността по-често и мозъкът работи с по-висок фреймрейт. На което се свиква бързо.
И тука се стига до философската част. Олелията до небесата всъщност не взима под внимание разликата между 2д и 3д. 3Д е съзнателен ход към по-силно усещане за реализъм (освен дето е и съзнателен ход към по-скъпи билети). И след като е такъв ход, логично е да се извърви пълния път и да се снима с висок фреймрейт. Защото артефактите от нисък фреймрейт в 2д може да са очарователни, и магически, и носталгично приятни. Обаче в 3д така вадят очите, че няма закъде. Те са втората и третата причина 3д киното да не става за чеп за зеле. Та след като се разкарат, ще остане само най-съществената.
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Според мен съждението ти е икономически неправилно - повече хора ще са резервирани към "неестетвено телевизионният изглед", отколкото ще са резервирани към "болящите очи от 3д-то", които вече са приети за стандарт и необходимо зло от публиката.
От друга страна може би Хобитът е добро място да се тества, защото много хора биха го видяли, ако ще да беше ням и чернобял.
А това дето кинокамерата за половината време зарежда следващия фрейм от лентата не важи ли само за аналогово снимане?
Аз като зрител обаче определено съм по-ок с киноефекта, завесата или както му викаш, отколкото с резките лайфлайк движения.
edit: Ревюто на ОперацияКино е много спот-он, макар че моето разочарование е далеч по-малко. Моментът с гъбите беше най-голямото ВТФ, просто не знам как е стигнало до финалния кът.
От друга страна може би Хобитът е добро място да се тества, защото много хора биха го видяли, ако ще да беше ням и чернобял.
А това дето кинокамерата за половината време зарежда следващия фрейм от лентата не важи ли само за аналогово снимане?
Аз като зрител обаче определено съм по-ок с киноефекта, завесата или както му викаш, отколкото с резките лайфлайк движения.
edit: Ревюто на ОперацияКино е много спот-он, макар че моето разочарование е далеч по-малко. Моментът с гъбите беше най-голямото ВТФ, просто не знам как е стигнало до финалния кът.
This is it. Ground zero.
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 39 guests