Cloud Atlas
Cloud Atlas
Айде и аз кат Марфата да ви пусна една тема за филм, който не съм гледала още, щото вас ви мързи или ви е срам.
Ще стигнем и до него някой уикенд...
Ще стигнем и до него някой уикенд...
Аз мисля днес да го гледам и съм сериозно хайпнат, както от трейлъра, така и от ревюто на Джен в списанието за книгата, която ще се закупи на английски след това, независимо дали филма ми харесва или не. Самият факт, че се прави холивудска адаптация на сай - фай, който не е спиноф, Трансформърс или друга чекия, за мен е невероятен. И то с A-list актьори.
Edit: Гледах го. Отвя ме. Смях се, плаках, зяпах смаян от определени сцени... В целият каст няма слабо. Ханкс и Уийвинг бяха особено яки, както и Джим Стърджис, който съм гледал само в хоръра Heartless и се радвам че получава по - големи роли, и Бен Уишоу, който напарви брутална роля като Фробишър. Актрисата на Сонми-451 не знам как се казва, но също игра много добре объркания клонинг и очевидно не защото е бездарна, както се вижда от последната сцена, но биха казали някои хора. Изобилие от локации, два-три панорамни шота и много красиви гледки, особено Нео Сеул, напомня ми на атмосферата на Тайланд от творчеството на Бачигалупи. Екшън сцените бяха едновременно с достатъчно добра хореография, но и подходящо кървави. Наративните стилове на отделните герои изобилстваха от цветен и разнообразен език, най - много при Закри (Ханкс) във бъдещето, естествено. Към средата пейсинга за момент се поизгуби, но после се върна и то МОЩНО. Разказът на издателя Тимъти Кевъндиш пък искрено ме разсмя. Най ми харесаха обаче линиите на Сонми-451 и
Робърт Фробишър. Циврих само веднъж, но получих позиви 3-4 пъти. Лесно се поддавам на тиърджъркъри... Харесаха ми свързващите звена между фрагментите (кометата, лицата, филмът с Кевъндиш, книгата на Луиза Рей, копчето и дневника на Юинг, секстетът на Фробишър). Без да съм чел романа, смятам че отделиха горе-долу достатъчно внимание на всяка история. Абсолютно необективна оценка - 10/10. Книгата обезателно се поръчва на английски.
Edit: Гледах го. Отвя ме. Смях се, плаках, зяпах смаян от определени сцени... В целият каст няма слабо. Ханкс и Уийвинг бяха особено яки, както и Джим Стърджис, който съм гледал само в хоръра Heartless и се радвам че получава по - големи роли, и Бен Уишоу, който напарви брутална роля като Фробишър. Актрисата на Сонми-451 не знам как се казва, но също игра много добре объркания клонинг и очевидно не защото е бездарна, както се вижда от последната сцена, но биха казали някои хора. Изобилие от локации, два-три панорамни шота и много красиви гледки, особено Нео Сеул, напомня ми на атмосферата на Тайланд от творчеството на Бачигалупи. Екшън сцените бяха едновременно с достатъчно добра хореография, но и подходящо кървави. Наративните стилове на отделните герои изобилстваха от цветен и разнообразен език, най - много при Закри (Ханкс) във бъдещето, естествено. Към средата пейсинга за момент се поизгуби, но после се върна и то МОЩНО. Разказът на издателя Тимъти Кевъндиш пък искрено ме разсмя. Най ми харесаха обаче линиите на Сонми-451 и
Робърт Фробишър. Циврих само веднъж, но получих позиви 3-4 пъти. Лесно се поддавам на тиърджъркъри... Харесаха ми свързващите звена между фрагментите (кометата, лицата, филмът с Кевъндиш, книгата на Луиза Рей, копчето и дневника на Юинг, секстетът на Фробишър). Без да съм чел романа, смятам че отделиха горе-долу достатъчно внимание на всяка история. Абсолютно необективна оценка - 10/10. Книгата обезателно се поръчва на английски.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
Аз съм с доста смесени чувства.
От една страна решението да се монтират отделните истории толкова начесто ми се струва правилно чисто кинематографично. Шест дълги, тотално различни като тон и атмосфера сегмента, прекъснати само на едно място, вероятно щяха да са пагубни за динамиката на филма. Проблемът обаче е, че постоянното скачане в различни настроения, жанрове, стилове създава накрая усещане за over-the-top-ness в повече от един смисъл, освен дето не дава почти никаква възможност за емоционална връзка с героите и самите разкази. Макар че може и да не съм права за последното, предвид мнението на Клеймор.
Робърт Фробишър изобщо не е това, което би трябвало, клиничнохладната и особено важна идейно корейска антиутопия е превърната в не твърде интелигентен екшън, основни теми и смисли са си заминали и т.н. проблеми, плод на сравнителен анализ. (Изобщо не мога да се абстрахирам от книгата, но пък така човек има повече контекст и не е толкова разбъркано). Други идеи обаче са реализирани супер, връзките между отделните сегменти са на места просто гениални, има възхитителни сцени и въобще, това е толкова амбициозен проект. В крайна сметка може би Уашовски и Тиквер са направили най-доброто възможно.
От една страна решението да се монтират отделните истории толкова начесто ми се струва правилно чисто кинематографично. Шест дълги, тотално различни като тон и атмосфера сегмента, прекъснати само на едно място, вероятно щяха да са пагубни за динамиката на филма. Проблемът обаче е, че постоянното скачане в различни настроения, жанрове, стилове създава накрая усещане за over-the-top-ness в повече от един смисъл, освен дето не дава почти никаква възможност за емоционална връзка с героите и самите разкази. Макар че може и да не съм права за последното, предвид мнението на Клеймор.
Робърт Фробишър изобщо не е това, което би трябвало, клиничнохладната и особено важна идейно корейска антиутопия е превърната в не твърде интелигентен екшън, основни теми и смисли са си заминали и т.н. проблеми, плод на сравнителен анализ. (Изобщо не мога да се абстрахирам от книгата, но пък така човек има повече контекст и не е толкова разбъркано). Други идеи обаче са реализирани супер, връзките между отделните сегменти са на места просто гениални, има възхитителни сцени и въобще, това е толкова амбициозен проект. В крайна сметка може би Уашовски и Тиквер са направили най-доброто възможно.
If I never meet you in this life, let me feel the lack.
Джен, аз получих точно такова усещане за емоционална дистанцираност към средата на филма и си мислех че ще излеза недоволен от салона, но после et voila и стана. Иначе и на мен ми се струваше че антиутопията можеше да бъде по - развита, но предвид отделеното на сегмента време, нямаше да има достатъчно време за цялата линия и за социалните особености на режима. Това го казвам без да съм чел книгата де, но доколкото разбрах от ревюто ти на книгата, там шестте разказа са отделни един от друг, с изключение на темите, кометата и другите общи мотиви, а фактът че работи във филм според мен е истинско чудо, постигнато чрез паралелизма на историите. Според мен добре беше че навързаха сцените с преследвания, екшън сцените и драматичните моменти от различните сегменти едни за други. И аз смятам че предвид материала, информацията за който имам само от ревюта, са направили най-доброто възможно. Важното е че много граници се разбиват с този филм, самият факт че е направен, за мен е чудо. Ако се справи добре в бокс-офиса, може за в бъдеще да има още подобни интересни проекти. Поне силно се надявам да е така. Фробишър не знам как е в книгата, но Уишоу изкърти. А Том Ханкс ме изкефи колко добре докара акцента в началото на линията на Кевъндиш.
А аз точно поради изброените от теб причини не четох книгата преди това, исках да са ми различни преживявания. Вчера, по средата си виках че едва ли ще го гледам пак, ама сега искам бе!!!! Тъпото е че в нашата мизерна арена го дават само от 6 часа, пък съм на училище. Исках да заведа и майка ми... Дано се продава добре и го дават втора седмица. Скайфол го дават вече трета.
А аз точно поради изброените от теб причини не четох книгата преди това, исках да са ми различни преживявания. Вчера, по средата си виках че едва ли ще го гледам пак, ама сега искам бе!!!! Тъпото е че в нашата мизерна арена го дават само от 6 часа, пък съм на училище. Исках да заведа и майка ми... Дано се продава добре и го дават втора седмица. Скайфол го дават вече трета.
Last edited by Claymore on Sun Nov 11, 2012 4:57 pm, edited 1 time in total.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
Предвид пълната нефилмируемост на материала (не и в един филм), наистина може да се каже, че доста добре е подходено. Незапазването на структурата на книгата води до доста раздвиженост и някои готини скокове в монтажа. На мен ми е любопитно как се възприема филма от нечели книгата. Например, вчера четох ревюто на Еберт – той изобщо няма представа какво е гледал, но пък много му се кефи. Малко като Алиса и Джаберуокито. Това е готин вайб, де.
И аз като Джен най-много не харесах промяната (неразбирането?) на Фробишър. Декадентският гений се е изгубил в мелодрамата. Филмовата интерпретация е вътрешно кохерентна, но далеч по-слаба като идея и фокусиране на останалите нишки. Личи си как недостигът на време е ударил лошо по някои линии. Седемдесетарската история е добър пример: Нейпиър и Закс се появяват от нищото, картонени и не особено добре мотивирани. Или пък недвусмисленият доктор от тихоокенаското плаване – няма и следа от маниерите му и джентълменската му изисканост, сякаш братята (и сестрата : ) са решили, че нямат време да шикалкавят със зрителя и още с външния вид заявяват същността му. А ако оставим сценария настрана, фрагментите на Тиквер ми се видяха по-добре изпълнени. Любопитно е как евентуална разширена версия би доразвила някои от историите.
Във всеки случай, наистина си е малко чудо, че подобен проект съществува. Дано не се окаже кофти финансов провал.
И аз като Джен най-много не харесах промяната (неразбирането?) на Фробишър. Декадентският гений се е изгубил в мелодрамата. Филмовата интерпретация е вътрешно кохерентна, но далеч по-слаба като идея и фокусиране на останалите нишки. Личи си как недостигът на време е ударил лошо по някои линии. Седемдесетарската история е добър пример: Нейпиър и Закс се появяват от нищото, картонени и не особено добре мотивирани. Или пък недвусмисленият доктор от тихоокенаското плаване – няма и следа от маниерите му и джентълменската му изисканост, сякаш братята (и сестрата : ) са решили, че нямат време да шикалкавят със зрителя и още с външния вид заявяват същността му. А ако оставим сценария настрана, фрагментите на Тиквер ми се видяха по-добре изпълнени. Любопитно е как евентуална разширена версия би доразвила някои от историите.
Във всеки случай, наистина си е малко чудо, че подобен проект съществува. Дано не се окаже кофти финансов провал.
И аз четох на Еберт ревюто и се кефя че той се е изкефил. Точно си изтеглих сампъла на киндъла и наистина доктора там е по-изискан, ако и ексцентричен като обноски.
Last edited by Claymore on Sun Nov 11, 2012 7:02 pm, edited 1 time in total.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
Ами да, те общите мотиви са толкова и такива, че правят разказите не съвсем отделни. Механизмът на оглеждане на сегментите един в друг е взет директно от книгата всъщност. Те даже малко глупаво директно го изказаха на едно място във филма това за вселената, която се преповтаря. За разлика от книгата обаче, тук е трябвало да измислят физическа връзка за плавно преминаване от история в история много повече пъти - някъде е общ детайл от сцена, другаде е идейно, другаде е чрез герой, но има страхотни попадения.Claymore47_Fen wrote:Това го казвам без да съм чел книгата де, но доколкото разбрах от ревюто ти на книгата, там шестте разказа са отделни един от друг, с изключение на темите, кометата и другите общи мотиви, а фактът че работи във филм според мен е истинско чудо, постигнато чрез паралелизма на историите.
Уишоу е много добър избор наистина, просто самият Фробишър не е направен добре, а ако в книгата има най-важен герой, това е той. Като я прочетеш, ще видиш.
If I never meet you in this life, let me feel the lack.
Аз предпочитам първо да прочета книгата и чак тогава да го гледам.
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
Aз слушам много противоречиви мнение, обаче доста хора казват, че в случая било по-добре първо да се гледа филма. Някой, който е чел и романа да каже дали си струва. Има го и факта, че ако задържа, после няма да мога да го гледам на кино, но в същото време никак не обичам да гледам филм по книга с която не съм запознат.
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
След среднощното гледане, още днес поръчвам книгата. Изобщо не усетих часовете, които минаха в салона. Само по себе си и това е постижение достойно за уважение. Динамиката определено ми допадна, редуването на сцените и историите правеха филма по-лек, въпреки че ми беше странен прехода от бурен смях в едната сцена към сериозна драма в другата. Определено ще го препоръчам на приятели - подлежи и на второ гледане!
Аз нося жега, покой и чистота.
Аз съм огън – изгарям в красота.
Воин съм още – роден във светлина,
И единствено дете на кървава зора.
"Who'd want to ignite things one at a time?" - Chandra Nalaar
Аз съм огън – изгарям в красота.
Воин съм още – роден във светлина,
И единствено дете на кървава зора.
"Who'd want to ignite things one at a time?" - Chandra Nalaar
Горе Джен и Скърдж са си дали мнението. Аз мисля, че ако го гледаш без да си чел книгата няма да загубиш нищо, така или иначе може да го гледаш пак на торент след като излезе и да сравниш, но на кино имаш един шанс.Dante wrote:Aз слушам много противоречиви мнение, обаче доста хора казват, че в случая било по-добре първо да се гледа филма. Някой, който е чел и романа да каже дали си струва. Има го и факта, че ако задържа, после няма да мога да го гледам на кино, но в същото време никак не обичам да гледам филм по книга с която не съм запознат.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
- Ordo Malleus
- Mistborn
- Posts: 1453
- Joined: Fri Apr 23, 2010 9:59 am
От ревюто в ШД разбрах, че е по книга. Гаджето се обажда да ходим на кино, аз предложих Скайфол, тя "абе има някакъв облак, стори ми се интересен". Накрая отидохме 5 човека и честно казано никой не остана разочарован. Има бая пропуски, но в последно време хич не ми се занимава с обективизъм, така че белите нишки ги разкарваме с пренебрежително махване на ръка.
Почти не губи темпо през 3-те си часа, а това е похвално. В салона накрая даже имаше плахи опити за ръкопляскане.
Почти не губи темпо през 3-те си часа, а това е похвално. В салона накрая даже имаше плахи опити за ръкопляскане.
What froze me was the fact that I had absolutely no reason to move in any direction. What had made me move through so many dead and pointless years was curiosity. Now even that had flickered out.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 40 guests