Приключи Moyashimon Returns.
Сезонът беше ужасен.
Като оставим настрана все пак любопитната тривия за микробите, сюжетните линии почваха в нищото и приключваха в нищото.
Примерно така и не разбрах какво иска Oikawa и защо постоянно преминаваше от усърдие в апатия и обратно. Не разбрах и ретардската причина за неразбирателството между Marie и нейния баща.
Идиотското трио така и не успя да помогне на Hasegawa. Нейната линия си се разреши едва ли не от само себе си.
Мечтата на Yuuki не излезе нищо повече от това, да бъде травестит продавач в забутано магазинче за саке...що за идиотия, бе?
Но най-голямата глупост е, че Sawaki почти не ползва супер-силите си за практични цели.
Да, помогна на Marie, но по такъв мистичен и неадекватен начин, че е чудно как проработи.
Това е най-дразнещото - потенциалът на тази сила в сферата на биологията, химията, медицината...и дори от немай къде в аграрната наука е огромен.
Никой, дори и професорът не изглежда заинтересован от нея...най-малкото самият Sawaki. Това е все едно Superman, да се възползва от способностите си, само когато си забрави ключовете от колата или когато е изгоряла крушката в коридора.
Не че да поддържаш low profile не е смислен избор...но това е и скучен избор.
ПП
От анимационна гледна точка, както откъм арт, игра на сеютата и музика, заглавието си беше прилично.
Гледано напоследък, Part 2
Moderator: Moridin
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Приключи Jinrui wa Suitai Shimashita - най-свежото и смислено нещо от лятото.
На пръв поглед то е moeblob, но всъщност сетингът е постапокалиптичен от вида "тих апокалипсис". Съдържа хитри идеи с елементи на sci-fi, fantasy, сюреализъм и социална критика. В някои отношения малко прилича на Kino no Tabi, но не е негов аналог.
Атмосферата е спокойна и хумористична дори в най-напрегнатите моменти. Най-приятното нещо ми беше главната героиня и нейното безкахърно whatever отношение, към всякакви кризи и проблеми.
Не че останалите герои се взимат насериозно.
Сеютата вършат страхотна работа, за да предадат леко откачено отношение на персонажите към околния свят.
Вече споделих, че керъктър дизайнът е MOE. Бекграудите са странни и ръбести, но доста приятни за окото. Всичко е в пастелни тонове.
От музиката не запомних теми, но беше употребена с усет и на място.
Накратко - Jinrui wa Suitai Shimashita не е уникално и неповторимо, но пък е адски приятно за гледане и доста различно и разнообразно от това, което съм гледал напоследък. Препоръчвам го с две ръце и два крака.
На пръв поглед то е moeblob, но всъщност сетингът е постапокалиптичен от вида "тих апокалипсис". Съдържа хитри идеи с елементи на sci-fi, fantasy, сюреализъм и социална критика. В някои отношения малко прилича на Kino no Tabi, но не е негов аналог.
Атмосферата е спокойна и хумористична дори в най-напрегнатите моменти. Най-приятното нещо ми беше главната героиня и нейното безкахърно whatever отношение, към всякакви кризи и проблеми.
Не че останалите герои се взимат насериозно.
Сеютата вършат страхотна работа, за да предадат леко откачено отношение на персонажите към околния свят.
Вече споделих, че керъктър дизайнът е MOE. Бекграудите са странни и ръбести, но доста приятни за окото. Всичко е в пастелни тонове.
От музиката не запомних теми, но беше употребена с усет и на място.
Накратко - Jinrui wa Suitai Shimashita не е уникално и неповторимо, но пък е адски приятно за гледане и доста различно и разнообразно от това, което съм гледал напоследък. Препоръчвам го с две ръце и два крака.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Изгледах School days и честно казано толкова странна, на моменти(през повечето време де 
глупава, на моменти гадна, но определено интригуваща история не бях гледал.
Почва като типична романтична комедия, става история за любовен тиъгълник, затъпява като дейтинг сим, минава през тийн драма и свършва като хорър.
Главния герой Макото, ако не го намразите в края на първата серия, то след втората задължително ще ви стане антипатичен. Рядко се срещат персонажи, които са толкова нерешителни, глупави идиоти, неразбиращи чувствата на другите, при най-малките проблеми веднага се отдръпват, но за сметка на това готови винаги да се възползват за в бъдеще ако им падне. Не знам в реалния живот да има персонажи, които да концентрират всички тези черти, но ако има 100% им се случва това което и на Макото.
Катсура е плаха и нерешителна, не можеща да казва не, когато трябва, поради което поведението и и прилича, като на куха лейка. Но е в пъти по-реалистична и разбираема от Макото.
Секай от друга страна е най-нормалния персонаж в сериала, чиито действия са оправдани и обясними. Да и тя си имаше своите нелепи моменти , но като цяло беше наистина симпатична и най я съжалявах.
Останалите момичета бяха тотално клиширани и
Финала е доста гаден и драматичен, не че през целия сезон не де вървеше натам, но беше малко прекален.
В общи линии, гледайте на своя отговорност, но все пак това е една различна любовна драма от масово произвежданите, а и все пак нестандартния край си струва гледането.
глупава, на моменти гадна, но определено интригуваща история не бях гледал. Почва като типична романтична комедия, става история за любовен тиъгълник, затъпява като дейтинг сим, минава през тийн драма и свършва като хорър.
Главния герой Макото, ако не го намразите в края на първата серия, то след втората задължително ще ви стане антипатичен. Рядко се срещат персонажи, които са толкова нерешителни, глупави идиоти, неразбиращи чувствата на другите, при най-малките проблеми веднага се отдръпват, но за сметка на това готови винаги да се възползват за в бъдеще ако им падне. Не знам в реалния живот да има персонажи, които да концентрират всички тези черти, но ако има 100% им се случва това което и на Макото.
Катсура е плаха и нерешителна, не можеща да казва не, когато трябва, поради което поведението и и прилича, като на куха лейка. Но е в пъти по-реалистична и разбираема от Макото.
Секай от друга страна е най-нормалния персонаж в сериала, чиито действия са оправдани и обясними. Да и тя си имаше своите нелепи моменти , но като цяло беше наистина симпатична и най я съжалявах.
Останалите момичета бяха тотално клиширани и
- Spoiler: show
Финала е доста гаден и драматичен, не че през целия сезон не де вървеше натам, но беше малко прекален.
- Spoiler: show
В общи линии, гледайте на своя отговорност, но все пак това е една различна любовна драма от масово произвежданите, а и все пак нестандартния край си струва гледането.
Приключих разни неща от които най-много ме кефи Hyouka...и май никой друг не го харесва, заради убийствено бавното темпо, заради липсата на сериозни криминални загадки (е, имаше намек за едно двойно убийство, но и така не го разследваха, като хората) и най-вече заради една ужасна главна героиня (мен пък ме кефеша как лази по нервите на всички 
).
Аз пък много му се зарадвах на "Сладоледа", както на мудното съдържание, така и на шарените картинки.
Подхванах Yojouhan Shinwa Taike (т.е. The Tatami Galaxy)
Засега е адски готино.
).Аз пък много му се зарадвах на "Сладоледа", както на мудното съдържание, така и на шарените картинки.
Подхванах Yojouhan Shinwa Taike (т.е. The Tatami Galaxy)
Засега е адски готино.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Изгледах десет епизода на Gintama. Абсолютно побъркано аниме, точно каквото ми се бе пригледало. Гин-чан е такъв безподобен идиот с проблясъци, че просто бе невъзможно да не го харесам. Кучето на Кагура е твърде велико, особено като захапе нечия глава. Само един проблем имам: всеки път като заговори Хиджиката, чувам Зоро (их, тоя Накаи Казуя )
(их, тоя Накаи Казуя )
Никакъв проблем с него конкретно, съвсем напротивMushu wrote:Не знам какъв проблем имаш с Накай-сама точно
Много го харесвам като сею! Просто толкова съм го слушала като Зоро, че сега всеки път като проговори Хиджиката, очаквам да се покаже някой със зелена коса и три меча.
Last edited by Ell on Wed Sep 26, 2012 8:57 pm, edited 1 time in total.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 23 guests