Malazan Book of the Fallen, Part II
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
На 75% от последната книга съм и все пак съм разочарован.
В смисъл поносимо е, но очаквах КРАЯТ НА СВЕТА от тая книга, честно казано - и като измиване на срама, и като коментари от фенове.
Ендгеймът дори не е започнал.
Най-тъпото е, че искам да разбера кво става и в тия на Еселмонт, но перспективата да прочета книга (Orb, Sceptre & Throne), която дори най-големите маниаци не са харесали, ме изпълва с угроза.
В смисъл поносимо е, но очаквах КРАЯТ НА СВЕТА от тая книга, честно казано - и като измиване на срама, и като коментари от фенове.
Ендгеймът дори не е започнал.
Най-тъпото е, че искам да разбера кво става и в тия на Еселмонт, но перспективата да прочета книга (Orb, Sceptre & Throne), която дори най-големите маниаци не са харесали, ме изпълва с угроза.
This is it. Ground zero.
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Да пиша и тук - продавам десетия Малазан на английски, американското издание, за който го интересува
Инфо и конкретни линкове и цени - http://shadowdance.info/forum/viewtopic ... 418#273418
Инфо и конкретни линкове и цени - http://shadowdance.info/forum/viewtopic ... 418#273418
This is it. Ground zero.
- Interpreter
- Forsaken
- Posts: 3462
- Joined: Sun Aug 07, 2005 5:57 pm
- Location: тук - там
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
И така, прочетох и десетата книга.
Смятам да напиша много по-подробно за цялата поредица в списанието, но ето краткото ми мнение.
Книгата е добра - по-добра и по-консистентна от последните три книги. Както обикновено започва бавно и както обикновено краят е ОМГ. Участват всички оцелели досега по-важни герои, някои съвсем за малко, но с класа
С - за огромно мое съжаление - непростимата липса на Готос.
Основната сюжетна линия завършва удовлетворително, макар и леко недостоверно и нагласено. Нямам оплаквания там. Краят ме държа много яко - последните 50-60 страници съм ги чел облегнат на една ограда по пътя от офиса към магазина за шоколад насред хиляда други задачи, които ме чакаха.
Проблемът е с всички ДРУГИ сюжетни линии, които или изобщо не получиха никаква резолюция, или въпросната беше тотално смешна, излишна и неъсответстваща на билдъпа. За съжаление това важи за поне три много билдъпвани линии в продължение на поредицата или поне на втората й половина.
С тази поредица Ериксън изгради страхотен свят - и показа, че няма грам идея какво да го прави. Съсредоточи се в лични драмички, в ирелевантни странични герои, като остави дразнещо висящи огромни рани в сюжета да си останат така до края. Да, ясно - Еселмонт уж ще ги запълни. Само дето няма - книгата му за Даруджистан е оплюта от де що има фен, остава една за Джакуруку, която е извън сюжета, и една за Асейл, която също ще осере.
И това ще е един тъжен край. А можеше да не е така. Ако някой може да ми обясни защо в еднгейма на еднгеймовете трябваше на ТРИ пъти подред отново да извъртим всички гледни точки на всички трийсет и кусур въведени войници в армията, ще го разцелувам.
Ако някой може да обясни защо ИЗОБЩО шейковете се напъхаха в повествованието - нямаха грам връзка с нищо, какво изобщо се случи там и защо?
Отговорът е - защото Ериксън просто постъпи безотговорно към читателите си и остави тая книга да е поле за експериментиране на наративни форми и на стилистични финтифлюшки. Еми да, ама не.
Надеждите ми остават в Бакър и Мартин да остане поне една поредица, която съм зачел в приключилата си и отдадена на жанра младост, да приключи достойно.
Смятам да напиша много по-подробно за цялата поредица в списанието, но ето краткото ми мнение.
Книгата е добра - по-добра и по-консистентна от последните три книги. Както обикновено започва бавно и както обикновено краят е ОМГ. Участват всички оцелели досега по-важни герои, някои съвсем за малко, но с класа
С - за огромно мое съжаление - непростимата липса на Готос.
Основната сюжетна линия завършва удовлетворително, макар и леко недостоверно и нагласено. Нямам оплаквания там. Краят ме държа много яко - последните 50-60 страници съм ги чел облегнат на една ограда по пътя от офиса към магазина за шоколад насред хиляда други задачи, които ме чакаха.
Проблемът е с всички ДРУГИ сюжетни линии, които или изобщо не получиха никаква резолюция, или въпросната беше тотално смешна, излишна и неъсответстваща на билдъпа. За съжаление това важи за поне три много билдъпвани линии в продължение на поредицата или поне на втората й половина.
С тази поредица Ериксън изгради страхотен свят - и показа, че няма грам идея какво да го прави. Съсредоточи се в лични драмички, в ирелевантни странични герои, като остави дразнещо висящи огромни рани в сюжета да си останат така до края. Да, ясно - Еселмонт уж ще ги запълни. Само дето няма - книгата му за Даруджистан е оплюта от де що има фен, остава една за Джакуруку, която е извън сюжета, и една за Асейл, която също ще осере.
И това ще е един тъжен край. А можеше да не е така. Ако някой може да ми обясни защо в еднгейма на еднгеймовете трябваше на ТРИ пъти подред отново да извъртим всички гледни точки на всички трийсет и кусур въведени войници в армията, ще го разцелувам.
Ако някой може да обясни защо ИЗОБЩО шейковете се напъхаха в повествованието - нямаха грам връзка с нищо, какво изобщо се случи там и защо?
Отговорът е - защото Ериксън просто постъпи безотговорно към читателите си и остави тая книга да е поле за експериментиране на наративни форми и на стилистични финтифлюшки. Еми да, ама не.
Надеждите ми остават в Бакър и Мартин да остане поне една поредица, която съм зачел в приключилата си и отдадена на жанра младост, да приключи достойно.
Last edited by Moridin on Wed May 23, 2012 9:28 am, edited 1 time in total.
This is it. Ground zero.
Барем това да беше вярно (а в случаите, в които е - да беше добре изпълнено), пък то... Чисто "литературните" му експерименти не знам дали може да се нарекат литературни даже.Отговорът е - защото Ериксън просто постъпи безотговорни към читателите си и остави тая книга да е поле за експериментиране на наративни форми и на стилистични финтифлюшки.
- Interpreter
- Forsaken
- Posts: 3462
- Joined: Sun Aug 07, 2005 5:57 pm
- Location: тук - там
Да кажа, че работих наскоро по едни негови новели и впечатлението ми е, че Чефо като че ли с късата форма доста по-добре се оправя. Може би защото няма толкова текстово пространство, с което да злоупотребява, или пък е поограничил дозите, не знам.
Освен това му щудирам една нова творба, пак по темата за Малазан, в ръкопис още (помоли ме за мнение момчето).
Ами, поозаптил се е и стилът му вече е доста по-консистентен.
Освен това му щудирам една нова творба, пак по темата за Малазан, в ръкопис още (помоли ме за мнение момчето).
Ами, поозаптил се е и стилът му вече е доста по-консистентен.
"Не вярвам в колективната мъдрост на индивидуалното невежество."
- Йежи Лец, "Невчесани мисли"
- Йежи Лец, "Невчесани мисли"
- Interpreter
- Forsaken
- Posts: 3462
- Joined: Sun Aug 07, 2005 5:57 pm
- Location: тук - там
На Forge of Darkness му дадох зелено.Moridin wrote:Тва сериозно ли? В смисъл за Forge of Darkness ли става дума? Или се бъзикаш нещо.
Новелите и аз ги харесвам, бтв.
А трите новели са шеметно забавни
Особено последната.
"Не вярвам в колективната мъдрост на индивидуалното невежество."
- Йежи Лец, "Невчесани мисли"
- Йежи Лец, "Невчесани мисли"
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 81 guests