Кой какво чете, part IV

penzata · Post by **penzata** » Thu Jan 12, 2012 10:33 am

"Фокус-бокус" на Вонегът, достига същото сатирично ниво и иронично-осъдителен тон на "Закуска за шампиони". За пореден път, той е дисектирал същността на умните човешки същества, поставили гниещите си туловища на пиедестал в центъра на вселената. Книгата е велика, оставяйки огромно задоволство в душата ти след прочитането ù, сякаш след трудно свършена, непосилна за крехките ти плещи, работа. Вонегът е свършил черноработническите дейности по извайването на поредния си шедьовър, оставен ни, наготово, да се любуваме на прелестта му.
"Ама че история!"

Claymore · Post by **Claymore** » Thu Jan 12, 2012 10:43 am

Ох стига, че ме подсети че трябва да чета Галапагос пък преди това трябва да довърша сума книги.
По темата: Чета от някъде месец, малко по малко, Земята под нейните нозе на Салман Рушди. Човека има интересен, богат на метафори и препратки стил, но на моменти се олива и изпада в лирически отклонения. Самата история и герои за мен не са нещо особено, но по някаква причина са ми интересни. Във всеки случай ми оставя малко впечатление за претенция, а не за реален разказвателски талант, ако й да има добър стил. Но пък има няколко безценни пасажа гавра с поп културата.

Чета и разказите на Чехов. Нямам думи. Досега каквото съм хванал от руски писател ми е харесало и той не е изключение. Разказите рядко са дълги но дори тези по две странички са невероятни. Смешни, трагични, битови... Огромно разнообразие.

Strelok · Post by **Strelok** » Thu Jan 12, 2012 2:49 pm

Strelok wrote:Сянката на Ендър започнах, ще видим дали ще ми хареса.

Свърших я, хареса ми. Почнах и Сянката на Хегемона, засега е малко наивна.

matsi · Post by **matsi** » Thu Jan 12, 2012 3:55 pm

Страхът на мъдреца част 2 от Патрик Ротфус .Никакво развитие по сюжета,но въпреки това страшно ме увлича и просто не мога да спра да чета.

Vash · Post by **Vash** » Sat Jan 14, 2012 10:18 am

Препрочитам Велум и съм във възторг, че този път разбирам какво се случва.

Книгата всъщност не е постмодернистична бъркотия, както си мислех преди. Има си напълно кохерентен мета-сюжет и всяка малка историйка е като метафора, която го развива.
После продължавам с Мастилото.

Random · Post by **Random** » Sat Jan 14, 2012 11:49 am

Vellum и Ink са сред най-гениалните фантастики, които съм чел, няма да спра да го повтарям

И якото е, че са страхотни за препрочитане.

gal.eon · Post by **gal.eon** » Sun Jan 15, 2012 9:45 am

"Пергаментът" и "Мастилото" са и в моя списък за препрочитане...

Четено наскоро:
- "Краят на дъгата" на Върнър Виндж(и) - не ми допадна особено, може би заради неясната/неизяснена конспирация, която уж движеше цялата история; технологиите са на крачка да бъдат реализирани (добра прогностика) и служеха като цяло за фон на нещо като тинейджърски техно-трилър.
- "Книгата на черепите" на Робърт Силвърбърг- категорично мой тип книга, макар и да няма кой-знае какъв сюжет. Разказът от първо лице (4х) в случая върши доста добра работа за изграждане на образите на героите, макар и езика на всички да е подобен.
- "Пясъчните крале" на Джордж Р.Р.Мартин - приятна класическа научна фантастика; сега дочитам последния разказ.

След като споменах по-горе за четири първи лица в "Книгата на черепите", нека да кажа и за друга книга, представяща разказ за събития от различни гледни точки, която чета в момента. Става въпрос за "Александрийски квартет" на Лорънс Дърел (а брат му е Джералд Даръл, какво да се прави, транскрипция

). След прочетени 3 от 4-те тома съм възхитен; всеки от героите има поглед върху част от историята и държи част от ключа към разбиране на събитията. Героите са реалистично представени, сложни персонажи, които показват различните си лица в зависимост от наблюдаващия. Езикът е богат и поетичен, изобилстващ с описания, базирани на цветовите характеристики на обектите...
А каква е връзката с фантастиката? - разбрах за"Александрийски квартет" преди няколко години в интервю с /или материал за, не помня точно,/ Роджър Зелазни. Там пишеше, че първоначалната му идея за Хрониките на Амбър е била вдъхновена от четирилогията на Дърел и е искал да представи една и съща история от няколко гледни точки, но по-късно е променил концепцията...

Claymore · Post by **Claymore** » Sun Jan 15, 2012 12:02 pm

Завърших книгата на Рушди. Ми по - скоро си струваше, финала ми хареса.
Сега довършвам Дракула, честно казано ми се вижда прекалено бавна, почти цялата книга мина в Англия, а героите са ми леко мухльовци, но това вероятно е защото вече съм виждал различни версии на филм...

raylight · Post by **raylight** » Sun Jan 15, 2012 7:26 pm

Random wrote:Четвърта си е доста яка, нищо че е бая различна от първите три. Роланд е още пишлеме, ама пак си го бива. Иначе пета също е доста добра, малко Седемте самураи си пада. Шеста и седма... мех.

И на мен ми харесва пета книга, тъкмо я дочитам. Радвам се, на отношението на Кинг към изкуствения интелект, първо оня влак, сега и Анди

raylight · Post by **raylight** » Sun Jan 15, 2012 11:02 pm

Claymore47_Fen wrote: Чета и разказите на Чехов. Нямам думи. Досега каквото съм хванал от руски писател ми е харесало и той не е изключение. Разказите рядко са дълги но дори тези по две странички са невероятни. Смешни, трагични, битови... Огромно разнообразие.

Чехов е много различен от повечето руски писатели, които съм чел. Той не мрази никого, няма жидьи и полски панове на всяка дума

Random · Post by **Random** » Mon Jan 16, 2012 9:52 pm

gal.eon wrote: А каква е връзката с фантастиката? - разбрах за"Александрийски квартет" преди няколко години в интервю с /или материал за, не помня точно,/ Роджър Зелазни. Там пишеше, че първоначалната му идея за Хрониките на Амбър е била вдъхновена от четирилогията на Дърел и е искал да представи една и съща история от няколко гледни точки, но по-късно е променил концепцията...

Подозирам, че просто е искал да построи поредицата по начин сходен с този в квартета. Книгите на Дърел често са харесвани много от фантасти, виждал съм да се споменават и от доста други. Трябва и аз най-сетне да се хвана да ги прочета, в списъка ми са от сумати време.

gal.eon · Post by **gal.eon** » Tue Jan 17, 2012 8:23 am

Random: Да, така е. Едно събитие винаги може да се приеме по различни начини от свидетелите и особено от участващите в него. Дърел е направил точно това, като е представил любовта и отношенията между няколко основни герои, пречупени през призмата на личната интерпретация на всеки от тях (а за твореца истината винаги е по-различна от реалността).

Trip · Post by **Trip** » Tue Jan 17, 2012 12:45 pm

The Way of Kings на Сандерсън. Дали не е дългичка

От два дни чета и съм на една десета ... Иначе засега все още разполага героите по местата им, така да се каже, и малко уърлдбилдва. Имаше и една готина assassin-схватка, ако и леко претоварена, понеже Сандерсън я използва, за да си обясни основите на магическата система в движение.

Започва да ми се натрапва обаче схематичното му писане.

Може би е по-приемливо за роман с такъв обем, но се хващам, че от липсата на интересни детайли и описателност нерядко минавам някоя страница по диагонал, та после трябва да се връщам малко назад, за да препрочитам изтървани изречения.

Наред с това разнообразявам с разкази от цикъла The Dying Earth и разните фантазни притчи на лорд Дънсани от Time and the Gods. И двете са яки: Ванс пише много готино приключенско фентъзи с пълп-уклон (който е най-вече в ситуациите, не в писането, което е много добро), а Дънсани митотвори и антроморфизира с пълни шепи - страхотно му се отдава тоя тип реторика.

Отделно си препрочитам A Clockwork Orange и забелязвам, наред с другите достойнства, колко готино Бърджис меша медиуми - героите са облечени по елизабетинска мода, а постоянните звукоподражателни възклицания са като от комикс.

Почти съм приключил и една книга на Джойс Каръл Оутс с есета за писатели, писането и писателския живот и работа - The Faith of a Writer. Някои са малко мъгляви, но личи доброто желание на жената да окуражава тия, дето се заемат или са се заели с тая свръхнеблагодарна задача, писането.

raylight · Post by **raylight** » Wed Jan 18, 2012 12:09 am

Стивън Кинг е бог

Martix · Post by **Martix** » Wed Jan 18, 2012 11:29 am

След като си дочетох Последният Континент (за който ще ви спестя суперлативите, знаете си ги) започнах Книга за Гробищата
На стотина страници съм, доста прилича на Neverwhere, което е добре, защото тя ми е любимата книга на Геймън. Но засега в книгата няма нищо оригинално като Neverwhere + Джони и Умрелите е.
Изглежда като да е приятно четиво, но нищо повече.

Кой какво чете, part IV

Who is online