Ordo Malleus wrote:
Джордан и character building, че даже поставяне наравно с Мартин и Ериксън
Не ви знам с coldie какви субстанции друсате, обаче ефектът им е направо поразителен.
Джордан и КНВ са нещо като синоним на "малоумни герои" и единственото, което Робърт Дж. "билдва" за десетките томове е безкрайна мрежа от безсмислени/неправдоподобни/просто глупави персонажи. Жените му са пословични дебили, а мъжете - само косъмче по-добри. Почти във всички случаи, когато някой от основните персонажи търпи промяна, тази промяна е изсмукана от пръстите и нужна единствено за да движи сюжета, а не поради катаклизмични промени във философията на въпросния. Честно, не съм чел фентъзи с по-скапани герои, освен може би картоните на Салваторе.
Колкото до worldbuilding-а, лично според мен той е по-скоро by-product на гигантския размер на поредицата, а не някакво грандиозно майсторство от страна на Джордан. В крайна сметка, за 11 книги + прелюдия средно по 700стр., оставаше и свят да не изгради, баси.
В крайна сметка, КНВ е поредица, която просто е нацелила времето си. И доста хора я имат за нещо повече от това което е, просто заради "доброто старо време", за емоциите, които им е носила в по-крехка възраст и въобще някаква сладка меланхолия. Аз, признавам, също имам сантименти към определени творби от детството си, но когато съм препрочитал някоя от тях в по-късен етап, ми ставя ясно точно колко нищо-особено са (всъщност, престанах с тази практика след няколко разочарования). За щастие, точно с фентъзито ме запознаха
Хрониките на Амбър, но си представям ако вместо тях на рафта в библиотеката беше Колелото...
Да, като се замисля след Танц с Дракони( и като се имат предвид предишните два тома на Песента) Мартин вече няма място в горният лист за най-добър character building.
А Колелото е една от фентъзи поредиците с най-правдоподобно поведение на героите, не знам ти какво пушиш докато четеш някоя кига, но се опитай да обръщаш внимание на това, което го пише там.
Жените в поредицата наистина са дебилни, но от личните ми наблюдения върху нежния пол смятам, че доста добре е описал женската половина на човечешството в книгите си. Не ти разбирам логиката точно тук, освен ако не си раздразнена от реалността на Джордановите персонажи жена, която си мисли, че може да превземе света, само като щракне с пръсти, или крака.
За world-building-а... Ако беше внимавал повече, щеше да знаеш. Джордан гради света на Колелото от първа до последна книга, но не защото просто няма друг избор и няма с какво да запълни страниците, а защото достатъчно добре е измислил и напаснал нещата в света си още преди да започне да пише самите книги. Чел съм доста многотомни фентъзи поредици и в доста от тях героите минават през места, които макар и добре описани не внушават чувството за реалност, че това място е било там преди на героят да му хрумна да мине през него, или че ще е там и след като героя си свърши работата и отиде да прави чудеса другаде. Това чувство за пълнокръвност на света доста рядко можеш да го усетиш, особено в някое фентъзи, но при Джордан това усещане го има, и всеки който твърди обратното, или че качественото представяне на сетинга е чиста случайност, просто нищо не разбира от литература. Факт.
А иначе относно последният ти абзац... ти сигурен ли си, че си пораснал? В смисъл не звучиш като пораснал човек с изградени разбирания. Нищо лично нали.
