Култът Към Амелия
Moderator: Moridin
-
armageddon
- Forsaken
- Posts: 2936
- Joined: Tue Jan 13, 2004 10:24 am
Сори, не се сдържах....
Ани, ожени се за мен!!!
Иначе, малко по-сериозно.
Мислех да оставя темата да си умре след като й минаха 5те минутки слава, но не мога да го направя докато не ви кажа едно сърдечно и голямо благодаря. Особено на Жоро и Мели - много ви обичам и много ми липсвате.
Знам, че в ебавката тук имаше и голяма доза истина - чувствам го като си говоря с вас и наживо, и във форума. Та благодаря ви, че ме харесвате барабар с леките недостатъци на характера. Вие сте ми безкрайно ценни, надявам се да успявам да проектирам това чувство, когато си говоря с вас. Намирам, че съм голяма късметлийка - животът ми е дал шансът да познавам толкова много прекрасни хора. Искам да знаете, че оценявам това и не го намирам за даденост.
Благодаря ви!
Иначе, малко по-сериозно.
Мислех да оставя темата да си умре след като й минаха 5те минутки слава, но не мога да го направя докато не ви кажа едно сърдечно и голямо благодаря. Особено на Жоро и Мели - много ви обичам и много ми липсвате.
Знам, че в ебавката тук имаше и голяма доза истина - чувствам го като си говоря с вас и наживо, и във форума. Та благодаря ви, че ме харесвате барабар с леките недостатъци на характера. Вие сте ми безкрайно ценни, надявам се да успявам да проектирам това чувство, когато си говоря с вас. Намирам, че съм голяма късметлийка - животът ми е дал шансът да познавам толкова много прекрасни хора. Искам да знаете, че оценявам това и не го намирам за даденост.
Благодаря ви!
-
Interpreter
- Forsaken
- Posts: 3462
- Joined: Sun Aug 07, 2005 5:57 pm
- Location: тук - там
-
JohanVladimir
- Sorcerer
- Posts: 381
- Joined: Fri Mar 19, 2004 1:40 pm
-
The Dragon
- Elder God
- Posts: 9054
- Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm
-
Maledictus
- Warmage
- Posts: 1190
- Joined: Sat Feb 23, 2008 10:27 am
- Location: In the middle of the Danse Macabre
- Contact:
-
Zeiss_optik
- Arcanist
- Posts: 771
- Joined: Fri Feb 18, 2011 7:20 pm
Благодаря и тук!
Сега ще ви разкажа как ми мина тоя ден, щото е забавно.
Александър го няма. В Торонто е на симпозиум. Реши да остане няколко дни след симпозиума там, за да се види с приятели. Това съвпадна с рождения ми ден и ме остави вкисната по един дразнещо женствен начин.
Донякъде оправдавам себе си понеже ми е 30ия рожден ден и си го чувствах по-специален. Освен това тука се наблюдава интересен поведенчески рецидив, който даже еволюира. Ние сме двойка от 6+ години, като прекарахме първите 3 на майната си един от друг. Та поводи нямаше как да се празнуват. Откакто живеем заедно обаче, на два от рожденните ми дни Александър умираше от 37-градусовата си температура и аз трябваше да го отглеждам. Миналата година пък забрави великото събитие и аз изкарах деня в мелодраматично самосъжаление, което резултира в правене на меланхолични пейзажни снимки в парка. Тая година нашия вече ептен го няма, ни телом, ни духом. Реших да сменя мелодрамата с раздразнение и си направих купон с колегите днес, щото все още не съм изпаднала дотам, че да не мога да се забавлявам и без мъжа си. Бях му съобщила, че нямам намерение да празнувам повторно с него, щото не заслужава.
Значи, има моменти, в които това говедце ме вбесява безкрайно. И в следващия миг прави нещо толкова яко, че ме обезоръжава окончателно и безвъзвратно.
Ето как си получих подаръка, който бтв беше подбиран и купуван в продължение на 2 месеца.
На тръгване към Торонто, Сашко ми остави запечатан плик, който да отворя на рожденния си ден. Като дойде времето (т.е. полунощ на 1ви октомври), отворих плика и вътре намерих лист, на който пишеше (освен пожелания разни) следната инструкция:
"Твоят Сашко ти е взел най-яките неща евър, но за да си ги получиш трябва да решиш няколко гатанки.
Ето ти първата: Чоро се гордее с него, Гуу си го носи на главата, а вътре се крие второто приключение на японски ронин."
Та отивам си до секцията с анимето, където виси закачен изкуствения chest hair, който ми дойде с Гуу бокссета. И вътре в космалака намирам заровено БДто Санджуро на Акира Куросава. И втора улика, гласяща:
"Кака Мотоко се е зарибила по Каркасон!
Занасям се до кутиите на Каркасона и в най-голямата намирам Ghost in the Shell: Solid State Society филма и нова биляжка:
"City Hunter охранява банда лентяи."
Зад томчетата на Сити Хънтър на манга рафта си, се натъквам на Лимитед Едишън БДто на Голебия Лебовски. Плюс нова инструкция:
"Мутантите са застрашен вид и затова са се завряли в най-отдалечения ъгъл на света при дивите животни".
Това ме позатрудни. Първо търсих нещо на рафта с BBC докюментаритата ни. После се сетих, че имам цял ъгъл с плюшени играчки, между които голямата зелена костенурка, която някои от вас ми подариха за сватбата (тя влезе в употреба между другото - ползвах я като възглавница няколко нощи поред докато обзаведа абсолютно празния ни апартамент в Калгари). Там сред т.нар. диви животни има и една садо-мазо кожена мишка с пишле, която може да се постави във всякакви мръсновати пози. Поставила съм я зад костенурката в доста компромативна конфигурация. Има и две пластмасови мечета - момченце и момиченце. Момиченцето показва цици, а момченцето си нанизва кондом на главата - пак от сватбените ни подаръци. Там са ми и разните неща от Япония, които Жеко, Моридин и Килуа са ми носили. Та в ей тоя ъгъл значи, под костенурката намерих X-MEN First Class БДто. А следващият хинт гласеше:
"Потърси нещо голямо, удобно и кафяво. Под него има класически уестърни и ключ към следващата загадка!"
Голямото, удобно и кафяво нещо нямаше нужда да го търся, то се набива на очи. Това е коженото ни канапе в хола. Под него в найлонова торбичка намерих A Fistfull of Dollars и For a Few Dollars More, с които събираме на БД трилогията за Мъжа без име (The Good, the Bad and the Ugly го имаме от преди това). Ключът към следващата загадка беше всъщност ключът от колата. И следното упътване:
"Ключове към най-якуту!"
Занесох се посред нощите до паркинга да тараша из колата и в жабката намерих най-якуту - Spartacus: Gods of the Arena (т.е. прикуела на Blood and Sand). И бележка, на която пишеше
"МУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУЙ!"
Целувка среща Loco Roco, демек.
Няма как да му се сърдя сега.
Превъзпитанието ще го оставим за друг път... Хилих се като ритард докато си издирвах нещата и сега го чакам да си дойде да почнем да си ги гледаме заедно.
Гийкзорщината ни няма край.
Сега ще ви разкажа как ми мина тоя ден, щото е забавно.
Александър го няма. В Торонто е на симпозиум. Реши да остане няколко дни след симпозиума там, за да се види с приятели. Това съвпадна с рождения ми ден и ме остави вкисната по един дразнещо женствен начин.
Донякъде оправдавам себе си понеже ми е 30ия рожден ден и си го чувствах по-специален. Освен това тука се наблюдава интересен поведенчески рецидив, който даже еволюира. Ние сме двойка от 6+ години, като прекарахме първите 3 на майната си един от друг. Та поводи нямаше как да се празнуват. Откакто живеем заедно обаче, на два от рожденните ми дни Александър умираше от 37-градусовата си температура и аз трябваше да го отглеждам. Миналата година пък забрави великото събитие и аз изкарах деня в мелодраматично самосъжаление, което резултира в правене на меланхолични пейзажни снимки в парка. Тая година нашия вече ептен го няма, ни телом, ни духом. Реших да сменя мелодрамата с раздразнение и си направих купон с колегите днес, щото все още не съм изпаднала дотам, че да не мога да се забавлявам и без мъжа си. Бях му съобщила, че нямам намерение да празнувам повторно с него, щото не заслужава.
Значи, има моменти, в които това говедце ме вбесява безкрайно. И в следващия миг прави нещо толкова яко, че ме обезоръжава окончателно и безвъзвратно.
Ето как си получих подаръка, който бтв беше подбиран и купуван в продължение на 2 месеца.
На тръгване към Торонто, Сашко ми остави запечатан плик, който да отворя на рожденния си ден. Като дойде времето (т.е. полунощ на 1ви октомври), отворих плика и вътре намерих лист, на който пишеше (освен пожелания разни) следната инструкция:
"Твоят Сашко ти е взел най-яките неща евър, но за да си ги получиш трябва да решиш няколко гатанки.
Ето ти първата: Чоро се гордее с него, Гуу си го носи на главата, а вътре се крие второто приключение на японски ронин."
Та отивам си до секцията с анимето, където виси закачен изкуствения chest hair, който ми дойде с Гуу бокссета. И вътре в космалака намирам заровено БДто Санджуро на Акира Куросава. И втора улика, гласяща:
"Кака Мотоко се е зарибила по Каркасон!
Занасям се до кутиите на Каркасона и в най-голямата намирам Ghost in the Shell: Solid State Society филма и нова биляжка:
"City Hunter охранява банда лентяи."
Зад томчетата на Сити Хънтър на манга рафта си, се натъквам на Лимитед Едишън БДто на Голебия Лебовски. Плюс нова инструкция:
"Мутантите са застрашен вид и затова са се завряли в най-отдалечения ъгъл на света при дивите животни".
Това ме позатрудни. Първо търсих нещо на рафта с BBC докюментаритата ни. После се сетих, че имам цял ъгъл с плюшени играчки, между които голямата зелена костенурка, която някои от вас ми подариха за сватбата (тя влезе в употреба между другото - ползвах я като възглавница няколко нощи поред докато обзаведа абсолютно празния ни апартамент в Калгари). Там сред т.нар. диви животни има и една садо-мазо кожена мишка с пишле, която може да се постави във всякакви мръсновати пози. Поставила съм я зад костенурката в доста компромативна конфигурация. Има и две пластмасови мечета - момченце и момиченце. Момиченцето показва цици, а момченцето си нанизва кондом на главата - пак от сватбените ни подаръци. Там са ми и разните неща от Япония, които Жеко, Моридин и Килуа са ми носили. Та в ей тоя ъгъл значи, под костенурката намерих X-MEN First Class БДто. А следващият хинт гласеше:
"Потърси нещо голямо, удобно и кафяво. Под него има класически уестърни и ключ към следващата загадка!"
Голямото, удобно и кафяво нещо нямаше нужда да го търся, то се набива на очи. Това е коженото ни канапе в хола. Под него в найлонова торбичка намерих A Fistfull of Dollars и For a Few Dollars More, с които събираме на БД трилогията за Мъжа без име (The Good, the Bad and the Ugly го имаме от преди това). Ключът към следващата загадка беше всъщност ключът от колата. И следното упътване:
"Ключове към най-якуту!"
Занесох се посред нощите до паркинга да тараша из колата и в жабката намерих най-якуту - Spartacus: Gods of the Arena (т.е. прикуела на Blood and Sand). И бележка, на която пишеше
"МУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУЙ!"
Целувка среща Loco Roco, демек.
Няма как да му се сърдя сега.
Превъзпитанието ще го оставим за друг път... Хилих се като ритард докато си издирвах нещата и сега го чакам да си дойде да почнем да си ги гледаме заедно.
Гийкзорщината ни няма край.
Who is online
Users browsing this forum: Bing [Bot], Google [Bot] and 14 guests