нещо прозрачно

[Morwen]

Обърна се и погледна право през мен. За пореден път бях прозрачна. Винаги ставам прозрачна, когато се развълнувам. Казаха, че било комбинация от наследствени фактори, да не се впечатлявам. Това само усложнявало нещата. На всеки можело да се случи. Някои хора наследявали склонност към напълняване или лилави очи, аз пък ставам прозрачна. Просто така се е случило. По-добре е от дебела, нали? Аз съм дебела, споделих аз. Може би не ми личи, когато не се виждам, но съм дебела. Докторът се усмихна и каза, ето на, очевидно прозрачността ми помагала. Е, не се ли чувствам по-хубава така? Никаква не се чувствам, казах любезно, аз, нека Ви напомня, не се виждам. Докторът ме потупа по рамото, ориентирайки се по звука на гласа ми. Почти го уцели. Хайде сега, не съм била права, имала съм снимки, а те са необоримо доказателство за това, че ме има и как изглеждам. Да, казах аз, но не изглеждам никак за хората, които наистина имат значение за мен. За тези, които ме вълнуват, нали се сещате. Те гледат през мен. И виждат пейзажа. Или хората зад мен. Искам да виждат мен, дяволите го взели, аз съм там и съществувам. Докторът ме посъветва да не се разстройвам, защото очертанията ми съвсем се губели. Аз тропнах с крак и избухнах в абсолютно невидими сълзи. Той каза, че ще изчака, докато се успокоя за да можем да говорим лице в лице. Аз съм само прозрачна, изкрещях аз, не глухоняма, и така можем да говорим. Докторът се намръщи и каза, че не вижда за какво. Знаела съм, че няма какво да се направи, но ако това щяло да ме успокои, можел да ми предпише нещо противоалергично. Не искам нищо противоалергично, искам просто да ме виждат. Той повтори, че нищо не може да направи. Още по-малко в извънработно време, намекна той, защото то свърши преди половин час. Аз съм прозрачна, повторих. И ме боли. Добре, капитулира докторът, щял да ми изпише транквиланти. Не искам транквиланти, отсякох аз, трябва да можете да измислите нещо по-добро. И тогава той се разкрещя. Да престана да му се оплаквам, не му плащат за това, не го интересувало. Всъщност аз съм си била виновна. Подсъзнателно не искам другите да ме виждат, сама се мразя, затова ставам прозрачна. Защото не мога да понеса ужасния си образ, не го искам. Така че как съм очаквала той да ми помогне, след като сама правя обратното? Глупачка. Грозна глупачка, която не се понася. Бях толкова стресната, че дори престанах да плача, само станах съвсем прозрачна.
Тогава влязоха двамата санитари единията хвана ръцете му здраво, докато другият успее да му навлече усмирителната риза. Мъжът, който влезе, със съжаление каза, че отдавна подозирал. Какво да се прави, лекарската професия била тежка, не всички издържали. От известно време бил забелязал, че колегата остава до по-късно и си говори сам, но днес явно окончателно се е сринал. Да, надявал се, че след наколко месеца в психиатричното отделение ще се оправи. Аз тихо изчаках, докато стъпките им затихнаха по коридора, а после се изнизах през изхода без никой да ме види. Както винаги.

[JaimeLannister]

Свежо.

[Elayne]

Много ме изплаши. Не, не, всъщност е много хубаво:roll:, но като го четях ми минаваха студени тръпки по тялото. Може би защото ми напомня силно за мен самата отвреме-навреме.

[Tiaiel]

Страхотно е ,някак си различно и много смислено.

[Ro#|#]

Ами, яко е Морв. Много чувствено и кратичко...като един единствен удар с парен чук.
Само искрено се надвам в действителност да не се чувстваш така.

[Morwen]

Благодаря:)
Е, понякога имам моменти, в които нещата ми идват в повече, но това си е хипербола:) Още се виждам...:Р

[Ro#|#]

О, да, забелязах те на едни снимчици от някакъв купон. Не само че се виждаш, ами и доста добре си изглеждаш даже.