Created by: Paul Feig; executive producer: Judd Apatow
Stars: Linda Cardellini, John Francis Daley, James Franco, Seth Rogen, Jason Segel, Samm Levine, Martin Starr
По принцип гледам много сериали и почти всички от тях са доста добри, понеже подбирам сравнително внимателно въпросните. Повечето от тях обаче са и сравнително известни. Freaks and Geeks далеч не е толкова популярен, аз самият попаднах съвсем случайно на него. Та реших да драсна няколко реда, на някой може да му стане интересно.
За какво иде реч, с няколко думи. Осемдесетарска гимназия в щата Мичигън. Историята се върти около Линдзи и Сам Уиър – брат и сестра, които посещават въпросното училище. Каката Линдзи е отлична и доскоро примерна ученичка, която донякъде от скука започва да движи с групичката на the freaks – най-общо казано напушалките на гимназията. В това число влизат познатите на всички, предполагам, Джеймс Франко, Сет Роуджън, Джейсън Сигъл. Малкият брат Сам пък е гимназист първа година и движи с най-добрите си приятели – the geeks – също толкова смотаните Бил и Нийл. Всички епизоди се въртят около ежедневието на героите, като фокусът естествено пада върху училищния живот с всичките му клишета и добре познати ситуации.
Доста просто и поизтъркано звучи, но въпреки това сериалът е прекрасен. Идеалният тийнейджърски филм (сериал в случая). За разлика от предавания като Skins, да речем, тук героите са съвсем обикновени и с нищо неизпъкващи тийнейджъри. Нито фрийковете са кой знае колко опасни и изпаднали, нито гийковете са особено brainy. Линдзи като цяло е най-балансираният персонаж – умно и трезво момиче, на което обаче й се правят нови, интересни неща. Всички останали си имат някакви доста изразени особености – апатия, нервност, перманентно състояние на напушеност, постоянни опити за остроумие и т.н. Именно тази "обикновенност" прави сериала толкова готин. Ситуациите, около които се заплитат епизодите, далеч не са особено необичайни: нелегално парти с бира в нечия къща, как гийкът да накара готината мажоретка да го хареса, как фрийкът да си вземе контролното по математика, без да го изключат, първа целувка, първо натискане и всякакви подобни. Това, което ги прави интересни, са героите. Изключително богато пресъздадени образи, много по-близки до нормалния човек пред екрана, отколкото повечето герои от сериали могат да бъдат. Още повече, че всички малко или много си спомняме гимназията сравнително отчетливо. Диалозите са написани прекрасно, а всеки епизод показва, че зад обичайните етикети, които се лепят в гимназията, винаги има по-дълбоки психологически фактори. Фрийковете са фрийкове, защото имат кофти семейства, агресията на булитата е всъщност реакция спрямо нещо друго, дори учителите и родителите получават доста развитие. В края на сериала почти всички образи са изградени като доста обичайни, но и много реални хора, с всичките им добри и лоши страни. Най-важното, емпатията с героите идва много за лесно за зрителя. Джъд Апатоу определено е оставил следа, тъй като и тук присъства мотивът за приятелството и семейството като най-важните неща, колкото и абсурдни ситуации да са нужни, за да се изведе това като идея (а тук ситуациите далеч не са толкова абсурдни като във филмовите комедии на Апатоу, цялостното усещане е по-скоро за реализъм).
Друг огромен фактор е прекрасната актьорска игра. Няма един актьор, който да не се справя блестящо. Всички са супер изразителни, дори когато се налага да играят стоунъри с каменни изражения (Сет Роуджън например). Известни актьори като Джеймс Франко и Джейсън Сигъл всъщност като че ли са сред най-слабите, не защото не се справят добре (напротив), а защото останалите са страшно добри. По-специално Линда Карделини (Линдзи) и Джон Франсис Дейли (Сам), които имат едни от най-изразителните лица евър. Само за два-три епизода вече имах толкова добре оформена представа за чисто физическите маниери на героите, че дори само виждайки физиономиите им в интрото на епизодите (в което хлапетата позират са снимка за годишния албум) можех да се вкарам в техните обувки и да се почуствам като тях. По-второстепенните герои също са изиграни прекрасно – от мажоретки и джокове, през смотльовци и откачалки, до родители, учители и продавачи на фалшиви лични карти. Друго яко нещо е, че в сериала за по един-два епизода се мяркат разни хора, които тепърва ще стават по-известни. Например Бен Фостър, Джейсън Шуорцман, Бен Стилър.
Сериалът си струва наред с всичко останало и заради описанието, което дава на живота в малкия американски град от гледна точка на средностатистическия ученик. Колко е достоверно не знам, но усещането за достоверност определено го има. Постоянните референции към разни културни фигури и явления също допринасят за реализма. Фрийковете се самоопределят, възхищавайки се на Zeppelin, Pink Floyd, The Who и Sabbath, а гийковете имитират известни комици, ходят по сай-фай конвенции и цъкат Dungeons&Dragons по нощите (последният епизод се казва "Discos and Dragons"). Помежду всичко това има всякакви училищни и семейни драми, за които човек може да се сети, но те в крайна сметка се оказват не чак толкова драматични. Така де, след сериала на човек му остава не споменът за драмата, а за прекрасните герои и за взаимоотношенията между тях, които основно са доста наивни и чисти, като най-добрите приятелства в гимназията.
Единственият дебел минус е наличието на само осемнадесет епизода. Дали ниските рейтинги са били факт защото сериалът си позволява да вмъква и по-сериозни теми насред комедията, защото влиза в едночасовия формат и не ползва записан смях, не знам. Също като Firefly, Freaks and Geeks се е сдобил впоследством с нещо като култов статус в Щатите, но това, както знаем, не стига за нови епизоди. Дори само тези 18 обаче са чудесно преживяване, което, струва ми се, търпи доста повторни гледания.
Оценка: 9/10
Ако някой го е гледал, да сподели впечатления, моля
