Добре, този кадър освен да го рипна и пусна някъде, друг вариант не виждам... Засега ти остава да ми повярваш, че насред цялата почти перфектност има един пан надясно на едни маси с чаши в/у тях, който изглежда яко зле омазан. Честно, не те лъжа.
Ако тезата ти е, че диждитъла има повече свободни параметри и следователно се абюзва по-лесно, дори от майстори (обаче вероятността за абюзване е строго корелирана с количеството светлина - на това наистина държа
) - така бих приел нещата, защото отговарят на наблюденията ми.
Точно тази относително висока вероятност за абюзване обаче, е причината да смятам, че засега само педантични фрийкове като Финчър и Камерън (и мечки
) имат право да експериментират с диджитъла, т.е. времето за масова консумация още не е дошло. Това просто се доказва от резултатите досега и дори не може да е предмет на спор. Когато нещата се оставят на самотек, и когато не се използва най-доброто в момента, в общия случай се получават постоянни скоци в качеството на картинката (пак в зависимост от светлината - сори, нищо не можеш да направиш срещу това
), които ми тровят живота и ме изкарват извън филма, защото моментално насочват вниманието върху техниката, с която е правен.
Колкото до нехомогенността при филма - да, възможно е и да съм обработен, и със сигурност има разлика между дневен и нощен филм, но:
1. Аз дори не мога да назова (без да се изложа
) тази разлика, т.е. в моите очи е много subtle и размита (което може и да е резултат от "свикването" с нея).
2. Тази разлика не се проявява във внезапни резки скоци в качеството на заснетия материал (дори да се ограничим само до приблизително еднакви светлинни условия - какъвто точно е примерът от хакинг-сцената в Мрежата).
Неприятният блър, за който говоря - който присъства във всичко дигитално пълнометражно до момента, което не е заснето от Финчър, а при Финчър е явно моментна недооценка - е толкова абразивно за очите (ми), колкото ако си пуснеш стерео-сигнал даунмикснат до моно (в случая с Финчър - моментно превключване на моно и връщане към стерео
). И това не може да се сравни по ефект с нехомогенността при филма, която в аудио-аналогията би била еквивалентна примерно на леко константно орязване на честотния спектър. И дори окото ти да е тренирано и да усещаш ясно разликите, дори да имаш представа как точно се стига до тях - пак, ако си честен, трябва да признаеш, че става дума за доста осезателна разлика във възприемането на едното и на другото. Дори не е важно защо я има, и до каква степен е по Павлов - важното е, че я има.
