Post
by Roland » Sun Nov 22, 2009 6:23 am
Току що се връщам от Вълшебната флейта и съм във възторг! Ако трябва да разголя душата си в смущаващо интензивна искреност, самата музика не можа да ме трогне особено, но продукцията беше толкова майсторски направена и толкова майсторски изпълнена, че просто през повечето време бях зяпнал.
На първо място декорите бяха феноменални - то не бяха падащи и изместващи се панели, стени, врати (и клуп за Папагено към края...), подиуми, светкавици, мъгли, светещи ножове, флейти и звънчета - страшна работа и порядъци над всичко, което съм виждал досега на тая сцена.
На второ идва хуморът. Имаше няколко отявлено постмодернистични абсурда, като например един очарователен Моцарт, който се появи в началото на постановката и после пак в началото на втори акт. Първия път цъфна седнал иззад един панел по средата на стената, поставена вместо завеса. Дойдоха двама мъже с перуки и ливреи и разделиха въпросната, за да се превърне в страничните стени... със се Моцарта. Втория път пък си киснеше по средата на сцената като се вдигна завесата за втори акт, и когато героите почнаха да излизат по сцената, си тръгна с достойнство насред тълпата, която изцяло го игнорираше. Разкош!
Диалозите бяха на английски, което в началото малко ме подразни, но се оказа за добро, защото бяха вкарали леко модерни елементи в репликите (особено Папагено). И като цяло навсякъде, където беше уместно, се случваше по някоя дребна простотия - например едно от трите духчета (които ги играеха момченца) при едно от появяванията си на спускаща се от тавана пейка, си люшкаше крачетата при поредното им спускане и едно от другите го цапна по баджака да спре. И дори не искам да навлизам в Черните Мъже, които държаха огромните розови плюшени птици на Папагено и ДВЕТЕ ЗЛОВЕЩИ ЗОМБИ ФЛАМИНГОТА СЪС СВЕТЕЩИ ОЧИ!!!!
За да не съм съвсем пълен плебей, все пак не мога да не отбележа арията на Царицата на Нощта, която е ужасно впечатляваща наживо. Не знам доколко е реално трудна (аз можех да я пея преди да ми мутира гласът! Пък!), но като я чуеш, е наистина страхотна и *звучи* трудна, което в крайна сметка винаги печели фенове...
Та така. Вече съм наясно защо толкова ми хвалеха всички операта и балета в IU като ми рекламираха университета. Страшна постановка наистина!
And you can't dance with a devil on your back...
Роле... Ако можеш за миг да си представиш колко точно ти завиждам, ще се ужасиш, ще си смениш самоличността и ще прекараш остатъка от живота си като Великия Бял Вожд на неизвестното племе Нгонго-мбунга в Папуа Нова Гвинея... 
Виж сценографията и костюмите на сенките към завършека на сцената...