Играта 1 - Увод - из Хексиодите

[Martix]

Здравейте. Това е увод към една въображаема книга, която никога няма да напиша, щото просто не ме бива. Все пак уводчето ми хареса та реших да го постна, да видим какво мислите за него. Идеята е да представлява нещо средно между мит и религиозен текст. Май заемките от Библията са в повечко, но пък авторските права отдавна са изтекли.

Играта
Книга 1
Небесен обрат на Съдбата


Увод

Из Хексиодите.
Хроники от вечни времена.

В началото бе Създателят - и беше добро.
Но празно бе битието на Създателя.
И създаде той царство своего величие.
Но празно беше царството му.
И реши Създателят да вдъхне живот в творението си.
И създаде той шестимата.

Създаде Камеро, за да се изпълни царството с живот.
Създаде Малая, за да се изпълни животът с разум.
Създаде Годаб, за да изпълни разумът с цел.
Създаде Томнор, за да се изпълни целта със съмнение.
Създаде Хадхор, за да се изпълни съмнението със смърт.
Създаде Ая, за да се изпълни смъртта с живот.

И беше добро.
Живяха шестимата в царството на Създателя.
И вкусваха даровете му.
Но не бе писано на рая да трае завинаги.
Завидяха шестимата на Създателя.
Поискаха да отнемат даровете му.

Пробуди се живото у Камеро. И той поиска повече.
Емоциите завладяха Малая. И тя се остави на завистта.
Заработи разумът на Годаб. И той измисли план.
Съмнение изпълни Томнор. Съмняваше се в силата на Създателя.
Жаждата впримчи Хадхор. Жажда за кръв.
Магията опияни Ая. И тя изтъка заклинание.

Магията на Ая приспа Създателя.
Нетърпелив беше Хадхор да вкуси кръвта му.
Томнор вече планираше как да измами останалите.
Годаб гледаше в светлото бъдеще.
Щастлива беше Малая от победата.
Камеро предвкусваше безграничната сила.

Ни нима можеш да отнемеш силата на самото битие?
Нима можеш да победиш непобедимото?
Нима можеш да предскажеш непредсказуемото?
Нима можеш да измамиш непогрешимото?
Нима можеш да нараниш нищото?
Нима можеш да приспиш Вселената?

Не бяха ли шестимата прашинки в окото на Създателя.
Как посмяха да се обърнат срещу неговото могъщество?
Отрече се Създателят от творението си.
Но жалост изпълни сърцето му.
Не искаше да унищожи тези, които искаха мястото му.
Вместо това реши да им подели царството си.

На Камеро даде природата и елементите.
На Малая даде любовта и емоциите.
На Годаб даде реда и светлината.
На Томнор даде хаоса и мрака.
На Хадхор даде войната и кръвта.
На Ая даде магията и сънищата.

Раздаде царството на неблагодарните.
И им остави завета за изкуплението им.
Последният останал от тях да стане равен нему.
А за да не се обединят никога повече, той ги раздели.
По неговата воля шестимата вече не се разбираха.
Даде на всеки един език, подходящ за греха му.

На Камеро даде повея.
На Малая даде повика.
На Годаб даде напева.
На Томнор даде писъка.
На Хадхор даде грохота.
На Ая даде шепота.

И след като приключи със земните си дела.
И след като шестимата станаха господари на царството му.
И братята и сестрите станаха врагове до гроб.
Създателят се оттегли във време неизминало.
На място непознаваемо.
И беше добро.

...