Джо Аберкромби

Литературни критики и възхвали. Всичко, което винаги сте искали да знаете за Даниел Стийл и Нора Робъртс, а ви е било срам да попитате :р
Post Reply
User avatar
lotfil
Commoner
Posts: 37
Joined: Tue Nov 30, 2010 9:00 pm

Post by lotfil » Wed Jan 05, 2011 8:37 pm

Почивки и сам мога да си правя, примерно прочитам две книги и започвам нещо друго, па после минавам на третата (както и правя)
Ама има и много недовършени,които задължително трябва се прочетат ^^ Кофти ми е само авторът като се спомине,разболее(то и на него сиг му е кофти,де) или просто му сгъне музата..Примерно Хрониките на Амбър,Песен за огън и лед,Колелото на времето (слава Сандерсън),Джентъмените-копелета..Супер готини,ама оставят много горчив вкус като внезапно спрат.. ;//

User avatar
Drigan
Sorcerer
Posts: 456
Joined: Thu Oct 06, 2005 10:51 pm
Location: Neverwhere

Post by Drigan » Thu Jan 06, 2011 11:26 am

Да, неприятно е, наистина... Но честно казано, смятам, че не можем да виним и авторите за това (говоря за случая "Песен за огън и лед", който ми е болезнена тема). В смисъл, няма смисъл да работиш върху някакво произведение, ако нямаш истинско желание за това. Резултатът просто няма да е същия и после ще въздишаме "ех, ама как я осра поредицата". Лично за мен немалка вина носят издателствата, както и типично англосаксонския пазарен подход. Вмомента масовото фентъзи се подчинява не толкова на законите на изкуството, колкото на законите за максимизиране на печалбата.
Напоследък се наблюдава намаляване на декалогиите. Автори като Аберкромби се ориентират по-скоро към разделени трилогии, до известна степен тип Шанара. Мисля си, че това може да е някакъв отговор на проблемите, възникващи от проточването на една история в десет тома. Предстои да видим, предполагам.
"Ние сме просто хора и боговете са ни създали за обич. Това е голямото ни величие, това е славата ни и най-голямата ни трагедия."
Емон Таргариен

User avatar
Claymore
Ascendent
Posts: 4955
Joined: Sat Sep 12, 2009 9:55 pm

Post by Claymore » Fri Jan 07, 2011 10:37 pm

@Beric, как смяташ да преведеш Best Served Cold?В смисъл, самото заглавие, защото е много странно и аз самият се чудя как би трябвало да се преведе.

User avatar
Beric
Paragon
Posts: 616
Joined: Wed Jan 21, 2004 6:16 pm
Location: 1st and goal

Post by Beric » Sat Jan 08, 2011 2:31 am

Ми то е част от цитат, както и останалите заглавия. Май съм сложил - "Отмъщението се сервира студено", но като цяло си е решение на издателството.

User avatar
Claymore
Ascendent
Posts: 4955
Joined: Sat Sep 12, 2009 9:55 pm

Post by Claymore » Sat Jan 08, 2011 12:48 pm

Beric wrote:"Отмъщението се сервира студено"
Така звучи добре. :D

User avatar
Claymore
Ascendent
Posts: 4955
Joined: Sat Sep 12, 2009 9:55 pm

Post by Claymore » Fri Jan 14, 2011 11:16 pm

@Beric, ако не се нарушават авторските права така можеш ли да пуснеш още някакъв малък откъс от Best Served Cold? :mrgreen: Просто защото съм прочел всякакви откъси от книги във сайта му които не са спойлерски и искам още една доза Абъркрмоби, а ако изтегля книгата няма да се сдържа и ще я прочета. :mrgreen: И моля някой да оправи заглавието че това "е" не знам къде ми бърка. :lol:

User avatar
Beric
Paragon
Posts: 616
Joined: Wed Jan 21, 2004 6:16 pm
Location: 1st and goal

Post by Beric » Sat Jan 15, 2011 2:48 am

Е, за страница-две няма проблем. В неделя ще изровя нещо без спойлери и ще пусна, че утре ме няма.

User avatar
Muad_Dib
Shadowdancer
Posts: 10972
Joined: Mon Oct 04, 2004 3:12 pm

Post by Muad_Dib » Mon Jan 17, 2011 11:45 am

Втора книга някой има ли идея кога да я очакваме на български?

User avatar
Claymore
Ascendent
Posts: 4955
Joined: Sat Sep 12, 2009 9:55 pm

Post by Claymore » Mon Jan 17, 2011 11:54 am

Ако се вярва на сайта на Колибри, след три месеца. :( Дано да го издадат по-рано като първа книга.

User avatar
Beric
Paragon
Posts: 616
Joined: Wed Jan 21, 2004 6:16 pm
Location: 1st and goal

Post by Beric » Mon Jan 17, 2011 12:30 pm

Една от любимите ми глави. Без екшън, но с прилична доза простотия.
Spoiler: show
Живота на пияницата

- Питие, питие, питие. Къде човек да намери нещо за пийване?
Известният наемник Никомо Коска, се подпираше на стената в уличката и ровичкаше кесията си с треперещи пръсти. Вътре имаше само парче сплъстен мъх. Той го извади, духна през пръсти и го загледа как полита бавно към земята. Цялото му богатство.
- Скапана кесия! - В пристъп на ярост я захвърли в канавката. След това премисли и се наведе да я потърси, стенейки като старец. Той беше стар. Загубен. Мъртъв, плюс минус няколко вдишвания. Спусна се бавно на колене, гледайки отражението си в локвата на паважа.
Беше готов да даде цялото си богатство за една глътка. Само дето не притежаваше нищо. Поне тялото си беше негово. Ръцете му, които бяха издигали и сваляли принцове. Очите, които бяха видели повратните точки на съвременната история. Устните му, които бяха целували най-известните красавици. Сърбящият чеп, болящият корем, обринатия врат. На драго сърце щеше да ги продаде за чаша гроздова ракия. Но едва ли щеше да се намери купувач.
- Самият аз съм се превърнал в празна кесия. - Вдигна натежалите си ръце и изръмжа към нощното небе. - Някой да ми даде шибано питие!
- Млъкни бе, задник! - прозвуча груб глас. Чу се тряскане на капаци и уличката потъна в още по-дълбок сумрак.
Беше вечерял на масите на херцози. Беше спал в леглата на графини. Цели градове трепереха пред името на Коска.
- Как се стигна... до това? - Надигна се, подтискайки пристъпа на повръщане. Приглади коса около бучащите слепоочия и опипа увисналите краища на мустаците си. Тръгна към улицата с нещо наподобяващо някогашното му перчене. Между мрачните сгради към светлината на уличния фенер. Влажният нощен бриз щипеше подпухналото му лице. Отзад се чуха стъпки и Коска се обърна, примигвайки.
- Добри господине! Попаднал съм във временно затруднение и се чудех, дали ще ми услужите с малък заем...
- Разкарай се, просяко. - Мъжът го бутна към стената.
Коска се зачерви от гняв.
- Говорите с известният наемник Никомо Коска! - Ефектът беше развален от хрипливия му глас. - Капитан генерал на Хилядата Меча! Бивш Капитан генерал. - Мъжът му отвърна с неприличен жест и изчезна в мъглата. - Вечерял съм... в леглата... на херцози! - Коска се закашля жестоко и трябваше да се наведе, подпирайки треперещи ръце на треперещи колена. Гръдният кош го болеше от напъна.
Такъв беше живота на пияницата. Четвърт от времето на задника, четвърт по лице, четвърт на колене и четвърт наведен. Най-накрая успя да събере голяма храчка и я изплю с последното изкашляне. Това ли щеше да е неговото наследство? Храчки в сто хиляди канавки? Името му, синоним на предателство, алчност и пропадане? Той се изправи напълно отчаян, гледайки в нищото. Дори звездите му бяха отказани от мъгливото небе на Сипани.
- Един последен шанс. Само за това моля. - Вече не помнеше колко последни шансове беше пропилял. - Само още един. Боже! - Например никога не беше вярвал в Бог. - Орисии! - Не вярваше и в Орисиите. - Който и да е! - Цял живот не вярваше в нищо, освен в следващото напиване. - Само... още... един шанс.
- Добре. Още един.
Коска примигна.
- Боже? Ти ли си?
Някой се засмя. Женски глас с остри, подигравателни нотки.
- Може да коленичиш, щом искаш, Коска.
Той се намръщи в шаващата мъгла. Закърнелият мозък започна да възвръща някаква активност. Това, че някой знаеше името му, едва ли беше на добро. Враговете бяха безкрайно повече от приятелите, а кредиторите ги надминаваха взети заедно. Посегна с пиянски жест към украсеното си оръжие, но се сети, че го заложи преди месеци в Осприя и си взе по-просто. Продължи да опипва за дръжката, но си спомни, че бе заложил и него, още при пристигането си в Сипани. Треперещата му ръка се отпусна. Голяма работа. И без това едва ли беше в състояние да ползва оръжие, дори да имаше.
- Кой по дяволите е там? Ако ти дължа пари, приготви се... - не издържа и се оригна дълго и шумно... - да умреш?
От тъмното изплува фигура и го стресна. Коска се спъна и удари глава в стената, което докара ослепителна светлина пред очите му.
- Значи все пак си жив. Жив си, нали? - Висока, стройна жена, със стърчаща рижава коса. Умът му се засуети, докато я разпознае.
- Шило Витари, да му се невиди. - Може би не беше враг, но със сигурност не беше и приятел. Надигна се на лакът, но съдейки по въртенето на улицата, реши, че това е достатъчно. - Не вярвам, че би се съгласила да почерпиш по едно питие, а?
- Козе мляко?
- Какво?
- Чувам, че е добро за храносмилането.
- Винаги са казвали, че имаш сърце от камък. Но никога не съм вярвал, че ще си толкова жестока, да предложиш да пия мляко. Проклета да си! Само още една чаша гроздова. - Питие, питие, питие. - Само още една и приключвам.
- Вече си приключил. Откога не си изтрезнявал?
- Май беше лято, като почнах да пия. Сега какво е?
- Определено не е същата година. Колко пари пропиля?
- Повече, отколкото имах. Ще се учудя, ако има и монета на този свят, която в някакъв момент да не е попадала у мен. Но сега май съм малко закъсал, така че би ли заделила...
- Ти трябва да се промениш, а не да пропиваш всичко.
Той успя да се надигне на колене и мушна гърдите си с треперещ пръст.
- Мислиш ли, че ужасената, опикана, по-добра част от мен, която се моли всичко да свърши, не знае това? - Сви рамене безпомощно, а болящото тяло се свлече само. - Но за да се промени човек, има нужда от добри приятели или още по-добре, от силни врагове. Приятелите ми са мъртви отдавна, а трябва да призная, че враговете ми си имат по-добра работа.
- Не всички от нас. - Друг женски глас. Познатото му звучене го накара да потръпне. От тъмното се появи нова фигура, а мъглата се завихряше около полите на палтото й.
- Не... - изстена той.
Спомни си как я видя за пръв път. Рошаво момиче на деветнадесет, с меч на бедрото и ярък поглед, пълен с гняв, непокорство и лека следа от отвращение. Сега лицето й беше изпито, а устата болезнено извита. Меча висеше на другата страна, а прикритата с ръкавица ръка галеше дръжката. Очите бяха все така остри, но носеха повече гняв, повече непокорство и много повече отвращение. Как да я вини за това? Знаеше много добре, че е повече от отвратителен.
Разбира се, беше се клел хиляди пъти да я убие, ако се срещнат отново. Нея, брат й, Андич, Виктус, Сесария, Верния Карпи и останалите коварни копелета от Хилядата Меча, които го бяха предали. Отнели мястото му. Които го накараха да побегне от битката при Афиери с еднакво окъсани дрехи и репутация.
Беше се клел хиляди пъти да я убие, но през живота си, Коска бе потъпквал какви ли не клетви. Нейната поява не предизвика гняв. По-скоро го докара до смесица от самосъжаление, горчива радост и най-вече силен срам, че го вижда, колко е пропаднал. Усети болката в носа и зад бузите, а сълзите напираха в очите му. Беше благодарен, че постоянно са кървясали като рани. Така никой нямаше да забележи, ако се разплачеше.
- Монца. - Опита да приглади мърлявата си коса, но ръцете му трепереха твърде силно. - Признавам, че те мислех за мъртва. Разбира се, мислех да отмъстя...
- За мен или на мен?
Той сви рамене.
- Помня ли? По пътя спрях за едно питие.
- Съдейки по миризмата май не е било само едно. - По лицето й имаше следа от разочарование, която го прободе по-тежко от стомана. - Чух, че най-сетне са те затрили в Дагоска.
Успя да вдигне една ръка, за да разсее думите й.
- Винаги е имало фалшиви слухове за смъртта ми. Зложелателни помисли от страна на многобройните ми врагове. Къде е брат ти?
- Мъртъв е. - Лицето й не трепна.
- Съжалявам. Винаги съм харесвал момчето. -Лъжливото, страхливо, коварно копеленце.
- И той винаги те е харесвал. - Двамата се ненавиждаха, но какво значение имаше вече?
- Ех, ако и сестра му имаше такива топли чувства към мен, нещата можеха да са различни.
- "Можеха" не означава нищо. Всички има за какво да съжаляваме.
Двамата се изгледаха продължително, тя права, той на колене. Не си представяше така срещата им.
- Съжаления. Това е цената на професията ни. Така казваше Сазине.
- Може би трябва да загърбим миналото.
- Че аз не помня и вчера - излъга той. Миналото му тежеше като гигантска броня.
- Тогава към бъдещето. Имам работа за теб, ако си съгласен. Предполагам, че ти трябва работа?
- Каква?
- Воюване.
Коска се намръщи.
- Винаги си била твърде привързана към воюването. Колко пъти да ти повтарям? Наемникът няма причини да се замесва в подобни глупости.
- Мечът е за перчене, а не за бой.
- Това е моето момиче. Липсваше ми. - Каза го, без да се замисли и трябваше да прикрие срама с кашлица, което го накара да се задави.
- Дружелюбен, помогни му.
Докато говореха, се бе появил едър, мълчалив мъж. Не беше висок, но много здрав и излъчваше спокойствие. Той хвана Коска за лакътя и го изправи без усилие.
- Това е силна ръка и добро дело - избърбори наемникът, подтискайки поредния пристъп на прилошаване. - Дружелюбния ли ти викат? Ти да не си филантроп?
- Аз съм затворник.
- Не виждам причина защо човек да не бъде едновременно и двете. Във всеки случай ти благодаря. Сега, ако можеш да ме упътиш към най-близката кръчма...
- Кръчмите ще трябва да почакат - намеси се Витари. - Несъмнено, без теб винопроизводството ще западне. Но конференцията започва след седмица и трябва да изтрезнееш.
- Вече не изтрезнявам. Много е болезнено. Каква конференция?
Монца все още го гледаше разочаровано.
- Трябва ми добър човек. Със смелост и опит. Който не възразява да се опълчи на Великия Херцог Орсо. - Ъгълчето на устата й се изви. - Ти беше най-доброто, което изровихме за толкова кратко време.
Коска се вкопчи в ръката на едрия мъж, защото улицата продължаваше да се люшка.
- От този списък, май имам само... опит?
- Едно от четири ми е достатъчно, стига да се нуждаеш от пари. Трябват ти, нали, старче?
- Да, по дяволите. Но повече ми трябва пиене.
- Свърши работа и ще видим.
- Приемам. - Откри, че се е изпъчил и гледа Монца отгоре, с вдигната брадичка. - Трябва да сключим договор, като едно време. Написан с всичките завъртулки и подробности, както го правеше Саджаам. Ще го подпишем с червено мастило... Къде да намерим нотариус по това време на нощта?
- Спокойно. Приемам думата ти.
- Сигурно си единственият човек в Стирия, който би го казал. Но както искаш. - Той посочи решително надолу по улицата. - Насам, мой човек, и гледай да не изоставаш. - Пристъпи смело напред, краката му поддадоха и изпищя, когато Дружелюбния го хвана.
- Не натам - каза затворникът с басов глас. Хвана Коска през рамо и полуносейки, полувлачейки го поведе в обратна посока.
- Вие сте джентълмен, сър - измърмори Коска.
- Аз съм убиец.
- Не виждам причина, човек да не бъде едновременно и двете... - Коска опита да докара на фокус вървящата напред Витари, след което се обърна към едрото лице на Дружелюбния. Странни спътници. Аутсайдери. Тези, които никой друг не би прибрал. Забеляза, че стремителната походка на Монца, която помнеше, се е изкривила леко. Тези, които искат да се опълчат на Великия Херцог Орсо. Това означаваше откачени или отчаяни. Той от кои беше?
Отговорът бе съвсем ясен. Нямаше причина човек да не е и двете едновременно.

User avatar
Claymore
Ascendent
Posts: 4955
Joined: Sat Sep 12, 2009 9:55 pm

Post by Claymore » Mon Jan 17, 2011 11:40 pm

Много яка глава!

User avatar
beliefcontrol
Paragon
Posts: 532
Joined: Sat Jan 20, 2007 2:53 pm

Post by beliefcontrol » Tue Jan 18, 2011 12:22 am

Подхванах снощи Best Served Cold с надеждата да я прочета докато пристигне излизщатата другата седмица The Heroes.

80 страници ми бяха достатъчни да се съглася с твърдението, че книгата е най-мрачната и брутална до момента в библиографията на автора. В момента умирам за сън, но мисля да се пробвам с още 2-3 глави.

А, и поредният майтап с фентъзи книгите: :twisted:
Spoiler: show
"Sorcery. I swear. It's like one of those stories."
"Those big, thick, stupid books! Magi and devils and all the rest!" Day was having herself quite the snigger. "Stupid stories for children!"
P.S. Твърдите корици са ужасно неудобни за четене в леглото!
Disillusion is common place.
Confusion, our fatal flaw.
Retribution, our sacred god.
Conclusion: There is no law.

User avatar
Claymore
Ascendent
Posts: 4955
Joined: Sat Sep 12, 2009 9:55 pm

Post by Claymore » Tue Jan 18, 2011 12:43 am

Да, много яко се гаври със епик фентъзито. :lol: Кое издание четеш?

User avatar
beliefcontrol
Paragon
Posts: 532
Joined: Sat Jan 20, 2007 2:53 pm

Post by beliefcontrol » Tue Jan 18, 2011 8:09 am

Това:
Spoiler: show
Image
Disillusion is common place.
Confusion, our fatal flaw.
Retribution, our sacred god.
Conclusion: There is no law.

User avatar
Claymore
Ascendent
Posts: 4955
Joined: Sat Sep 12, 2009 9:55 pm

Post by Claymore » Wed Jan 19, 2011 11:22 am

Ба ама всичките издания на Best Served Cold са зверски.

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 14 guests