Гледах DC-то, по-добре е от кино-версията, но не драстично. Тоя епичен формат много ясно, че позволява раздуване, и колкото повече, толкова по-добре. Въпреки че никой не може да прави исторически епоси като Ридли, този си остава най-слабия му от трите (но то очаквано де, сигурно никой няма да направи филм, който да се доближи до Гладиатор и Царството). Обаче май ми стана още по-ясно кои са виновниците:
- на първо място - Браян Хелгеланд, който наистина можеше да спести детските спомени на Робърт за сметка на повече драма, в смисъл буквално на колене на невинни хорица;
- на второ - композиторът, който е съсипал цялата атмосфера;
- и на трето - рейтингът, който продължава да си е PG-13, въпреки че внимателните деца могат да забележат на няколко пъти, че когато ти се набие дървен кол във врата оттам все пак започва да блика няква кръв.
Иначе това е един от най-здравите blu ray трансфери от лента, които съм виждал, може би по-добър и от този на Бастердите и отстъпва по детайлност само на дигиталните на Финчър. Шумотевицата в нощните сцени е налице, но това не е кой знае ква болка.