The Social Network

[Roland]

http://www.imdb.com/title/tt1285016/


Филмът е СТРАХОТЕН! Очаквах да ми е досаден и мъчен за гледане, а вместо това той се оказа супер динамичен, с адски наелектризирани диалози и перфектен каст. Колкото и да ме боли да го призная, Финчър си разбира от работата.

[Moridin]

Еми гений си е, кво

[Silver]

Че що трябва да те боли да го признаеш? Трябва да си болен, че да не го признаеш.

[Roland]

Щото досега има точно два негови филма, които наистина харесвам, всичко останало ми е било минимум скучно за гледане при все професионализма, с който е направено.

[Silver]

Ех, тази вездесъща скука... Повечето ревюисти го преодоляват тоя момент, щото в крайна сметка разбират колко е абсурдно човек да спре там.

[Roland]

Ревю в блога ми

[Vivian]

Не мога да разбера как се случи. Нямам ни най-малка представа! Плаках два пъти на филм! True story! (въпреки че едва ли някой ще ми повярва). Харесах Джъстин Тимбърлейк във филм! Готова съм да си взема думите назад за Гарфийлд като новия Спайдърмен и съм готова лично да правя Оскарова кампания за Финчър. Много ми се насъбра!

Не мога да кажа с чиста съвест,че е идеален обективно, но за мен лично е. Или нека го кажа така -ако аз го бях снимала, би ми се искало да изглежда точно така. Дефинитивно най-дорбият филм на годината дотук, съдържащ голяма доза изключително добре споени елементи, всеки от които работещ безоткатно. Хареса ми как идеята за 'приказка' прозираше през цялото време, тъй като ме беше страх, че ще е една от надувките сорт 'много съм достоверен и документален и важен, обърнете ми внимание'. Хареса ми как присъстваха всички есенциални Финчър елементи, които най-накрая бяха съчетани по възможно най-перфектния начин. Хареса ми супер удачното обрисуване на асоциален психопат. Хареса ми важността, която филмът носи със себе си. А именно -след около 2, 3, 5 десетилетия това ще бъде един от онези филми съставляващи точна социологическа репрезентация как са живели хората от 'онова поколение еди кога си'. Сиреч -филмът е културна находка. А ведно с това се оказва и едно от онези филмови изживявания, които àт-пат успяват да ми припомнят как дори нищо да не върви като хората в живота ми, един-единствен филм може да ми оправи настроението за седмици напред.

От мен получава едно пълно 10/10.

[Jen]

А на мен ми хареса как всъщност Соркин е ужасно привързан към образа (образа, не човека) на Марк Зукърбърг и как това си личи и колко е странно, че този авторов субективизъм успява да се намъкне плавно и без бой в обективно зададени параметри на крайно неприятен герой. Хареса ми как филмът дава еднакви аргументи за желанието да му сриташ задника, но и за разбирането, че на човек, чийто мозък (и уста) се движат с две обиколки пред света, няма как да му е лесно да е част тоя свят (затова си измисля друг). Ще се повторя от другаде – Марк е социалната патология на странното време, за което филмът разказва, но някак по-важно е, че е също така и искрицата гениалност на въпросното време.

Хареса ми всичко всъщност. Брилянтната, обрана работа на Финчър и избухването му на самата граница на кича в онази сцена, и индъстриъл синтетиките на Трент и Атикус Рос, включително лудата електронна вариация по „In the Hall of the Mountain King”. И включително неща като напълно случайно чукащия на вратата, живеещ през улицата Шон Паркър, все едно северна Калифорния е Бусманци – приемам го за част от quirky хумора на Соркин.

Може и аз да участвам в кампанията за Финчър. И за Соркин. И за Айзенбърг.

[Silver]

Това, което ме учуди е, че очаквах много по-гнусен централен образ, вместо това го разбирах в почти всяко действие. Единственият неприятен момент реално дойде с F5-ването на финала.

P.S. Състезанието с „In the Hall of the Mountain King” беше режисирано/заснето безкомпромисно.

[Jen]

Да де, точно то е онази сцена. Способността му да я изконтролира точно до едната крачка, след която ще е вече прекалена, май ме впечатли дори повече от фрийкнеса на тилт-шифт-а.
F-5 ми беше съвсем на място в края на всичките контрасти и антитези – хем опит за катарзис, хем всъщност някакво тотално индиферентно, нърдско цък-цък-цък… много ми хареса.

[Silver]

От тази гледна точка е ок, но идеята че външен фактор (жена) на практика бе причината за всичко това, ми идва малко повърхностно (дори без да обръщаме внимание на това, че не отговаря на реалните събития). А тоя изрод носеше доста на необяснима и безчувствена есхолщина. Абе малко като в Парфюмът се получи.

Btw, обичам когато хора употребяват разни понятия като тилт-шифт, което ме води до резонния въпрос - Jen, имаш ли си гадже? Сериозно, Кроненует там ми изкара ангелите, и (както и в Бътън) имаше само една-две сцени, в които крещящо личеше, че не е снимано на филм (Майкъл-факин-Ман, учи се как се прави, плс). Технически, проблемът на филма е само в изкуствения прехвърчащ сняг, който беше малко над нивото на този от финала на What Lies Beneath, и CG-дъхът от устите на героите като застудя. Иначе се зарадвах, че нямаше кой знае колко крещящи визуални фокуси от страна на Финчър (като изключим едно минаване на камерата през стъкло и под парапета в дискотеката). Стегнато и стилно, браво.

[Jen]

Ерика беше само началото на всичко, не основата. В основата бяха други неща, но разбирам какво имаш предвид де. В Парфюмът историята с момичето и опитът за очовечаване обаче, измъкнат от кой знае кое отверстие на Тиквер, си беше чиста манипулация на емоции, мотивирана никак . Тук е много по-обмислено. Аз го приемам за важен елемент от концепцията да се романтизира история, която е свръх contemporary откъдето и да я погледнеш. Да придобие координати на притча, като се постави върху класически традиции – раздели, предателства, приятелства, сривове и възходи и т.н.

При този сценарий визуални истерии щяха да дойдат в повече и му се възхищавам на Финчър, че просто е дал задна в полза на развихрения Соркин.

Стегни се, моля те, страх ме е, че ако Скърдж мине оттук с блокинга и два три пан-шота, ще вземеш да му кажеш Онова Нещо за износването на децата.

[Silver]

Двата пробива дойдоха след критични разговори с Ерика, така че не беше само началото.

В случая вероятно съм жертва на това, че все още възприемам (неправилно) Финчър като някакъв режисьор, който умее да размахва средни пръсти и да чопли controversial теми по безкмпромисен начин, и като такъв може да си позволи да мине и без романтизиране. Всъщност, аз съм убеден, че чисто технически той може да направи това, факт е, че не иска, което дошло след Бенджамин Бътън още повече ми засилва убежденията, че той не е просто студена перфектна алгоритмична машина. Мисля, че трябва да гледам още веднъж Социалната мрежа, за да преценя доколко това "очовечаване" ми пречи, но може би преувеличавам. В крайна сметка филмът дава ясна идея, че този пич няма шанс с мацката и на финала е изпаднал до инфантилизма да търси имагинерното й приятелство, затънал в собственото си творение. Можеха само да включат и реалната реплика на Zuckerberg по адрес на потребителите на фейсбук - че са пълни кретени - и тогава ташакът щеше да е завършен.

P.S. За Парфюмът съм склонен да приема решението на Тиквер. Колкото и циникът в мен да иска версията на Грьонуи от книгата, толкова и осъзнавам, че тук вече гледаш филм, получаваш много повече информация, т.е. оставено е много по-малко на въображението ти, и за да изпиташ някаква емоционална връзка с тоя персонаж се иска промяна. Така че съм по-скоро ок с флаша със сливите на финала - променя героя, но не мисля, че го унищожава.

P.P.S. Сега ти прочетох ревюто на блога. Не че искам да изпадам в драстични и очевадни четки, но съветвам "ревюистите" на шадоу да направят същото, за да разберат как се правят нещата.

[Roland]

Много яко ревю, Джен Само един въпрос имам - не считаш ли, че контрастът не беше само между ретроспекцията и делата, но и между самите дела? Аз никаква студенина не усещах в Уинкълвос делото, то си беше в същите тонове като всичко останало около близнаците, и със същата помпозност.

[Silver]

Прекалено много се зачитате в тоновете. Не виждам заиграване с цветове, виждам как делата са ситуирани на едни и същи места, така че няма как да няма цветова кохерентност там. Събитията в миналото пък са разноцветни до откат (сцената в дискотеката) и дори разностилни (сцената със състезанието). Филмът просто е перфектно осветен, така че после да не се налагат някакви адски изнасилени цветови корекции.