Според мен това е така понеже повечето хора, както винаги е било впрочем, не слушат музика. Сега ще се поясня. Слушането на музика най-общо означава да си пуснеш за слушане нещо, което ти е интересно, нужно или приятно. А това нещо се прави от сравнително малко хора. Дори повечето от тези, които казват, че харесват еди какво си, в крайна сметка не биха си го пуснали, а биха го слушали ако някой друг им го пусне. Затова и слушането обикновено става в заведения, музиката звучи от телефоните на група ученици, музика се чува от iPod-а на някой, но само когато е в тълпата. Никой от тези хора не си пуска музика вкъщи, понеже няма нужда, не му интересно или приятно.
Това е един от проблемите. Другият е, че в днешно време "слушането" на музика е мода. Нещо повече - някаква мания! Но цялото това слушане става само за фон - за изграждането на една музикална атмосфера около по-младите социални групи в обществото (в крайна сметка те са основните слушатели и те са целта на комерса, но за това по-нататък).
Модерно е, когато се събереш с приятели в кафене, клуб или дори на домашно да има за фон някаква музика. Точно както всички "знаем", че лошите момчета карат BMW, а леките жени си падат по лоши момчета и ходят с нацупени джуки.
И когато те интересува само да музика около теб, която е по-скоро имидж/средство за принадлежност, то значи не си заинтересуван от същността на музиката. Затова е по-лесно да се копира плейлиста на заведенията (споменах вече, че повечето слушане на музика става там), които пък копират от радиата и телевизиите, които общо взето пускат сингли, а не песни от албуми. Замислете се, че като пуснете някое радио с модерна музика, ще видите и клипове на чутите песни само като включите телевизора.
И така стигаме до един голям проблем. Не осъждам слушането на сингли вместо на цялстни албуми. Осъждам пропагандирането им. Факт е, че изпълнителите, чиито песни се въртят по телевизиите и радията, продават повече сингли, отколкото албуми - оттук и съвременното разбиране за популярна песен. А един от последните виновници за цялата тази избирателност е именно iTunes и затова и големият скандал с отказа на AC/DC да предоставят каталога си на компанията, казвайки общо взето, че ненапразно са записвали цели албуми, а не отделни песни. Да не говорим и колко един такъв стандарт ограничава творчеството на един музикант.
В основата на всичко обаче стоят звукозаписните компании, които като за последно (може наистина скоро да се окаже последно) се опитват да спечелят пари. Възползвайки се (а може би и провокирайки) манията за слушане, издават масово опростена до примитивно ниво продукция с една едничка цел. А именно спечелването на онези незаинтересовани хора без потребности, за които слушането на музика е по-скоро нарочно изграден навик.
Как може човек, който не се интересува от един предмет, да оцени неговите качества? Не може. Затова и масовата музика няма качества. Просто е масова - нали трябва да покрие колективния навик на милионните маси? А безкачествен предмет се възприема само с присъствието си - точно колкото е необходимо за някой, който се нуждае точно от присъствието му, а не качествата му.
А какво ще стане, ако в навика на един такъв човек навлезе прогресив метъл например? Ами пак нищо - system failure. Най-много да се стигне до въздесъщият въпрос "Абе как танцуваш на това... нещо?" (за който мога да изпиша още два пъти повече, но не е по тази тема).
И щом изяснихме този голям проблем е нужно да повторим цялата му същност. Звукозаписни компании, пускащи, нека го кажем точно, боклуци за боклучави хора, които обичат САМО присъствието на боклуците около себе си, което пък подхранва компаниите да бълват още повече боклуци. Упадъчността е голяма - самата история ни го показва - като изключим дългия период, който казва, че популярната музика е фолклорът, то идваме на времената, в които тази музика днес се смята за велика класика във всички стилове (не говоря за класическата музика, която изобщо не е била популярна), минаваме към времената на така нареченото "ретро" (в повечето дискотеки го въртят в сряда, но така или иначе сега се подразбира като мода), стигнем до популярната нелоша музика и накрая попадаме в днешната действителност, в която липсва съдържанието.
Дали "слушането" на музика, ще убие музиката? Това е или бъдещ въпрос, или вече започнал процес, може би безвъзвратен...
ПС: Кхх... малко съм се поолял, ама темата ми е болна и съм мислил доста по въпроса - личи си, че не успях да събера и подредя всичко, но ако го бях направил щеше да стане някой философки труд...
