Vivian wrote:@ Jen:
Доста от познатите ми се оплакват от същата 'клиничност' (малко стил Майкъл Мен всъщност), но помоему Нолън вървеше отдавна към такъв изказ и колкото по-навътре стига в кариерата си, толкова по-драстично ще се усеща. Това ми го доближава значително до Кубрик. А относно подредеността -все пак имаме налична концепцията за 'архитектура' на съзнаннието и сънищата, мисля, че е достатъчна предпоставка за изрядно подреждане на елементи, а не на хаотичност.
Да, когато му се получава, когато е
подход, тогава е супер – малко в стил Майкъл Ман, малко в стил Пол Грийнграс, мислех си дори за идеално пренесения на екран от Коените Маккарти, където хем изразните средства са богати, хем авторът изцяло се оттегля от наратива си. И мноого далеч за мен от дефиниращата луминисцентна, фризерна естетика на Кубрик.
Като казвам ‘клиничен’ обаче, нямам предвид отказа на режисьора да насърчава емоции в зрителя, а точно неизползвания потенциал за атмосфера – за изкривяване, за параноя, за чупене на сънувания свят на парчета, за неконтролируемост, абе за импровизация, дето вика Скърдж, а темата пращи от такъв потенциал. Архитектурата на съзнанието не само че не е оправдание за мен, ами е нарушаване на собствените правила в определени случаи – филмът хем прави разни хинтове към ‘бесъзнателните процеси’, към начините на функциониране на
подсъзнанието и сбособността му да се превърща в деструктивен агент, хем го вкарва в ахитектурен план, така че всъщност го превръща в
съзнание…
Клиничността и преднамереността на сънувания свят не са два отделни проблема, а резултат и причина. Затова тук по мое мнение имаме недостатък, а не авторов изказ.
Scourge wrote:
намирам за много досадно снежното ниво след хотелското. вместо да се наблегне на увеличаване на абстракцията и аномалиите с дълбочината, получаваме евтина патаклама. ако това е "прецизно, обмислено и подредено", тогава съм за повече импровизация...
силно неизползван потенциал има в тая насока. на всичко отгоре със "сгънатия" париж се загатват възможности и се създават очаквания, които не се изпълняват, оставяйки цялата тая идея увиснала в лимбото, пън интендид.
Точно. Можеше с много по, де да знам… психоананлитичен подход. Естествено, не да изнася лекции по Фройд и Юнг и никой нищо да не разбере, просто малко повече "изследване" на сънуването. То е цяла наука в крайна сметка и има елементи, който дори и в опростен вид щяха да постигнат страхотен резултат. (Примерно очаквах някой юнгиански трик на сънуващото подсъзнание с репрезентване на част от личността на сънуващия във външен обект – друг човек, ситуация, предмет дори. И бях толкова сигурна, че ще го има това точно, защото е и разпознаваемо, и ефектно, и просто
meant да го има…)
Вместо това имаме много идеи, но на структурно ниво и снежни престрелки в най-дълбокото на историята.
Усложняването е повече механично, отколкото смислово. Ако пропорцията беше обърната, щеше да се получи наистина изключителен филм.
If I never meet you in this life, let me feel the lack.