Аз и двете страни ги разбирам. От една страна никога не съм го имал тоя спортен мерак да играя некви игри само щото са Големи. Примерно Alan Wake си я бях нарочил от цифра време и в първия момент, в който можех, я заиграх (и аз не мога да пиратствам, нали, а моите пари са меко казано по-ограничени от тия на АлДим, живи и здрави да са с жена му!). Същото и за ME 1 и 2. Обаче примерно Ред Дед ще го пипна точно НИКОГА, предвид колко силно не ме вълнуват а) сандбокс игри; б) мачистки уестърни; в) GTA.
Та така. Същевременно, и аз предпочитам големите заглавия, честно казано, щото за разлика от доста хора, нямам едно или две гийк-хобита, а практически ПОЧТИ ВСИЧКИ, и геймингът изобщо не ми е най-приоритетният сред тях. Та като играя ограничено количество игри, предпочитам да са от големите. Като разпускам, разпускам с четене или филми/сериали.
"Сериозни" vs "несериозни" игри
Moderator: AlDim
-
RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Лирични споделяния за моя случай 
В последните години имам психологически проблем игрането на такива "големи игри". Просто като знам колко време ще ми отнемат и че трябва да сядам сериозно за дълго време и концентриран а едновременно с това съм уморен и нямам физическо време да го направя и се получава така че ако мога да отделя час или два на ден си казвам - няма да стане, няма смисъл да сядам , ще отложа и така и понякога изобщо не почвам или с отлагане просто загубвам вдъхновение и изоставям играта. А да седна след работа и да играя без да спирам 4 часа - просто не мога да го направя. Разбира се това важи за ангажиращи игри - преидмно ролеви или по-натоварващи екшъни. Особено при мен важи обстоятелството че си падам максималист и се пипкам максимално време да обера къде що има бонуси и игрите и да си изпипвам действията. Примерно не мога да седна да поцъкам Мас Ефект за по 15 минути - няма как да стане това, за да седна за Мас Ефект трябва да се подготвя психически че ще чета много текст, ще изчислявам точки, ще загубя много време в лутане къде да ходя и какво да правя.
Обратно погледнато мога да седна и без никаква ангажираност да играя Rez за по 15 минути. Или някака друга игра която обаче се играе бързичко, разтоварва и няма никаква ангажираност (като бързо мулти на Старкрафт 2 или Quake Live).
Освен това аз много обичам да си преигравам стари игри ( и не чак толкова стари)м и доста честно давам приоритет на позната стара игра която като знам какво да правя и какво ме чака в нея не ме натоварва и си я преигравам с кеф вместо да пусна нова игра. (б.т.в. това ми важи за книгите и филмите). За много хора това поведение е глупост - защо да повтаряш нещо като може да видиш нещо ново, но на мен това е приятно, забавлява ме и ми позволява да вникна в детайлите на нещо което съм запомнил едва наполовина от първо играене/гледане/четене. Както се казва - кефа е в малките детайли.
Друга особеност при мен - имам някъкъв праг на отегчение от повтаряне на едно и също нещо и изключително честно ми случва да зарежа игра към края или сревдата не защото е слаба а защото в един момент просто съм прегорял към геймплея и нямам желание да играя повече. Остлагам, отлагам и накрая се отказвам. С уточнението че това ми се случва ако играта е действително дълга (GTA4 например).
Последното ми нещо е това че става ли дума за игри не робувам на никакви жанрове, нямам предрасъдаци към жанрове, заглавия или платформи много съм любопитен да видя и да пробвам максимум брой заглавия. Основната ми мания ми е ене толкова да изиграя някакви игри а просто да ги видя какво представляват, да ги поцъкам малко и това ми стига. Специално в това отношение сигурно съм постигнал наистина чутовни постижения като тегля чертата колко платформи съм пробвал и колко игри на тях. Би било наивно да смятам че мога да изиграя всички игри които съм си пускал - за това ще ми трябват години а хубавите игри продължават да излизат, но това не ме притеснявам - тези които реално играя си ги подбирам по настроените а останалите си оставам довлен че съм ги поцъкал два-три часа и съм ги оставил пък ако ще да са турбо хитове като Bioshok или Mass Effect 2. b.t.w. Именно това пренасищане с материал спрямо времето което мога да отделя за игра води до това ми се чудят защо примерно не съм изиграл игра като Mass Effect 2 . Хората ми казват - "човече това е една култова игра - защо не я изигра?
Да съгласен съм - но как да я изиграя като ме чакат още 30 игри за 7 платформи от същия ранг като качество а време няма.
Държа да споделя протоколно че абсолютно разбирам всеки който захапва хитовете от първия ден - напълно нормално и логично поведение.
Едновременно с това разбирам и другата теза даже се чудя съвсем искрено как Алекспандър успява да изиграе толкова игри с заетоста която има и факта че има семейство.
Затова е хубаво да има единство в многообразието.
Айде лека ви нощ и със здраве
В последните години имам психологически проблем игрането на такива "големи игри". Просто като знам колко време ще ми отнемат и че трябва да сядам сериозно за дълго време и концентриран а едновременно с това съм уморен и нямам физическо време да го направя и се получава така че ако мога да отделя час или два на ден си казвам - няма да стане, няма смисъл да сядам , ще отложа и така и понякога изобщо не почвам или с отлагане просто загубвам вдъхновение и изоставям играта. А да седна след работа и да играя без да спирам 4 часа - просто не мога да го направя. Разбира се това важи за ангажиращи игри - преидмно ролеви или по-натоварващи екшъни. Особено при мен важи обстоятелството че си падам максималист и се пипкам максимално време да обера къде що има бонуси и игрите и да си изпипвам действията. Примерно не мога да седна да поцъкам Мас Ефект за по 15 минути - няма как да стане това, за да седна за Мас Ефект трябва да се подготвя психически че ще чета много текст, ще изчислявам точки, ще загубя много време в лутане къде да ходя и какво да правя.
Обратно погледнато мога да седна и без никаква ангажираност да играя Rez за по 15 минути. Или някака друга игра която обаче се играе бързичко, разтоварва и няма никаква ангажираност (като бързо мулти на Старкрафт 2 или Quake Live).
Освен това аз много обичам да си преигравам стари игри ( и не чак толкова стари)м и доста честно давам приоритет на позната стара игра която като знам какво да правя и какво ме чака в нея не ме натоварва и си я преигравам с кеф вместо да пусна нова игра. (б.т.в. това ми важи за книгите и филмите). За много хора това поведение е глупост - защо да повтаряш нещо като може да видиш нещо ново, но на мен това е приятно, забавлява ме и ми позволява да вникна в детайлите на нещо което съм запомнил едва наполовина от първо играене/гледане/четене. Както се казва - кефа е в малките детайли.
Друга особеност при мен - имам някъкъв праг на отегчение от повтаряне на едно и също нещо и изключително честно ми случва да зарежа игра към края или сревдата не защото е слаба а защото в един момент просто съм прегорял към геймплея и нямам желание да играя повече. Остлагам, отлагам и накрая се отказвам. С уточнението че това ми се случва ако играта е действително дълга (GTA4 например).
Последното ми нещо е това че става ли дума за игри не робувам на никакви жанрове, нямам предрасъдаци към жанрове, заглавия или платформи много съм любопитен да видя и да пробвам максимум брой заглавия. Основната ми мания ми е ене толкова да изиграя някакви игри а просто да ги видя какво представляват, да ги поцъкам малко и това ми стига. Специално в това отношение сигурно съм постигнал наистина чутовни постижения като тегля чертата колко платформи съм пробвал и колко игри на тях. Би било наивно да смятам че мога да изиграя всички игри които съм си пускал - за това ще ми трябват години а хубавите игри продължават да излизат, но това не ме притеснявам - тези които реално играя си ги подбирам по настроените а останалите си оставам довлен че съм ги поцъкал два-три часа и съм ги оставил пък ако ще да са турбо хитове като Bioshok или Mass Effect 2. b.t.w. Именно това пренасищане с материал спрямо времето което мога да отделя за игра води до това ми се чудят защо примерно не съм изиграл игра като Mass Effect 2 . Хората ми казват - "човече това е една култова игра - защо не я изигра?
Да съгласен съм - но как да я изиграя като ме чакат още 30 игри за 7 платформи от същия ранг като качество а време няма
. Държа да споделя протоколно че абсолютно разбирам всеки който захапва хитовете от първия ден - напълно нормално и логично поведение.
Едновременно с това разбирам и другата теза даже се чудя съвсем искрено как Алекспандър успява да изиграе толкова игри с заетоста която има и факта че има семейство.
Затова е хубаво да има единство в многообразието.
Айде лека ви нощ и със здраве
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 20 guests