Скот Бакър - The Second Apocalypse
Излиза, че най-добрият продукт за износ на Канада, освен това да бъдат закачка в South Park са нейните големи писатели
"The vulgar think the God by analogy to man and so worship Him in the form of the Gods. The learned think the God by analogy to principles and so worship Him in the form of Love or Truth. But the wise think the God not at all. They know that thought, which is finite, can only do violence to the God, who is infinite. It is enough, they say, that the God thinks them."
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Е аз не съм се съмнявал, че е яка, просто нямаше как да чета тогава.
В момента съм на около 2/3 от първа книга, но мога да изкажа следните възхищения.
* Безспорно най-зашеметяващото нещо, особено като за дебют, е всепомитащата точност с която се води повествованието. В тази книга няма нищо излишно и същевременно блика от стилови съвършенства. Това, което в началото ме спъваше като тромаво и неравно действие, веднъж свикнеш ли му, започваш да го оценяваш като изключително интелигентен минимализъм. Балансът между хроникьорство и навлизане в детайли и керъктър билдинг аха аха да се срути (огромни части от холиуор подготовката са директно скицирани, но точно там където не са важни) и се закрепя пак, оставяйки читателя буквално да се дразни, че не може да хване автора в грешка!
Пример, спойлерирам:
".. the bard was saying, but tears fell only from his blind eye" - за който не го е схванал, да го схване ;р
" [жените на Наюр] didn't know for whom they really wept - for the one who had mastered them, or the one who had known them"
брилянтно двуслойно е тук - и двамата пасват и на двете описания
* Мащабът е доста голям, но го няма това губене в милиони плотлайни, което го има при Малазана. Същевременно разбира се го няма и бесният awe от този огромен свят, който е малазанският, но от друга страна цената е добра - отново Бакър знае къде да спре и знае какво е manageable.
* Древна история - винаги най-важният асет на една фентъзи поредица
* Не съм още стигнал до много магия, но определено обещава да е яко. Рандъм описания на песни и светлина от очите на злите кричъри не е лошо начало ;Р
* Изключително добре описана сексуалност - доста по-поетично от Мартин, същевременно без да се спестява нищо.
* Философия много и то релевантна! (земи пак тоя малазан) Героите не изглежда сякаш само те си знаят за какво става дума, а мислите им не са рандъм възстановки на едно и също, а следват потока на събитията.
и т.н. ;Р
В момента съм на около 2/3 от първа книга, но мога да изкажа следните възхищения.
* Безспорно най-зашеметяващото нещо, особено като за дебют, е всепомитащата точност с която се води повествованието. В тази книга няма нищо излишно и същевременно блика от стилови съвършенства. Това, което в началото ме спъваше като тромаво и неравно действие, веднъж свикнеш ли му, започваш да го оценяваш като изключително интелигентен минимализъм. Балансът между хроникьорство и навлизане в детайли и керъктър билдинг аха аха да се срути (огромни части от холиуор подготовката са директно скицирани, но точно там където не са важни) и се закрепя пак, оставяйки читателя буквално да се дразни, че не може да хване автора в грешка!
Пример, спойлерирам:
- Spoiler: show
".. the bard was saying, but tears fell only from his blind eye" - за който не го е схванал, да го схване ;р
" [жените на Наюр] didn't know for whom they really wept - for the one who had mastered them, or the one who had known them"
брилянтно двуслойно е тук - и двамата пасват и на двете описания
- Spoiler: show
* Мащабът е доста голям, но го няма това губене в милиони плотлайни, което го има при Малазана. Същевременно разбира се го няма и бесният awe от този огромен свят, който е малазанският, но от друга страна цената е добра - отново Бакър знае къде да спре и знае какво е manageable.
* Древна история - винаги най-важният асет на една фентъзи поредица
* Не съм още стигнал до много магия, но определено обещава да е яко. Рандъм описания на песни и светлина от очите на злите кричъри не е лошо начало ;Р
* Изключително добре описана сексуалност - доста по-поетично от Мартин, същевременно без да се спестява нищо.
* Философия много и то релевантна! (земи пак тоя малазан) Героите не изглежда сякаш само те си знаят за какво става дума, а мислите им не са рандъм възстановки на едно и също, а следват потока на събитията.
и т.н. ;Р
This is it. Ground zero.
А тъй! Това се искаше! Магията си изглежда така, който и да я практикува - Акамион описва усещането така: "очите и устата му станаха прозорци към слънцето". И песента, винаги. Кефи ме и как магьосниците не летят, но "ходят по спомена на въздуха за земята", което потенциално не значи нищо, но радва много. Иначе името е Моенгхус, също като Келхус.
Дочитай и налазвай втора, тя е точно двойно по-добра от първа. Не се занимавай с Малазан
Дочитай и налазвай втора, тя е точно двойно по-добра от първа. Не се занимавай с Малазан
And you can't dance with a devil on your back...
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Забавното е, че цялата история все пак си е доста... фентъзи. В смисъл рандъм класическа медиевалност с малко прикрит сайфай, но просто брилянтно изпълнена.
Сцената в която Акеймион пазаруваше зарзават и се успокояваше как те само щели да му се смеят, че било работа за жени, ама щели да видят колко е вкусно. КРАЯТ
Сцената в която Акеймион пазаруваше зарзават и се успокояваше как те само щели да му се смеят, че било работа за жени, ама щели да видят колко е вкусно. КРАЯТ
This is it. Ground zero.
Бе реално е доста по-неприкрит сай-фаят от рандъм "преди 2000 години колонисти от Земята паднали на тоя свят, открили магията и ся имаме рандъм медиевален сетинг, така че да няма никво значение, че преди 2000 години колонисти от Земята паднали на тоя свят" фентъзита като Дарковър, Реклуз или книгите на Фрийдман.
And you can't dance with a devil on your back...
За който се вълнува - РЕВЮ НА ТРИЛОГИЯТА (spoiler-free) в блога ми.
And you can't dance with a devil on your back...
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
Re: Скот Бакър - Принцът на нищото
въпросният рикап е ОМФГ ФЪКИНГ ЕПИК ОУСЪМНЕС цяла сутрин си го чета на английски на глас и чак сълзи ми текатRoland wrote:Вторият откъс представлява части от началния рикап от втора част - Пророкът-Войн
а е просто рикап
im just that good at reading
This is it. Ground zero.
Въодушевявайте се вие, гадове такива. А на мен ми върви толкова бавно на английски, та чак се псувам. И все пак... се боря. И сигурно ще го преборя някога... дочитайки последната глава пред гишето за пенсии.
Мне... не се оплаквам. Това трябва да се прочете в оригинал. Разкошен разказвач - нищо в повече и нищо по-малко.
Сигурно ще ми свикна в някакъв етап. И ще задобрея.
Мне... не се оплаквам. Това трябва да се прочете в оригинал. Разкошен разказвач - нищо в повече и нищо по-малко.
Сигурно ще ми свикна в някакъв етап. И ще задобрея.
(\ /)
(X.x)
(> <)
Reality is an obstacte to halllucination.
(X.x)
(> <)
Reality is an obstacte to halllucination.
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
- beliefcontrol
- Paragon
- Posts: 532
- Joined: Sat Jan 20, 2007 2:53 pm
Те епичните думи са ползвани по точно един път в цялата книга, та не знам при тая честота на употреба колко препрочитания ще ми трябват да ги науча.
Ревюто в списанието и мненията дотук прекрасно систематизират всички достойнства на книгата, няма смисъл да ги повтарям.
Най-много харесах:
- Света - изумително достоверен, прекрасно описан. Най-важното - описанието е през възприятията на героите, част от действието. Не си спомням нито едно от любимите на масата фентъзи писатели многословни, произволно лепнати описания. Древната историята и откъсите от философски и хроникьорски произведения допълват усещането за достовереност.
- Героите - почти без изключение (първата глава със Зериус едва я изтърпях, после стана по-поносим).
- Cishaurim - настръхнах при описанието на Малахет. Тръпна в очакване да ги видя в действие.
Всъщност, нямам търпения да видя истинската същност на магията - "When sorcerers sing, the saying went, men die", както и загатната мощ в битката при Киют са достатъчен тийзър.
Предполагам до два-три дни ще захвана сериозно втората книга.
- Spoiler: show
Ревюто в списанието и мненията дотук прекрасно систематизират всички достойнства на книгата, няма смисъл да ги повтарям.
Най-много харесах:
- Света - изумително достоверен, прекрасно описан. Най-важното - описанието е през възприятията на героите, част от действието. Не си спомням нито едно от любимите на масата фентъзи писатели многословни, произволно лепнати описания. Древната историята и откъсите от философски и хроникьорски произведения допълват усещането за достовереност.
- Героите - почти без изключение (първата глава със Зериус едва я изтърпях, после стана по-поносим).
- Cishaurim - настръхнах при описанието на Малахет. Тръпна в очакване да ги видя в действие.
Всъщност, нямам търпения да видя истинската същност на магията - "When sorcerers sing, the saying went, men die", както и загатната мощ в битката при Киют са достатъчен тийзър.
Предполагам до два-три дни ще захвана сериозно втората книга.
Disillusion is common place.
Confusion, our fatal flaw.
Retribution, our sacred god.
Conclusion: There is no law.
Confusion, our fatal flaw.
Retribution, our sacred god.
Conclusion: There is no law.
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
- beliefcontrol
- Paragon
- Posts: 532
- Joined: Sat Jan 20, 2007 2:53 pm
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
Who is online
Users browsing this forum: Bing [Bot] and 22 guests