Кой какво чете, part IV
Moderator: Moridin
Още един вот за по-подробни впечатления от The Windup Girl. 
Аз пък сега си чета Gradisil на Адам Робъртс. Много добра засега. Става въпрос за развитието на общност от живеещи в орбита над земята много богати космически ентусиасти, постепенно обособили се в непризнаваща законите на държавите долу квази-държава и усилията на САЩ и другите велики сили долу да ги подставят под контрол и естествено да обложат с данъци сериозно количество милиардери там.
От една страна в нея има доста от доброто старо sense of wonder плюс сериозно количество технологични спекулации, които ми липсваха напоследък, защото четях основно по-различен тип фантастики. От друга чисто литературните умения на автора също на високо ниво - интересна и добре осъщесвена наративна структура, много добър стил, умело разкриване на света, в който се развива действието без груби инфодъмпове, интересни герои, много далеч от стандартните за този тип фантастика и т.н.
БТВ, Инфодар бяха издали две книги на Робъртс преди време, някой има ли идея защо не са издали още от него?

Аз пък сега си чета Gradisil на Адам Робъртс. Много добра засега. Става въпрос за развитието на общност от живеещи в орбита над земята много богати космически ентусиасти, постепенно обособили се в непризнаваща законите на държавите долу квази-държава и усилията на САЩ и другите велики сили долу да ги подставят под контрол и естествено да обложат с данъци сериозно количество милиардери там.
От една страна в нея има доста от доброто старо sense of wonder плюс сериозно количество технологични спекулации, които ми липсваха напоследък, защото четях основно по-различен тип фантастики. От друга чисто литературните умения на автора също на високо ниво - интересна и добре осъщесвена наративна структура, много добър стил, умело разкриване на света, в който се развива действието без груби инфодъмпове, интересни герои, много далеч от стандартните за този тип фантастика и т.н.
БТВ, Инфодар бяха издали две книги на Робъртс преди време, някой има ли идея защо не са издали още от него?
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
Окей, по-подробно за The Windup Girl: действието се развива в някакво бъдеще, вероятно около стотина-двеста години след нашето време, което хората са нарекли Експанзията. Въпросната е свършила с катастрофалното изчерпване на природните горива, което е довело до Свиването (the Contraction), при което в общи линии всеки си се е окопирал в държавата. Оттогава насам източник на енергия са т.нар. "kink-springs" - устройства, които могат да задържат в себе си голямо количество енергия, но трябва да бъдат ръчно навивани от хора или мегодонти (генетично създадени мега-слонове, използват се и за война). Пътуването между държавите вече не отнема часове, а седмици. Основни средства за транспорт са дирижаблите и влаковете.
Някъде по това време почват и проблемите с недостиг на храна и измиране на различни растения и животни. Възникиват мегакорпорации, които почват да развиват изкуствени растения, а заедно с тях и жестоки напасти - болести и вредители - с които да потрошат конкурентната продукция. Същите почват да мутират неконтролируемо и за няколко десетилетия Земята е изгубила по-голямата част от генетичното си богатство. И въпреки че половината усилия на корпорациите (които във времето на книгата се наричат "calorie companies") вече са насочени към отчаяното създаване на нови хранителни култури, които да издържат на последните варианти на чумите и гадините, които се хранят с тях, идиотите продължават да измислят нови начини за изтребление. Повечето от болестите още след първите няколко мутации са плъзнали и по хората, което е довело до доста сериозно намаляване на човечеството. Всички гладуват. "Калориите" се превръщат в мерна единица и всеки ги пази ревностно, защото загубата им означава смърт.
Всички тия хубости естествено са довели и до климатични промени, топене на ледници и изобщо както си му е редът. Много градове са били потопени под водата, а действието се развива в Бангкок в т.нар. "Thai Kingdom", който също би трябвало да е бил погълнат, но благодарение на сложна система от стени, канали и помпи все още отблъсква океана, въпреки че де факто се намира ПОД нивото му. Кралството просперира, докато много други държави - Индия, Бурма, Китай, "Американската империя" и т.н. - са се сринали от чуми и глад. Калорийните компании са се превърнали в най-могъщите сили на планетата, със собствени армии и железен политически контрол върху почти всички нации по света, поради факта, че са единствените, способни да създават храна (техните растения разбира се се правят напълно стерилни, за да не могат да бъдат отглеждани от друг). При тях са и най-големите научни умове, така че те винаги са безкрайно напред технологически и научно от всички други. Кралството обаче, оказва се, крие сосбствена seed bank - резерв от семена и генетични образци, които биха били изтребени на мига, ако бъдат пуснати сред "природата" в естествения си вид, но са безценна база, върху която талантливи учени могат да създадат нови растения, които да са резистентни на blister rust, Nippon genehack weevil и прочее готино звучащи имена. Съответно това е единствената държава в света, която има тютюн, патладжани и картофи, при това без помощта на калорийните компании, чиито храни са забранени там.
Историята се развива във време, в което се виждат зачатъци на нова Експанзия, и започва в навечерието на гражданска война между The Environmental Ministry - т.нар. "бели ризи", които са нещо като полицията в града и които, въпреки че са зверски корумпирани, всъщност са били създадени, за да пазят кралството от всички напасти на Калорийните компании и да бранят независимостта му - и The Trade Ministry - което очевидно се бори за отваряне на границите. Главни герои са:
- Андерсън Лейк - "calorie man". Агент на някоя от мегакорпорациите, който търси нови калории. Той се опитва да намери seed bank-а и човека, който е успял да създаде всички тези нови култури с негова помощ. Като цяло студено и безчувствено копеле.
- Хок Сенг - "yellow card". Китаец от Малая - един от малцината оцелели, които са със статус на хлебарки в кралството, но все пак са търпяни там, защото от другата страна на границата ги очаква смърт. В някакъв момент преди десетина години се е случил Инцидентът - ислямистите в Малая са се вдигнали срещу китайците там и са ги изтребили. Хок Сенг е бил богат търговец, а сега е секретар на Лейк и крои разни планове за оцеляване.
- Джейди и Кания са Бели ризи. Джейди е наричан "Тигарът на Бангкок" и има славата на напълно incorruptable. Той е идеалист и вярва в смисъла на Министерството и идеалите, върху които то е създадено. Кания е по-странна и по-конфликтна личност, но няма да пиша повече, защото това ще е спойлер.
- Емико - "a Windup". Въпросното момиче от заглавието. Т.нар. "New People" са създадени от японците, за които се намеква, че са станали почти стерилни, но въпреки това са сред проспериращите държави по света. Тъй като са малко на брой, те създават нова работна ръка. Всеки Нов Човек е пригоден към целите, за които е направен (работниците във фабриките са десетръки например, а военните Навити са над три метра високи) и всички се подчиняват безпрекословно. За да бъдат моментално отличими от нормалните хора, в генетиката им са заложени "stutter-stop" движения (оттам и названието "windup") и разбира се са направени напълно стерилни. Емико е секретарка-преводач-гейша, изоставена от своя господар в Бангкок, когато се оказало, че ще му е по-евтино да си вземе нова секретарка-преводач-гейша в Япония, отколкото да плати билета за връщане на старата. Тъй като кралството счита самото й съществуване за тотална абоминация, всичките й печати са с изтекъл срок и тя не е физически пригодена за влажния горещ климат (поради факта, че за да е порцеланово гладка и изящна, кожата й няма достатъчно пори и съответно прегрява), Емико трябва да се крие и накрая свършва в бардак, където я подлагат на всякакви унижения (най-вече сексуални), но и я крият от Белите ризи. Въпреки че през повечето време изглежда напълно ненужна за историята, тя всъщност е най-ключовият герой от всички.
И т.н. Мен ми доскуча много, докато го писах това, не знам кой как ще го чете
Само да добавя един готин детайл от света - Навитите хора имат тия насечени движения и са стерилни поради един много горчив урок, който човечеството е получило малко преди първият от тях да бъде създаден. Някакъв учен от калорийна компания решил да направи подарък на всички гости на рождения ден на дъщеря си и създал в чест на Луис Карол т.нар. Чешир - котка, която е способна на съвършена мимикрия, независимо от средата, в която се намира. Няколко пътувания с дирижабъл и едно-две котешки поколения по-късно се разбира, че гадината се размножава с 95% успеваемост и в рамките само на няколко години нормалната домашна котка вече не съществува като вид и цели екологични ниши са изчезнали, неспособни да се борят с невидим хищник. Във времето на The Windup Girl Чеширите са като плъхове - неспирна напаст, която се намира навсякъде и е напълно невъзможна за овладяване.
Книгата е приятно наивна в някои отношения (особено kink-springs ми се виждат ужасно бутафорни като идея), но страхотно въздействаща като атмосфера. Бих я оприличил на Stand on Zanzibar, но с много повече динамика и доста по-скромна откъм идеи и концентрацията им. Няма нищичко общо с другия биопънк, който съм срещал до момента - Bioshock - и създава наистина впечатляващ и убедителен свят. Де факто всички герои без Емико и Джейди имат някакви сенчести цели и е доста забавно да видиш кой как и докъде стига.
Та още веднъж да кажа, че препоръчвам много и стига толкова
Някъде по това време почват и проблемите с недостиг на храна и измиране на различни растения и животни. Възникиват мегакорпорации, които почват да развиват изкуствени растения, а заедно с тях и жестоки напасти - болести и вредители - с които да потрошат конкурентната продукция. Същите почват да мутират неконтролируемо и за няколко десетилетия Земята е изгубила по-голямата част от генетичното си богатство. И въпреки че половината усилия на корпорациите (които във времето на книгата се наричат "calorie companies") вече са насочени към отчаяното създаване на нови хранителни култури, които да издържат на последните варианти на чумите и гадините, които се хранят с тях, идиотите продължават да измислят нови начини за изтребление. Повечето от болестите още след първите няколко мутации са плъзнали и по хората, което е довело до доста сериозно намаляване на човечеството. Всички гладуват. "Калориите" се превръщат в мерна единица и всеки ги пази ревностно, защото загубата им означава смърт.
Всички тия хубости естествено са довели и до климатични промени, топене на ледници и изобщо както си му е редът. Много градове са били потопени под водата, а действието се развива в Бангкок в т.нар. "Thai Kingdom", който също би трябвало да е бил погълнат, но благодарение на сложна система от стени, канали и помпи все още отблъсква океана, въпреки че де факто се намира ПОД нивото му. Кралството просперира, докато много други държави - Индия, Бурма, Китай, "Американската империя" и т.н. - са се сринали от чуми и глад. Калорийните компании са се превърнали в най-могъщите сили на планетата, със собствени армии и железен политически контрол върху почти всички нации по света, поради факта, че са единствените, способни да създават храна (техните растения разбира се се правят напълно стерилни, за да не могат да бъдат отглеждани от друг). При тях са и най-големите научни умове, така че те винаги са безкрайно напред технологически и научно от всички други. Кралството обаче, оказва се, крие сосбствена seed bank - резерв от семена и генетични образци, които биха били изтребени на мига, ако бъдат пуснати сред "природата" в естествения си вид, но са безценна база, върху която талантливи учени могат да създадат нови растения, които да са резистентни на blister rust, Nippon genehack weevil и прочее готино звучащи имена. Съответно това е единствената държава в света, която има тютюн, патладжани и картофи, при това без помощта на калорийните компании, чиито храни са забранени там.
Историята се развива във време, в което се виждат зачатъци на нова Експанзия, и започва в навечерието на гражданска война между The Environmental Ministry - т.нар. "бели ризи", които са нещо като полицията в града и които, въпреки че са зверски корумпирани, всъщност са били създадени, за да пазят кралството от всички напасти на Калорийните компании и да бранят независимостта му - и The Trade Ministry - което очевидно се бори за отваряне на границите. Главни герои са:
- Андерсън Лейк - "calorie man". Агент на някоя от мегакорпорациите, който търси нови калории. Той се опитва да намери seed bank-а и човека, който е успял да създаде всички тези нови култури с негова помощ. Като цяло студено и безчувствено копеле.
- Хок Сенг - "yellow card". Китаец от Малая - един от малцината оцелели, които са със статус на хлебарки в кралството, но все пак са търпяни там, защото от другата страна на границата ги очаква смърт. В някакъв момент преди десетина години се е случил Инцидентът - ислямистите в Малая са се вдигнали срещу китайците там и са ги изтребили. Хок Сенг е бил богат търговец, а сега е секретар на Лейк и крои разни планове за оцеляване.
- Джейди и Кания са Бели ризи. Джейди е наричан "Тигарът на Бангкок" и има славата на напълно incorruptable. Той е идеалист и вярва в смисъла на Министерството и идеалите, върху които то е създадено. Кания е по-странна и по-конфликтна личност, но няма да пиша повече, защото това ще е спойлер.
- Емико - "a Windup". Въпросното момиче от заглавието. Т.нар. "New People" са създадени от японците, за които се намеква, че са станали почти стерилни, но въпреки това са сред проспериращите държави по света. Тъй като са малко на брой, те създават нова работна ръка. Всеки Нов Човек е пригоден към целите, за които е направен (работниците във фабриките са десетръки например, а военните Навити са над три метра високи) и всички се подчиняват безпрекословно. За да бъдат моментално отличими от нормалните хора, в генетиката им са заложени "stutter-stop" движения (оттам и названието "windup") и разбира се са направени напълно стерилни. Емико е секретарка-преводач-гейша, изоставена от своя господар в Бангкок, когато се оказало, че ще му е по-евтино да си вземе нова секретарка-преводач-гейша в Япония, отколкото да плати билета за връщане на старата. Тъй като кралството счита самото й съществуване за тотална абоминация, всичките й печати са с изтекъл срок и тя не е физически пригодена за влажния горещ климат (поради факта, че за да е порцеланово гладка и изящна, кожата й няма достатъчно пори и съответно прегрява), Емико трябва да се крие и накрая свършва в бардак, където я подлагат на всякакви унижения (най-вече сексуални), но и я крият от Белите ризи. Въпреки че през повечето време изглежда напълно ненужна за историята, тя всъщност е най-ключовият герой от всички.
И т.н. Мен ми доскуча много, докато го писах това, не знам кой как ще го чете

Книгата е приятно наивна в някои отношения (особено kink-springs ми се виждат ужасно бутафорни като идея), но страхотно въздействаща като атмосфера. Бих я оприличил на Stand on Zanzibar, но с много повече динамика и доста по-скромна откъм идеи и концентрацията им. Няма нищичко общо с другия биопънк, който съм срещал до момента - Bioshock - и създава наистина впечатляващ и убедителен свят. Де факто всички герои без Емико и Джейди имат някакви сенчести цели и е доста забавно да видиш кой как и докъде стига.
Та още веднъж да кажа, че препоръчвам много и стига толкова

And you can't dance with a devil on your back...
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9514
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
"Project DOSTOEVSKI" на Радослав Парушев.
Харесва ми сатиричното представяне на настоящето, както и заигравката с читателя под формата на наброски за редакция на вече написания текст / бележки с нови идеи. Стилът като цяло ми харесва, макар на моменти да се ядосвам на странния словоред. Парушев не страда от липса на самочувствие, но го показва по весел начин.
Харесва ми сатиричното представяне на настоящето, както и заигравката с читателя под формата на наброски за редакция на вече написания текст / бележки с нови идеи. Стилът като цяло ми харесва, макар на моменти да се ядосвам на странния словоред. Парушев не страда от липса на самочувствие, но го показва по весел начин.
В края на краищата няма жив човек, който да може да разбере другия, защото всеки от нас гастролира пред отделни хора с отделни, избрани измислици от собствения си аз!
Оказва се, че тия бележки си имат и сюжетно обяснение... ще видиш.gal.eon wrote:... както и заигравката с читателя под формата на наброски за редакция на вече написания текст / бележки с нови идеи.

А самочувствието аз го възприех повече като самоирония.
(За сметка на това съм чувал, че това е книгата, в която е дал всичко от себе си. Ще ми е интересно да го следя нататък, определено.)
kalein, благодаря за инфото. Тъй като това е първата книга на Парушев, която чета, реших да наваксам с предните му три и ги поръчах, но за съжаление ми отговориха, че ще се забавят с доставката. Нищо, че чакам (тъкмо може да прочета "Бесове", че я прескочих заради "Братя Карамазови").
В края на краищата няма жив човек, който да може да разбере другия, защото всеки от нас гастролира пред отделни хора с отделни, избрани измислици от собствения си аз!
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest