Гледано напоследък, Part IV
Moderator: Moridin
Гледах Million Dollar Baby и ъъъ... абеее... емиии... много лошо изпърдя. Викам си айде да го видя все пак, нали отнесе всички Оскари преди няколко години и харесвам подобни неща, само дето останах доста разочарован. Ако изключим самите боеве, които все пак са на доста по-добро ниво от Рокитата (не колкото Raging Bull, разбира се, но да не искаме прекалено), цялата драма беше адски изкуствена и евтина. Търсеният ефект със сигурност беше да разреве елементарната американска публика, но на мен ми трябва нещо много по-смислено, за да се вживея.
Въобще Wrestler-а тотално смазва таз боза, ма толкова, че виждам ЗАЩО не му дадоха оскарите, които принципно заслужава в пъти повече, ако приемем, че все още струват нещо.
Как да е... Million Dollar Baby се гледаше долу-горе, ма повече от седмичка не му давам.
п.п. Туй обаче ми действа перфектно!
http://www.dumpert.nl/mediabase/616381/ ... _baby.html
п.п.п. Изгледах The Wrestler за втори път, за да се отърся от проклетото Million Dollar Baby и беше също толкова велик, колкото първия път. Баси и якият и въздействащ филм...
Въобще Wrestler-а тотално смазва таз боза, ма толкова, че виждам ЗАЩО не му дадоха оскарите, които принципно заслужава в пъти повече, ако приемем, че все още струват нещо.
Как да е... Million Dollar Baby се гледаше долу-горе, ма повече от седмичка не му давам.
п.п. Туй обаче ми действа перфектно!
http://www.dumpert.nl/mediabase/616381/ ... _baby.html
п.п.п. Изгледах The Wrestler за втори път, за да се отърся от проклетото Million Dollar Baby и беше също толкова велик, колкото първия път. Баси и якият и въздействащ филм...
Съгласен съм, и аз не разбрах какво му е толкова прекрасното на филма в последствие на оскарите (бях го гледал преди това и тогава не ме беше трогнал). Клин Ийстуд е прекрасен режисьор, но в този филм беше опрял до доста елементарни похвати за ангажиране на вниманието и съпричастността на зрителя. Да си призная хич нямах нужда да гледам как й се чупи врата или как после тя си прехапва еика в опит да се самоубие и тези неща ме остави с някакво изцяло неприятно усещане на почти погнуса, отколкото да ми въздействат психологически, за да съпреживея личната драма на девойка....Да не споменавам колко безумно предсказуема беше развръзката. За актьорската игра - Хилъри Суонк успя да пресъздаде идеално класическият white trailer trash в началото на филма, но толкова, Клинт си беше същият какъвто е във всички други филми, където играе разсърденият старец (ТМ) (например в Гран Торино....). Въобще девойката беше милион пъти по-добра в Boys Don't Cry и точно този оскар както и Оскарът на филма не бяха особено заслужени (не помня какво друго беше модно същото година в момента, за да дам по-обстойно мнение).
Аз се чувствам по подобен начин за Тарантино - нямах нужда да гледам картинно и продължително как дълбаят свастика в челото на нациста енд стъф...
Иначе точно при този филм, за мен това което го оправдава е, че е твърде правдоподобно. За мен нямаше нужда от неочакван край точно на този филм (макар че той беше очакван от след като я почупиха, преди това не навеждаше на такива мисли), а спиралата на отчаянието беше доста добре направена. И за мен този филм е това - гъсто отчаяние, а не боевете (втф, това не е екшън), спортния дух или каквото и да е друго. И точно като признак на това отчаяние всичките онези сцени с прехапването на езика и т.н. са си на мястото.
Иначе точно при този филм, за мен това което го оправдава е, че е твърде правдоподобно. За мен нямаше нужда от неочакван край точно на този филм (макар че той беше очакван от след като я почупиха, преди това не навеждаше на такива мисли), а спиралата на отчаянието беше доста добре направена. И за мен този филм е това - гъсто отчаяние, а не боевете (втф, това не е екшън), спортния дух или каквото и да е друго. И точно като признак на това отчаяние всичките онези сцени с прехапването на езика и т.н. са си на мястото.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
+ много за всяка една дума. На мен ми беше бая смислено и се вживях.Morwen wrote:Иначе точно при този филм, за мен това което го оправдава е, че е твърде правдоподобно. За мен нямаше нужда от неочакван край точно на този филм (макар че той беше очакван от след като я почупиха, преди това не навеждаше на такива мисли), а спиралата на отчаянието беше доста добре направена. И за мен този филм е това - гъсто отчаяние, а не боевете (втф, това не е екшън), спортния дух или каквото и да е друго. И точно като признак на това отчаяние всичките онези сцени с прехапването на езика и т.н. са си на мястото.
MDB ми е идеален пример за филми, които са ТОЛКОВА добри и същевременно сдухващи, че хем се радвам, че съм ги гледал, хем не искам да ги гледам повторно.
И аз не помня кои бяха другите претенденти тогава, но "Оскар"-ите не ми се виждат незаслужени.
The Best of Mozart
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
Moridin wrote:Нещо хайпът във форума силно намаля
Няма да си преписвам мнението отгоре. Само ще добавя към себе си, че филм, който ме дразни с прекалената си драматичност и който ВЪОБЩЕ не желая да гледам пак едва ли може по моите критерии да се нарече стойностен. По Подобен начин например се чувствам за някакви изцяло гнусни неща като Необратимо, странно...
За Оскарите:
THE AVIATOR
FINDING NEVERLAND
MILLION DOLLAR BABY
RAY
SIDEWAYS
Тези са били номинирани за най-добър филм в същата година с момичето за милион долара. Аз както и предполагам повечето редовни постъри тук съм ги гледал всичките. Абсолютно всеки един от другите 4 филма за мен е много по-ценен от Момичето. Да, дори Авиаторът, на фона на цялостната си слабост. За Рей и Сайдуейс въобще не отварям дума - те (особено първият) са за мен наистина залусжилите приза.
За Оскарите:
THE AVIATOR
FINDING NEVERLAND
MILLION DOLLAR BABY
RAY
SIDEWAYS
Тези са били номинирани за най-добър филм в същата година с момичето за милион долара. Аз както и предполагам повечето редовни постъри тук съм ги гледал всичките. Абсолютно всеки един от другите 4 филма за мен е много по-ценен от Момичето. Да, дори Авиаторът, на фона на цялостната си слабост. За Рей и Сайдуейс въобще не отварям дума - те (особено първият) са за мен наистина залусжилите приза.
Ray е кошмарен и отегчителен донемайкъде буламач, Авиаторът се трае приблизително, но е частично по-зле като композиция от Бебчето. Невърланд и Отбивки са двата стойностни филма за мен в подборката им от годината.
Абе да спориш с Вивиан за филми е като да ловиш пираня с патката си - нито много риба ще наловиш нито члена ти ще става за нещо след това .... --The Dragon
Напомнете ми да не споря с Вивиан. Лайк евър. -- Muad_Dib
Напомнете ми да не споря с Вивиан. Лайк евър. -- Muad_Dib
Ако обичаш аргументирай се с нещо повече и ако имаш да кажеш нещо повече от просто смайлита - давай. Но да пускаш рандъм кратко едностранно квалифициращо мнение на английски (защото така сигурно звучи по-куул ли, що ли) и после да напишеш три пъти "г-н Зелен" не е начинът да комуникираш интелектуално. Това, че си админ/модератор не ти дава право да се държиш като Спарки в темата.
Не стига всичко останало ами от "мнението" ти не се разбира за Авиатора ли говориш или за Рей....
На мен Рей ми хареса и най-слабият от 5те филма е Невърленд (пак повтарям за мен).
Не стига всичко останало ами от "мнението" ти не се разбира за Авиатора ли говориш или за Рей....
На мен Рей ми хареса и най-слабият от 5те филма е Невърленд (пак повтарям за мен).
- pnv_Creator
- Misting
- Posts: 328
- Joined: Mon Feb 18, 2008 11:48 am
- Location: Screw you guys Im going home
За мен пък в Авиатора си струваше всичко друго ОСВЕН въпросната игра. Всъщност освен създаването на усещането за мащабност на мисълта на Хюз в началото на филма и играта на Бланшет с нищо друго хубаво не съм запомнил филма.Според мен Авиаторът се трае, най-точно, ако не беше играта на Леонардо нямаше особено да си струва да се гледа.
Last edited by Muad_Dib on Sat Oct 10, 2009 9:42 pm, edited 1 time in total.
Чак пък. По-скоро на конвенционален такъв.pnv_Creator wrote:Според мен Авиаторът се трае, най-точно, ако не беше играта на Леонардо нямаше особено да си струва да се гледа.
Невърленд е една от многото лиготии на Джони, които не мога да търпя. Не видях нещо, което да се каже на "зрителя", никаква насоченост или нещо случващо се въобще. И лиспа на край.
Абе да спориш с Вивиан за филми е като да ловиш пираня с патката си - нито много риба ще наловиш нито члена ти ще става за нещо след това .... --The Dragon
Напомнете ми да не споря с Вивиан. Лайк евър. -- Muad_Dib
Напомнете ми да не споря с Вивиан. Лайк евър. -- Muad_Dib
За мен цялата драма беше нереалистична и изсмукана от пръстите. Заради това ми беше напълно безразлична и не ми въздейства и тоничко, честно казано. Та и аз като Колето не бих го гледал пак просто защото не го намирам за сойностен. Бтв като му погледнах наградите силно ме озадачи, че са го номинирали и за editing - why? Но от друга страна - 2004 беше една от най-тъпите холивудски години евър, ако изключим Kill Bill Vol 2. Всъщност ясно помня как Тарантино ме мотивира ВСЕ ПАК да ходя на Холивудско кино през лятото тогава и няколкото изгледани в последствие филма тотално ме сдухаха с посредствеността си. Естествено Академията напълно пропусна съществуването на Kill Bill, но това едва ли учудва някого...Иначе точно при този филм, за мен това което го оправдава е, че е твърде правдоподобно.
- pnv_Creator
- Misting
- Posts: 328
- Joined: Mon Feb 18, 2008 11:48 am
- Location: Screw you guys Im going home
Nick and Norah's Infinite Playlist
Лек, свеж, приятен и много забавен, което идва по-скоро със свежестта в случая, отколкот с откровено комедийни моменти.
Разбира се "предвидим" е меко казано за сюжета, което си е характерна черта на жанра.
8,5/10
Лек, свеж, приятен и много забавен, което идва по-скоро със свежестта в случая, отколкот с откровено комедийни моменти.
Разбира се "предвидим" е меко казано за сюжета, което си е характерна черта на жанра.
8,5/10
Аз някога го бях харесала много Бейби-то, даже му бях писала ебати патетичното ревю в Сивостен. Сега, години по-късно, не ме грабна особено. Хубав филм е, но е твърде... идеалистичен и романтизиран. Къде му е реализмът? Нищо реалистично нямаше - кат се почне от принципния тренер, дет се самоизяжда от вина, че не е можал да спаси окото на приятеля си и не може да получи прошката на дъщеря си, та се стигне до мацката, с карикатурно злото семейство, която бъхти чувала дни наред, докато накрая му стопля сърцето... Толкова е филмово всичкото това. Пресилено мелодраматичен беше на моменти, но то това му е и целта. Аз си ревах яко първия път като го гледах, вчера също ми се понасълзиха очите, но всичкото това примерно беше отвяно малко по-късно от Мики Рурк,
- Spoiler: show
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 20 guests